Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (28)

27.

19 декември, 21:21

Стокхолм, Швеция

Ерин откъсна поглед от замръзналото одеялце. Не можеше да позволи на личните й чувства да я разсейват. Трябваше да остави това парче от миналото и да продължи напред. Предположи целта, с която бе сложено тук одеялцето — Распутин искаше да я извади от равновесие, да я забави.

Нямаше да му достави това удоволствие.

— Ерин? — тихо прошепна Джордан в ухото й.

— Добре съм. — Думите й прозвучаха странно, личеше си, че лъже. — Да продължаваме.

— Сигурна ли си? — Топлите му ръце обгърнаха раменете й. Джордан я познаваше достатъчно добре, за да разбира какво се крие зад храбрите думи.

— Сигурна съм.

Този път го каза по-уверено. Нямаше да позволи на Распутин да види как я е разстроил. Ако усетеше някаква слабост у нея, той щеше да я използва, за да отвори по-дълбока рана. Затова потисна болката си и продължи напред.

„Вече трябва да сме близо до центъра.“

Забърза напред, като плъзгаше ръка по лявата стена. След още два завоя се озова в просторно кръгло помещение от плътен сняг, отново отворено към небето; стените му завършваха със зъбери.

Бяха стигнали централната кула на двореца.

В средата на помещението се издигаше ледена скулптура на ангел в естествен ръст, поставена върху пиедестал от лед. Изработката беше майсторска. Създаваше впечатлението, че ангелът току-що се е спуснал и тъкмо каца на замръзналата площадка. Лунната светлина проблясваше през сякаш диамантените криле; всяко перо по тях бе съвършено изваяно. Самото тяло беше покрито с чист бял скреж, напрашеното със сняг лице бе обърнато нагоре към небето.

Въпреки прекрасната гледка Ерин изпита единствено разочарование.

Под статуята се беше събрала групата на Рун. Графинята я гледаше със самодоволна усмивка.

„Изгубих.“

Съдията на състезанието стоеше до победителката.

Распутин вдигна ръка за поздрав.

— Добре дошли, доктор Грейнджър! Крайно време беше да се присъедините към нас!

Монахът изглеждаше по познатия начин — с просто черно расо, спускащо се под коленете му. На дебелия му врат бе провесен голям православен кръст, изработен от злато вместо среброто на сангвинистите. Дългата му до раменете коса изглеждаше мазна на слабата светлина, а светлосините му очи блестяха развеселено.

Тя посрещна дръзко погледа му и пристъпи напред.

Той плесна с белите си ръце и звукът отекна силно в смълчания лабиринт.

— Уви, май пристигате втора, скъпа Ерин. Оспорвано състезание, трябва да кажа.

Батори я дари със студена тържествуваща усмивка. За пореден път доказваше, че е истинската Жена на Познанието.

— Но пък в споровете се ражда истината, нали така? — И монахът се разсмя гръмогласно.

Рун се намръщи.

— Не сме дошли тук да си играем игрички, Григорий. Обеща ни Първия ангел. Както Бернар се съгласи, домът ти в Санкт Петербург, Църквата на Спасителя на пролятата кръв, ще бъде осветена отново от самия папа. Негово Светейшество ще ти даде също така пълно опрощение и ще отмени отлъчването ти. Ако искаш, ще можеш отново да се закълнеш като сангвинист и…

— Защо ми е да го правя? — прекъсна го Распутин. — Заради цяла вечност благочестиво страдане ли?

Батори наклони глава настрани.

— Именно.

Ерин остана назад, напълно игнорирайки Рун и Распутин, чийто спор ставаше все по-разгорещен. Прекрасната статуя беше привлякла изцяло вниманието й. Отблизо се виждаше болката, изписана върху бялото лице, сякаш крилатото създание беше изхвърлено от небето, за да кацне върху подиума, прогонено на тази грешна земя.

Статуята беше ужасна и великолепна едновременно.

— Можеш да се върнеш в Санкт Петербург със знанието, че душата ти е получила опрощението на Църквата — продължи Рун. — Но първо трябва да ни дадеш момчето, Григорий.

— Но аз ви донесох онова, което обещах — рече Распутин и махна към статуята. — Прекрасен ангел.

— Не поискахме от теб тази подигравка със светостта — каза Рун и заплашително пристъпи към Распутин. Събралите се покрай стените на помещението стригои се размърдаха.

— Значи казваш, че не искате подаръка ми, така ли? — попита Распутин. — Нима отказваш щедрото ми предложение и разваляш сделката?

Нещо в очите на монаха потъмня, намеквайки за опасност, за капан.

Рун беше прекалено гневен, за да го забележи, и започна да обяснява на Распутин къде може да си завре замръзналия ангел.

Ерин го прекъсна:

— Искаме го!

Распутин се обърна към нея. Лицето му бе сурово и гневно.

Ерин пристъпи към статуята. Вече започваше да проумява степента на жестокост на монаха. Свали ръкавиците си и докосна стъпалото на ангела. Скрежът се стопи под топлите й пръсти. Тя избърса с длан крака на статуята, разкривайки прозрачния лед отдолу.

Вдигна фенерчето си и насочи лъча му към прозрачната скулптура. Изруга и изгледа кръвнишки Распутин.

— Какво има? — попита Джордан.

Тя се дръпна да му покаже, да покаже на всички.

През почистения участък се виждаше гол човешки крак, скован от леда.

Крак на момче.

Момче, което не можеше да умре.

Дори и замразено.

Стомахът й се преобърна. Тя погледна към Распутин.

— Замразили сте го в леден блок и после сте го превърнали в статуя.

Распутин сви рамене, сякаш това бе най-естественото нещо, което би могло да се направи.

— Той е ангел, така че му добавих и криле, естествено.

 

 

21:24

Джордан посочи статуята и сграбчи Кристиан за ръката.

— Помогни ми! Трябва да го измъкнем!

Момчето сигурно се мъчеше ужасно.

Измръзнало до смърт, но неспособно да умре.

Двамата заедно блъснаха с рамене статуята в корема. Тя политна назад от пиедестала и се стовари в снега. По дължината на тялото й се появи пукнатина. Ерин се присъедини към тях и тримата почнаха да махат леда от замръзналото тяло, като дърпаха и отчупваха парчета.

Джордан махна едно парче от гърдите на момчето, откъсвайки с него малко кожа.

Молеше се момчето да е заспало в ледения си затвор; полагаше усилия да не си представя как го хвърлят в студена вода, как го затварят и как то се дави, докато ледът се образува около него. Страданията му сигурно са били неописуеми.

Ерин работеше много внимателно върху лицето, за да освободи бузите, клепачите и косата. Устните и върхът на носа бяха сцепени, а потеклата от тях кръв бе замръзнала.

Распутин ги гледаше, скръстил ръце на гърдите си.

— Разбира се, това представлява проблем — рече той. — Графинята стигна първа центъра на лабиринта, но Ерин откри ангела. Кой тогава е победителят?

Джордан го изгледа намръщено. Сякаш имаше някакво значение. Загледа се как Ерин съсредоточено освобождава лицето на момчето, как докосва с длани бузите, брадичката и спуснатите клепачи. Изглеждаше напразно. Сигурно щяха да са им нужни часове да размразят момчето, дори наблизо да имаше огън.

Ерин обаче го погледна с изумена физиономия.

— Кожата му е замръзнала, но плътта отдолу изглежда мека и еластична.

Заинтригуваният Распутин пристъпи към тях.

— Като че ли милостта, която дава на Томас безсмъртие, издържа дори на докосването на леда.

Ако се съдеше по замръзналата гримаса на момчето, въпросната милост явно не му беше спестила страданието.

Джордан извади от джоба си медицински пакет. Беше го взел от банята в Кастел Гандолфо. Отвори го и извади спринцовка.

— Това е морфин. Ще му помогне за болката. Искаш ли да го инжектирам? Ако отвътре не е замръзнал и сърцето му бие, макар и бавно, морфинът ще му осигури известно облекчение, особено след като се събуди.

Ерин кимна.

— Направи го.

Джордан постави длан върху голите гърди на момчето. Докато чакаше ръката му да стопли кожата, долови немощен удар на сърцето му.

Вдигна очи.

— И аз го чух! — каза Рун. — Съживява се.

— Съжалявам, приятел — промърмори Джордан.

Вдигна високо спринцовката и заби иглата в разтопения отпечатък от дланта му, като се целеше в сърцето. Издърпа буталото и в спринцовката нахлу кръв, което показваше, че е уцелил. Удовлетворен, той натисна буталото.

Ерин отметна назад заскрежената коса на момчето и зашепна в студеното му ухо, като го стопляше с дъха си:

— Толкова съжалявам… Толкова съжалявам…

Изчакаха цяла минута, но като че ли нищо не се случваше.

След като разтърка бедрата, прасците и коленете, Джордан започна внимателно да сгъва краката му. Кристиан правеше същото с ръцете.

Ерин рязко се дръпна, когато слабите гърди се надигнаха веднъж, после още веднъж.

Накрая очите на момчето се отвориха. Въпреки сумрака зениците си оставаха свити от въздействието на морфина. Устните му се разделиха и от тях се изтръгна задавен звук, отчасти плач, отчасти болезнен стон.

Ерин взе момчето в скута си, а Джордан свали коженото си яке и го уви в него. Слабото тяло на момчето започна да се тресе неудържимо.

Рун се извиси над Распутин.

— Ще вземем момчето. Ти спечели прошката си, но работата ни тук приключи.

— Не — отвърна Распутин. — Боя се, че не е приключила.

Още стригои се появиха от различните входове към помещението и се присъединиха към вече присъстващите. Мнозина бяха въоръжени с автомати.

Сангвинистите се скупчиха, готови да посрещнат заплахата.

— Нима нарушаваш думата си? — попита Рун.

— Едва не накарах теб да нарушиш думата си, като откажеш подаръка ми — с усмивка рече Распутин. — Но Ерин успя да разкрие малката ми хитрина. Което прави решението ти само по-трудно, Рун.

— Какво решение?

— Казах на Бернар, че ще предам момчето на Жената на Познанието. — Той махна с ръка към Ерин и Батори. — Коя по-точно е тя? Трябва да избереш.

— Защо?

— Пророчеството допуска само една Жена на Познанието — каза Распутин. — Лъжливата трябва да умре.

Джордан се изправи и застана до Ерин.

Распутин се усмихна на реакцията му.

— Явно Воинът на Човека ще избере своята любима дама, воден от сърцето си, а не от разума. Но ти, скъпи ми Рун, си Рицарят на Христа. Така че трябва да избираш. Коя е истинската Жена на Познанието? Коя ще живее? Коя ще умре?

— Няма да стана част от твоето зло, Григорий — каза Рун. — Няма да избирам.

— Това също е избор — рече Распутин. — И то по-интересният.

И монахът плесна с ръце.

Подчинените му стригои вдигнаха оръжията си.

Распутин се обърна към Рун.

— Избирай, или ще убия и двете.

 

 

21:44

Рун погледна Елизабета и Ерин, осъзнал коварния капан, заложен от Распутин. Монахът беше като паяк, който тъчеше думи, за да улавя и измъчва. Знаеше, че Распутин е дошъл тук колкото заради обещаното от Бернар опрощение, толкова и за да го измъчва. Руснакът щеше да предаде момчето, но не и преди да накара Рун да страда.

„Как бих могъл да избера?“

Но като се имаше предвид, че от това зависеше съдбата на света, как би могъл да не избере?

Противникът имаше числено превъзходство, а неговата група беше невъоръжена. Дори сангвинистите да постигнеха победа, двете жени най-вероятно щяха да бъдат убити или момчето щеше да бъде отмъкнато от силите на Распутин по време на боя.

В проточилото се мълчание се появи странен натрапник, който се понесе през снежинките между двете малки армии. Ярките му изумрудени криле улавяха всяка прашинка светлина и я отразяваха. Беше голяма нощна пеперуда, странна в тази ледена обстановка. Острият слух на Рун долови слабо бръмчене, съпроводено от лекото пърхане на изящните криле.

Никой не помръдваше, очарован от прелестта на създанието.

То се понесе към сангвинистите, сякаш избираше страна в предстоящата битка. Кацна върху черното палто на Надя, на рамото й, и разпери крилца. Изумрудените люспици бяха поръсени със сребрист прашец.

Преди някой да успее да реагира или да каже нещо, долетяха още подобни създания. Някои се появиха от различните проходи, други се спуснаха със снежинките от небето.

Скоро цялото помещение бе изпълнено с мънички ярки петънца, които танцуваха във въздуха.

Бръмченето, доловено от Рун, се засили.

Рун разгледа кацналата върху Надя пеперуда и забеляза металния отблясък на телцето й.

Въпреки истинските криле неканените гости не бяха живи създания, а изкуствени устройства, направени от неизвестна ръка.

„Но чия?“

Сякаш в отговор на въпроса му от същия вход, от който бе дошла Ерин, в ледената кула влезе висок мъж и Рун чу ударите на сърцето му. Мъжът беше човешко същество.

Непознатият носеше зелен шал и сиво кашмирено палто, стигащо до коленете му. Цветовете подчертаваха сивата му коса и сребристосините очи.

Рун забеляза как Батори се напрегна, щом го видя, сякаш го познаваше. Но как би могла? Той несъмнено беше човек от тази епоха. Може би го бе срещнала през месеците, когато беше бродила свободна по улиците на Рим? Може би го беше повикала тук, за да я освободи? Ако беше така, непознатият нямаше никакви шансове за победа срещу всички стригои на Распутин и срещу сангвинистите.

И въпреки това той изглеждаше абсолютно спокоен.

Реакцията на Распутин при появата на мъжа беше още по-тревожеща, отколкото тази на Батори. Монахът побърза да се дръпне към най-далечната стена, а обичайното му мрачно развеселено изражение се смени с ужас.

Рун замръзна.

Нищо на този свят не можеше да уплаши Распутин.

Поради това Рун следеше предпазливо непознатия и се премести да застане над Ерин и момчето, готов да ги защити от новата заплаха.

Мъжът заговори на английски с лек британски акцент, официално и изискано.

— Дойдох за ангела — каза той с убийствено спокойствие.

Останалите сангвинисти застанаха плътно от двете страни на Рун.

Джордан вдигна Ерин да стане, готов за бягство или за бой. Момчето седеше в снега в краката им, замаяно от морфина и увито в коженото яке на Джордан. Рун знаеше, че Ерин няма да остави детето.

На свой ред дребните стригои се скупчиха пред Распутин, образувайки щит между него и загадъчния човек, насочили оръжия към непознатия.

Мъжът си остана невъзмутим и не откъсна поглед от Распутин.

— Григорий, понякога си патиш от собствената си съобразителност. — Посочи момчето. — Намерил си друг безсмъртен като мен преди месеци, а ми го съобщи преди часове! Защо?

Мислите на Рун забуксуваха.

„Друг безсмъртен като мен…“

Той се вторачи в непознатия. Как беше възможно?

Мъжът се намръщи.

— Мислех си, че сме се разбрали какво да правим при подобни ситуации, товарищ.

Распутин отвори уста, но от нея не излезе нищо.

Още една странност за остроумния и приказлив монах.

Кристиан и Надя погледнаха объркано Рун. Никой от тях не знаеше нищо за този мъж, за този „безсмъртен“.

Батори мълчеше, намръщила чело. Знаеше нещо, но си мълчеше и явно чакаше да види как ще се развият нещата, преди да действа.

Мъжът я погледна и студеното му лице омекна в топла усмивка.

— А, графиня Елизабет Батори Екшед — каза той. — Все така прекрасна, както при първата ни среща.

— И вие не сте се променили, сър — отвърна тя. — Но въпреки това чувам сърцето ви и не мога да разбера как е възможно това, тъй като се срещнахме много отдавна.

Той сложи ръце зад гърба си. Изглеждаше съвсем спокоен. Отговори на нея, но думите му бяха предназначени за всички.

— Подобно на вас, аз съм безсмъртен. За разлика от вас, не съм стригой. Моето безсмъртие е дар, даден ми от Христос, за да отбелязва службата ми на Него.

Ерин рязко пое дъх.

Рун също не успя да скрие шока си.

„Защо му е било на Иисус да дарява безсмъртие на този човек?“

— Каква служба? — намеси се Надя. — Какво сте направили, че Господ ви е благословил с вечен живот?

— Благословил? — насмешливо отвърна той. — Точно вие много добре знаете, че безсмъртието не е никаква благословия. А проклятие.

Рун не можеше да възрази на това.

— Тогава защо сте прокълнат?

Устните на непознатия се извиха в усмивка.

— Това са два въпроса в един. Първо питате какво съм направил, за да бъда прокълнат. И второ, защо съм наказан точно по този начин.

Рун искаше да научи и двата отговора.

Усмивката на непознатия се разшири, сякаш бе прочел мислите му.

— Отговорът на първия въпрос е лесен. Докато вторият ме измъчваше хилядолетия наред. Трябваше да минат много столетия, преди истинското ми предназначение да стане очевидно.

— Тогава отговорете на първия — каза Рун. — Какво сте направили, за да бъдете прокълнат?

Мъжът погледна невъзмутимо Рун в очите.

— Предадох Христос с целувка в Гетсиманската градина. Несъмнено познаваш библейската история, свещенико.

Надя ахна, а Рун залитна ужасено назад.

„Не може да бъде!“

В зашеметената тишина Ерин пристъпи напред, сякаш за да се изправи пред истината за невъзможното съществуване на този човек.

— И защо сте били наказан по този начин, с тези безброй години?

Предателят на Христа я изгледа.

— Чрез моето слово аз отпратих Христос от този свят. Чрез действията си ще го върна. Това е целта на проклятието ми. Да отворя портите на ада и да подготвя света за Неговото завръщане, за Второто пришествие на Христа.

За свой ужас Рун го разбра.

„Той възнамерява да предизвика Армагедон.“