Джули Гарууд
Сензацията (32)

Тридесет и първа глава

Пейтън искаше да изчака чичо Лен да се върне в Бишъпс Коув, преди да съобщи на всички новината. Той беше изпратил есемес, че очаква да ги види след две седмици. Пейтън не беше сигурна, че ще успее да си мълчи толкова дълго, но беше твърдо решена да опита.

На следващата сутрин двамата с Фин попаднаха на огнена буря. Кристофър крачеше разярен из офиса, а Луси беше направо превъртяла. Единственият спокоен човек беше Деби. Тя седеше на бюрото с бележник и химикалка и чакаше да й възложат някаква работа. Мими стоеше на вратата на офиса със скръстени ръце и се мръщеше.

— Какво се е случило? — попита Фин.

— Алеите — обясни Луси. — Половината са съсипани. Някой от работниците е минал през мокрия бетон с ботуши и сега те са осеяни със следи от стъпки и вече са се втвърдили. Ще трябва да се разбиват с пневматичен чук. Разходите ще бъдат огромни.

— Искаш ли да хвърлиш око на пораженията? — попита Кристофър Фин.

Пейтън тръгна с тях, надявайки се положението да не е толкова зле, колкото го беше описала Луси, но се оказа, че дори е по-лошо.

— Това е ужасно. Този човек не е ли погледнал след себе си да види какво прави? Сигурно е било тъмно — предположи тя — и той не е забелязал.

— Не е било случайно — каза Кристофър. — Прав съм, нали, Фин? Било е нарочно.

Фин се съгласи.

— Пътеката се извива на осморка и стъпките не са само в една посока, връщат се и на обратно. Да, било е нарочно.

— Кой би направил подобно нещо? — възкликна Пейтън.

— Въпросът е, кой има най-голям интерес от това? Хрумва ми само едно име — каза Кристофър. — Скот Касади. Той няма търпение да сложи ръка на курорта. Може би смята, че ще ви измори с тези безкрайни неблагополучия и ще се съгласите на сделка с него.

— Трябва да му заложите капан — каза им Пейтън.

И двамата мъже я погледнаха, а Фин попита:

— Какво имаш предвид?

— Не знам. Това е по твоята част. Аз съм готвач. Ако го заловиш в капан, ще ти сготвя суфле.

— Много ще се радвам, ако успееш да хванеш Касади натясно — призна и Кристофър.

Оказа се, че това се получи забележително лесно, благодарение на Мими. Същия следобед Деби се оплака, че принтерът е счупен и излезе на обяд. Тъй като не повярва на преценката на Деби за проблема, Мими огледа принтера и забеляза, че вътре има заседнал лист. Когато го извади, с изненада установи, че той е част от поверителен финансов доклад за състоянието на Бишъпс Коув. Тя не беше разпечатвала копия от доклада и се досети, че Деби е ровила където не й е работа, така че Мими реши да се позабавлява. Направи допълнително копие на финансовия доклад, в което промени всички прогнозни числа, като през цялото време, докато работеше, се смееше. Щом Деби се върна на бюрото си, Мими й каза, че принтерът е поправен и вече работи. Остави вратата на офиса си леко отворена, за да вижда принтера, и след час видя как Деби, която работеше на компютъра си, небрежно отиде до принтера да вземе някакви листи, веднага щом се разпечатаха. Погледна през рамо, за да се увери, че никой не я гледа и ги натика с доволен вид в чантата си.

Мими изчака минута преди да разпечата още едно копие от променения доклад и го занесе на Кристофър, който имаше среща с Фин и Пейтън в офиса си. Тя затвори вратата и каза:

— Искам да погледнете този финансов доклад. На път сте да спечелите един милион долара тази година.

Тя обясни случилото се и когато завърши, Кристофър беше готов да избухне.

— Това е. Тя си тръгва — каза рязко той. — Доведи я тук заедно с чантата й. Искам да чуя какво извинение ще си измисли за това, че изнася поверителни доклади…

— Не, чакай — прекъсна го Пейтън. — Нека тя си тръгне, а ние с Фин ще я проследим. Не си ли любопитен какво ще направи с доклада? Хайде да научим.

Мими смяташе, че това е чудесна идея.

— Всички числа са измислени. Тя няма да изнесе конфиденциална информация от офиса.

Кристофър отстъпи.

— Добре. Ще изчакам до утре, за да я уволня. — Той се изправи. — Имам среща с Луси, а вече закъснявам.

Мими тръгна да си ходи, но Фин я помоли да остане.

— Искам да говоря с теб за бившия ти съпруг.

Тя се напрегна.

— Какво искаш да знаеш?

— Той е част от кръга на Албъртсън, нали?

— Да.

— Би ли излъгал заради него?

— Без да му мигне окото. Защо?

Фин не обясни.

— Само още един въпрос. От какво мислиш, че го е страх повече — от Албъртсън или от това да отиде в затвора?

Тя обмисли отговора си поне минута, преди да реши.

— От затвора. Би могъл да избяга от Дрю, но ако е под ключ в затвора, ще се побърка от страх.

— Това е всичко. Благодаря, Мими.

Пейтън изчака приятелката й да си тръгне, после попита:

— Какво означаваше всичко това?

— Върнали са се в Далтън. Албъртсън и Парсънс са се появили първи. Полицаите ги спрели малко преди града и претърсили джипа им със съгласието на Албъртсън. Не открили оръжия. Смешното е, че не открили и риба.

— А бившият на Мими, Косгроув?

— Пристигнал час по-късно. Той също позволил на полицаите да претърсят колата му. Не открили нищо и при него.

— Дори и риба? Отиват за риба за цяла седмица и се връщат без една-едничка риба? Много некадърни рибари, не мислиш ли?

— Те ще се използват един друг за алиби. Слабата брънка е Косгроув. Ще говоря с него.

— Тръгвам си — провикна се Деби от външния офис и се отправи към вратата, преди някой да я спре.

Фин погледна часовника си.

— Тя спазва работното си време — каза Пейтън сухо.

Фин излезе, за да вземе колата и когато спря пред вратата на офиса, забеляза, че на небето се струпват черни облаци. Задаваше се дъжд и влажността беше непоносима. Пейтън излезе със слънчеви очила на очите. Стъклата им бяха толкова тъмни, че Фин се зачуди как тя успя да открие пътя си до колата. След като си сложи колана, тя се сниши на седалката си.

— Какво правиш? — попита той.

— Не искам Деби да ни забележи.

Той се разсмя.

— Много се вживяваш в това, а?

— Къде мислиш, че отива тя? Според мен ще се прибере вкъщи и ще разгледа онези листи. — Тя изпъна гърба си и свали очилата. — Не виждам колата й. Може би трябва да увеличиш скоростта…

— Знам какво правя.

Деби беше доста пред тях и Пейтън беше сигурна, че ще я загубят, но като стигнаха моста, тя забеляза синия седан на около осем коли пред тях. Деби подмина изхода за сградата, където беше апартаментът й, и продължи. Близо до пощата зави към един паркинг зад някаква офис сграда и спря пред един контейнер за боклук. Фин спря, така че да могат да я наблюдават през улицата.

Пейтън видя как Деби слезе от колата и отвори багажника.

— Какво прави тя?

Деби извади зелен найлонов чувал и като се бореше с тежестта му, го задържа на разстояние от себе си, докато успее да го изхвърли в контейнера.

— Има само един начин да разберем — каза Фин.

Изчакаха Деби да влезе в сградата, преди да слязат от колата. Пресякоха улицата, като се движеха на зигзаг покрай храстите, и се доближиха до контейнера за боклук откъм обратната му страна. Капакът беше отворен и чувалът беше най-отгоре на купчината с боклук. Фин го вдигна и го пусна на земята до себе си. Деби го беше завързала на възел, но той се беше разхлабил. Чувалът се поразтвори, когато падна на земята, и найлонът се скъса. Отвътре се показаха чифт кафяви ботуши, покрити с цимент.

Пейтън отвори уста да каже нещо, после я затвори. Беше толкова шокирана, че не знаеше какво да си мисли. Защо Деби би направила подобно нещо? Каква полза имаше от това? А при Деби всичко се свеждаше до ползата. Тя никога не мислеше за нищо друго.

— Братовчедка ти е извършила углавно престъпление и това е доказателството, ако Кристофър реши да се обърне към властите. — Той взе чувала и го отнесе в колата им. — Добре — каза той, като се върна. — След като прибрахме доказателството, да отидем да проверим на кого Деби носи доклада. Ти си почти сигурна в предположението си, нали?

Тя кимна.

— Касади. Тя работи за Касади. Сигурно той й плаща. — Тя потрепери от гняв. Как можеше Деби да постъпи така? Бяха й дали нов шанс и тя не беше направила нищо, освен да предаде доверието им. — Ще влезем ли да им кажем здрасти? — предложи тя с напрегнат глас.

„Касади Дивелъпмънт“ се намираше на последния етаж. Излязоха от асансьора и се озоваха в просторна рецепция. Всичко беше лъскаво — от мрамор и гранит. Красивата млада жена на рецепцията ги посрещна любезно.

— Как мога да ви помогна?

— Имаме среща със Скот Касади — излъга Пейтън. — Той ще ни строи един бизнес комплекс.

На Пейтън й се стори, че жената се мръщи, но с всичкия ботокс в лицето й беше невъзможно да се разбере.

— Той е с един клиент — започна тя колебливо. — Не виждам да има записана среща. Ако ми кажете името си, аз ще го попитам.

— Този клиент, с когото е в момента, е част от нашия екип — обясни Пейтън бързо. — Ние малко закъсняхме.

Секретарката не беше сигурна как да постъпи. Тя започна да кима, после промени решението си.

— С удоволствие ще съобщя за вас.

— Няма нужда — каза й Пейтън, докато минаваше покрай младата жена. Фин й отвори вратата на офиса на Касади. — Той ще бъде щастлив да ни види.

— Прекалено си добра в това — прошепна той.

Тя се усмихна.

— Благодаря.

Тя възприе сцената на секундата. Касади седеше на бюрото си, а Деби беше с лице към него. Гърбът й беше към вратата и тя тъкмо му подаваше документите, които беше разпечатала.

— Не ми беше лесно да се сдобия с това — похвали се тя. — Очаквам малко повече от договореното заради неприятностите ми. Бишъпс Коув ще бъде аут от бизнеса максимум след три месеца.

Като видя Фин и Пейтън да влизат, Касади скочи на крака и опита да пъхне доклада под някаква папка.

Деби се обърна и ахна.

— Какво правите тук?

Пейтън не й обърна внимание.

— Скот, погледна ли този поверителен финансов доклад за Бишъпс Коув?

— Не знам за какво говориш — заекна Касади.

— За документите, които Деби току-що ти предаде.

— Не съм му предала нищо — възрази тя. — Страшно въображение имаш.

— Когато стигнеш до шеста страница, ще забележиш, че след един месец Бишъпс Коув ще получи един милиард. Дали не бяха три милиарда? — попита тя Фин. — Мими добре се забавлява, докато измисляше числата.

Касади поклати глава.

— Това е недоразумение. Деби действа като връзка между мен и…

Той спря, когато Фин извади телефона си и каза:

— Колкото и да ми се иска да чуя твоето обяснение, мисля да се обадя на полицията. Те ще искат да чуят какво имаш да им кажеш, преди да арестуват и двама ви.

— Не съм направил нищо незаконно — възрази Касади.

— Защо не започнем с вандализма — не отстъпи Фин.

— Не е кой знае какво — заяви Деби. Беше скръстила ръце малко над талията си, при което избутваше гърдите си още няколко сантиметра нагоре.

— Причиняването на щети за хиляди долари представлява углавно престъпление. Ще прекараш известно време в затвора — каза Пейтън, която искаше да изплаши Деби. Изглежда не успя.

— Това е абсурдно. Не съм направила нищо. Честно, дори не разбирам за какво говорите. Просто се опитвах да изгладя отношенията между Бишъпс Коув и „Касади Дивелъпмънт“, защото аз лично смятам, че Скот Касади е много по-добър строител от онзи простак Милър. Той се облича като обикновен мазач.

— Прав си, Фин — каза Пейтън. — Да оставим полицията на Порт Джеймс да се заеме с това. Дай им доказателството и ги остави да арестуват тези двамата.

— Какво доказателство? — попита Касади. И в същия момент той извади телефона си. — Ще се обадя на адвоката си.

— Добра идея — каза Фин и погледна Деби. — Извадихме ботушите от боклука.

— Какви ботуши? — попита тя невинно, като пърхаше мигли.

— Откажи се — сряза я Пейтън.

— Не можете да докажете, че ботушите са мои.

— Напротив, можем. Ще ги проверят за отпечатъци.

— Дори не съм сигурен за какво говорите. Не знам нищо за никакви ботуши — заяви Касади.

— Дрънкат глупости — каза Деби. — Пейтън просто се опитва да ме натопи. Винаги ми е завиждала.

— Защо не седнем, да си сипем по нещо за пиене и да обсъдим всичко на спокойствие — предложи Касади с мазен тон. — Подобно недоразумение може да съсипе нечий бизнес. Аз просто исках да видя финансовите прогнози, за да направя информирана оферта. Това е всичко. А тази красива дама ми помагаше.

Деби ли беше красивата дама? Пейтън реши, че Касади има нужда от очила.

— Хайде да не се обаждаме на полицията точно сега, Фин. Ще оставим Кристофър да се оправя с това. — Фин кимна и тъкмо отваряше вратата, за да си тръгнат, когато тя внезапно спря. — Чакай, забравих нещо. — Тя се обърна към Деби, която я гледаше навъсено, и й каза: — Някой казвал ли ти е колко ужасна личност си? Че си направо токсична? За мен ти повече не си ми роднина. Не искам нито да те виждам, нито да те чувам някога. А, и си уволнена.

— Ще се обадя на баща си — извика Деби.

Вратата се затвори, но острият глас на Деби се чу ясно и силно. Пейтън едва не се спъна, когато я чу да казва на Касади:

— Не се тревожи, скъпи. Мога да оправя това. Винаги успявам.