Даниел Стийл
Хотел Вандом (10)

10.

В деня на завръщането на Елоиз за коледната ваканция целият хотел жужеше развълнувано. Главният сладкар направи любимата и шоколадова торта, Ернеста се увери, че камериерките са почистили идеално стаята й, Джен изпрати един от букетите, които момичето харесваше, а фоайето бе украсено празнично. Юг беше страшно доволен, че дъщеря му се прибира у дома. Нямаше търпение да я види. Бяха изминали почти четири месеца, най-дългото време, в което някога бе разделен от нея. Той отиде с ролса на летището, за да я посрещне.

Двамата с Натали бяха говорили за Елоиз предишната вечер и тя му призна, че се страхува от запознанството с нея. Ами ако дъщеря му не я харесаше? Според Юг това бе абсурдно. Успокои я, че няма начин Елоиз да не я хареса, но все пак реши да даде няколко дни на дъщеря си, преди да й съобщи новината. Двамата с Натали прекараха заедно всяка нощ през последните четири седмици и щяха да си липсват един на друг през двете, в които Елоиз щеше да си е у дома. Тя имаше три седмици ваканция, но възнамеряваше да прекара последната на ски в Гщаад заедно с френското си гадже, нещо, което не зарадва много баща й. Родителите на приятеля й имаха вила в планината. Когато Юг се опита да възрази, Елоиз му подхвърли небрежно, че всичките й приятели отивали там. Все пак той беше благодарен за всеки миг от двете седмици, които щяха да прекарат заедно. Очакваше да е същото като в миналите години, когато тя си беше у дома. И по някое време щеше да й съобщи за Натали и за плана си да я запознае с нея.

Самолетът пристигна от Швейцария половин час по-рано, но Юг вече бе на летището. Елоиз го прегърна толкова силно, че едва не го задуши. Стори му се различна, пораснала, с по-европейски вид. Беше подстригала косата си малко по-късо, което й придаваше изисканост. Първата й голяма любов с френския хлапак я бе променила. Беше напуснала дома си като момиче, а се завръщаше като млада жена.

Елоиз му разказваше развълнувано за хотелиерското училище по целия път до града. Огромен брой хотелски служители ги очакваха във фоайето, когато пристигнаха. Прегърнаха я, потупаха я по гърба и я завъртяха, за да я огледат по-добре. Джен й поднесе огромен букет от розови рози с дълги стъбла. Дженифър излезе от кабинета си, за да я приветства. Никой важен гост на хотела не бе получавал такова страхотно посрещане. Три пикола се качиха в асансьора с тях, за да й помогнат с единствения й куфар. Елоиз изглеждаше невероятно щастлива, когато влезе в апартамента и отново прегърна баща си. Юг бе още по-щастлив и от нея.

— Всичко изглежда великолепно! — възкликна тя въодушевено, когато видя цветята и безукорно чистите стаи. — Най-вече ти! Липсваше ми толкова много!

— Дори не говори за това — въздъхна той пресилено тежко. — Имах чувството, че част от мен е изчезнала, като например сърцето, дробовете и двата ми крака.

Внезапно се сети за изненадата.

— Чакай само да видиш апартамент деветстотин и дванайсет. Напълно е ремонтиран.

— Хубав ли е? — развълнува се тя, а баща й извади ключа от джоба си и се ухили.

— Ела да го видиш. Резервиран е от тази вечер, но в момента е празен.

Хвана я за ръка, изтичаха по стълбите до деветия стаж и влязоха вътре. Юг чу ахването на дъщеря си.

— Мили боже, татко! Великолепен е! Изглежда младежки, жизнерадостен и елегантен, а новите картини са фантастични. Харесвам и лампите и килимите.

Тя се втурна към спалнята.

— Дизайнерката е страхотна. Свършила е умопомрачителна работа.

Юг й беше споменавал Натали през последните четири месеца, но доста предпазливо, за да не събуди подозренията й. Очевидно се беше справил добре, защото не забеляза и следа от въпрос в очите на дъщеря си. Тя виждаше само обзавеждането.

— Страшно ми харесва — каза тя, седна на канапето и продължи да се оглежда.

— Натали дори свърши работата с по-малко разходи от предвидените в бюджета. Възложих й и другите три големи апартамента. Подобри и някои от останалите стаи.

— Невероятно добра е — възхитено отбеляза Елоиз. — Бих искала да се запозная с нея. Млада ли е? Придала е по-младежки вид на стаите, макар да е запазила атмосферата на хотела.

— За мен е млада, но не и за теб — усмихна се Юг. — Мисля, че е на трийсет и девет.

Той знаеше точната възраст на любимата си, но не искаше да изглежда прекалено добре запознат. Това можеше да е идеалната възможност да съобщи на дъщеря си, че се среща с Натали и е влюбен в нея, но не искаше да прибърза и да я разстрои през първата й вечер у дома. Затова не каза и дума.

— Обзалагам се, че е готина — каза Елоиз.

— Такава е — кротко се съгласи той.

После Елоиз поиска да се върне долу. Поръчаха си вечеря и тя му разказа всичко за колежа и Франсоа, момчето, с което се виждаше.

— Влюбена ли си в него? — нервно попита баща й, уплашен от отговора.

— Може би. Не знам. Не искам да си отвличам вниманието от училището и да се проваля. Доста е трудно. Но и двамата ще кандидатстваме за стаж следващото лято. Ще подадем молби за „Риц“ „Жорж V“ и „Плаза Атене“.

Юг се натъжи, когато чу плановете й.

— Мислех, че ще караш стажа си при мен — напомни й.

— Мога да направя и двете — отвърна Елоиз. — Мога да изкарам шест месеца в Париж, а остатъка при теб. По този начин ще се прибера у дома по Коледа следващата година.

Той обаче я очакваше шест месеца по-рано, през юни. Това означаваше, че Елоиз щеше да е далеч още една година, а последните четири месеца му се бяха сторили цяла вечност. Но за нея не беше така. Очевидно се забавляваше страхотно в Лозана, с Франсоа, училището и всичките си нови приятели. Елоиз му каза, че компанията им от десет души ще отседне във вилата на родителите на Франсоа в Гщаад. Те бяха преуспяващи собственици на хотел в Южна Франция. Това също бе едно от нещата, които свързваха младите хора. Това беше първата й връзка и, независимо дали тя го признаваше или не, баща й виждаше, че е влюбена.

По-късно Елоиз слезе долу да посети старите си приятели из целия хотел. Познаваше всекиго от нощния персонал. Отби се при телефонистките и администраторките, целуна дежурния и след това се върна горе. Юг говореше с Натали, когато тя влезе в апартамента. Сбогува се набързо и затвори.

— Кой беше? — усмихнато попита Елоиз.

За баща й тя все още бе дете и му бе трудно да й обясни, че е влюбен в Натали. Беше му неудобно и се чувстваше едва ли не като предател. Знаеше, че е глупаво, но не можеше да превъзмогне емоциите си.

— Натали Питърсън, дизайнерката, която създаде деветстотин и дванайсет. Казах й колко си харесала работата й. Тя също иска да се запознае с теб. Може би след няколко дни.

— Разбира се.

Елоиз забеляза, че баща й се бе обадил на дизайнерката в десет часа вечерта, но не коментира. Вероятно се бяха сприятелили по време на работата.

— Ще е чудесно — добави с усмивка и влезе в кухнята да си сипе малко вино.

Баща й се изненада. Чашата вино също му се струваше нещо, отредено за възрастните. Винаги й беше позволявал да пийне малко вино с вечерята, но тя рядко се възползваше от поканата. Юг се надяваше, че дъщеря му не пиянства с приятелите си в колежа. Вече не можеше да контролира действията й, нито да им влияе. Такъв бе проблемът на всички родители в неговото положение. След като пораснеха, децата ставаха самостоятелни и сами вземаха решения, независимо дали добри или лоши, а после си понасяха последиците. Човек можеше само да се надява, че не поемат прекалени рискове.

— Какво ще правим утре? — попита тя, седна по турски на канапето и отпи от виното.

— Каквото поискаш. На твое разположение съм за две седмици.

Бе уведомил служителите си, че ще излиза често, докато дъщеря му е в града. Беше предупредил и Натали, че няма да се виждат всеки ден. На Бъдни вечер Натали щеше да замине за Филаделфия за няколко дни, за да празнува с брат си и семейството му. Щеше да пътува с влак заедно с най-големия си племенник, който тъкмо бе започнал да учи право в „Колумбия“.

— Трябва да напазарувам за Коледа утре — заяви Елоиз. — Нямах време да купувам подаръци в Лозана. Имах изпити до вчера.

— Как се справи? — загрижено попита той, защото се страхуваше, че Франсоа може да я разсейва.

— Мисля, че добре. Знам много от нещата, които учим, нали съм живяла в хотел — отвърна тя спокойно.

Поговориха си за училището, за Швейцария и колежанските години на Юг. По някое време Елоиз се прозя и отиде да си легне. И както бе правил в продължение на деветнайсет години, преди дъщеря му да замине, Юг я целуна и я зави.

— Лека нощ, татко. Толкова е хубаво да си у дома — промърмори тя сънено.

Елоиз се завъртя настрани и вече заспиваше, когато Юг излезе от стаята й.

Той влезе в собствената си спалня, поседя неподвижно около минута, замислен за дъщеря си и колко бе хубаво тя да си у дома, после звънна отново на Натали. Тя все още не беше си легнала и се чудеше как е минала срещата.

— Как е тя?

— Влюбена е в онова момче. Но изглежда щастлива, че си е у дома. Съобщи ми, че искала да кара стажа си в Париж следващата година, преди да се прибере. Това означава, че няма да е тук още цяла година.

Личеше колко е разочарован и Натали го съжали.

— Годината ще мине бързо — увери го тя. — А ти можеш да й ходиш на гости, когато си поискаш.

— Трудно е да зарежа хотела.

Натали знаеше, че това е вярно. Юг бе на разположение на служителите си по всяко време. Мобифонът му вечно бе включен, дори нощем. И почти никога не оставяше да се включи гласовата поща, освен когато се любеха.

— Кога ще се запозная с нея?

Натали се вълнуваше от предстоящата среща, но много искаше да опознае дъщерята на Юг.

— Какво ще кажеш да дойдеш за по питие утре след работа?

— Идеално — зарадва се Натали. — Нямам търпение. Все едно ми предстои запознанство със знаменитост или филмова звезда.

— Тя си с такава за мен — потвърди Юг, но Натали бездруго го знаеше. — Как ти звучи в седем? Ако срещата мине добре, можем да отидем заедно на вечеря.

— Страхотно!

— Липсваш ми — прошепна той.

Не искаше Елоиз да го чуе, макар да знаеше, че тя спи дълбоко.

— И ти ми липсваш. Обичам те, Юг.

Натали се надяваше, че някой ден ще обикне и дъщеря му. Искаше всички да са щастливи. Копнееше да стане приятелка на Елоиз, но не и да влиза в ролята на майка. Това нямаше да е подходящо. Може би по-скоро нещо като любима близка леля.

— И аз те обичам, Натали — нежно отговори той.

Затвориха след минута. Той отиде да надникне в стаята на дъщеря си. Елоиз спеше дълбоко, леко усмихната. Юг затвори вратата безшумно и влезе в спалнята си. Не се бе чувствал толкова щастлив и спокоен от заминаването й. Знаеше къде е тази вечер. Знаеше, че е в безопасност, и щеше да я види на закуска на следващата сутрин. Всичко в света му беше чудесно.

 

 

На следващата сутрин Юг и Елоиз си поръчаха закуска от румсървиса. Докараха я двама келнери вместо един, въодушевени да я видят. Казаха й, че хотелът не е същият без нея, затова да побърза да завърши и да се прибира у дома.

По-късно Елоиз отиде на пазар. Баща й настоя да вземе джип от службата за коли под наем, тъй като валеше сняг и беше трудно да се хване такси.

Тя прекара цял ден в обикаляне на магазините, обядва с приятелка от лицея и се върна щастлива и изморена в пет часа. Нахлу в кабинета на баща си и Дженифър я погледна усмихнато.

— Чудесно е, че си тук — каза, когато Елоиз я целуна по бузата.

Баща й подписваше чекове на бюрото си и вдигна към нея очи, изпълнени с радост.

— Останаха ли ми някакви пари, или изхарчи всичко днес? — усмихнато попита той.

— Изхарчих доста. Но ти оставих достатъчно, за да ми купиш коледен подарък — захили се тя.

— Така ли? Какво имаш предвид?

— Не знам. Нещо, което да използвам в училище. Например диамантена диадема или палто от самур — отвърна тя със смях, а после заговори сериозно. — Всъщност исках да те попитам дали мога да получа нови ски. Старите ми са доста вехти и очукани, а би било чудесно да имам нови за Гщаад.

Молбата й беше съвсем разумна и Юг я одобри.

— И аз си мислех същото.

Вече й беше купил пухено яке от „Бергдорф“, което можеше да носи в училище, и златна гривна с името й. Беше наредил да гравират „С любов от татко“ на вътрешната страна на гривната. Много по-трудно му бе да избере подарък за Натали, която обичаше семплата елегантност, но пък си имаше всичко. Искаше му се да й подари нещо сантиментално, което тя да носи. Накрая се спря на старинен медальон с диамантено сърце на дълга златна верижка. Надяваше се, че Натали ще го хареса.

— Искаш пи да излезем на вечеря, или да поръчаме тук? — попита той.

Елоиз го погледна засрамено. Не искаше да нарани чувствата му, но копнееше да види и приятелките си. Беше се уговорила да вечеря с две от тях, а после да отидат на купон.

— Съжалявам, татко, ще излизам с приятелки. Какво ще кажеш за утре вечер? Няма да правя други планове.

— Не ставай глупава. Няма проблеми. Разбира се, че искаш да се видиш с приятелките си.

Той се опита да прикрие разочарованието си. Напомни си, че не е единственото нещо в живота й.

— Между другото, Натали Питърсън, дизайнерката, ще дойде да пийне с нас в седем. Иска да се запознае с теб.

— И аз искам да се запознаем, но не знам дали ще имам време. Резервацията ни за вечеря е в осем.

— Не е нужно да оставаш дълго с нас. Натали е много доволна, че си харесала апартамента.

Елоиз се усмихна, събра пакетите и се качи горе. Юг се опита да си придаде спокоен вид. Не желаеше да настоява за запознанството с Натали, но то бе важно за него.

Той се качи горе в шест и половина. Елоиз търчеше из апартамента по хавлия, говореше по мобифона и правеше допълнителни планове за вечерта. Махна на баща си и изчезна в стаята си. Точно в седем му се обадиха от рецепцията, че госпожица Питърсън е долу. Той ги помоли да я изпратят в апартамента му.

Отвори й вратата, но не посмя да я целуне, да не би Елоиз отново да нахлуе в стаята.

— Тук е пълна лудница — прошепна й. — Елоиз ще излиза. Казах й, че идваш да пийнем, защото много е харесала апартамента.

— Не се притеснявай — спокойно отговори Натали.

Беше свикнала със суматохата около младежите благодарение на племенниците си. Брат й във Филаделфия имаше четири деца, сред които две близначки на възрастта на Елоиз.

Юг й сипа чаша шампанско, а след половин час Елоиз се появи в черен клин, черна кожена туника и черни обувки с кошмарно високи токчета. Косата й беше още мокра. Юг никога не бе я виждал с подобни дрехи и не можеше да разбере дали туниката е рокля или блуза. Преди Елоиз бе много по-консервативна, а в сексапилния си тоалет изглеждаше невероятно изискана и доста по-възрастна.

— Това е Натали, дизайнерката, която сътвори чудото в апартамент деветстотин и дванайсет — каза той и Елоиз се усмихна широко.

Хареса Натали веднага. Имаше искрена усмивка и излъчваше спокойствие.

— Възхитена съм от работата ви — каза тя искрено, а баща й я покани да седне и й подаде чаша шампанско.

— Мога да остана само пет минути. Трябва да взема всички в осем без петнайсет, а имаме доста път до долната част на града.

Снегът бе спрял, но по това време на годината, точно преди Коледа, щеше да е трудно да хванеш такси. Елоиз прие шампанското, седна на канапето и отпи.

— Баща ми каза, че ви е възложил и другите апартаменти. Обзалагам се, че ще станат великолепни — добави учтиво тя и се усмихна.

— Може би вие ще ми помогнете да избера платовете този път — отвърна Натали мило, загледана в младото момиче.

Елоиз наистина беше много красива и изглеждаше по-изискана, отколкото бе очаквала.

— Би било чудесно. Но скоро заминавам. Сигурна съм, че вие и баща ми ще свършите отлична работа — усмихна се Елоиз, погледна часовника си и стана. Трябва да вървя — заяви, целуна баща си по бузата и кимна на Натали. Очевидно не осъзнаваше какво става между тях. — Радвам се, че се запознахме — добави и след две секунди чуха затварянето на външната врата.

— Съжалявам — разочаровано се извини Юг. — Исках двете да имате възможност да си поговорите. Но Елоиз държи да се види с приятелите си, докато е тук. Забравих да взема това предвид.

Натали си помисли, че Юг най-вече бе забравил, че дъщеря му вече си има собствен живот.

— Няма проблеми — отвърна тя небрежно. — Децата не искат да си губят времето с дъртаци като нас.

— Аз може и да съм дъртак — ухили се той, — но ти определено ни си.

Натали категорично не изглеждаше стара в късата си пола, обувки с високи токчета и красива блуза.

— За нея съм — спокойно отбеляза Натали. — За нея сме едва ли не трупове, а тя разполага само с две седмици тук. Логично е да иска да се види с приятелите си. Подозира ли нещо за нас?

— Ни най-малко — решително заяви Юг. — Не съм споменавал нищо, освен за работата ти в хотела. Исках първо да се запознаете. А и тя се върна едва снощи.

Натали кимна и го целуна, а той сипа по още една чаша шампанско.

— Пораснала е страшно много, откакто замина — каза с леко притеснение. — Мисля, че е заради момчето.

— Аз пък мисля, че е заради възрастта й. И самостоятелния живот в колежа. Същото стана и с племенничките ми, когато постъпиха в „Станфорд“. Излизането от дома ги кара да пораснат по-бързо.

— Но мен ме кара да се чувствам стар — промълви тъжна той.

Юг все още съжаляваше, че Елоиз не бе имала повече време да опознае Натали. Отчаяно му се искаше дъщеря му да я хареса.

Отидоха на вечеря в „Ла Гулю“ на авеню „Мадисън“ и прекараха чудесно, после се върнаха пеша до хотела. Юг не искаше да отива в дома на Натали, в случай че Елоиз се прибере по-рано. Пийнаха горе и Натали си тръгна преди полунощ. Елоиз се прибра в четири, дълго след като баща й бе заспал.

Изглеждаше изморена на следващата сутрин и Юг не посмя отново да затвори за Натали.

— Какви са плановете ти за днес? — небрежно попита той.

— Отивам да карам кънки в Сентрал Парк с приятели. И на друг купон довечера. Всички са се върнали за Коледа.

Юг осъзна, че ще трябва да чака на опашка, за да види дъщеря си. Шансовете да прекара цяла вечер с нея и Натали бяха минимални. Елоиз искаше да направи толкова много други неща в ограниченото си време.

До Бъдни вечер в графика на Елоиз не настъпи никаква промяна. Юг щеше да се срещне с Натали на обяд, за да си разменят подаръците, а после тя заминаваше за Филаделфия. Дизайнерката пристигна в апартамента му точно в дванайсет. Елоиз тъкмо се канеше отново да излиза с приятели.

— О, здрасти — усмихна се тя, когато я видя пред вратата, и я погледна озадачено.

Очевидно не подозираше нищо за връзката й с баща й.

— Честита Коледа — пожела Натали. — Ще обядвам с баща ти.

— Мисля, че той е долу в кабинета си — обясни Елоиз, но в същия миг Юг се появи.

Беше едновременно доволен и нервен да види двете жени в живота си заедно. Зачуди се какво ли си бяха говорили. Целуна Натали леко по бузата, както би постъпил с всяка приятелка.

— Здрасти, татко. Излизам — заяви Елоиз и си облече палтото.

— Виждам — усмихна се той. — Надявам се, че не планираш пак купон за довечера. Хайде да прекараме кротка вечер заедно, също като едно време. И да отидем на църковната служба в полунощ.

— Разбира се — отвърна тя, сякаш досега не бе излизала всяка вечер с приятели.

А си заминаваше след шест дни. Гостуването й беше мимолетно и лудешко, но Юг все пак беше благодарен за присъствието й. Фактът, че тя живееше в същия апартамент, че я виждаше всяка сутрин, стопляше сърцето му. Елоиз отвори вратата, сбогува се с Натали и изчезна.

Юг изглеждаше недоволен.

— Почти не съм я виждал, откакто се върна — оплака се той.

Надеждата му, че двете ще се опознаят, се изпаряваше бързо.

— Мислиш ли, че ще имаш време да й съобщиш за нас, преди да се върне в Швейцария? — попита Натали притеснено. — Чувствам се неудобно, че не знае. Тя е важна част от живота ти и заслужава уважение.

А също и аз, помисли си Натали, но не го каза. Имаше чувството, че се крият и не са откровени с дъщеря му, а това й се струваше нередно.

— Съгласен съм, че Елоиз заслужава да знае — съгласи се той, макар да се притесняваше как дъщеря му ще реагира на новината.

Трудно му беше да прецени какво щеше да си помисли тя, когато узнае, че Натали е важна за него.

— Трябва да избера подходящ момент, за да й съобщя за нас, но не върви да го направя на Бъдни вечер. А тя си тръгва след по-малко от седмица.

Боеше се, че няма достатъчно време да я успокои и да я накара да свикне с идеята за връзката им, ако момичето се разстроеше.

— Ще направя всичко възможно — обеща той и прегърна Натали, но видя, че тя е разочарована.

— Предполагам, че не е лесно да се справиш с подобно положение. Но ми се струва нередно да сме заедно и да не й кажем нищо.

Юг и Натали спяха заедно от Деня на благодарността, но всъщност се виждаха още от септември, а вече бе Бъдни вечер.

— Не харесвам цялото това криене. Може би просто трябва да й кажеш и да я оставиш да свикне с това, когато се върне в колежа.

— Не искам да постъпвам така — твърдо заяви Юг. — Това е първата ми сериозна връзка и ще означава много за Елоиз.

— За мен също означава много — промълви тъжно Натали. — Вярвам в истината. Ние сме влюбени, а това не е престъпление.

Но и двамата си даваха сметка, че Елоиз може и да се почувства предадена. Натали се надяваше да не стане така, но поради изключителната близост на Юг с дъщеря му положението бе необичайно и бе трудно да се предскаже как ще реагира момичето.

— Просто ме остави да намеря подходящото време, преди тя да си замине. Обещавам ти, че ще го направя — увери я той, после се помъчиха да заговорят за други неща.

Юг поръча обяд и след като се нахраниха, я целуна и й връчи подаръка. Натали хареса много медальона, благодари му от сърце и веднага си го сложи. Съжаляваше, че бе вдигнала толкова шум заради дъщеря му, но се притесняваше да държат отношенията си в тайна от нея. Искаше връзката й да е открита и да се сприятели с момичето, ала това засега не се получаваше. Тя му връчи неговия подарък. Беше му купила елегантни, подвързани с кожа първи издания на френските класици, за които той често говореше. Беше великолепна колекция от двайсет тома, с която той щеше да се гордее.

Прегърнаха се. Юг копнееше да се люби с нея, но не посмя, уплашен, че Елоиз може да се прибере по-рано. Натали трябваше да си тръгне в три часа, за да хване влака до Филаделфия. Щеше да се върне след два дни. Все още имаше време да обядват или вечерят с Елоиз, ако Юг успееше да намери подходящ момент да й обясни положението.

Той я целуна нежно на сбогуване и си пожелаха весела Коледа. После Юг се върна в кабинета си. Видя Елоиз чак в шест вечерта. Тя спази обещанието си и двамата прекараха кротка и спокойна вечер. Хапнаха в ресторанта и отидоха на полунощната служба в „Сейнт Патрик“. След като се прибраха от църквата, Мириам се обади на дъщеря си от Лондон. Станала рано, за да подготви подаръците за децата, и решила да пожелае весела Коледа на Елоиз и баща й.

— Благодаря, мамо — учтиво каза Елоиз.

Майка й знаеше, че Елоиз живее в Лозана от септември, но не я покани в Лондон. Извини се с прекалена заетост. Грег и групата му подготвяли нов албум. Разтворът беше кратък и Елоиз поседя замислено за миг, след като затвори. Разговорите с майка й винаги я караха да се чувства потисната и празна. Мириам вечно я разочароваше.

— Е, май имаме късмет, че бяхме сами двамата през всичките тези години — каза тя и се усмихна тъжно на баща си. — Не мога да си представя какъв ли щеше да е животът ни с нея. Дори не помня времето, когато бяхме заедно. Радвам се, че ти не се ожени повторно.

Юг потръпна, когато си помисли за сегашната си връзва, макар двамата с Натали да не възнамеряваха да се женят засега. Бяха заедно сравнително отскоро, но той вече си представяше как прекарва остатъка от живота си с нея. С одобрението на Елоиз, разбира се. Огромна стъпка за него, в контраст с последните петнайсет години откази да се обвърже.

— Приятно ми е да си само мой — заяви честно Елоиз. — Не мисля, че бих искала да те деля.

Думите й го стреснаха.

— А сега? — попита тихо и я погледна в очите.

Тя се засмя, сякаш въпросът му бе зададен на шега.

— И сега не искам да те деля. Обичам да съм единствената жена в живота ти, татко.

— А какво ще стане, когато един ден се влюбиш и омъжиш?

— Тогава всички ще живеем заедно. Но засега така ми харесва.

Елоиз не планираше да се омъжва за Франсоа. И двамата бяха прекалено млади. Подобна мисъл дори не й бе минавала през ума.

Юг въздъхна, но тя не забеляза тъгата в очите му. Нямаше начин да й съобщи за Натали сега, не и след всичко, което му бе казала. Подозираше, че новината ще предизвика страхотна експлозия, и не искаше да нарани дъщеря си. Майка й бе осигурила достатъчно болка за целия й живот.

— Тогава трябва да се прибереш у дома и да бъдеш жената в живота ми — подкачи я той. — Ако останеш в Париж с Франсоа, ще дойда да те взема.

Елоиз се засмя.

— Не се тревожи, татко. Следващата Коледа ще се прибера завинаги. Обещавам ти — каза тя, седна по-близо до него и го прегърна. — Пак ще бъда твоето момиченце.

Елоиз наистина не можеше да си представи, че в живота му може да има друга жена.

— Обичам те, татко — прошепна тя тихо и облегна глава на рамото на баща си.

— Аз също те обичам — отвърна той и се почувства като предател.

Но първият му дълг бе към детето му и винаги щеше да е така. Наистина кръвта не ставаше вода. И връзката между тях бе по-силна от всяка друга.