Октавия Е. Бътлър
Ритуали на съзряването (14)

7

Хората в селото Сивату приличаха много на Лилит. Говореха английски, суахили и още малко други езици. Огледаха Акин и изявиха силно желание да го купят, но не се решиха да изпратят една от жените си с чуждите мъже. Жените взеха Акин, нахраниха го и го изкъпаха, сякаш беше неспособен сам да се справи с това. Няколко от тях вярваха, че ако го държат близо до себе си, гърдите им ще започнат да пускат мляко.

Мъжете бяха толкова очаровани от него, че похитителите му се изплашиха. Взеха си го обратно и се измъкнаха незабелязани от селото в една безлунна нощ. На него му харесваше да е с жените, които знаеха как да го вдигнат, без да му причиняват болка, и които му даваха интересна храна. Харесваха му начинът, по който миришеха, меките им пазви и гласовете им: високи и лишени от заплаха.

Но Ириарте го отнесе, а той беше сигурен, че ако се разплаче, мъжът може да намери смъртта си. Със сигурност хора щяха да бъдат убити. Може би щеше да е само Галт, който го риташе всеки път, когато се озовеше до него, или Дамек, който бе пребил Тино. Но най-вероятно това щяха да са и четиримата му похитители, заедно с няколко от мъжете на селото. Самият той можеше да умре. Знаеше как мъжете полудяват, докато се бият. Бяха способни на постъпки, които по-късно ги караха да недоумяват и да се срамуват.

Акин се остави да го занесат до канутата на похитителите. Вече имаха две — едното, с което бяха тръгнали, и леко, ново кану, намерено в Хилман. Поставиха Акин в новото между две уравновесени купчини стоки за търгуване. Зад едната купчина седеше Ириарте и гребеше. Пред другата пък гребеше Калик. Акин беше доволен, че най-малкото няма да му се налага да се притеснява от краката или греблото на Галт тук. И продължаваше да избягва Дамек, когато можеше, въпреки че мъжът се отнасяше дружелюбно. Дамек се държеше така, все едно Акин не го беше видял как пребива Тино.