Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (42)

41.

20 декември, 06:38

Средиземно море

Джордан се метна към Рун и го изблъска от вратата с удар в гърдите. Сварен неподготвен, свещеникът залитна назад и тупна по задник в салона.

С известно задоволство Джордан затръшна вратата в лицето му и викна:

— Стой там! — После грабна един чадър от закачалката и навря върха му през дупката във вратата, така че жилещият облак остана в стаята с него и Ерин. — Ще видя дали мога да разчистя тези гадини! Дотогава стой настрана, падре!

Едно цветче се понесе покрай бузата му — и го ужили в ъгълчето на устната. Джордан го сграбчи, смачка го между пръстите си и го хвърли на пода.

Сякаш ядосани от нападението, към него се устремиха още създания и сребърните им жила надупчиха всяко голо място по кожата му — лице, ръце, врат. Джордан се бранеше. Ерин също беше подложена на атака. Той тръгна към нея през облака, като се мъчеше да предпази очите си. Дори и да не бяха отровни за хората, гадинките като нищо можеха да ги ослепят с жилата си.

Ерин се бе свила до голямото старо писалище и се бранеше, като размахваше някаква папка. Джордан чу порой ругатни и видя капки кръв от безбройните пробождания по ръцете и лицето й.

Тя плесна шията си и една пеперуда падна смачкана на пода.

Джордан свали дългото си яке и го заразмахва във въздуха. Стигна до Ерин, като използваше дрехата като матадор срещу хиляди гневни бикове, и след яростна борба успя да освободи малко пространство за дишане около нея.

Тя дръпна яката на своето яке и го вдигна над главата си като палатка. Наведе се и започна да рови из книжата за някаква следа къде може да е отишъл Юда.

Джордан надникна над рамото й. Документите бяха написани на десетки езици, много от тях явно древни.

— Просто вземи всичко! — извика той. — После ще ги прегледаме!

— Не и преди да сме елиминирали заплахата тук. Ако някои от тези неща се измъкнат с нас, ще нападнат моментално Рун, Бернар и Кристиан.

Беше права. Гадинките, изглежда, бяха настроени да атакуват стригои. Ерин не беше задействала капана с влизането си. Дори стрелбата в ключалката не ги беше събудила. Оживяха едва когато Рун прекрачи прага на стаята.

— Да видим дали няма да успея да разредя малко редиците им — рече той. — Продължавай да търсиш.

Промени тактиката. Вместо да прогонва заплахата с якето си, го разпери като някаква голяма мрежа. Метна дрехата и тя полетя, повличайки десетки летящи механизми. После той ги затисна на пода и започна да ги тъпче ожесточено.

— Повечето книжа са написани на бланки на една и съща компания — обади се Ерин. — Корпорация „Аргентум“.

Джордан знаеше това име.

— Голям конгломерат! — извика й той. — Занимават се с какво ли не, включително и производство на оръжие. Нищо чудно тип като Юда да се захване с подобен бизнес.

После продължи неумолимата си атака. Удряше, зашеметяваше и мачкаше, докато въздухът не започна да се разчиства. Тогава ловът му стана по-съсредоточен — вече избираше отделни жертви и ги премахваше с рязко замахване с якето.

— Как се справяте? — извика Рун от другата страна.

— Приключваме с почистването!

— Джордан, ела да видиш — каза Ерин.

Той отиде при нея, като изтри струйката кръв от очите си. Ерин му показа кореспонденция на „Аргентум“ — сивкаво-сребрист плик с релефно лого, изобразяващо старовремска котва.

— Навсякъде виждам тези котви — каза тя. — Помниш ли и съобщението на Распутин до Рун, в което го предупреждаваше, че символът на котвата е свързан с Юда?

— Да, този тип определено е моряшки фетишист.

— Не моряшки. А християнски. — Пръстите й проследиха кръстовидната форма, образуваща централната част на котвата. — Това е така нареченият крукс дисимулата. Ранните християни са го използвали като таен символ по времето, когато са били преследвани заради вярата си и е било опасно кръстът да се използва открито.

Джордан смачка поредната буболечка от месинг и сребро.

— Явно затова е избрал котвата като лого на корпорацията си.

— Той все още обича Христос — каза Ерин. — И тъй като е безсмъртен, никога не може да се спаси от чувството си за вина. Нищо чудно, че прави всичко възможно да го върне.

— Но как? — попита Джордан.

Ерин бутна книжата настрани.

— Това са само финансови отчети и обичайна кореспонденция. Няма нищичко за плановете му. Но информацията трябва да е някъде тук. Някъде в тази стая.

— Едва ли би оставил нещо подобно пред очите на всички. Най-вероятно го е скрил. — Джордан посочи чекмеджетата на писалището. — Виж дали няма нещо заключено или замаскирано.

Във въздуха вече летяха само няколко гадини. Джордан започна да сваля окачените на стените картини.

— В чекмеджетата няма нищо! — обади се Ерин.

Джордан стигна до един портрет в позлатена рамка, който изглеждаше доста стар. При повторно вглеждане видя, че е на Искариот. Малко се беше променил оттогава, но носеше ренесансов костюм и бе прегърнал през раменете тъмнокожа жена в скъпи на вид одежди. Жената държеше малка венецианска маска.

Опита се да свали портрета и откри, че той всъщност е закрепен на панти за стената.

Усмивката на Джордан напълно отговаряше на тази на Юда от картината.

Зад картината имаше модерен сейф с цифров пулт.

— Ерин!

Тя се обърна и очите й се разшириха.

— Трябва да е това!

— Да видим дали ще успея да го отворя.

— Май този път пушката едва ли ще ти помогне.

Джордан потърка върховете на пръстите си и духна върху тях.

— Трябват само малко умения на касоразбивач.

Ерин го изгледа със съмнение.

— Голям сте скептик, доктор Грейнджър. — Джордан извади фенерчето от джоба си и насочи лъча към числата на белия пулт, като го накланяше насам-натам, за да го освети под различни ъгли. — Мога да отворя това чудо от шест опита.

— Сериозно? И как?

— Наука — отвърна той. — Разбиването на този сейф е изцяло свързано с наука.

Тя повдигна вежда.

— Вгледай се по-внимателно в числата. — Той освети отново пулта. — Виждаш ди цветния прах на някои от копчетата?

Ерин се наведе напред.

— Какво е това?

Джордан вдигна другата си ръка, която бе покрита със същия проблясващ прашец.

— Този тип си има любимо хоби. Сигурно бърника и настройва често творенията си. И забравя да си измие ръцете, когато бърза.

— Има резон — призна Ерин.

— Освен това е самодоволен и сигурен в безопасността си. Използва винаги едни и същи числа. Но в същото време си личи, че е параноик. Съмнявам се, че позволява на прислужницата си да чисти тайния му сейф.

Посочи числото седем.

— По този бутон има най-много прах, така че се обзалагам, че е първото число.

— А другите три?

— Ако се вгледаш внимателно, ще видиш прах по числата девет, три и пет.

Ерин се наведе да погледне. На Джордан му харесваше тя да е близо до него. Харесваше му и като никога да демонстрира интелекта си.

— Така. — Сега му трябваше и малко късмет. — Ако няма повтарящи се числа и ако кодът е четирицифрен и започва със седмица, имаме само шест възможни варианта.

— Хитро — каза Ерин.

Той почука главата си с пръст.

— Логика.

Е, надяваше се и на малко късмет.

Започна да въвежда различните комбинации, като започна със 7935. Не. На третия опит на вратата на сейфа вместо червена светна зелена светлина.

Джордан отстъпи назад, оказвайки на Ерин честта да отвори.

Тя завъртя дръжката и дръпна вратата.

Джордан надникна над рамото й.

— Още хартия.

Сейфът беше пълен с купчина листа, притиснати с четвъртито стъклено преспапие.

Ерин го взе и го повдигна към светлината на фенерчето. В центъра на кристалния блок имаше кафяво листо.

— Има нещо написано — каза тя. — На арамейски от времето на Ирод.

— Можеш ли да го преведеш?

Тя кимна и присви очи, като въртеше блокчето под различни ъгли. Накрая въздъхна и прочете написаните думи:

— „След като Неговите думи, изписани с кръв, бъдат взети от каменния им затвор, онзи, който Го отне от този свят, ще Го върне обратно, като даде начало на ера на огън и кръвопролитие, хвърляйки покров над земята и всичките й създания.“

Погледна Джордан. Устата й беше пресъхнала от страх.

— Ето откъде произлиза целта на Юда. Не е измислил плана си просто така. Това е пророчество.

— Защо смяташ така?

— Листото. Несъмнено е старо и нарочно е затворено по този начин, за да бъде запазено. Известно е, че древните предсказатели често са записвали предсказанията си на листа.

— И какво означава това? Че е предопределено да се случи ли? Че не можем да направим нищо?

— Не. Именно затова са записвали предсказанията си върху листа. Напомняне, че съдбата не е написана върху камък. Но измъчваният от чувство за вина Юда твърдо се е вкопчил в предсказанието и си е втълпил, че това е съдбата му.

— Но ние все още не знаем какво е намислил — напомни й Джордан.

Ерин кимна и взе първия лист от купчината.

Джордан забеляза, че е стар и също е изцапан с изумруден, пурпурен и ален прашец, което показваше, че е бил докосван често, може би дори наскоро.

Ерин се вцепени.

— Какво има? — попита той.

Вместо отговор тя му подаде листа, за да разгледа рисунката върху него.