Октавия Е. Бътлър
Ритуали на съзряването (26)

19

Не намериха Амма и Шкахт. Момичетата просто изчезнаха — може би бяха открити от други бунтовници, може би бяха в безопасност в някое обменно село. Повечето от бунтовниците, изглежда, ги смятаха за мъртви: изядени от каймани или анаконди, ухапани от отровни змии или насекоми. Идеята, че толкова малки деца могат сами да стигнат до някое безопасно място, им се струваше напълно невъзможна.

И повечето бунтовници обвиняваха Неси. Тейт изглеждаше доволна от това. Акин не го интересуваше. На него му беше достатъчно Неси да го остави на мира. И тя го направи — но едва след като пусна сред останалите идеята, че над него трябва да се бди по-зорко. Не беше единствената, която вярваше в това, но бе единствената, която предложи да не го пускат да припарва до ямата, да го държат далече от реката, да го вържат навън, когато всички са твърде заети, за да го наблюдават.

Но той няма да допусне това. Ще жили въжето или веригата, с които го вържат, докато не ги разложи или разяде, и ще избяга — нагоре към планината, а не надолу. На високото може и да не го намерят. Вероятно няма да успее да се прибере в Ло. Сега беше твърде далече от там и между него и Ло имаше толкова много села на бунтовници, че най-вероятно щяха да го пленят веднага щом се спусне надолу по възвишенията. Но той няма да остане с хора, които го връзват.

Не го вързаха. Наблюдаваха го по-внимателно от преди, но изглежда, връзването и затварянето на хора беше толкова отблъскваща идея за бунтовниците, колкото и за него.

Неси най-накрая си тръгна с група събирачи, които се прибираха вкъщи: мъже и жени, понесли богатства на гърбовете си. Взеха две от пушките със себе си. И новите, и старите събирачи бяха на мнение, че във Феникс трябва да започнат да правят оръжия. Тейт беше против. Йори беше толкова против, че заплаши да се премести в друго село на съпротивата. Въпреки това производство на оръжия щеше да има.

— Трябва да се защитаваме — каза Гейб. — Твърде много от крадците вече са въоръжени, а Феникс е прекалено богато село. Рано или късно, ще осъзнаят, че е по-лесно да крадат от нас, отколкото да се занимават с честна търговия.

В продължение на няколко нощи, след като решението беше взето, Тейт спа сама с Акин. Понякога изобщо не спеше и на Акин му се искаше да я успокои, както го бяха успокоявали Амма и Шкахт. Сънят можеше да бъде прекрасен дар. Но той беше способен да го дари единствено с помощта на близко, родено от оанкали дете от семейството.

— Крадците ще започнат ли да ви нападат, както нападат нас? — попита я той една нощ, докато лежаха в хамака.

— Сигурно.

— А защо още не са го сторили?

— Правили са го от време на време… в опити да откраднат метал или жени. Но Феникс е силен град, в него има много хора, които са готови да се бият, ако се наложи. Има по-малки и слаби селища, които са по-лесна плячка.

— В такъв случай оръжията наистина ли са толкова лоша идея?

Тя се опита да погледне към него в мрака. Нямаше как да го види… макар че той я виждаше ясно.

— Ти как мислиш? — попита го.

— Не знам. Харесвам много от хората във Феникс. И помня какво причиниха похитителите на Тино. Не беше нужно. Но го направиха. След това обаче, докато бях с тях, те не изглеждаха истински… Не знам. През повечето време бяха като мъжете във Феникс.

— Вероятно са от някое място като Феникс — град или село. Писнало им е от едно безсмислено, безкрайно съществуване и са си избрали друго.

— Безсмислено, защото бунтовниците не могат да имат деца ли?

— Точно. Това е от толкова голямо значение, че едва ли някога ще мога да ти обясня. Ние не остаряваме. Нямаме деца и това, което правим, не означава абсолютно нищо.

— А какво би означавало… ако имахте дете като мен?

— Ние имаме дете като теб. Теб.

— Знаеш какво имам предвид.

— Заспивай, Акин.

— Защо оръжията те плашат?

— Правят убиването твърде лесно. Твърде безлично. Знаеш ли какво значи тази дума?

— Да. Когато не разбирам нещо, ще те питам.

— Така ще се избиваме повече, отколкото сега. Ще се научим да правим по-добри и по-добри оръжия. Един ден ще нападнем оанкалите и това ще е краят ни.

— Наистина ще е. Какво искаш да се случи вместо това? — Мълчание. — Знаеш ли?

— Със сигурност не и изчезване — прошепна тя. — Не и изчезване от какъвто и да е вид. Докато сме живи, имаме някакъв шанс.

Акин се намръщи, опитвайки се да разбере.

— Ако ти имаше деца от Гейб по стария начин, по вашия предвоенен начин, това щеше ли да означава, че сте на изчезване?

— Щеше да означава точно обратното. Децата ни щяха да са човеци като нас.

— И аз съм човек като вас… и оанкали като Ахажас и Дичаан.

— Не разбираш.

— Опитвам се.

— Наистина ли? — Тя докосна лицето му. — Защо?

— Трябва. Това също е част от мен. Също ме засяга.

— Не съвсем.

Изведнъж той се разгневи. Мразеше нежната й снизходителност.

— Тогава защо съм тук? Защо ти си тук? Ти и Гейб би трябвало да сте долу във Феникс, ако това не ме засягаше. А аз щях да съм в Ло. Оанкалите и хората са направили това, на което преди са били способни само мъжете и жените от човеците. Те са създали мен и Амма, и Шкахт и са също толкова на изчезване, колкото щеше да си ти, ако имаше деца от Гейб!

Тя се извърна леко — обърна му гръб, доколкото можеше в хамака.

— Заспивай, Акин.

Но той не заспа. Беше негов ред да лежи буден и да мисли. Той разбираше повече, отколкото тя допускаше. Спомни си за разговора си с Амма и Шкахт за това, как на човеците трябва да им бъде позволено да създадат своя Акджай група, своя преграда срещу бедствия и истинско унищожение. Защо това трябваше да е толкова трудно? Съществуваха, поне според Лилит, части суша, оградени от огромни количества вода.

Човеците можеха да бъдат изолирани, а способността им да се размножават по техния си начин — възстановена. Но тогава какво щеше да се случи, след като конструктите се разпръснеха из звездите и оставеха от Земята само една оголена руина? Надеждите на Тейт бяха напразни.

Или?

Кой сред оанкалите говореше в защита на интереса на хората от съпротивата? Кой сред тях се бе замислил, че може би не е достатъчно да позволят на човеците да избират между съюз с оанкалите и стерилен живот без тях? Хората в обменните села говореха за това, но те бяха така несъвършени, толкова генетично противоречиви, че често никой не ги слушаше.

Той нямаше техните несъвършенства. Беше създаден в тялото на оолои. Беше достатъчно оанкали, за да го чуят останалите оанкали, и достатъчно човек, за да знае, че отношението към бунтовниците е жестоко и снизходително.

И въпреки това не бе успял да накара Амма и Шкахт да разберат. Все още не знаеше достатъчно. Хората от съпротивата тук щяха да му помогнат да научи още.