Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (26)

25.

19 декември, 20:04

Стокхолм, Швеция

Светът беше скован в лед.

Сгушена срещу неумолимия студ на шведската зимна нощ, Ерин потръпна в якето си, докато вървеше по улицата в центъра на Стокхолм. Бронираната кожа на дрехата може и да я защитаваше от ухапвания и порязвания, но бе почти безполезна срещу смразяващия вятър. Имаше чувството, че вдишва скреж. Студът от заледения калдъръм сякаш се просмукваше през подметките в краката й.

Беше научила дестинацията им едва след като самолетът излетя от Рим и пое на север. Полетът до Швеция отне около три часа и завърши в страна, покрита със сняг и лед. В момента отиваха на среща с Григорий Распутин, за да преговарят за освобождаването на Томи Болар, който вероятно бе Първият ангел от пророчеството.

Ерин бе изненадана, че Распутин се е съгласил да се срещнат в Стокхолм, а не в Санкт Петербург. Бернар явно беше натиснал силно руския монах, за да го накара да напусне владенията си и да дойде на място, което можеше да мине за неутрална територия.

Все пак за Ерин разстоянието не беше достатъчно голямо.

Кристиан водеше. В продължаващата драма на недомлъвките младият сангвинист беше единственият, който бе информиран за мястото на срещата, и сега водеше бързо групата през центъра на Стокхолм. От двете страни се издигаха строги сгради. Простите скандинавски фасади бяха истинско облекчение след пищно украсените постройки на Рим. От повечето прозорци струеше топла светлина и се отразяваше от пресния сняг, навят от двете страни на улицата.

Дъхът на Ерин и Джордан излизаше на бяла пара.

Дори сангвинистите да дишаха, това не личеше по нищо.

Тя забеляза как Джордан внезапно подуши въздуха, също като куче. В следващия миг тя също долови миризмата — джинджифилов хляб и мед, печени кестени и карамелизирани бадеми.

Улицата свършваше с голям площад, който ги приканваше със светлините си.

Коледен пазар.

Кристиан ги поведе към това пристанище на топлина и веселие. Ерин и Джордан го следваха по петите; зад тях вървяха Рун и Батори, пак закопчани един за друг.

Надя беше последна, съсредоточила цялото си внимание върху изправения гръб на графинята.

С всяка стъпка и всеки поглед Рун излъчваше студена ярост. През целия полет той кипеше заради атаката на Надя срещу Батори. Ерин разбираше логиката и необходимостта от затварянето й в ковчега. Никой нямаше доверие на графинята: всички се опасяваха, че може да каже нещо на някой митнически служител, да нападне някого или дори да се развилнее на борда на самолета — и тези тревоги не бяха неоснователни, ако се съдеше по звуците от битката преди да отлетят от Рим.

Подобно на Рун, Ерин още бе изумена и ужасена от прерязването на гърлото й.

Батори едва не беше убита заради тяхното удобство. Ерин бе дарила от собствената си кръв, за да може графинята да се възстанови след кацането на самолета, но знаеше, че това няма да заличи стореното. Видя го в очите на графинята. Надя бе прерязала не просто гърлото й, но и всяко доверие, което Батори би могла да има към тях.

За Ерин случилото се беше и сурово напомняне докъде могат да стигнат сангвинистите, за да постигнат целите си. Тя знаеше, че осигуряването на Първия ангел е важно за предотвратяването на войната, но не беше сигурна, че целта оправдава средствата. Особено в този случай. Несъмнено имаше и не така брутален начин да се справят с Батори, други средства, с които да осигурят сътрудничеството й, било то и неохотно, но сангвинистите като че ли не си бяха направили труда да ги потърсят.

Стореното не можеше да бъде заличено.

Трябваше да продължат напред.

Щом се озоваха сред топлината и веселието на коледния пазар, леденото й настроение се стопи. Студът също се отдръпна, докато минаваше покрай откритите мангали, на които бяха поставени кестени и бадеми.

Отляво имаше украсен със златни топки гигантски бор, който издигаше покритите си със сняг клони към небето. В мрака горе танцуваха меки като пух снежинки и се спускаха плавно към земята. Отдясно дебел весел Дядо Коледа махаше от една будка за коледни сладки и поглаждаше дългата си бяла брада.

Джордан като че ли не забелязваше всичко това. Погледът му се плъзна преценяващо по площада, високите сгради и оживените хора в техните топли зимни облекла. Оглеждаше всяка витрина, сякаш зад нея можеше да се крие снайперист.

Ерин разбираше, че той е прав да е нащрек. При мисълта, че Распутин се спотайва някъде наоколо, простата магия на коледния пазар бързо се разпръсна.

По настояване на руския монах групата беше оставила оръжията си в самолета. Но можеха ли да вярват, че Распутин ще направи същото? Противно на очакванията, той беше известен като човек на думата си — макар че можеше да извърти думите по най-неочакван начин, така че трябваше да се внимава много с всяка сричка, която произнасяше.

Докато минаваше покрай една сергия за дървени играчки, Ерин се сблъска с едно момиче със синя плетена шапка с бял пискюл, което държеше марионетка на елф, яхнал елен. Куклата падна в снега и конците й се оплетоха. Продавачът на сергията се намръщи недоволно.

За да избегне скандала, Ерин му подаде банкнота от десет евро, купи играчката и я подаде на детето. То се усмихна стеснително, грабна я и побягна.

Докато ставаше всичко това, Джордан стоеше до сергия, предлагаща димящи наденички. Други колбаси бяха окачени на стойките под тавана. Ако някой се питаше от какво са направени наденичките, съмненията му се разсейваха от препарираната глава на северен елен, окачена на стената зад червенобузестия продавач.

Ерин се върна при останалите, готова да се извини за закъснението.

Кристиан обаче беше спрял и се оглеждаше. После каза:

— Това е мястото. Беше ми казано да стигнем от летището до този коледен пазар.

Всички заоглеждаха празничното сборище.

Графинята докосна заздравялата рана на шията си.

— Тръгнали сте на мисия на живот и смърт, а знаете толкова малко?

Ерин напълно споделяше мнението й. Беше й дошло до гуша от всички тези тайни. Усещаше тежестта на кехлибара в джоба си. Беше прехвърлила спомена за Ейми от старите си дрехи в новите и продължаваше да носи този товар, за да й напомня, че тайните могат да убиват.

Оглеждаше предпазливо всичко и всички. Някаква жена буташе бебешка количка, чиято предна част бе покрита с карирано одеяло. До нея вървеше четиригодишно момче с лепкави бузи и близалка в мъхестата си ръкавица. Зад тях няколко момичета се кискаха до една сергия за сладки с формата на сърца, а две момчета се мъчеха да разчетат надписите, изписани с бяла глазура върху сърцата.

Детски хор запя „Тиха нощ“ на шведски и звуците се понесоха над пазара. Меланхоличната мелодия на коледната песен чудесно отговаряше на настроението на Ерин.

Тя се оглеждаше за някакъв знак от Распутин. Можеше да е навсякъде или никъде. Не би се изненадала, ако лудият монах не се появи и ги остави да висят на студа.

Джордан потри ръце — явно не му харесваше всички да стоят на открито, или пък просто му беше студено.

— Няма да е зле да направим обиколка на пазара — предложи той. — Ако Распутин иска да ни открие, ще го направи. Играта определено е негова и ще трябва да го изчакаме да предприеме първия ход.

Кристиан кимна и тръгна отново.

Джордан хвана Ерин за ръката. Макар на пръв поглед да вървеше небрежно след младия сангвинист, Ерин усети напрежението му: по раменете му си личеше, че изобщо не е спокоен и безгрижен.

Минаха покрай сергии, предлагащи керамични съдове, плетени сувенири и безброй сладкиши. Ярки цветове и светлини блестяха навсякъде, но си личеше, че пазарът скоро ще затвори. Хората, вървящи към околните улички, бяха повече от идващите.

Продължиха да обикалят, но от Распутин и неговите стригои нямаше и следа.

Спряха при сергия, предлагаща плетени пуловери от местна вълна. Ерин си помисли дали да не си купи един, ако се наложи да чакат още. Зад нея детският хор запя отново и високите невинни гласове изпълниха въздуха.

Тя погледна към сцената в края на алеята.

Пееха „Малкият барабанчик“. Текстът отново беше на шведски, но мелодията не можеше да се сбърка. Песента разказваше история за бедно момче, поднесло единствения подарък, който можело да даде на детето Христос — соло на барабан.

Усмихна се, когато си спомни как се беше захласнала като малка, когато й позволиха да гледа анимационна версия на историята — рядко удоволствие в строгата религиозна среда, в която беше отгледана.

Погледът й се насочи към хористите. Всички бяха момчета, подобно на героя от коледната песен. И изведнъж се вцепени, вперила поглед в невинните лица, и каза:

— Там ще намерим Распутин.

Знаеше, че монахът си пада по децата. Интересът му не беше сексуален, макар да си оставаше хищнически. Представи си всички онези деца на Ленинград, които монахът бе намерил гладуващи и умиращи по време на обсадата през Втората световна война. Беше ги превърнал в стригои, за да ги спаси от смъртта.

Някога Распутин бил сангвинист, но бил отлъчен и прогонен за подобни престъпления. В отговор бе създал извратена версия на ордена в Санкт Петербург, превръщайки се във фактически папа. Смесвал кръв и осветено вино за паството си, състоящо се предимно от деца.

— Ще е с момчетата — каза тя. — Някъде близо до хора.

Батори повдигна скептично вежда, но Рун кимна. Той познаваше Распутин най-добре от всички. Погледна Ерин в очите, оценявайки проникновението й в психиката на монаха.

Джордан отново хвана ръката й и каза:

— Да идем да погледаме представлението отблизо.

 

 

20:38

Докато вървяха през оредяващата тълпа към сцената, Джордан държеше Ерин плътно до себе си. Прималяваше му от аромата на печени кестени и греяно вино. Беше минало доста време, откакто двамата с Ерин бяха слагали нещо в уста. Сангвинистите често забравяха, че човешките им спътници от време на време трябва да се хранят.

Смяташе след като всичко приключи да намери най-голямата и най-гореща купа супа в Стокхолм. Или може би две. Едната щеше да изяде, а в другата щеше да си накисне измръзналите крака.

Огледа хората на пазара, които носеха димящи чаши, пакети и торбички с кестени. Какво ли би станало с тях, ако Распутин ги нападнеше със своите стригои? Опита се да си представи жертвите. Картината никак нямаше да е добра.

Всъщност цялата постановка намирисваше. Нямаха оръжия. И водеха със себе си несигурни съюзници. Погледна графинята, която крачеше със свалена качулка, без да обръща внимание на студа, с изправен гръб и надменна осанка.

Не знаеше чия страна ще избере тя, ако нещата загрубеят. После се поправи. Знаеше.

Щеше да застане на собствената си страна.

По време на полета бе провел бърз разговор с Кристиан в пилотската кабина. Беше накарал младия сангвинист да му обещае, че ако стане беля, ще измъкне Ерин колкото се може по-бързо. Нямаше намерение да рискува живота й повече от необходимото. Нямаше да си позволи да я изгуби.

Погледна напрегнатото лице на Ерин. Тя щеше да се вбеси, ако научеше плановете му. Но той предпочиташе да му е ядосана, отколкото да я няма.

Видя табела с формата на протегната ръка. Дървеният показалец сочеше към част от пазара зад хора.

Шведите определено извличаха изгода от студа.

Приближиха сцената. Две редици момчета с бели роби, с прибрани в ръкавите ръце и със зачервени от студа носове. Пееха. Той се вгледа в искрените им млади лица и погледът му се спря върху последното момче на първия ред — то държеше песнопойка, която наполовина скриваше лицето му.

Хлапето се открояваше сред останалите. Изглеждаше на тринайсет или четиринайсет, година-две по-голямо от другите. Но не това се стори странно на Джордан.

Той докосна ръката на Кристиан и прошепна:

— Момчето в края. Не носи ръкавици.

Момчето пееше с останалите, вписваше се добре и явно имаше опит с хоровото пеене — но може би не с този хор. Съседът му леко се бе отдръпнал от него, сякаш не го познаваше.

Джордан си представи твърдината на Распутин в Санкт Петербург, Църквата на Спасителя на пролятата кръв, където той отслужваше собствените си тъмни литургии и имаше свой хор.

Вгледа се в наполовина скритите черти на момчето. Тъмнокафява коса обрамчваше лице, бяло като безупречно чистата роба. По бузите му нямаше абсолютно никакъв цвят.

Хористът забеляза вниманието му и свали песнопойката. И тогава Джордан го позна. Това бе момчето от видеозаписа — Алексей Романов.

Джордан потисна желанието си да сграбчи Ерин и да се махнат веднага. Вгледа се по-внимателно в другите деца от хора. Изглеждаха премръзнали, уморени… и хора. Никое не се открояваше от останалите.

Реши да види как ще се развият нещата, преди да реагира.

Към тях се приближи малко момиче със синя шапка с бял пискюл. Играеше си с кукла на конци. Беше същото дете, на което Ерин беше купила подаръка. Джордан забеляза, че момичето също не носи ръкавици.

Кристиан проследи погледа му към голите пръсти на детето. Като че ли се заслуша за момент с леко наклонена глава, после кимна.

Нямаше сърдечен ритъм.

Значи момичето също бе от стригоите на Распутин и зад невинното й лице се криеше два пъти по-старо от Джордан и два пъти по-смъртоносно създание.

Надя и Рун от двете му страни се напрегнаха, готови за битка. Графинята просто вдигна грациозна ръка към шала, който покриваше нараненото й гърло; другата ръка си оставаше закопчана за Рун. Тя огледа спокойно площада, сякаш търсеше преимущества вместо врагове.

Песента свърши и хормайсторът произнесе кратка реч на шведски, с която сложи край на изпълнението за тази вечер. Още зрители поеха към страничните улици. Млада майка взе облечено в бяло момче от сцената, навлече му дебело зимно палто и му подаде термос с някаква димяща напитка.

„Късметлия.“

Други родители също взеха децата си и накрая остана единствено момчето на Распутин. С лек поклон то скочи от подиума и тръгна към тях с гордата походка на руски благородник.

— Къде е господарят ти? — попита Кристиан, щом момчето стигна до тях.

А то се усмихна така, че по гърба на Джордан плъзнаха ледени тръпки.

— Имам две съобщения, но първо трябва да отговорите на един въпрос. Негово Светейшество ви наблюдава, откакто пристигнахте. Казва, че сте дошли с две Жени на Познанието. Едната, с която се е срещал в Русия, и друга, от истинския род Батори.

Джордан се изнерви, че Распутин знае толкова много неща за тях.

Но може би монахът целеше точно това.

— И защо го тревожи това? — попита Рун.

Алексей сложи ръце на кръста си.

— Той каза, че трябва да има изпитание.

Думите му изобщо не се харесаха на Джордан.

— Съгласно уговорката с вашия кардинал Негово Светейшество ще даде Първия ангел единствено на истинската Жена на Познанието.

Рун изглеждаше готов да възрази, но Ерин го спря и попита:

— За какво изпитание става дума?

— Нищо прекалено опасно — отвърна Алексей. — Аз ще взема двама от вас с едната Жена на Познанието, а Олга — той посочи момиченцето със синята шапка — ще вземе другите двама с другата.

— И после какво? — попита Джордан.

— Онази, която открие първа Ангела, печели.

Графинята, усетила играта и може би търсеща начин да ги предаде, попита:

— А какво ще стане с онази, която изгуби?

Алексей сви рамене.

— Не знам.

— Няма да изложа Ерин на риск — заяви Джордан. — Намерете друг начин.

Тогава заговори Олга. Гласът й бе детски звънлив, но думите й бяха твърде изискани и официални за дете на нейната възраст.

— Негово Светейшество ни поръча да ви напомним, че Първият ангел е у него. Ако не изпълните условията му, никога няма да го видите.

Джордан кимна. Распутин ги държеше в ръцете си и отлично го знаеше.

— Къде отиваме? — попита Джордан твърдо и хвана Ерин за ръката: отказваше да се отдели от нея. — Откъде започваме търсенето?

Алексей просто посочи знака, покрай който беше минал Джордан.

Онзи с формата на протегната ръка.

Отиваха в ледения лабиринт.