Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (36)

35.

20 декември, 04:14

Неапол, Италия

Кардинал Бернар вървеше през почти пустото летище край Неапол. Поставените в ниши лампи хвърляха върху малцината пътници в ранния час синкава светлина, от която те приличаха на болни. Никой не му обърна внимание, докато прекосяваше бързо залата за пристигащи. Беше сменил официалната си алена роба с модерен тъмносин костюм.

Не беше дошъл в Неапол като кардинал или бизнесмен, а като воин.

Под коприната на костюма носеше броня.

Заради къртицата в ордена беше дошъл тук тайно: измъкна се от Ватикана през дълъг неизползван тунел и излезе в среднощните улици на Рим, където се смеси с тълпата. Качи се на редовен пътнически полет вместо на частния самолет, като използва фалшиви документи. Носеше куфар с два комплекта броня.

При изхода на летището веднага разпозна Ерин и Джордан — чу характерните удари на сърцата им още преди те да минат през стъклената врата.

Рун и Кристиан бяха от двете им страни.

Джордан стигна пръв до него с енергичната си крачка.

— Радвам, се да ви видя, кардинале.

— Сега съм просто Бернар. — Той се огледа, бутна куфара към Рун и посочи близката тоалетна. — Преоблечете се. Скрийте бронята под дрехите си.

След като двамата се махнаха, Бернар стисна ръката на Джордан и усети топлината на дланта му — почти трескава, сякаш имаше температура.

— Добре ли сте?

— Направо фантастично, като се има предвид, че неотдавна се върнах от оня свят.

Бернар забеляза в поведението му леко колебание. Джордан явно спестяваше нещо, но Бернар предпочете да не задълбава.

— Радвам се, че сте в безопасност… и съм ви благодарен за труда ви за разбиране на уникалната заплаха от пеперудите на Искариот.

Бернар още имаше проблем да приеме, че Юда Искариот ходи по света, че Христос е проклел предателя си с безкраен живот. Но заплахата, която представляваше той, не можеше да бъде отречена или пренебрегната.

— С повече време и по-добро оборудване можех да науча повече за творенията му — каза Джордан.

— И това би трябвало да е достатъчно. Времето ни изтича. Трябва да намерим Първия ангел и да го заведем при книгата.

В съзнанието му думите от Кървавото евангелие засияха като златни пламъци: „Тримата от пророчеството трябва да занесат книгата при Първия ангел за неговата благословия. Само така те могат да осигурят спасението на света“.

Нищо друго нямаше значение.

— За да се случи това, първо трябва да открием къде Искариот е скрил момчето и да определим какво смята да прави с него — каза Ерин.

— И защо кучият син е дошъл тук с хлапето — добави Джордан.

Ерин кимна.

— Да, това също сигурно е важно.

Рун и Кристиан се върнаха. Расата им изглеждаха по-опънати над новата броня — устойчив на пробождане материал, предложен от Джордан като защита срещу жилата на пеперудите.

Бернар посочи към вратата.

— Наех хеликоптер, който да ни откара на координатите, на които Кристиан за последен път е засякъл графинята. Ще тръгнем на запад над морето по същия курс и ще потърсим следи.

Излязоха, качиха се в един микробус такси и потеглиха към съседното летище, където ги чакаше хеликоптерът. Машината беше боядисана в синьо и оранжево, със странно дълъг нос и скосени назад прозорци на просторната кабина.

Кристиан излезе от микробуса и подсвирна.

— Е-ха. AW-193.

— Можеш ли да управляващ хеликоптер? — попита Джордан.

— Летя на такива неща, откакто си бил пеленаче. — Той махна към машината. — Скачайте вътре.

Ерин се качи първа и рязко спря, когато видя дългата черна кутия, закрепена между седалките.

— Приготвих ковчег за графиня Батори — обясни Бернар. — Ако случайно се натъкнем на нея.

— Ще я вземем ли? — попита Джордан.

— Все още има вероятност тя да е Жената на Познанието — отвърна Бернар.

Кардиналът нямаше намерение да поема рискове.

Рун докосна ковчега. На лицето му се четеше мъка. Бернар беше чул доклада на Кристиан за това как Надя бе прерязала гърлото на жената, към която Рун несъмнено продължаваше да е дълбоко привързан.

Бернар трябваше да е нащрек за тази връзка.

 

 

04:44

Рун седна до Ерин, а Кристиан седна на пилотската седалка. Двигателят изрева и перките започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо. След секунди се издигнаха във въздуха и се понесоха към тъмните води на Средиземно море.

— Тук са продължили по вода! — извика Кристиан, когато стигнаха брега. — Изгубих сигнала на няколко километра западно от това място!

Рун впери поглед към тъмните вълни. Лунната светлина посребряваше гребените им.

Няколко минути летяха мълчаливо. Рун си представи как Искариот хвърля Елизабета в тъмното море, за да се отърве от нея.

— Точно тук сигналът прекъсна — извика Кристиан и направи бавен кръг над водата.

Всички гледаха надолу за следи от катастрофа или намеци къде се е дянала групата на Искариот.

— Трябва да погледнем картите на местните течения — каза Джордан. — Ако нещо е потънало или се е разбило тук, може да тръгнем по теченията. Но засега предлагам да продължим по първоначалната им траектория.

Кристиан зави и полетя на запад.

Рун продължи да претърсва вълните с острото си зрение.

Молеше се за надежда.

Молеше се за нея.