Джули Джеймс
Закони на привличането (13)

13

— Не може да е било чак толкова лошо.

Свита на кравай на дивана, Пейтън изгледа Чейс над кутията с оризови спагети и скариди, която държеше в едната си ръка. Тя преглътна, след това размаха бамбуковите пръчици за повече убедителност.

— О, не, повярвай ми, беше точно толкова лошо.

Чейс й се беше обадил по-рано същия ден, докато тя все още беше в кантората. Въпреки че остатъкът от заседанието беше преминало гладко — след почивката тя беше успяла да възобнови кръстосания разпит на ищцата. Пейтън беше толкова засрамена, че представи инцидента просто като „лош ден в съда“.

Един час по-късно, Чейс я изненада в дома й с торба с азиатски специалитети. За да я разведри, както бе казал той. Тъй като не знаел какво предпочита, той беше донесъл различни неща. Трогната от жеста, Пейтън реши, че все пак можеше да му предложи сбитата версия на случилото се тази сутрин. Тя оцени учтивостта му да прикрие смеха си с покашляне и да го отдаде на пикантността на храната.

— Но ти си овладяла положението и съдебните заседатели ще запомнят именно това — увери я Чейс. Изтегнат удобно на канапето срещу нея, той остави картонената кутия върху масичката и се наведе напред.

— Наистина съжалявам, че не бях там. Струва ми се, че гледката щеше да ми хареса — подхвърли той с момчешка усмивка. След това се доближи и я целуна.

Както Пейтън се изрази пред Лейни на другия ден, тя намираше компанията на Чейс толкова… успокояваща. За нея това беше приятна промяна — определени ситуации в службата и определени неназовани персони по-специално, я изкарваха от релсите. Но с Чейс, всичко течеше плавно и естествено. В момент, когато всичко в живота на Пейтън изглеждаше все по-несигурно и неуправляемо, близостта с Чейс беше непринудена. Той беше непринуден.

Не в този смисъл.

Тя не знаеше това.

Засега.

След като се целуваха една-две минути, Чейс се отдръпна и изгледа сериозно Пейтън.

— Бих искал да поговорим за нещо. Мисля, че може би е време да изведем нашата връзка на следващото ниво.

Пейтън вдигна вежди.

— О, така ли? И какво е следващото ниво…?

— Среща през уикенда.

— Ах, среща през уикенда. — Пейтън поклати закачливо глава. — Не знам, това е голяма крачка. Ти спрял ли си се на някакъв конкретен уикенд?

— Всъщност, аз си мислех за този уикенд — каза Чейс.

— Еха. Не знам. Този уикенд, чакай да видя… — Пейтън се престори на дълбоко замислена. — Смятах да се посветя на прането, но сигурно, ако пренаредя програмата си…

— Добре. — Тя му намигна и се усмихна. Чейс престорено въздъхна с облекчение.

— Само като си представя, че за малко да загубя схватката с прането. Егото ми никога нямаше да се възстанови от удара.

— Хей, тук не говорим за обикновено пране — възкликна Пейтън.

— Щях да пера чаршафите. Може би дори една-две хавлиени кърпи. Ако това не е твоята представа за среднощен купон в петък, не знам тогава каква е.

Чейс се разсмя.

— Е, след като вече знам, че съм класиран преди чаршафите, се чувствам много по-добре.

Пейтън се усмихна, след това се вгледа в него със сериозно изражение. Имаше нещо, което искаше да му каже.

— Нали разбираш, че всичко това е заради периода, през който преминавам в службата? Потънала съм в работа по това дело, а в края на месеца ще съобщят имената на новите съдружници.

Пейтън вече беше разказала на Чейс за свирепата конкуренция за мястото на съдружник, макар че не се беше впускала в подробности. Чейс кимна и взе ръката й в своята, преплитайки пръсти в нейните.

— Просто се пошегувах. Знам колко си заета в момента.

Пейтън се вгледа в топлите му кафяви очи. Да, това беше всичко, каза си тя, просто беше затънала в работа. Нищо друго.

Преди някаква друга мисъл да се промъкне в ума й, тя се пресегна и нежно придърпа Чейс, за да го целуне.

 

 

Един час по-късно, двамата си пожелаха лека нощ. Пейтън затвори вратата зад Чейс. После се облегна на вратата, замислена.

Ах, този Чейс. Такъв свестен мъж. Тя нямаше търпение да го види отново.

Пейтън въздъхна умиротворена.

След което се върна енергично в хола.

Чакаше я работа. Чакаха я кроежи и планове. Бяха изминали най-малко осем часа и тя все още не беше измислила как подобаващо да отвърне за злото, взело образа на Джей Ди. Тя имаше нужда от план. Бързо.

Той беше решил да я направи за смях. Частно казано, дори беше успял в това начинание. Но следващият ход щеше да бъде неин.

Да видим, какъв по-голям резил би могла да измисли, за да засенчи позорното си падане по гол задник в съдебната зала…

Пейтън сновеше из апартамента, раздигаше съдовете след вечерята с Чейс, потънала в размисъл. Тя трябваше да измисли нещо жестоко. Да стреля право в целта. Шах и мат. Ходът, който щеше да й осигури мястото на съдружник веднъж завинаги. Тогава Пейтън щеше да приключи и с Джей Ди завинаги. Повече нямаше да трябва да се доказва, нямаше да я побиват досадни тръпки всеки път, когато го видеше в кантората, повече нямаше да има стрес, нямаше да има схватки в библиотеката. И определено повече нямаше да има страстни синеоки погледи, в които се четеше неудържимо желание да я целуне.

Пейтън нямаше представа, откъде й щукна последната мисъл.

Явно от системното недоспиване. Като височинната болест, която я поразяваше неочаквано и в най-неподходящия момент.

Пейтън се приготви бързо за лягане и се шмугна в леглото. Когато изключи осветлението, тя не мислеше за Джей Ди.

Ако не се броят кроежите за отмъщение, разбира се.