Даниел Стийл
Хотел Вандом (15)

15.

През октомври Юг отново отиде в Париж, за да посети Елоиз. Не спомена Натали нито веднъж, но момичето усети, че има някаква промяна. Попита го по време на вечерята.

— Вече си пораснала — кротко каза той. — Може би се отнася и за двама ни. Мисля, че и аз се нуждаех да порасна. Вероятно ще ти се стори странно, когато се прибереш у дома. Нямаше те дълго време и живя собствения си живот. Дори живя с мъж — намигна й закачливо. — Стана много независима и самостоятелна.

Елоиз изглеждаше леко разтревожена от думите му, но все пак прекараха чудесно. Този път той остана само четири дни, защото имаше много работа у дома. А когато се прибра, помоли Натали да обзаведе чудесен малък апартамент на петия етаж за дъщеря му. Знаеше, че за Елоиз ще е шок да се изнесе от апартамента им, но и тя се нуждаеше от собствено жилище. А той се нуждаеше от място, където да живее с Натали. Планираше бъдещия си живот с нея и тя бързо го осъзна. Този път нещата наистина бяха различни и тя се чувстваше обичана и уважавана.

— Как мислиш, че ще реагира Елоиз? — попита тя.

— Ще е разстроена, уплашена, ядосана, може би щастлива. Всички тези емоции, които хората изпитват, когато порастват.

Помоли Натали да направи апартамента изключително красив и да не жали парите. Искаше да изненада дъщеря си, затова дизайнерката разполагаше с два месеца. Времето беше ограничено, но Юг разчиташе на страхотните й способности.

Натали започна веднага и до Деня на благодарността апартаментът бе почти готов. Обеща му да го довърши в рамките на две седмици. Беше младежки, стилен и шикозен, идеалното място за млада жена, която е живяла шест месеца в Париж. Юг реши да не пипа детската стая на дъщеря си засега, а да я остави да се премести в новия апартамент, когато се почувства готова за това. Натали одобри решението му.

Тя положи и последния щрих три дни преди завръщането на Елоиз. Юг не знаеше в какво настроение щеше да се прибере дъщеря му. Преди две седмици му се обади разплакана, защото скъсала с Франсоа. Карали се от месеци и той се вбесил заради прибирането й у дома. На всичко отгоре го хванала, че й изневерява с една от другите стажантки. Връзката им приключила и сега живеела при приятелка. Оставила мебелите си в апартамента, защото не искала да вижда Франсоа. Юг й съчувстваше, но в известно отношение изпита облекчение. Вече нищо не задържаше дъщеря му в Европа.

Реши да направи празненство по случай завръщането й, което щеше да се проведе в балната зала. Дженифър пое организацията, а Сали, управителката на кетъринга, щеше да се погрижи за останалото. Празненството щеше да се състои в деня след прибирането й. А след Коледа Елоиз възнамеряваше да отиде на ски с приятелите си. Щеше да започне официално работа за баща си след Нова година. Първо искаше да се позабавлява. Беше работила усърдно в „Жорж V“.

Всички в хотела бяха затрупани с работа преди завръщането й. Новият й апартамент беше готов. Празненството бе планирано. Хотелът беше пълен. Натали бе изключително заета, а Юг се занимаваше с обичайните проблеми. Пиян гост бе паднал по стълбите и заплашваше да ги съди. В кухнята станаха няколко кражби и се наложи да уволнят трима служители в най-оживеното време на годината. Но въпреки претоварения си график и Юг, и Натали бяха щастливи и спокойни. Тя се притесняваше от пристигането на Елоиз, но вярваше, че Юг този път ще се справи с всичко. Имаше му доверие. Двамата бяха много щастливи след дългото агонизиращо лято. Дженифър се радваше да ги види отново заедно. Юг беше друг човек, откакто Натали се завърна, и с него се работеше много по-лесно, отколкото през лятото. А Натали се чувстваше у дома си в хотела и през повечето нощи оставаше в апартамента на Юг.

Когато Юг отиде да посрещне Елоиз на летището, той взе хотелския ван, за да събере вътре целия й багаж. Дъщеря му беше отсъствала от вкъщи шестнайсет месеца, но на него те му се сториха като шестнайсет години, когато видя колко много неща бе донесла. Елоиз имаше осем куфара и няколко кашона, пълни с вещи от битпазара в Париж.

Тя се хвърли радостно в прегръдките на баща си. Изглеждаше много изискана с черното си палто от „Баленсиага“, което бе купила точно преди да си замине, ботушите с високи токчета и дългата й червена коса, прибрана в плетена шапка. Беше невероятно стилна и елегантна и бъбреше весело по целия път до хотела. Не спомена Франсоа, но баща й забеляза, че явно се бе съвзела.

Също като миналата година, когато тя се прибра за Коледа, много служители я очакваха и сега във фоайето, което беше великолепно украсено. Елоиз не си беше идвала у дома цяла година и празненството в балната зала на следващия ден и новият апартамент щяха да са изненада за нея. Юг обаче не бързаше да й каже за апартамента. Възнамеряваше да й даде няколко дни да се почувства у дома, преди да й го покаже. Не искаше Елоиз да си помисли, че я пъди от дома, където бе израсла. Натали щеше да остане в жилището си, докато Юг откриеше подходящата възможност да съобщи на дъщеря си за връзката им. Натали бе убедена, че той ще го направи този път. Юг искаше да живее с нея, дори ако това означаваше дъщеря му да се разстрои. Тя вече бе голямо момиче и имаше свой собствен живот. Ала промяната може би нямаше да й хареса. Юг се надяваше на разбиране, но осъзнаваше, че може да предизвика избухване.

Както и предишната година, Елоиз излезе с приятели веднага след вечерята с баща си. Умираше от нетърпение да се види с всички, но сега изглеждаше по-овладяна и зряла. Стажът й в Париж я бе научил на доста неща. През последните два месеца беше работила в администрацията, където винаги бе лудница, но тя бе доказала, че се справя хладнокръвно по време на криза.

Юг планираше да я сложи на рецепцията поне през първия месец, за да усъвършенства уменията й за работа с клиентите. Смяташе да я прати за един месец в счетоводството. Беше необходимо да усвои всички аспекти от бизнеса. Искаше да обогати опита й до юни, когато тя щеше да се върне в Лозана за дипломирането си. Той също щеше да присъства на церемонията, а може би дори и Натали, ако всичко минеше добре. Юг изпитваше предпазлив оптимизъм и Натали се надяваше, че е прав.

Сутринта след завръщането й Елоиз закуси с баща си, после обиколи хотела и раздаде подаръци на близките си приятели, като Джен, Ернеста, телефонистките, Дженифър и Брус, шефа на охраната. Спря да си побъбри с всеки от тях, после излезе, за да довърши коледното пазаруване.

Подхвърли на баща си, че довечера пак ще излиза с приятели, но той настоя да остане в хотела, за да му помогне. Елоиз изглеждаше стресната, че той очаква от нея да заработи веднага, но не започна да спори, а само попита в колко часа. Изглеждаше много по-зряла във всяко отношение след работата си в Париж. Бяха я обучили доста добре.

— Ако се върнеш до седем и половина, ще е чудесно. Ще се видим тук. Очакваме важни гости — добави той, за да я привлече в хотела за празненството в балната зала.

Беше поканил и Натали. Елоиз обеща да се върне навреме и излезе.

В седем и половина беше облечена и готова, както бе обещала. Юг изглеждаше официален и елегантен, когато се спуснаха надолу с асансьора. Беше й заръчал да облече вечерна рокля, тъй като трябвало да се отбият в балната зала. Елоиз носеше красива рокля от черна дантела, купена в Париж, обувки с високи токчета и бе прибрала косата си на кок. Юг я хареса и се усмихна гордо. Каза й, че първо ще се отбият в балната зала, а после ще отидат да посрещнат важните гости. Елоиз не попита кои са гостите, а го последва безмълвно в балната зала. Вътре свиреше музика и из въздуха се носеха пъстри балони. Веднага щом влязоха, тя видя повечето служители на хотела, които изкрещяха въодушевено: „Изненада!“. Втрещи се за миг, после се завъртя към баща си.

— За мен ли е това? — развълнувано попита.

Дори приятелките й от лицея бяха там и всички й се усмихваха радостно, докато тя се опитваше да преглътне сълзите си. Беше трогната от жеста на баща си.

— Да, за теб. Добре дошла у дома!

В балната зала имаше стотици хора. Елоиз не можеше да повярва, че й бяха устроили такова посрещане. Бяха й нужни няколко минути, за да се съвземе и да започне да обикаля залата и да говори с хората.

Юг отиде при Натали, а след известно време Елоиз се върна при тях и му благодари отново.

— Сигурен съм, че помниш Натали — подхвърли Юг небрежно. — Тя направи още няколко апартамента за нас. Мисля, че особено ще харесаш един от тях — добави загадъчно.

Елоиз бе прекалено развълнувана, за да обърне внимание на думите му. Поздрави любезно Натали, после отново се понесе из залата.

Малко по-късно Юг и Натали си тръгнаха, както и повечето възрастни служители, а младите останаха да танцуват до два сутринта.

На другия ден Елоиз отново благодари на баща си за фантастичното празненство. Не беше заподозряла абсолютно нищо и наистина смяташе, че баща й ще я кара да работи. После го стрелна с развеселен поглед.

— Ти флиртуваше ли с дизайнерката снощи? Или си въобразявам? Тя е много красива и мисля, че те харесва.

Елоиз изглеждаше в добро настроение, а не разтревожена. Баща й бе хубав мъж и жените винаги се опитваха да привлекат вниманието му. Той се закачаше с тях, но си оставаше вечният ерген.

— Надявам се, че ме харесва — отговори й сериозно. — Виждаме се вече цяла година. За мен е много специална личност и се надявам да я опознаеш.

Най-после бе отворил вратата, която го плашеше от година. Стори му се, че вече може да си поеме дъх. Нямаше да лъже повече.

Ала Елоиз го изгледа, сякаш бе я бе залял с кофа ледена вода.

— Какво имаш предвид? Спиш ли с нея? — извика и се вторачи в него невярващо.

Не можеше да приеме подобно нещо. — Искаше й се Юг да й каже, че се е пошегувал и двамата с дизайнерката са само приятели. Но той не го направи.

— Значи тя е официалната ти приятелка? — настоя, очаквайки отговора, който всъщност не искаше да чуе.

Той отговори съвсем спокойно:

— Да, Елоиз, така е.

— Защо не ми каза преди? — възмути се тя.

— Исках, но така и не намерих подходящия момент. Ти беше толкова далеч. А и спряхме да се виждаме за известно време.

Елоиз не знаеше какво да каже. Изправи се и застана до прозореца замислено. После се обърна към баща си с тъжен поглед, който разби сърцето му.

— Защо? Защо се нуждаеш от приятелка? Никога преди не си имал.

Запита се дали баща й бе тръгнал с Натали, защото нея я нямаше вкъщи.

— Самотен ли беше? — попита със съжаление.

Натали изглеждаше приятна, почтена жена, но предпочиташе баща й да си бе взел куче вместо приятелка.

— Никога преди не си имал приятелка. Защо сега?

— Излизал съм с няколко жени през годините — честно призна той.

Не искаше да продължава да лъже, а и тя бе достатъчно голяма, за да узнае истината.

— Но никоя от тях не означаваше нищо за мен — продължи той. — Затова не съм те запознавал с тях. Но с Натали е различно.

— Как? — паникьоса се Елоиз, която не искаше да отстъпи мястото си на друга жена. — Ние с теб имаме нещо специално. Защо да го съсипваме?

— Натали няма да го съсипе — меко изтъкна Юг.

Искаше му се да прекоси стаята и да прегърне дъщеря си, но не го направи. Стори му се, че тя се нуждае от известно отдалечаване.

— Та нали ти живя с Франсоа в Париж? Защо аз да не мога да имам любима жена?

Елоиз го изгледа още по-уплашено. Натали дори бе достатъчно млада, за да роди. Не напомни на баща си, че той бе на петдесет и три, а Натали бе тринайсет години по-млада от него. Изглеждаше съкрушена, но запази учтивото си поведение.

Баща й заговори кротко:

— Изкарахме прекрасни години сами двамата и не бих ги заменил за нищо на света. Но ти вече порасна. Живя шест месеца с мъж и аз не се оплаквах, макар да се тревожех. Мислех, че имаш право да вземаш собствените си решения. Моля те, уважавай моите. Натали и аз имаме чудесни отношения, но тя няма да отнеме нищо от теб.

Ала вече бе станало. Елоиз чувстваше, че е изгубила част от баща си. Нещата не бяха същите. Вече не беше единствената жена в живота му. Ужасно й се искаше да промени това.

— Няма да ме загубиш — успокои я Юг. — Невъзможно е. Никой никога няма да те замени. Тук има място за всички нас — добави той с обич в очите.

— Не, няма! — възрази тя и се просълзи. — Връщам се във Франция — заяви и се заразхожда нервно из стаята.

Юг се опита да прояви спокойствие, каквото не изпитваше.

— Няма да се връщаш. Трябва да изкараш стажа си тук. Няма да се дипломираш без него. Пък и домът ти е тук.

— Да, но не и домът на Натали. Не искам да я виждам тук.

— Няма да я крия от теб. Уважавам и двете ви прекалено много. Трябваше да ти кажа за нея още преди година, но не го направих. Допуснах огромна грешка и няма да я повторя. Надявам се да свикнеш с факта, че имам връзка, както и с Натали. Тя иска да сте приятелки.

— Имам си достатъчно приятелки. Не се нуждая от нея. Тя е два пъти по-стара от мен.

Юг замълча и зачака дъщеря му да се успокои. Но тя грабна палтото си, завъртя се към него и кресна:

— Благодаря ти, че съсипа живота ми!

С насълзени очи, Елоиз профуча покрай него и затръшна вратата. Юг бе сигурен, че отиваше при някоя от приятелките си, за да се оплаче, но поне вече й бе казал. Сега тя трябваше да се приспособи към наличието на Натали в живота му. Е, вероятно щеше да отнеме известно време, но нямаше друг начин. Не беше изненадан от думите й, само натъжен заради нея.

По-късно сутринта Юг звънна на Натали и й предаде разговора. Спести само забележката за съсипваното на живота. Беше спазил обещанието си. Беше разказал на Елоиз най-после и тя бе реагирала по очаквания начин.

— Как е тя? — разтревожено попита Натали, макар да се надяваше, че разправията не е била ужасна.

— В момента е много ядосана. Вероятно и уплашена, и наранена. Но ще го превъзмогне. Просто се нуждае от малко време — увери я Юг.

Елоиз спа при приятелката си, а на Коледа не му говореше. Натали беше на гости у брат си във Филаделфия, затова той не я покани. Празникът се оказа адски тегав и напрегнат. Елоиз отказа да вечеря с него и отиде да работи на рецепцията.

В деня след Коледа Натали дойде в хотела. Двамата с Юг вечеряха в апартамента му, когато Елоиз се прибра, видя съперничката си, втурна се в стаята си и затръшна вратата, без да каже и дума. Фучеше като торнадо и се държеше като разглезено дете.

— Олеле! — въздъхна Натали.

Разбираше защо Юг не бе уведомил дъщеря си за връзката им по-рано. Реакцията на Елоиз наистина бе ужасна. Беше говорила с няколко от любимите си хора в хотела, включително с Дженифър, и всички смятаха, че Натали е чудесен човек и е подходяща за баща й, което вбеси момичето още повече. Искаше и приятелите й да мразят Натали като нея, но никой не изпитваше подобно чувство. Оказа се съвсем сама в борбата. Всички други смятаха, че е време баща й да има сериозна жена в живота си. Елоиз реши, че са предатели, и намрази и тях. Но най-силно мразеше баща си, задето я бе предал и заменил с друга жена. Не възнамеряваше да го дели с Натали, нито с някоя друга. Юг принадлежеше само на нея.

— Тя ще се оправи — опита се да увери той разстроената Натали.

Тя се чувстваше ужасно. Не беше искала да съсипва семейството му и отношенията му с единственото му дете. Но не можеха да направят друго, освен да изчакат утихването на бурята.

На следващия ден Елоиз отиде на ски с приятели във Върмонт. Не проговори на баща си, когато тръгна. В известно отношение бе по-добре, че бе заминала за няколко дни. Натали можеше да живее при него и щяха да прекарат Нова година на спокойствие.

— Искаш ли отново да изчезна от живота ти? — разтревожено го попита Натали, която се чувстваше виновна за причинените неприятности.

— Не, не искам! — решително заяви той. — Направих го заради нас и така трябваше. Помогни ми да преживеем всичко това. Не можем да напускаме кораба още при първата вълна.

Тя кимна. Не знаеше какво да направи, за да облекчи положението, освен да подкрепя Юг и да чака.

— Мислиш ли, че тя някога ще ми даде шанс?

— Не и за известно време. Елоиз винаги е била упорито дете и не се е променила. Бурята ще отмине от само себе си. Сигурен съм, че положението ще е доста неприятно дотогава.

Той привлече Натали към себе си и я целуна. И колкото и да се бе страхувал от реакцията на Елоиз миналата година, сега бе готов да я изтърпи. Само Натали изглеждаше уплашена.

Когато си легнаха, тя се въртя неспокойно почти цяла нощ и на другия ден изглеждаше изморена.

— Престани да се тревожиш. Просто трябва да изчакаме известно време — твърдо каза той.

Натали се успокои едва на Нова година. Прекараха чудесна вечер заедно. Гледаха стари филми и пиха шампанско. Юг звънна на дъщеря си, за да й честити, както правеше винаги, но тя не вдигна. Остави й съобщение на гласовата поща и й написа кратко послание. Натали се изненада от спокойствието му. Сега, когато най-после бе съобщил новината на дъщеря си, Юг се държеше хладнокръвно.

За изненада на всички Елоиз все още бе ядосана, когато се върна. Дори още по-ядосана. Юг я беше предал, а тя не можеше да прости това. Започна работа на рецепцията два дни след Нова година и се мръщеше мрачно всеки път, когато видеше баща си. Той я остави на спокойствие и не я принуждаваше да говори. Елоиз вече знаеше, че Натали бе част от живота му. И трябваше да свикне с това, независимо дали й харесваше или не.

Елоиз не отстъпи през целия януари. Промълви не повече от две думи на баща си за пет седмици и напълно пренебрегваше Натали. Юг започна да се притеснява леко. Чудеше се колко още ще продължи глупавата вендета. Очевидно щеше да е дълго. Дженифър се опита да говори с Елоиз, но не постигна никакъв успех. Момичето не искаше да чуе и дума. Мразеше Натали и край. Но Дженифър не се отказа лесно.

— Това не е временната управителка на кетъринга, която флиртуваше с баща ти, а спеше с помощник-готвача във фризера — напомни й тя.

Споменът накара Елоиз да се усмихне. Беше забравила за Хилари.

— Натали е почтена жена. И много добра. Няма да ти създава проблеми. Не се опитва да отнеме баща ти от теб. Би трябвало да й дадеш шанс.

— Защо? Нямам нужда от майка. Имам си. И не искам да деля татко с нея.

Беше откровена, но се цупеше като петгодишно дете. В известно отношение Елоиз все още се държеше незряло и разглезено. Дженифър й го каза, а това я вбеси страхотно. Секретарката й обясни, че в действията й няма логика и трябва да промени поведението си. Елоиз изфуча от стаята й ядосано и се върна на рецепцията. Там се справяше добре. Юг бе доволен от нея и я бе оставил на спокойствие. Натали стоеше далеч от хотела, когато Елоиз бе там.

В началото на февруари Елоиз още бе сърдита и разстроена. Натали — изнервена и притеснена, а Юг усети, че започва да му писва. Натали постоянно му предлагаше да го остави. Елоиз страшно би се зарадвала, но той искаше и двете да се успокоят. Обсъждаше развитието на нещата с Дженифър, а тя му повтаряше да е търпелив.

— Защо просто не се ожениш за Натали? — попита го Дженифър една сутрин. — Положението не може да се влоши повече. Щом Елоиз е толкова бясна за връзката ви, ще побеснее отново, ако двамата някога се ожените. Защо не приключиш с всичко наведнъж? И тогава Натали ще може да се нанесе при теб.

Юг още не бе показал новия апартамент на Елоиз. Не искаше да развали изненадата, ако го направи, докато тя е още ядосана. Надяваше се дъщеря му да се зарадва на подаръка, но това май нямаше да стане. Юг обаче хареса идеята на Дженифър и я обмисля няколко дни. В думите на секретарката му имаше логика. Бездруго Елоиз му бе ядосана от цели два месеца. Ако се оженеше, нямаше да има никаква разлика. А идеята да прекара остатъка от живота си с Натали му допадаше. Бяха говорили за това няколко пъти, преди Елоиз да се прибере и да вдигне олелията.

Той не сподели мислите си с никого. Купи на Елоиз красиво червено палто от „Живанши“ за Свети Валентин и й го поднесе на закуска. Усети, че тя се изкушава да му го върне, но отвори пакета с кисело изражение, което се изпари, когато видя палтото.

— Татко, великолепно е! — извика и за миг заприлича на старата Елоиз.

Юг я прегърна, когато тя облече палтото, но после дъщеря му се върна в спалнята си и отново затръшна вратата. Е, поне в бурята бе настъпило затишие, макар и за съвсем кратко. А това му вдъхна надежда. Може би един ден ураганът щеше да отмине.

Същата вечер той заведе Натали в любимия й ресторант, а после се прибраха в дома й, за да си побъбрят, починат и накрая да се любят. Последните два месеца бяха стресиращи и за двама им. Работеха усърдно, а Елоиз вгорчаваше живота им. Юг изчезваше от хотела при всяка възможност, за да е с Натали и да се радва на времето им заедно.

Лежаха в леглото и тъкмо пак да заговорят за Елоиз, Юг смени темата. Не искаше Натали отново да се разстрои. Напоследък говореха основно за дъщеря му и се чудеха колко ли време щеше да й е нужно да миряса.

Затова се опита да разсее Натали, целуна я и смръщи вежди разтревожено, сякаш бе видял нещо, което не харесваше.

— Какво е това в ухото ти? — попита, а тя го погледна уплашено.

— В ухото ми? Има ли нещо в ухото ми?

— Да, има нещо — настоя той, все още намръщен. — Дай да погледна.

Той надникна в ухото й, а тя се изкикоти от гъдела.

— Какво правиш?

— Мисля, че е заклещено. Май трябва да взема пинсета или нещо подобно.

— Не ставай глупав — засмя се тя и го целуна.

Копнееше да се люби с нея, но първо искаше да свърши нещо друго.

— Имаш ли пинсета?

— Не. А и няма да бъркаш с пинсета в ухото ми!

— А, ето го! Извадих го! Знаех си, че вътре има нещо!

Юг й го подаде. Отначало тя не разбра какво е, после се вторачи невярващо. Беше великолепен диамантен пръстен. Юг бе последвал съвета на Дженифър и сутринта се бе отбил в „Картие“. Пръстенът бе много по-голям и красив, отколкото Натали бе очаквала, и тя погледна Юг развеселено.

— Сериозно ли е?

— На мен ми изглежда доста сериозно — засмя се той. — Хубаво е, че успях да го извадя. Иначе щеше да се наложи да ти режем ухото.

После и той заговори сериозно.

— Ще се омъжиш ли за мен, Натали? — попита и нахлузи пръстена на безименния й пръст, а после я целуна.

— Да, ще се омъжа за теб — отговори тя, когато най-после си поеха дъх. — Дори и без пръстена. Никога не съм очаквала нещо подобно.

Това го зарадва още повече. Обичаше да я глези. А и тя го заслужаваше. Беше го чакала дълго време да постъпи правилно.

— Кога ще се оженим? — попита, легнал до нея, отпуснат и щастлив.

Натали размахваше ръка пред очите си и се усмихваше широко.

— Не знам. Прекалено рано ли е утре? Ами ако си промениш решението?

— Няма да го променя — отговори той, после замълча за минута. — Трябва да отида в Лозана през юни за дипломирането на Елоиз. Надявам се, че и ти ще дойдеш. Бих искал да й устроя празненство, когато се върнем, за да го съчетая с двайсет и първия й рожден ден. Но не искам да отвличам вниманието от нея. Какво ще кажеш за юли? Как ти звучи?

— Идеално — съгласи се тя, после се извърна и го целуна.

Цялата вечер бе прекрасна. Любенето, предложението, великолепният пръстен. И живот с Юг. Натали отново се притесни.

— Какво ще кажем на Елоиз?

— Ще й кажем, че ще се женим — простичко отговори той. — В момента бездруго ме мрази. Колко повече може да се ядоса?

— Може би много — нервно отбеляза Натали.

— Ще го превъзмогне — уверено каза Юг. — А когато се успокои, ще я помоля да ми стане кума.

— Аз пък ще помоля брат ми да ме отведе до олтара — щастливо се усмихна Натали. — Всъщност Елоиз може да хареса племенника ми. Той е невероятно сладък. Ще ги запознаем на сватбата.

— Това може да помогне — кимна Юг. — Предполагам, че ще направим приема в балната зала?

— Разбира се. Ще повикаме свещеник там.

Тя не беше много религиозна, а Юг бе разведен, така че една по-неофициална сватба им звучеше чудесно. Всичко се подреди идеално. Сватбата. И предстоящият им съвместен живот. Юг щеше да има съпруга, която го обичаше. А някой ден дори можеше да има дъщеря отново.