Джули Гарууд
Сензацията (11)

Десета глава

Фин реши, че се е побъркал. Би трябвало да е така, каза си той, защото пак стоеше пред вратата на Пейтън. Бяха минали няколко дни, откакто се бяха разделили, и той беше взел полет до Брентууд с единствената цел да я види. Лудост. Знаеше, че е така, но въпреки всичко го направи.

Щеше да замине за Филаделфия на следващия следобед. Можеше да вземе директен полет от Сан Франциско, но потегли ден по-рано, за да може да се отбие в Тексас. Заради нея. Искаше да я види още веднъж, преди заминаването й за Бишъпс Коув и неговото завръщане към внимателно подредения му живот. Не, това не беше точно. Той не просто искаше да я види, нуждаеше се от това. Не можеше да спре да мисли за нея и да, това беше една от причините да е сигурен, че е загубил ума си.

Тя щеше да се изненада да го види и ако го попиташе защо е дошъл, той не знаеше какво да й отговори. Че е привлечен от нея? Че с нея изпитва същото спокойствие и радост, каквото изпитваше във водата? Или може би да бъде малко по-честен с нея? Да й признае, че всеки нерв от тялото му я желае. Копнее за нея. Чудеше се как би реагирала тя на подобна честност? Когато си запазваше билет за самолета, дали планираше да прави секс с нея? Каза си, че не го планира, но все пак пъхна презерватив в джоба си.

Беше малко след седем. Той почука на вратата и изчака. Може би тя все още работеше в ресторанта. Не, беше му казала, че й остава една седмица и след това приключва с ресторанта. А тази седмица беше минала.

Тя отвори вратата точно когато той се канеше да почука повторно. Намерението му беше да я попита дали иска да излезе на вечеря с него и ако му кажеше, че има други планове, щеше да мисли как да я накара да ги промени. Не беше най-добрата стратегия и се чувстваше малко нервен заради това, но веднага щом я видя, се успокои. Тя не беше облечена за излизане. Беше с мокра коса и носеше торбеста дълга блуза и клин. Лицето й беше измито и без грим. Страните й руменееха също като устните. Отново ухаеше прекрасно.

Тя се усмихна, показа му, че се радва да го види, но освен това изглеждаше изненадана.

— Не очаквах да те видя толкова скоро. Всичко наред ли е? Защо си отново в Брентууд?

— Исках да проверя как си. — Да, точно така. Това звучеше също толкова убедително като „Минавах наблизо“. Какво щеше да си помисли тя, ако той й кажеше истината, че беше дошъл дотук, защото не можеше да стои далече от нея.

— Съвсем навреме дойде. Влизай — каза тя.

— Навреме за какво? — попита той. Затвори вратата и я заключи. Видя кашоните, подредени до стената, и попита: — Да ти помогна ли с опаковането на багажа?

— О, не, справям се. Ти дойде навреме за вечеря — обясни тя. — Тъкмо готвих… експериментирах с три нови ястия. В две от тях има скариди. Обичаш ли скариди? — попита тя, като отмести една купчина сгънато пране от дивана. — Третото е с пиле. Ще ги опиташ ли?

Пейтън си помисли, че се е справила добре с представлението, че не се впечатлява от внезапната му поява, при положение че сърцето й беше забило лудешки. Беше толкова шокирана и щастлива да го види, че се наложи да упражни целия си самоконтрол, за да не се хвърли в ръцете му.

— Ела в кухнята — каза тя. Нервно прекара пръсти през косата си, за да раздели кичурите. Боже, сигурно изглеждаше ужасно. — Искаш ли нещо за пиене?

Фин свали сакото си и го преметна на облегалката на един стол.

— Какво имаш? — попита той.

— Вода.

— Тогава ще пия вода — усмихна се той.

Тетрадката й за рецепти със стърчащи от всички посоки листчета лежеше разтворена на масата. Тя я премести настрана и извади две бутилки вода от хладилника. Фин откри приборите и салфетките, докато тя сервираше предястието.

— Все още е хубаво и топло — каза тя. Постави чинията пред него и седна отсреща. — Изглежда ли апетитно? Няма да нараниш чувствата ми, ако кажеш, че не ти изглежда апетитно. Кажи ми истината. Какво си мислиш, като го гледаш? — Тя взе химикал и зачака отговора му.

Той се засмя.

— Храна, Пейтън. Виждам храна.

Фин не си падаше особено по царевична каша — никога не си поръчваше в ресторант — но опита от варианта на Пейтън и промени мнението си. Ястието беше много вкусно. Беше пикантно, но не прекалено, топло точно колкото трябва.

— Много е хубаво — похвали я той.

Тя се зарадва.

— И аз така мисля, но вкусовите рецептори на всеки човек са различни. Радвам се, че ти харесва.

Второто ястие не беше толкова добро, но той все пак го изяде. Тя му зададе няколко въпроса за ароматите, откри рецептата, която си беше записала, и я зачеркна. После сервира пилето. Той й каза, че е добре. Според нея беше безинтересно и също зачеркна рецептата от списъка си.

— Аз не ям много засукани ястия — каза той. Взе чинията си и я занесе до мивката. — Докато се състезавах, храната беше горивото ми. Май съм свикнал да не е особено вкусна.

Пейтън взе кръгла метална кутия от рафта и я сложи на масата.

— Не е нужно храната да е залята с гъст сос, за да бъде вкусна.

Той нави ръкави и изплакна чинията си. После се огледа за миялната.

— Нямаме миялна — каза тя. — Остави чиниите. Ще ги измия по-късно.

— Хайде да ги измием сега, а ти ще ми разкажеш за Франция. Хареса ли ти там?

— Откъде знаеш, че съм ходила във Франция? Не може да е от майка ми.

Той се наведе над чешмата, за да измие един тиган и разплиска вода навсякъде.

— Айви ми каза. Защо да не е майка ти?

— Готвенето не е нещо, с което тя би се похвалила. Завърших английска литература и журналистика в университета и тя не може да разбере защо обърнах гръб на цялото това учене, за да готвя. Разочаровах я. — Пейтън завърши с драматична въздишка.

Той изплакна тигана и й го подаде да го изсуши. Тя първо попи предната част на ризата му с кърпата.

— Целият си мокър — каза тя. — Франция ми хареса страхотно. Красива страна.

Разказа му за кулинарния институт и шефа Йон, а после и забавни истории за някои от курсистите. Не след дълго кухнята беше почистена. Фин си взе нова бутилка вода и отиде да извади телефона си от сакото, за да й покаже някои снимки от сватбата. Пейтън взе кутията и го последва в дневната. Той седна до нея на дивана, отвори фотоалбума на телефона си и й го подаде. На първата снимка, ухилен до ушите, Бек държеше Айви на ръце.

— Сякаш я използва вместо щанга — отбеляза тя.

На всички снимки се виждаха щастливи двойки, които празнуваха сватбата на Тристан и Брук.

— Съжалявам, че не бях на приема — каза тя. Тъкмо му подаваше телефона, когато той иззвъня. Пейтън видя името, което се изписа, той — също. Когато Фин отхвърли обаждането, тя попита: — Коя е Даниел?

Той не отговори веднага. Тя го сръга с лакът.

— Една жена, с която ходех преди време.

— Тази, за която едва не си се оженил?

Той кимна.

Връзката му с Даниел не беше нейна работа, но все пак я притесни.

— Защо ти се обажда?

— Иска да започнем отново да се виждаме. Но аз не искам — каза той и преди тя да успее да зададе друг въпрос, я попита: — Какво има в кутията?

Тя искаше да говорят за Даниел. Как изглеждаше тя? Какво работеше? Той влюбен ли е бил в нея? Не му зададе нито един от тези въпроси обаче. Вместо това заговори за курабийки.

— Има шоколадови курабийки за десерт, ако искаш. Правя ги за ресторанта. Хората казват, че направо се пристрастяват към тях. Винаги искат да си купят за вкъщи.

— Обикновено не ям десерт, но ще опитам една.

Тя отвори капака и му предложи да си вземе.

— Внимавай. Вървят с предупреждение — подразни го тя.

— Че водят до пристрастяване?

— Не, че вътре има листче хартия с нещо написано. Нищо няма да ти стане, ако го изядеш, но по-добре недей.

— Като китайска курабийка?

— Не, те са с разни мъдрости. Някои от моите имат листче с нещо написано, някои не. Клиентът си избира от кои иска.

— Кой пише листчетата?

— Аз. Това са мои мъдри мисли — добавя тя усмихната. — Уроци, които вече съм научила. Не ми се смей. Научих много през изминалите пет години.

— Дай ми един пример.

— Обърни курабийката. Ако има листче, ще видиш крайчето на хартията.

Нямаше. Това беше срамота, защото в момента тя не можеше да се сети и за едно нещо, което беше написала. Той беше виновен за това. Като седеше близо до него и го гледаше в очите, й беше трудно да мисли. Постоянно се разсейваше.

Усмивката му беше фантастична. Харесваше й и загрижеността му. Когато тя беше още малка, знаеше, че той я наглежда; и когато беше в гимназията и в колежа, знаеше, че ако има някакъв сериозен проблем, трябва само да му се обади и той ще й помогне. Вярно, че той работеше във ФБР и беше обучен да се справя с лошите и да пази добрите в безопасност, но имаше и нещо повече. Той беше Фин, за нея той все още беше онзи герой от детството й. Тя се надяваше някой ден той да осъзнае, че също може да разчита на нея.

— Пейтън?

— А, да, листчетата — спомни си тя. — Да видим. Не се доверявай на мъж, който идва на вечеря с порче в джоба. Ето ти един пример.

Телефонът на Фин забръмча, че е получил есемес. Той остави курабийката в кутията и бързо прочете съобщението.

Тя искаше да го попита дали съобщението е от Даниел.

— Марк иска да говори с теб. Още не си му се обадила, нали?

— Кой е Марк?

— Марк Кембъл, адвокатът. Написах ти името и телефона му…

— О, да, адвокатът. — Тя затвори кутията и я остави на масата. — Колко взема на час за консултация?

— Ще те консултира безплатно. Иска да ти предложи някои варианти.

Тя не искаше да говорят за адвоката сега. Чакаше той да я целуне. Как можеше да устои? Тя беше толкова съблазнителна с торбестите си дрехи, провиснала коса и без грим. Как успяваше да удържи ръцете си настрана от нея.

— Мими се обади днес — каза тя. Облегна се на възглавниците. — Всички са се върнали. Рандолф, Дрю и Ейлийн — голямото щастливо семейство. Ще бъде много интересно да видим какво ще се случи утре, когато Дрю се появи на работа. Тревожа се, че той ще наеме ново момиче на моето място. Тя може да се окаже в същата ситуация като мен и какво ще стане, ако не успее да се измъкне? Ако не може да си тръгне? Ще падне в капана му.

— Радвам се, че ти ще я спреш — каза той и се изправи.

Тя си помисли, че той се кани да си тръгва, а искаше той да остане.

— Чудех се… — започна тя колебливо.

— Да?

— Ако вчеша косата си, ще ме целунеш ли?

Той не каза нито дума. Няколко секунди само се взира в очите й и после погледът му се спусна върху устните й. Бавно издърпа Пейтън да стане и я обви в прегръдката си. Не я целуна веднага, първо само я притискаше към себе си. Ръцете му погалиха гърба й, плъзнаха се под дебелия пуловер.

Фин се възхити на мекотата на топлата й кожа. Ръцете му се плъзнаха нагоре и когато той осъзна, че тя е без сутиен, изстена и поиска да свали пуловера й и да я покрие с тялото си. Тя целуна основата на врата му, после брадичката.

— Това е лудост — каза той дрезгаво.

Наболата му брада погъделичка устните на Пейтън. Тя потърка бузата си в неговата, вдиша мъжкото му ухание и въздъхна.

— Ако не искаш да…

— О, много искам. — Той хвана лицето й с длани и покри устните й със своите. Езикът му потъна в устата й, предизвиквайки мигновена реакция. Скоро Пейтън трепереше и искаше още.

Харесваше й вкусът му, начинът, по който устните му прилепваха към нейните. Когато най-после той прекрати целувката и вдигна глава, страстта в погледа му я развълнува дълбоко. Той я желаеше.

И тя го желаеше.

Значи това е да изпитваш желание. Истинско желание. Всяка част от тялото й реагираше на близостта му, беше й трудно да си поеме дъх. Кожата й трептеше от копнеж да бъде докосвана, гърдите я боляха, някаква топлина се разливаше в крайниците й, цялото й тяло гореше.

Тя започна да разкопчава ризата му, а той постави ръката си върху нейната.

— Сигурна ли си?

Тя обви ръце около врата му и го целуна страстно, за да му покаже колко много го иска.

Фин я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Той посегна към дръжката на вратата, но тя каза:

— Не, моята е от другата страна на коридора.

Удивена, че е способна да нарече смислено изречение, тя отпусна глава на рамото му. Сърцето й биеше бясно, усещаше пулса си в ушите. Дали и той реагираше така? Дали и той копнееше за нея така силно?

Той я пусна до леглото и тя видя как той свали пистолета и значката и ги остани на шкафчето до леглото. Обърна се към нея, докато се събличаше. Беше великолепен. Тя едва се удържа да не изрече това на глас. Той имаше тяло на плувец — само мускули. Пейтън пристъпи към него и постави длан върху гърдите му точно над сърцето, за да почувства биенето му с върховете на пръстите си. Мускулите на гърдите и ръцете му бяха като стоманени, но топли.

Фин не можеше да чака и секунда повече. Копнежът да бъде вътре в нея се засили. Той започна да я съблича и тя опита да му помогне, но не спираше да го целува, докато сваляше нетърпеливо дрехите си. Пуловерът й беше като тежко одеяло и той го издърпа през главата й. Когато най-после успя и пусна дрехите й на пода, погледна пълните й гърди и тънката талия. Изпита страхопочитание.

Последва я в леглото, покри я с тялото си, намести се между краката й. Зарови лице в шията й и изстена блажено:

— Толкова си хубава, толкова мека.

Пейтън беше като пияна. Фин — гол, увит около нея — я прегръщаше и топлеше с горещото си твърдо тяло. Никога не беше изпитвала нещо толкова прекрасно. Никога. Да му каже ли? Ако го направеше, той щеше ли да спре? Не искаше да го разочарова.

Започна да гали раменете му, наслаждавайки се на усещането за силата им. Докосването й беше леко, а пръстите й се спускаха все по-надолу, докато стигнаха до основата на гръбнака му. Той обсипваше с целувки шията й, предизвиквайки тръпки, които се спускаха като водопад чак до върховете на пръстите й. Усещането беше божествено.

— Знам, че си бил с други жени… разбира се, че си бил… а аз…

Целувката му спря признанието й — дълга, увличаща целувка, която й показа колко много я желаеше той. Той се надигна на лакти, видя желанието в очите й и каза:

— Не ме интересува миналото ти или мъжете, с които си била. Забрави ги. Сега си с мен.

Да ги забрави? Той нямаше представа колко лесно беше това. Тя опита един последен път.

— Но аз…

Устата му отново покори нейната и целувката беше толкова страстна, че тя спря да говори. Той правеше любов с нея с тази целувка; езикът му я обладаваше, дразнеше, измъчваше. Косъмчетата на гърдите му гъделичкаха гърдите й, докато той целуваше врата й, а после устните му се спуснаха надолу, до падината между гърдите й. Тя се изви, когато езикът му докосна зърното на гърдата й. Вкопчи се в него, ноктите й се забиха в раменете му, настоявайки за още. Той я побъркваше и тя изпита диво желание да го накара да се почувства по същия начин.

— Фин… нека аз… — Тя загуби мисълта си от усещанията, които я заливаха.

Фин се наслаждаваше на стенанията й, на начина, по който тялото й се извиваше под неговото. Тя му откликваше толкова освободено. Устните му продължаваха да изследват тялото й и да я карат да губи все повече самоконтрола си.

Пейтън почти изпищя. Помисли си, че ще умре от удоволствие, но пълната загуба на контрол я изплаши.

— Фин, не… стига — извика тя. Ръцете й се вкопчиха в чаршафа, но дори когато му казваше да спре, слабините й се притискаха до неговите и искаха още.

— Хайде. Отпусни се. Остави го да се случи — подкани я той. — Пейтън, толкова си сладка.

Изведнъж той се надигна, хвана лицето й в дланите си и я целуна почти дивашки.

Страстта им изригна като бушуващ пожар — неконтролируем и яростен. Тя отчаяно искаше да го опознае целия.

— Искам да те докосвам, да те целувам, да усетя вкуса ти… — каза задъхано. — Нека го направя, Фин…

Тя трепереше от главата до пръстите на краката. Искаше да му достави същото удоволствие, което той й беше дарил, но не беше сигурна как. Той се претърколи по гръб и я остави да прави каквото иска. Тя обсипа с мокри целувки корема му, после се спусна надолу. Реакцията му беше толкова силна, че той не можеше да я остави да продължи дълго. Вдигна я рязко, избута я да легне по гръб и потърси пакетчето, което беше оставил на нощното шкафче. Когато беше готов, се намести върху нея. Искаше да я обладае бавно, за да се насладят и двамата на невероятното усещане от сливането им, от това, че бяха едно цяло.

— Ти си моя, Пейтън — прошепна той с глас, дрезгав от желание.

— Да — изстена тя. — Моля те… искам те… сега, Фин.

Страстта надделя над желанието му да не бърза. Толкова отчаяно искаше да я има. Усети съпротивата, чу ахването й, когато проникна в нея, но вече беше късно. Остана напълно неподвижен и това едва не го уби. Тя беше толкова стегната, толкова съвършена. Тя го прегърна силно и той вече искаше само да се потапя в нея отново и отново, докато и двамата постигнат освобождението. Капчици пот покриха челото му, челюстта му се напрегна.

— Добре ли си? Искаш ли да… Аз…

Тя зарови пръсти в косата му и го придърпа към себе си. Целуна го. Беше усетила остра болка, когато той проникна в нея, но тя отмина бързо и сега усещането, че той е в нея, я караше да иска още.

Той започна да се движи вече по-бавно, по-нежно. Всяко движение беше малко по-дълбоко, малко по-несдържано. Той подклаждаше огъня на желанието й, докато тя вече се виеше под него и го молеше за още и още. Стенанията й го възбуждаха. Сега движенията му бяха по-силни, по-забързани. Тя му отвръщаше със същата страст. Всички задръжки бяха изчезнали. Тя извика и се вкопчи в него, когато оргазмът я помете.

Фин усети трептенето и разбра, че тя достига до върха. Когато се стегна около него, той намери своето освобождение. Беше умопомрачително.

Останаха преплетени дълги минути. Той беше заровил глава във възглавницата, така че да се наслаждава на уханието на косата й. Дишането му още беше забързано и дрезгаво.

Беше замаян от откритието си. Тя беше девствена. Знаеше, че трябва да говори с нея за това. Целуна врата й и най-после намери сили да се помръдне. Надигна се на лакти и я погледна. Боже, колко беше красива. Очите й бяха затворени и тя още опитваше да овладее дишането си. Поради някаква причина това го накара да се почувства арогантно горд. Той я беше накарал да загуби контрола си, а когато това беше станало, тя беше толкова дива и страстна. Устните й бяха подпухнали и розови. Той ги целуна нежно, после се претърколи настрана и погледна тавана, докато се чудеше какво да й каже. Нуждаеше се от още няколко минути да проясни мислите си, затова стана от леглото и отиде в банята.

Веднага щом топлото му тяло се отдели от нейното, Пейтън започна да трепери. Тя още опитваше да се съвземе от случилото се току-що. Това беше най-удивителното нещо, което беше преживявала. Когато започнаха да се любят, й се стори приятно. Малко по-късно това определение беше направо комично. Сега вече беше разбрала истинската дефиниция на екстаза: умопомрачителен. Да, определено умопомрачителен.

Тя знаеше, че му е доставила удоволствие и че той също се е чувствал страхотно, но щеше да е хубаво той да й го каже. Чувстваше се малко уязвима. Това обичайна последица ли беше? Стори й се, че го чува да си мърмори нещо, но не беше сигурна. Стана от леглото и облече розовия си халат. Платът одраска гърдите й и тя осъзна, че още са болезнено чувствителни. Постоянно поглеждаше към вратата на банята, докато завързваше колана на халата си.

Съвсем отчаяна, седна на леглото, опря глава на таблата и продължи да го чака. Бяха минали само минута или две, откакто той беше станал от леглото, но всяка секунда й се струваше адски дълга. Когато той се върна от банята, беше облякъл дънките си. Пресегна се за ризата си и я облече. Да не би да се канеше да си тръгне, без да каже и дума? Добре че не съм чувствителна, каза си тя, защото той я гледаше намръщено. Не можеше да е разочарован… нали?

Фин не закопча ризата си. Той прекара пръсти през косата си, пое си дълбоко дъх и седна отстрани на леглото. Тя се премести до него.

— Причиних ли ти болка? — попита нежно и загрижено.

— Не.

Фин я гледа мълчаливо цяла минута.

— Добре — кимна той. Не й повярва, но нямаше да спори. — Защо не ми каза, че си девствена? — Гласът му вече не беше толкова загрижен. Долавяше се нотка гняв.

— Опитах, докато бяхме…

— Тогава беше малко късно, нали? Защо, по дяволите, не ми каза, преди да сваля дрехите ти?

Пейтън беше объркана. Сърдит ли беше, или се чувстваше виновен? И в двата случая реакцията му не изглеждаше логична. Тя се изправи и го погледна ядосано.

— Моя грешка. Трябваше да го напиша в автобиографията си. Разбира се, ако го бях написала, сега трябваше да я редактирам, нали?

Той не обърна внимание на сарказма й.

— Имаше предостатъчно възможности…

— Така е, прав си. Когато те видях в църквата, трябваше да ти кажа. Още тогава. Трябваше да ти кажа: „Фин, радвам се да те видя. Аз съм още девствена. Ще ходиш ли на приема след сватбата?“. Или пък докато вечеряхме. Можех да ти кажа тогава. „Харесват ли ти скаридите? Аз съм девствена. Искаш ли десерт?“

Тя опита да излезе от стаята, но той я хвана за кръста и я издърпа в скута си. Тя не опита да се бори, а вместо това обви ръце около врата му. Нежността в очите му я разколеба.

— Не разбирам защо си толкова сърдит.

— Не съм сърдит.

— Беше.

Тя нежно галеше врата на Фин и това го разсейваше. Тя изглеждаше толкова съсредоточена в разговора им, че той реши, че движенията й са напълно неосъзнати.

— Не — увери я той. — Не бях сърдит. Бях изненадан. — Той едва не се разсмя. Изненадан беше много слабо казано. — Просто не очаквах…

Той беше толкова груб, беше я обладал така диво. Тази мисъл го доведе до спомена колко гореща и стегната беше тя… колко съвършена.

Пейтън чакаше обяснението му. Когато той не продължи, тя каза:

— Ясно, чувстваш се виновен.

Той бавно поклати глава.

— Не.

— Ако ти бях казала, ако знаеше, щеше ли да се любиш с мен?

Той обмисли отговора си. Незабавната му реакция беше да отговори отрицателно. И двамата бяха пометени от усещането на момента. Първият й път трябваше да бъде с някой, който е специален. Трябваше да бъде важно събитие за нея. Той опита да се убеди, че би запазил дистанция и не би позволил нещата да стигнат толкова далече, но накрая реши да бъде честен пред себе си. По дяволите, да, пак щеше да се люби с нея. За него беше важно да е с Пейтън. Първия път, когато я целуна, разбра, че ще се люби с нея, и сега мисълта, че някой друг мъж може да я докосва, го изпълваше с гняв. Това беше лудо и лишено от логика. Но все пак го мислеше.

— Отговори ми — настоя тя. — Ако знаеше, щеше ли да…

— Да — отговори твърдо той. — Но щях да го направя по-бавно, нямаше да съм толкова груб с теб. Щях да опитам да те улесня… да го направя по-добре.

Като говореше за това, като мислеше колко неописуемо хубаво беше преживяването, отново се възбуждаше. Халатът й се беше разтворил и единият й красив крак се показваше. Изкушението беше прекалено голямо, за да му устои, и той започна да гали копринената кожа от коляното й нагоре по бедрото.

— Какво правиш?

Ръката му се придвижи нагоре.

— Харесва ми да те докосвам.

И на нея й харесваше. Той караше тялото й да пламва и в същото време да трепери.

Той я целуна бавно. Тя постави ръката си върху неговата.

— Не би могло да е по-хубаво. — Тя сведе поглед и видя, че той развързва колана й. Можеше да го спре, но не искаше.

— Разбира се, че би могло — обеща той и се зае да й го доказва.