Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (29)

28.

19 декември, 22:02

Стокхолм, Швеция

Ерин се бореше с тежестта на наученото, която едва не я смазваше.

Ако този мъж говореше истината, а не бе някаква заблудена душа, пред нея стоеше Юда Искариот, ползващият се с най-позорната слава човек в историята, предателят, пратил Христос на кръста.

И целта му бе да сложи край на света.

— И ти вярваш, че това е целта ти? — предизвикателно попита тя. — Вярваш, че Христос те е пратил по дългия път, за да дирижираш Неговото завръщане?

В далечината се разнесе вой на полицейски сирени, които й напомниха за този модерен свят, за тази епоха, в която малцина вярваха в светци и демони. А ето че пред нея стоеше човек, който твърдеше, че е и двете. Ако говореше истината, очите му бяха видели чудото на Христос, ушите му бяха слушали притчите и поученията му, устните му бяха целунали Иисус в Гетсиманската градина и го бяха обрекли на смърт.

Сирените завиха по-силно, приближаваха.

Да не би някой да ги бе забелязал и да бе вдигнал тревога?

Погледът на Искариот се обърна в посоката на сирените, после обратно към тях.

— Времето за разговори приключи. Взимам ангела и се махам.

Усетили заплахата зад думите му, Распутиновите стригои и сангвинистите се напрегнаха за битка.

Джордан издърпа Ерин зад себе си.

Искариот просто вдигна показалец, сякаш викаше сервитьор — но вместо това извика странното ято, което бе известило появата му, и пърхащите във въздуха пеперуди накацаха върху събралите се.

Една кацна върху пръстите на Ерин и тя тръсна ръка, за да я пропъди. Мъничките месингови крака обаче залазиха по ръкавицата й и стигнаха голата кожа на китката й. Мъничко сребърно хоботче се заби в плътта и проникна дълбоко.

Ерин ахна.

Пеперудата литна и с бавно махане на криле се отдалечи.

„Какво стана, по дяволите?“

Вгледа се в капката кръв на мястото на убождането.

Джордан изруга и се плесна по тила, като смаза една пеперуда. Създанието падна в снега. Ерин видя, че и останалите са нападнати. Още не можеше да разбере заплахата — докато не видя как Олга залитна.

Изумрудени криле пърхаха покрай малката й буза. После тя изпищя и падна на колене. Пеперудата отлетя. Черно петно се появи на бузата на Олга и бързо се разрасна, разяждаше лицето и оголваше кост. От цепнатините бликна кипнала кръв. Олга се загърчи в спазми. Други от паството на Распутин също паднаха и се загърчиха в снега.

Ерин погледна петънцето кръв на китката си. Започна да осъзнава какво става.

Отрова.

Пеперудите носеха някакъв вид отрова.

Тя разтърка ръката си, но веществото не й действаше.

Не действаше и на Джордан.

Распутин падна сред паството си, но бе повален не от отровата, а от мъка.

— Престани! — изплака той.

Ерин си спомни друго създание, което бе умряло по подобен начин. Представи си адския вълк в тунела под Ватикана. Беше простреляла звяра с куршуми, изцапани с кръвта на Батори Дарабонт. Жената бе носител на някакъв вид отрова в кръвта си, отрова, която бе убийствена за всеки стригой, дори за сангвинистите.

Уплашена, тя се обърна към Рун и другите сангвинисти.

Надя бе паднала на колене, поддържана от Кристиан, а Рун се бореше с изумрудената буря, използвайки кожената си броня като щит.

Ерин се втурна към него, следвана от Джордан.

— Помогни им! — извика тя. Човешките същества като че ли бяха неуязвими за отровата. — Разгони пеперудите!

Въпреки това си спомни първата изумрудена пеперуда, кацнала върху Надя.

— Изгарям! — простена жената. Пръстите й се бяха вкопчили в почернялото й гърло и стискаха, сякаш се мъчеше да спре отровата.

Беше безсмислено. Петното пълзеше нагоре по бузите й, поглъщаше я, макар да се разпространяваше по-бавно, отколкото при другите стригои, напредъкът му като че ли не можеше да бъде спрян.

Кристиан погледна безпомощно Ерин.

— Какво можем да направим?

Отговорът дойде от другата страна на бурята.

— Нищо — извика Искариот, който бе чул думите му. — Освен да я гледате как умира.

Тялото на Надя се изви в дъга и се разтресе в конвулсии.

Нещо блъсна Ерин отстрани. Малко момче се вкопчи в нея — стригой, половината му лице вече липсваше. От единственото око се стичаха сълзи. Ерин клекна и го прегърна. Мъничката му ръка стисна нейната. Детето може би знаеше, че тя не може да го спаси, но не искаше да е само. Погледна нагоре към нея. Небесносиньото му око беше пълно с болка. Ерин стискаше здраво студените му ръце, докато детето не се отпусна безжизнено.

Тя се огледа.

Вече никое от децата не помръдваше; изтерзаните им тела лежаха в снега.

Надя изпъшка за последен път — и замря.

Кристиан се наведе над нея с насълзени очи.

Ерин пусна мъничката ръка на стригоя — или каквото беше останало от нея.

Подчинявайки се на някакъв нечут сигнал, пеперудите се издигнаха високо, но останаха да кръжат заплашително над главите им. Ерин преброи неколцината оцелели — Распутин и другите сангвинисти. Подозираше, че са оживели само защото господарят на изкуствените насекоми го иска.

Тя се изправи и се обърна към Искариот.

— Защо?

Юда протегна ръка и една пеперуда кацна грациозно на дланта му, като отваряше и затваряше изумрудените си криле.

— Урок за всички ви. — Кимна към тялото на Надя. — Доказателство за сангвинистите, че тяхната благословия не може да ги защити от моето проклятие, от кръвта ми.

Значи пеперудите носеха неговата опетнена кръв.

Ерин гледаше как тялото на Надя се разпада на прах и кости. Храбрата жена, която бе спасявала безброй пъти живота й. Не заслужаваше подобна безславна и безсмислена смърт.

И това не се отнасяше само за нея.

Распутин стенеше, паднал на колене сред мъртвите си деца.

— А това защо? Какъв урок се опитваш да дадеш на мен?

— За теб няма урок, Григорий. А само наказание. Заради това, че пазиш тайни от мен.

Пеперудите отново се спуснаха заплашително. Една прелетя покрай рамото на Рун.

Мислите на Ерин препускаха. Усещаше, че Искариот не е приключил с тях. Най-добрата й надежда беше знанието. Спомни си черния отпечатък от длан, който красеше гърлото на Батори Дарабонт и бележеше кръвта й като опетнена. Вероятно бе от дланта на Искариот. Дали беше използвал някаква алхимия на основата на собствената си кръв, за да опетни кръвта на жената, да я защити от стригоите, които командваше? Дарабонт бе служила на Белиал, група стригои и човеци, които действаха заедно; манипулирани от неизвестен кукловод.

Отново си представи черния отпечатък и погледна Искариот.

— Ти си лидерът на Белиал.

Думите й привлякоха вниманието му.

— Май бившата ви титла Жена на Познанието не е неоправдана, доктор Грейнджър. — Кимна към оцелелите. — Но аз не съм приключил тук.

Преди някой да успее да реагира, пеперудите заваляха от небето и покриха сангвинистите, Распутин и дори Батори. Бяха твърде много, за да бъдат спрени. Когато те започнаха отново да се бранят, Искариот извика, за да въведе ред:

— Престанете! Ако се съпротивлявате, всички ще умрете!

Осъзнали безнадеждното си положение, те се подчиниха. Пеперудите накацаха по раменете и крайниците им.

— Нямам намерение да убивам всички ви, но ще го направя, ако ме принудите.

Искариот впери поглед в Рун, който стоеше гордо изправен, истински Рицар на Христа.

Прокълнатият го посочи с пръст.

— Сега е време Рицарят на Христа да се присъедини към своята сестра във вярата. Да напусне този свят в мир и да се издигне на мястото си на небето.

Погледът на Рун се стрелна към Ерин, сякаш за да се сбогува.

— Чакай — каза Ерин. — Моля те.

Искариот се обърна към нея.

Ерин имаше само един коз. Спомни си сделката на Распутин с Белиал. В Санкт Петербург монахът бе предал Кървавото евангелие и Ерин на Батори Дарабонт, но едва след като изтръгна обещание от нея. Спомни си думите на Распутин, направената уговорка.

„Обещах ти книгата като жест на добра воля… ако господарят ти на свой ред ми гарантира живота на някого по мой избор.“

И бяха стигнали до съгласие.

Ерин се обърна към Распутин. Дали монахът щеше да поиска дължимото сега, за да спаси Рун? И дали Искариот щеше да зачете сделката? Нямаше друг избор, освен да опита.

Обърна се към Искариот.

— Преди два месеца Распутин сключи сделка с Белиал. В замяна на съдействието си да получи живота на някого по свой избор. Стигна се до съглашение. Пред очите на всички.

Искариот погледна коленичилия сред детски тела Распутин. По бузите на монаха се стичаха сълзи и изчезваха в брадата му. Въпреки цялото си зло той бе обичал децата си като истински баща, а сега бе видял как умират в агония, жертви на собствените му машинации.

— Това ли е желанието ти, Григорий? — попита Юда. — Ще хвърлиш ли защитното покривало върху Рун Корза? Това ли ще поискаш?

Распутин вдигна глава и отвърна на погледа му.

„Моля те — помисли си тя. — Кажи да. Спаси един живот.“

Руснакът изгледа дълго Искариот и още по-дълго Рун. Някога с Рун го бе свързвало приятелство и бяха действали като братя сангвинисти.

Накрая Распутин проговори измъчено:

— Твърде много умряха тази нощ.

Искариот въздъхна и стисна раздразнено устни.

— Веднъж престъпих думата си… и бях прокълнат заради това. Заклех се никога повече да не го правя. Няма да го направя и сега. Каквото и да си мислите за мен, аз не съм мерзавец. — Кимна на Распутин. — Зачитам дълга си и изпълнявам желанието ти.

Ерин издиша и затвори очи.

Рун щеше да живее.

Искариот вдигна ръка и в помещението влязоха двама яки мъже, тъмнокос и светлокос. И двамата бяха високи и с телосложение на танкове, с дебели вратове и мускулести ръце. Тръгнаха към момчето, готови да приберат плячката на Искариот.

Ерин понечи да ги спре, но Джордан я сграбчи за ръката.

Не можеха да победят в тази битка и всяка агресия можеше да завърши със смъртта на приятелите им.

Двамата прегледаха отпуснатото момче, което в един момент изскимтя, после грубо го изправиха.

— Какво ще правиш с него? — попита Ерин.

— Не е ваша работа.

— Мисля, че можем да го преместим — каза единият от мъжете. — Изгубил е много кръв, но изглежда достатъчно силен.

— Добре. — Искариот протегна подканващо ръка към Батори. — Искате ли да дойдете с мен?

— За мен ще е чест да подновим приятелството си. — Тя вдигна ръка, за да покаже белезниците. — Но изглежда, че в момента съм обвързана с друг.

— Пуснете я.

Кристиан се поколеба, но Рун му кимна.

— Направи го.

Никой не искаше да раздразни Искариот. Кристиан клекна, претърси джобовете на Надя и извади мъничък ключ. Графинята повдигна ръка, сякаш носеше скъпа гривна, и Кристиан отключи белезниците.

Вече освободена, Батори пристъпи към Искариот.

— Благодаря ви за проявената доброта към мен, както я проявявахте и за семейството ми.

Искариот почти не й обърна внимание — графинята се нацупи раздразнено — а извади от джоба си пистолет, насочи го към Ерин и стреля.

Тя подскочи… но той не бе стрелял по нея.

Джордан пусна рамото й.

И се свлече на снега.

Ерин извика и коленичи до него. На лявата страна на гърдите му се появи петно, което бързо се разширяваше. Тя раздра ризата му и погледна раната. От нея ритмично бликаше кръв и се стичаше през сините линии на татуировката му и по гърдите.

Ерин притисна раната с длан. Хлъзгавата топла кръв заизлиза през пръстите й. Щеше да се оправи. Трябваше да се оправи. Но сърцето й знаеше истината.

— Защо? — извика тя към Искариот.

— Съжалявам — прозаично рече той. — Според предсказанието вие сте единствените трима на света, които имат шанс да ми попречат, да предотвратят Армагедон. За да наруша предсказанието, един от тримата трябва да умре. Случи ли се това, другите двама са без значение. Затова ви пощадих живота. Както казах, не съм мерзавец, а просто практичен.

И сви безразлично рамене.

Ерин закри лицето си с ръце, но не можеше да скрие така лесно истината. Тя беше убила Джордан. Като бе спасила Рун, бе обрекла мъжа, когото обичаше.

Искариот нямаше да позволи да му попречат.

Щом Рицарят на Христа оставаше жив, Воинът на Човека трябваше да умре.

Гърдите на Джордан вече не се повдигаха и отпускаха. Кръвта продължаваше да тече и да дими на студения сняг. Една снежинка падна в отвореното му око и се стопи.

Той не мигна.

— Не можеш да му помогнеш — прошепна Кристиан.

Тя отказваше да повярва.

„Мога да му помогна. Трябва да му помогна.“

Сълзите се стичаха по бузите й. Не можеше да си поеме дъх. Джордан не можеше да си отиде. Винаги беше толкова силен, винаги се беше справял с всичко. Не можеше да умре от някакъв си куршум. Това беше неправилно и тя нямаше да го допусне.

Вдигна поглед към Кристиан и се вкопчи в крака му с окървавена ръка.

— Ти можеш да го върнеш. Направи го един от вас.

Той я погледна с ужас.

На Ерин не й пукаше.

— Направи го. Дължиш му го. Дължиш го на мен.

Кристиан поклати глава.

— Дори да не беше забранено, не бих могъл да направя нищо. Сърцето му вече спря. Късно е.

Тя го зяпна, мъчеше се да проумее думите му.

— Съжалявам, Ерин — каза Рун. — Но Джордан наистина си отиде.

Снегът зад нея заскърца. Някой се приближаваше, но не й пукаше кой. Ръка с напукана кървяща кожа докосна гърдите на Джордан.

Ерин се обърна и видя момчето. Беше клекнало до нея. То свали якето от раменете си — якето на Джордан — и го върна на предишния му собственик, като внимателно покри раната.

После облиза напуканите си устни и каза:

— Благодаря.

Ерин знаеше, че благодари за нещо много повече от якето.

— Достатъчно — каза Искариот, когато сирените завиха още по-близо. — Вземете го.

Единият от яките помощници вдигна момчето като чувал картофи и то извика от болка. От многобройните му рани пак потече кръв — оставяше дупки в снега.

— Спрете, боли го! — викна Ерин.

Не й обърнаха внимание. Искариот протегна ръка на Батори и тя я пое. Беше направила избора си кого да последва.

— Остани, Елизабета — замоли я Рун. — Не познаваш този човек.

Графинята докосна шала си, който скриваше едва зарасналия разрез на шията й.

— Но пък познавам теб, любов моя.

Покрит с пеперуди, Рун можеше само да гледа как се отдалечават.

Ерин се наведе над тялото на Джордан. Погали безжизнената му буза, покрита с груба четина. Докосна горната му устна, наведе се и го целуна за последен път. Устните му вече бяха студени, също като устните на Рун. Грубо пропъди тази мисъл.

Двамата сангвинисти до нея замърмориха молитва. Тя знаеше думите, но не се присъедини. Молитвите не я утешаваха.

Джордан беше мъртъв.

Никакви молитви не можеха да променят това.