Ерин се напрегна и пръстите й се стегнаха около ръката на Джордан. Изведнъж се почувства много щастлива, че бе дръпнал завесите, но все пак въпреки струящата слънчева светлина я побиваха ледени тръпки.

От мрака се появи облечен в черно свещеник. Беше мършав като скелет и придържаше с кльощава бледа ръка края на качулката си, за да се предпази от яркото слънце. Движеше се несигурно, но в движенията му имаше известна грация и нещо познато.

Накрая той отпусна ръка и разкри лицето си. Дълги черни кичури висяха над тъмните хлътнали очи. Кожата му бе опъната по широките му скули, а устните изглеждаха тънки, без капчица кръв.

Тя си спомни как е целувала тези устни, когато бяха по-пълни.

— Рун…

Шокът я накара да се изправи. Той изглеждаше така, сякаш се е състарил с години.

Джордан също се изправи и остана плътно до нея.

Рун им махна да седнат. Изкуцука напред с помощта на Бернар и тежко се отпусна на свободното място до Кристиан. Ерин забеляза, че гледа да се пази от ярката светлина. Въпреки че сангвинистите понасяха слънчевите лъчи, те ги правеха по-слаби, а си личеше, че Рун няма почти никакви сили.

Познатите очи я погледнаха от другата страна на масата. Тя прочете в тях изтощение, както и известно съжаление.

— От кардинал Бернар разбрах, че сме споделяли кръвна връзка помежду си — тихо каза Рун. — Извинявам се за страданията, които сигурно съм ти причинил.

— Всичко е наред, Рун — отвърна тя. — Добре съм. Но ти…

Бледите му устни се извиха в призрачен опит за усмивка.

— Чувствал съм се и по-жизнен, отколкото съм сега, но с Христовата помощ скоро ще си върна силите.

Джордан хвана ръката й над масата, ясно давайки израз на претенциите си. Изгледа свирепо Рун, без да показва никакво съчувствие. После се обърна към Бернар, който стоеше до масата.

— Кардинале, щом сте знаели от седмици, че Рун е изчезнал, защо чакахте толкова дълго, преди да се свържете с нас? Можехте да се обадите преди да е стигнал до това жалко състояние.

Кардиналът сплете облечените си в ръкавици пръсти.

— Допреди няколко часа не знаех за мрачното деяние, извършено срещу доктор Грейнджър в тунелите под „Свети Петър“. Не бих могъл да знам за някаква връзка между него и Ерин. Но действията на Рун осигуриха надежда за света.

Рун сведе покрусено поглед към масата.

„Какви ги говори кардиналът?“

Бернар вдигна ръце, обхващайки с жест вагона.

— След като всички от предсказаното трио сте тук, можем да започнем търсенето на Първия ангел.

Джордан погледна събралите се около масата.

— Иначе казано, бандата отново се събира. Рицарят на Христа, Воинът на Човека и Жената на Познанието.

При споменаването на последния от триото той стисна пръстите на Ерин.

Тя освободи ръката си и им напомни:

— Не непременно.

Мислено чу изстрела, видя как Батори Дарабонт пада в тунела. „Аз убих последния представител на рода Батори.“

Рун я погледна и отрони:

— Тримата постигнахме много.

Джордан като че ли беше съгласен с това, защото каза:

— Адски си прав.

Може и да бяха прави, но „адската“ част я тревожеше.

11:15

Влакът намали скорост, смени линията и продължи на юг.

Джордан погледна през прозореца. Мъчеше се да познае къде отиват. Бернар още не им беше казал. Кардиналът отново беше изчезнал в задния вагон и ги бе оставил да сдъвчат собствените си мисли.

Хапката беше голяма.

Дрънчене на метал привлече вниманието на Джордан към тъмния вход. Бернар се появи отново, следван от две жени.

Първата беше висока, тъмнокоса и тъмноока сангвинистка и Джордан моментално я позна. Надя. Зяпна кожената й броня и плетения сребърен колан на кръста й. Коланът всъщност беше бич — оръжие, с което тя боравеше изключително умело. На кръста си носеше и дълъг меч.

Фразата „облечена да убива“ изплува неканена в ума му.

Вниманието на Надя не се откъсваше от втората жена.

Което не беше добър знак.

Непознатата беше по-ниска от Ерин, с къса къдрава черна коса. Беше по джинси, а десният й ботуш беше скъсан и на крака й се виждаше шина, очевидно заради скорошно нараняване. Върху дрехите си беше наметнала старомодно тежко наметало, което сякаш я притискаше надолу. Малките й ръце бяха прибрани скромно пред нея и на Джордан му трябваше малко време, за да види белезниците.

Облечената в ръкавица ръка на Надя държеше здрава верига, прикрепена към белезниците.

Нямаха никакво намерение да рискуват с тази жена.

„Защо тази жена е толкова опасна?“

Когато пленницата изкуцука по-близо, Джордан видя лицето й и стисна зъби, за да не ахне от изненада.

Сребристите очи го погледнаха. Джордан се вгледа в съвършените устни, високите скули, вълнистия водопад на буклите й. Ако си боядисаше косата огненочервена, жената щеше да е пълна двойничка на Батори Дарабонт, която Ерин беше убила в тунела под Рим.

Ерин се беше вцепенила — тя също бе забелязала крещящата родствена прилика.

— Намерили сте друга представителка на рода Батори — каза тя.

— Да — потвърди кардиналът.

Джордан изстена наум. „Сякаш предишната не създаде достатъчно неприятности.“

— И освен това стригой — добави Ерин.

Джордан трепна от изненада. Едва сега разбра нуждата от засилената охрана и спуснатите завеси. Трябваше да се сети по-рано.

Жената изгледа Ерин със студен надменен поглед, след което се обърна към кардинала. Заговори му на латински, но акцентът й бе много подобен на този на Рун, когато се ядосаше.

Джордан погледна пленницата с нови очи, като се мъчеше да прецени нивото на заплахата и обстановката, ако това чудовище се освободи от пазачите си.

След като жената приключи, Бернар каза:

— По-добре говорете на английски. Така нещата ще тръгнат много по-гладко.

Тя сви рамене, обърна се към Рун и заговори на английски.

— Вече изглеждаш доста освежен, любов моя.

„Любов моя? Какво означава това?“

Като свещеник Рун не би трябвало да има любовница.

Тя сбърчи нос към Ерин и Джордан, сякаш двамата бяха изпълзели от някаква клоака.

— И май долнопробната компания ти приляга.

Рун с нищо не показа, че я е чул.

Кардинал Бернар пристъпи напред и ги представи официално.

— Това е графиня Елизабет Батори Екшед, вдовица на граф Ференц Надажди Батори от Надажд и Фогарашфьолд.

Ерин ахна. Джордан веднага се обърна към нея, но тя просто зяпаше жената.

След това кардиналът представи двамата на графинята. За щастие техните титли бяха много по-къси.

— Позволете да ви представя доктор Ерин Грейнджър и сержант Джордан Стоун.

Ерин отново си възвърна дар слово.

— Да не би да твърдите, че това е онази Елизабет Батори? От края на шестнайсети век?

Жената кимна, сякаш потвърждаваше нещо очевидно.

На лицето на Ерин се изписа смес от облекчение и разочарование. И двамата знаеха колко убедена е Църквата, че Жената на Познанието ще се появи от рода Батори.

— Не разбирам — каза Джордан. — Тази жена сангвинистка ли е?

— Няма да бъда част от този безрадостен орден — отвърна графинята. — Вярата ми е в страстта, а не в покаянието.

Рун се размърда. Джордан си спомни историята на свещеника от времето, когато е бил новак в братството на сангвинистите. В момент на забранена страст той убил Елизабет Багори и единственият начин да я спаси бил да я превърне, да я направи стригой. Но къде се беше намирала тази жена през последните четиристотин години? Църквата бе убедена, че родът Багори е умрял с Дарабонт.

Джордан се досещаше какъв е отговорът. „Рун явно я е скрил.“

Свещеникът май си беше мълчал не само за ухапването на Ерин.

Бернар заговори отново:

— Смятам, че събралите се тук са най-добрите ни оръжия в предстоящата Война на Небето, предсказана от Кървавото евангелие. Тук се намира единствената надежда на света.

Графиня Батори се разсмя, развеселено и горчиво едновременно.

— Ах, кардинале, с вашата любов към драмата е трябвало да станете актьор на по-голяма сцена от амвона.

— Въпреки това вярвам, че това е истината — отвърна той. — Нима предпочитате да настъпи краят на света, графиньо Батори?

— Нима краят на моя свят не е настъпил преди много време? — Тя погледна към Рун.

Надя изтегли меча си от ножницата.

— Можем да му сложим постоянен край. След извършените от теб убийства би трябвало да те екзекутираме на място.

Графинята отново се изсмя — мелодичен смях, от който Джордан настръхна.

— Ако кардиналът наистина искаше смъртта ми, сега щях да съм купчина пепел на площада пред „Свети Петър“. Въпреки всичките ви заплашителни приказки вие имате нужда от мен.

— Достатъчно. — Бернар вдигна облечените си в червени ръкавици ръце. — Графинята има да изпълнява задължение. Ще служи като Жената на Познанието, или лично ще я изхвърля на слънце.

11:22

Ерин събра сили, за да преглътне наранената си гордост.

„Кардиналът ясно показа, че е неуверен.“

Наистина ли Бернар беше толкова сигурен в Батори, и несигурен в нея?

Имаше адвокат до себе си. Джордан я прегърна през раменете.

— Майната му на това. Ерин доказа, че тя е Жената на Познанието.

— Нима? — Графиня Батори прокара розов език по горната си устна, разкривайки остри бели кучешки зъби. — В такъв случай май не съм ви необходима.

Ерин запази безизразна физиономия. През вековете жените от фамилията Батори бяха обучавани да служат като Жената на Познанието. Тя нямаше подобно потекло. Макар да бе част от триото, намерило Кървавото евангелие, Батори Дарабонт беше онази, която бе успяла да отвори древния том на олтара на „Свети Петър“.

„А не аз.“

Бернар посочи графинята.

— Какво може да обясни присъствието й тук, ако не изпълняването на пророчеството? Жена, смятана за мъртва, но възкресена от Рун, неоспоримия Рицар на Христа.

— Какво ще кажете за невярна преценка? — обади се Кристиан, който също премина на нейна страна. — И чисто съвпадение? Не всяка случайност е пророчество.

Джордан кимна.

— Грехът доведе Елизабета до този момент, а не пророчество — с дрезгав глас рече Рун.

— Или може би липсата на опит с греха — възрази графинята с презрителна усмивка. — Можем да изгубим много часове в дискутиране защо съм тук. И нищо няма да промени факта, че съм тук. Какво искате от мен и какво ще ми платите за съдействието ми?

— Нима спасяването на земния свят не е достатъчна отплата? — попита Надя.

— Какво дължа на този ваш земен свят? — Батори изправи рамене. — Бях откъсната от него против волята ми, изтръгната от зъбите на един от вас. Оттогава прекарах затворена много повече време, отколкото на свобода. От този момент няма да сторя нищо, което не ми е от полза.

— Нямаме нужда от нея — каза Джордан. — Имаме Ерин.

Надя и Кристиан кимнаха и Ерин се изпълни с благодарност за вярата им.

— Не — твърдо рече Бернар, с което категорично сложи край на дискусията. — Тази жена ни трябва.

Ерин стисна зъби. Отново беше отхвърлена.

Графинята впери поглед в Бернар.

— Тогава ми обяснете тази моя роля, кардинале. И да видим дали можете да купите помощта ми.

Докато Бернар обясняваше за пророчеството и предстоящата Война на Небето, Ерин се пресегна и хвана топлата ръка на Джордан. Той наклони глава към нея и тя за момент потъна в ясните му сини очи, очите на Воина на Човека. Той стисна ръката й, давайки й мълчаливо съгласие. Каквото и да станеше, двамата щяха да са заедно.

Кардиналът приключи с обясненията си.

— Така значи — рече Батори. — И какво заплащане мога да очаквам, ако ви помогна да намерите този Първи ангел?

— Службата на Господ се възнаграждава по много начини, графиньо Батори — каза Бернар.

— Моите награди за службата ми на Църквата досега бяха оскъдни. — Графинята поклати глава. — Славата на службата не ме задоволява.

Тук Ерин беше съгласна с Батори. Графинята определено беше онеправдана — превърната в стригой, затворена първо в собствения си замък, а после в ковчег с вино за стотици години.

Всички, които бе познавала, бяха отдавна мъртви. Всичко, за което я е било грижа, вече го нямаше.

„Освен Рун.“

— Моите желания са съвсем прости. — Графинята вдигна властно пръст. — Първо, сангвинистите трябва да ме защитават през останалата част на неестествения ми живот. От другите стригои и от хората, които ми се месят.

Вдигна още един пръст.

— Второ, трябва да ми бъде позволено да ловувам.

Вдигна трети пръст.

— Трето, искам си замъка.

— Елизабета — прошепна Рун. — Вредиш на душата си, като…

— Аз нямам душа! — високо заяви тя. — Не помниш ли деня, в който я унищожи?

Рун тихо въздъхна.

Ерин мразеше да го вижда така победен. И мразеше Батори, че му причинява това.

— Можем да стигнем до споразумение — каза кардиналът. — Ако изберете да живеете в анклава на сангвинистите, ще бъдете защитена от всички, които искат да ви навредят.

— Няма да позволя да бъда заключена в някакъв сангвинистки метох — гневно звънна гласът на графинята. — Нито заради Христос, нито заради никого.

— Можем да ви осигурим апартамент в самия Ватикан — предложи Бернар. — И сангвинисти, които да ви защитават, когато сте извън Светия град.

— И да прекарам цяла вечност в компанията на свещеници? — презрително рече графинята. — Наистина ли си въобразявате, че бих приела подобна ужасна съдба?

Устните на Кристиан потрепнаха в едва забележима усмивка, но Надя изглеждаше готова да избухне.

— Църквата има и други имоти — невъзмутимо каза кардинал Бернар. — Макар и не така добре охранявани.

— Ами ловуването?

Всички се смълчаха. Влакът тракаше по релсите и продължаваше все така на юг.

Бернар поклати глава.

— Няма да отнемате човешки живот. Направите ли го, ще бъдем принудени да ви убием като животно.

— Тогава как ще оцелея?

— Имаме достъп до човешка кръв — каза Бернар. — Можем да ви осигуряваме достатъчно, за да задоволявате нуждите си.

Графинята погледна закопчаните си ръце.

— Значи ще бъда галена затворничка, каквато беше участта ми преди векове?

Ерин се запита колко ли време е прекарала заключена в собствения си замък, преди Рун да я затвори в саркофаг и да я докара в Рим. Определено достатъчно дълго, за да знае какво означава да изгубиш свободата си.

Кардиналът се облегна назад.

— Стига да не убивате, можете да обикаляте света и да живеете така, както ви се хареса.

— Свързана с Църквата за закрила. — Тя разтърси веригите си. — Винаги зависима от вас за всяка капка кръв, която да поддържа скромното ми съществуване.

— Имаш ли по-добро предложение? — пренебрежително попита Надя. — Кардинал Бернар ти предлага лек живот, докато ти заслужаваш единствено смърт.

— Докато същото не може да се каже за никой сангвинист в това помещение, така ли? — Сребристият й поглед се спря върху Надя. — Или никой от вас не е вкусвал греха?

— Ние обърнахме гръб на греховете си — каза Надя. — Същото трябва да направиш и ти.

— Трябва ли?

— Ако не се съгласите — каза кардиналът с нетърпящ възражения тон, — ще ви изхвърлим от влака на слънце и ще приемем, че такава е Божията воля.

Погледът на графинята се прикова върху лицето на Бернар за цяла минута.

Никой не се обаждаше и не помръдваше.

— Добре тогава — рече графинята. — Приемам щедрите ви условия.

— Щом тя може да поставя условия, значи и аз ще поставя — обади се Джордан.

Всички го зяпнаха изумени.

Джордан придърпа Ерин към себе си.

— Двамата сме заедно в това.

Бернар изглеждаше готов да възрази.

Кристиан се обърна към кардинала.

— Дори да не е Жената на Познанието, Ерин има големи познания. Може да ни потрябва. Аз определено не съм част от никакво пророчество, но това не означава, че не мога да служа.

Ерин си даде сметка, че той е прав. Нямаше значение дали е, или не е предречената Жена на Познанието. Важното бе, че ако може да помогне, ще го направи. Това търсене не бе свързано с гордост, а със спасяването на света.

Тя изгледа Бернар и заяви:

— Искам да участвам.

Пръстите на Джордан леко се стегнаха на рамото й и той погледна към кардинала.

— Чухте я. Не подлежи на преговори. В противен случай се махам. И нямам непоносимост към слънчева светлина.

Надя кимна към Ерин.

— Подкрепям ги. Доктор Грейнджър се доказа като вярна в битка и смърт. Докато за тази — тя дръпна сребърната верига на графинята — може да се каже точно обратното.

Рун вдигна глава и се обърна към Бернар.

— Кой си ти, че да претендираш, че знаеш Божията воля?

Ерин примигна, изненадана от подкрепата на свещеника, който бе възкресил Елизабет Батори, за да я замести с нея.

Кардиналът вдигна помирително ръце.

— Добре. Съгласен съм. Глупаво би било да се отказвам от познанията и острия ум на доктор Грейнджър. Сигурен съм, че тя може да помага на графиня Батори в ролята й на Жена на Познанието.

Ерин не можеше да реши дали да изпитва облекчение, или ужас.

Затова се облегна на Джордан и избра и двете.

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел Невинна кръв (14)

Метаданни

Данни

Невинна кръв

Информация

История

Сваляне / Връзки

13.

Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (14)