Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (38)

37.

20 декември, 05:22

Средиземно море

Томи трепереше на вятъра, който духаше на откритата платформа. Взираше се в сребристия хеликоптер на площадката. Беше със затъмнени прозорци и голяма радарна установка на носа. Ако се съдеше по издължените му линии и необичайната форма, беше направен по поръчка и много скъп. До него стоеше пилот с черен костюм, шлем и ръкавици.

Не се виждаше никаква открита кожа, което означаваше, че вероятно пилотът е като Елизабет и Алексей.

Стригой.

Елизабет стоеше до него. Макар че до изгрева имаше два часа, тя също бе облечена от глава до пети. Носеше високи ботуши, черни панталони, туника с дълги ръкави и ръкавици, както и воал, който покриваше лицето й. Беше оставила цепка за очите, но имаше и слънчеви очила, които щеше да сложи по зазоряване.

Искариот махна към машината и каза:

— Всички да се качват.

Томи нямаше друг избор освен да се наведе под развъртащите се перки и да се качи в хеликоптера. Изпълни го трепет. Къде го водеха? Спомни си приказките на Искариот за съдбата. Нещо му подсказваше, че онова, което предстои, няма да му хареса.

Докато си закопчаваше колана, забеляза, че Елизабет се суети с ремъците за раменете и кръста, и я попита:

— Да ти помогна ли?

— По-трудно е, отколкото да впрегнеш коне в каруца — каза тя, но все пак се справи и се закопча до него.

Искариот каза нещо на пилота, качи се заедно с едрите си телохранители и когато затвори вратата, кабината потъна в мрак. През прозорците не влизаше никаква светлина и Томи не можеше да вижда. Изпита облекчение, когато лампите светнаха.

Елизабет бавно свали воала и слънчевите очила.

Искариот им подаде тежки безжични слушалки.

Томи си ги сложи. Елизабет последва примера му, като наблюдаваше всяко негово движение.

Ревът на двигателя се засили и хеликоптерът рязко се издигна. Поради липсата на видимост Томи съдеше колко високо се издигат по състоянието на стомаха си.

Предното стъкло също беше черно. Как пилотът виждаше накъде лети?

Искариот забеляза накъде гледа и гласът му прозвуча в слушалките:

— На носа на хеликоптера има цифрова камера. Дай да ти покажа.

Пресегна се през скута на Томи и щракна един ключ при облегалката за ръката. Пред Томи оживя монитор и показа осветените от луната вълни и чистия хоризонт.

— До дясната ти ръка има джойстик — каза Искариот. — С него можеш да движиш камерата.

Томи завъртя джойстика в кръг и картината на монитора се завъртя на 360 градуса. Навсякъде имаше само вода и море. Зад хеликоптера трепкащите светлини на нефтената платформа се смаляваха все повече и повече. Докато завърташе камерата отново напред, той забеляза над водата малки светлини, движеха се към тях.

Друг хеликоптер.

Искариот се поизправи, после се наведе напред към пилота.

— Кой е това?

— Не знам — отвърна пилотът. — Проверих ги с уредите за нощно виждане. По корпуса няма отличителни знаци, но прилича на чартърен полет. Може да са туристи.

— Преди изгрев-слънце? — подигравателно отвърна Искариот. — Приближи ги.

Хеликоптерът им се спусна и пое по курс на прехващане към другата машина.

Искариот бутна ръката на Томи от джойстика, натисна някакво копче и образът стана по-ярък, в степени на сивото.

Нощно виждане.

Картината внезапно се увеличи към предното стъкло на другия хеликоптер.

Томи успя да различи лицето на пилота. Помнеше го от ледения лабиринт.

Шокът от разпознаването бързо се смени с надежда. Това бе един от свещениците, които го бяха освободили от леда.

„Намериха ме!“

Не знаеше как, но и не му пукаше.

„Може би ще успеят да ме спасят… да ни спасят.“

Погледна към Елизабет, която също се взираше в екрана. Тя се усмихна с половин уста, сякаш не можеше да се сдържи, и каза:

— Сангвинистите са ни проследили.

Бузите на Искариот почервеняха и той гневно нареди:

— Свали ги!

В ъгъла на екрана се появи жълта икона с четири ракети.

Под нея имаше една-единствена дума.

Хелфайър^[1]

Адски гадно.

Томи долови бръмчене под седалката си. Представи си как се отваря люк и от него се спуска ракетна установка.

Една от жълтите ракети на екрана стана червена.

„Опа…“

 

 

05:35

Долепила лице до прозореца, Ерин гледаше как хеликоптерът се спуска към тях. По-рано го бяха забелязали как се издига като прашинка от една нефтена платформа в далечината. Изглежда, се беше насочил към брега и щяха да се разминат на голямо разстояние, но изведнъж той зави към тях, явно за да ги разгледа по-добре.

Джордан бе предположил, че охраната на платформата е решила да провери приближаващия неизвестен хеликоптер. Времената бяха подозрителни.

Внезапно хеликоптерът се спусна право към тях.

От корема му избълва дим и проблесна огън.

— Ракета! — изкрещя Кристиан от пилотската седалка и насочи хеликоптера надолу.

Ерин отлетя назад. Пронизителен писък раздра нощта, заглушавайки рева на двигателите. Машината се наклони надясно и в същия миг покрай левия плъзгач профуча нещо, оставяйки димна следа.

Секунда по-късно в морето зад тях проехтя експлозия и ударната вълна разтърси хеликоптера. В небето се вдигна стълб от вода и дим.

Кристиан моментално пикира, за да се изплъзне от другия хеликоптер, но в сравнение с подвижния убиец, който ги следваше по петите, машината им беше като тромав тлъст бръмбар.

Черните вълни се приближаваха бързо.

Ерин пое дъх през зъби. Джордан я беше стиснал за ръката.

Хеликоптерът им изравни на сантиметри от вълните и полетя ниско и бързо над водата. Ерин проточи врат и видя преследвача. Той зави, спускайки се странично към морето, а после се понесе към тях, като летеше малко по-високо.

Нямаше начин да му избягат.

— Ще опитам да стигна платформата! — извика Кристиан. — Ще я използвам като прикритие.

— Видях още три ракети в установката, докато прелиташе над нас — извика му в отговор Джордан.

„Още три шанса да ни убие.“

Кристиан се бореше с лоста за управление, сякаш той беше оживял. Хеликоптерът летеше на зигзаг към нефтената платформа. Втора димна диря профуча отдясно и ракетата избухна в морето, хвърляйки вълна от пушек и вода върху тях.

„Още два шанса…“

Нефтената платформа се извисяваше пред тях подобно на някакъв осветен небостъргач, стърчащ от морето.

Ерин си позволи миг надежда.

И тогава Природата ги зашлеви.

Една по-висока вълна закачи плъзгачите и хеликоптерът се разтърси и разклати като въжеиграч, който всеки момент ще изгуби равновесие. За един смразяващ миг Ерин си помисли, че ще се забият в морето, но после машината се издигна над вълните.

Ерин въздъхна дълбоко.

— Дръжте се! — изрева Кристиан.

Гърлото й се стегна — разбираше, че са изгубили твърде много скорост. Нямаше начин да се измъкнат от следващата ракета. Ерин погледна Джордан в очите, а Кристиан отново ги насочи надолу, като този път явно възнамеряваше нарочно да потопи плъзгачите във водата.

Предпазните ремъци се впиха в Ерин, когато тялото й продължи напред по инерция. Хеликоптерът едва не заби нос във водата.

Ракетата прелетя под вдигнатата опашка и експлодира под тях.

От двете страни на хеликоптера разцъфна огнено кълбо и пламъците лумнаха покрай прозорците. Светът се завъртя в зашеметяваща бъркотия от дим, огън и вода и хеликоптерът полегна странично във вълните. В тъмната кабина започна да влиза черен пушек.

Хеликоптерът се задържа на повърхността още миг.

След което потъна.

 

 

05:37

Юда гледаше останките и растящото черно петно в тъмната вода. Хеликоптерът им увисна във въздуха и пилотът бавно го завъртя, като оглеждаше за оцелели. После попита:

— Сър?

Юда прецени шансовете онези да са оцелели. Като че ли ракетата бе улучила опашката. Нищо не би могло да оцелее при такова пряко попадение — дори сангвинистите не бяха в състояние да се възстановят, след като телата им са нарязани от парчета разкъсан метал.

„Освен това няма абсолютно никакво значение“ — помисли си той, като погледна платинения си „Ролекс Яхт Мастър“.

Дори да имаше оцелели, те вече не можеха да го спрат. До изгрева оставаха по-малко от два часа. Дори да бяха оцелели, сангвинистите нямаше да успеят да го настигнат.

И все пак…

— Свържи се с персонала на платформата — нареди той. — Да претърсят и да наблюдават.

— Слушам, сър.

— После продължи към брега.

Юда погледна пребледнялото момче.

„Вече никой не може да те спаси“.