Джули Джеймс
Закони на привличането (26)

26

— Защо мобилният ти телефон не е включен, по дяволите?

Пред Ригли Фийлд, Джей Ди влетя в телефонната кабина, където го чакаше Тайлър, прекалено ядосан да поздрави приятеля си.

Тайлър сякаш не забеляза раздразнението в гласа на Джей Ди. Той извади телефона си и го погледна спокойно.

— Би ли погледнал, батерията е паднала. Сигурно съм забравил да го заредя. Е, нищо.

На Джей Ди му идваше да го удуши. Преди три седмици Тайлър беше предложил да отидат на мач вечерта преди решението на изборната комисия, за да се разсеят. По онова време идеята изглеждаше страхотна. Но сега, след всичко случило се с Пейтън, бейзболът беше последната му грижа.

— Е, нищо? — повтори той. — От един час се опитвам да ти се обадя.

— Съжалявам. — Тайлър наклони глава. — Ти какво искаше?

— Да ти кажа, че няма да дойда довечера.

— Дойде дотук, за да ми кажеш, че няма да дойдеш? — попита Тайлър.

— Да — възкликна Джей Ди с раздразнение.

— Но щом няма да дойдеш… тогава защо си тук! Това да не е някакво пътуване във времето? Ако е така, трябва да ми обясниш как се прави, защото много бих искал да върна събота вечер и да кажа на себе си да не водя госпожица Тъпи мелодии вкъщи, защото момичето е…

— Престани. — Джей Ди обърна гръб на Тайлър. — Трябваше да те оставя да висиш тук цяла вечер и да ме чакаш. — Той тръгна към колата си. Обикновено търпеше глупостите на Тайлър. Но тази вечер не беше в състояние да ги издържи.

— Хей, Джей Ди, чакай, — възкликна Тайлър, като тръгна след него. — Само се пошегувах. Чакай малко.

Джей Ди забави крачка и се обърна. Тайлър видя изражението му.

— Какво е станало?

Джей Ди погледна към небето, клатейки глава. Самият той още не можеше да повярва.

Съдейки по изражението му, Тейлър изказа предположение.

— Кантората. Съобщили са ти решението — изрече той с печален тон.

Джей Ди се засмя горчиво.

— Иска ми се да беше това. — Самият той се потресе от думите си. Това беше сериозно изказване.

Тайлър не беше толкова изненадан. Той се доближи и постави ръка върху рамото на приятеля си.

— Добре, тогава. Искаш ли да ми разкажеш какво стана с Пейтън.

Джей Ди не знаеше откъде да започне. Той прокара пръсти през косата си.

— Аз… ами, съсипах всичко.

Тайлър кимна.

— Слушай, и двамата сме тук и аз вече съм взел билети. Дай да влезем вътре, да си вземем бира и ти ще ми разкажеш всичко.

Джей Ди знаеше, че Тайлър беше взел билети за ложата и му стана съвестно, че парите на приятеля му щяха да отидат на вятъра. Освен това, онази част с бирата не беше лоша идея. Той имаше нужда от повечко алкохол, за да проведе този разговор.

— Добре — съгласи се Джей Ди. И влезе заедно с Тайлър в стадиона.

 

 

Да останат се оказа учудващо добра идея.

На Джей Ди му беше по-лесно да говори, докато се преструваше, че следи мача. Споделянето на чувства не беше от уменията, които му се отдаваха естествено, а мачът му даваше възможност да отклонява поглед от Тайлър в определени моменти от разговора.

Той разказа на приятеля си за уикенда в Палм Бийч, за колебанията на Пейтън около решението за избора на съдружник и какво му беше казала на паркинга преди няколко часа.

Което го отведе до разговора между него и Бен, който Пейтън бе чула, и по-важното до лъжата, която беше казал на Бен преди няколко години.

Тук Джей Ди млъкна. Колкото и да искаше да замаже тази част от историята, той знаеше, че това нямаше как да се случи.

Тайлър, който беше мълчал до този момент, вдигна длан към устата и ахна високо.

— Джей Ди… това е ужасно.

— Знам.

— Как реагира Пейтън, когато й призна какво си казал на Бен?

— Не добре. — Джей Ди хвърли бърз поглед към Тайлър. — Поиска да знае защо. Затова аз й казах, че съм гадняр.

— Предполагам, че това не е подобрило нещата.

— Не.

Тайлър погледна Джей Ди с очакване?

— И? Няма ли поне на мен да ми кажеш истината?

Джей Ди притихна, после се загледа в мача.

— Беше преди няколко години на фирменото парти на кантората. Пейтън си беше довела гадже, някакъв писател, с който се беше запознала във фитнес клуба или нещо подобно, и двамата стояха на бара, за да си вземат питие. И си спомням как я наблюдавах… как се усмихваше на онзи мъж. Как се смееше на нещо, което той казваше. Тогава се замислих, запитах се какво би било да… — Той се покашля. — Както и да е, Бен ме улови да я гледам и на другия ден ме хвана на четири очи в кантората и започна да пуска шеги за случката. Аз се изплаших, помислих си, че би могъл да каже нещо пред Пейтън, затова измислих тази история, която трябваше да го отклони по погрешна следа. История, която щеше… да направи нещата да изглеждат по-маловажни, отколкото са.

— Да представи нещата по-маловажни, отколкото са в действителност?

Джей Ди замълча. После извърна бавно глава и погледна Тайлър право в очите. Той не каза нито една дума. Не беше необходимо.

— Откога? — попита Тайлър, шокиран.

Джей Ди се замисли.

— От около осем години, струва ми се.

— Шегуваш се. — Върху лицето на Тайлър се беше изписало недоумение. — Толкова отдавна.

— Ами, да.

— През цялото това време.

— Какво точно искаш да знаеш, да закова точния момент ли? — попита Джей Ди.

— Ами, след като спомена това, ми стана любопитно. Чакай, дай да отгатна — влюбен си в нея от първия момент, когато си я видял — пошегува се Тайлър.

— Всъщност, не, умнико. — Джей Ди замълча. — От втория момент. — Предполагам, че ще трябва да установиш това сам, Джей Ди Джеймисън. Да, той беше пропилял години, опитвайки се да отрича дори пред себе си, но онзи лукав неин поглед го беше уцелил право в сърцето.

Тайлър се разсмя.

— Не се обиждай, Джей Ди, но това не е ли прекалено задълбочено за теб?

— Успях да остана забележително повърхностен в почти всички други аспекти на живота ми. Това сигурно балансира нещата.

Тайлър кимна.

— Добър аргумент.

Изведнъж тълпата наоколо изрева и зрителите започнаха да освиркват съдията, а на скамейките настана пълен хаос. Няколко минути Джей Ди и Тайлър се разсеяха, погълнати от играта. После феновете се успокоиха, доволни, че бяха изразили възмущението си и всички се върнаха към бирата, хотдога и фъстъците си. Те бяха фенове на Къбс и бяха свикнали да преглъщат бързо разочарованието.

Тайлър и Джей Ди си поръчаха по още една бира от минаващия наблизо амбулантен търговец. След като пуснаха парите по хората, седящи в по-долните редове, и бирите им пристигнаха по обратния ред, Тайлър се намести на седалката си.

— Виж, ти трябва да й кажеш.

— Знаех си, че ще кажеш това — отбеляза Джей Ди. — Не мисля, че тя иска да знае. Ти не видя изражението й, когато си тръгна.

— Но преди това е хукнала след теб, за да ти каже, че иска да бъдете заедно. Все още има надежда.

Джей Ди отпи глътка бира.

— Дори ако Пейтън съумее да ми прости за онова, което казах на Бен, според мен тя има право. В най-добрия случай между нас ще настъпи неловкост, след като ни съобщят решението. Ще има много напрежение. Може би дори негодувание. — Той се зае да прехвърля бирата от едната си ръка в другата. — Не искам да започвам нещо с нея, което е обречено на провал. Това би било по-лошо, отколкото изобщо да не съм с нея, струва ми се.

Тайлър се помести на седалката.

— Мислил ли си да… — Той не довърши, тъй като не беше сигурен дали беше редно да предлага такава идея.

— Да. — Джей Ди вече беше обмислил тази възможност, въпреки че не можеше да я изрече на глас. Той прокара пръсти през косата си. — Аз, ъ… уф. — Той пое дълбоко дъх. — Наистина не знам дали бих могъл да направя това. Може би, ако знаех, че щеше да промени нещо. Може би.

— Няма как да знаеш това, Джей Ди.

— Бих го направил, да.

Тайлър улови приятеля си за рамото.

— Иска ми се да можех да кажа нещо повече, приятел. Но според мен ти просто трябва да се запиташ какво си готов да рискуваш, за да бъдеш с нея. Всичко се свежда до това, нали?

Джей Ди се замисли за момент върху думите на приятеля си.

— Виж, тук не става въпрос само за работата — каза накрая той. — Бих искал най-малкото утре да си тръгна оттам с гордост. Не ме бива по самоотвержените постъпки.

— Сериозно? — Тайлър се разсмя.

— Ти имаш ли някакъв конструктивен съвет? Не се обиждай, харесвам баналните коментари и реторичните въпроси, но не можеш ли да ми подхвърлиш поне един кокал с нещо полезно по него?

Тайлър стана сериозен.

— Слушай, мога да ти дам най-различни съвети какво да направиш, е нещото, което не знаеш дали можеш да направиш. Но решението е само твое. Но по отношение на въпроса дали трябва да постъпиш самоотвержено, ще ти кажа това: ако аз бях Пейтън и бях чул онова, което си казал на Бен, изобщо нямаше да ти дам възможността да се обясняваш. Щях да сваля бялата си ръкавица, да те зашлевя през лицето и да си тръгна.

— Само да уточня — в този сценарий ние в анимационно филмче на Бъгс Бъни ли сме?

— Това е метафора, Джей Ди.

— И аз така си помислих.

— Добре, ще бъда по-откровен: не ти се иска да рискуваш, така ли? Ами, много жалко. Майната й на гордостта ти — това е единственият шанс, който имаш.

— Искаш от мен да пожертвам двете най-важни неща в целия ми съзнателен живот — отбеляза Джей Ди.

— Не искам от теб нищо — отсече Тайлър. — Само ти казвам какво според мен трябва да стане, ако искаш да имаш някакъв шанс да бъдеш с нея.

Джей Ди кимна и притихна. Нямаше повече какво да се каже по темата.

Независимо дали му харесваше, той знаеше, че Тайлър имаше право.