Даниел Стийл
Хотел Вандом (5)

5.

Хотел „Вандом“ все още бе целият свят на седемнайсетгодишната Елоиз. Тя завърши предпоследния клас на гимназията и защити първата си научна степен в лицея. Баща й бе планирал изпълнено с труд лято за нея. Елоиз работеше в администрацията, издокарана в елегантен тъмносин униформен костюм, също като останалите служителки. Помагаше и на рецепцията, а Юг й бе уредил и стаж в малък сънлив хотел в Бордо. Стар негов приятел от годините в хотелиерското училище го ръководеше сега и той реши, че за дъщеря му ще е чудесно да поработи там през лятото. Не очакваше тя да се захване с хотелиерския бизнес, нито искаше това от нея, но държеше да й осигури занимание за ваканцията. Елоиз щеше да прекара част от август в Сен Тропе с майка си и Грег. Юг вярваше твърдо, че времето на хората трябва да е запълнено. Искаше дъщеря му да кандидатства в колеж през есента, за предпочитане в „Бернард“ или Нюйоркския университет, за да може да си остане в града, и мислеше, че двата стажа през лятото ще изглеждат добре в молбата й. Елоиз хареса идеята. Също като баща си, и тя не обичаше да мързелува.

Най-голямата промяна в живота й през последните години бе интересът й към момчета. Беше изкарала няколко флирта в училище, а госпожа Ван Дам я запозна с внука си Клейтън, когато той й дойде на гости. Това стана, когато бяха тринайсетгодишни, но после те забравиха един за друг. Клейтън учеше в гимназия с пансион и завърши по времето, когато Елоиз започна летния си стаж в хотела. Баба му го покани да отседне при нея в Ню Йорк. Това бе вълнуващо за младежа, а и той харесваше Елоиз. Ходиха няколко пъти на вечеря, на кино и на концерт в Сентрал Парк. Клейтън възнамеряваше да постъпи в „Йейл“ през есента. Двамата обичаха да прекарват времето си заедно, преди Елоиз да замине за Франция. Не беше сериозна връзка и двамата бързо осъзнаха, че предпочитат да са само приятели. Не изпитваха страст един към друг, но приятелските им чувства бяха силни и искрени. Клейтън бе мило момче, а баба му обичаше да ги вижда заедно.

Елоиз беше станала красиво момиче. Носеше червената си коса на кок, когато работеше на рецепцията, и Клейтън обичаше да я подкача за прическата й, когато профучаваше покрай нея на излизане. Другите служителки се шегуваха с Елоиз, че й е гадже, но на нея не й пукаше. Всички все я разпитваха дали си има приятел, но тя нямаше.

Юг навърши петдесет тази година и работеше още по-усърдно и отпреди. Гордееше се с Елоиз повече откогато и да било. Радваше се, че бе взела първата си научна степен и щеше да защити и другата през последната си година в лицея. Искаше му се тя да избере бъдещата си кариера, да реши какво точно иска да прави. Мечтата му тя да работи в хотела бе избледняла. Искаше повече за нея и я окуражаваше да мисли за право, макар да не я привличаше много. Юг смяташе, че правото ще отвори много врати пред нея, докато хотелът ще превземе изцяло живота й. Единствено не желаеше тя да учи в друг град, защото щеше да му липсва ужасно. Елоиз също не искаше това. Не изпитваше никакво желание да напусне уюта на хотела. Животът й все още бе съсредоточен тук.

Нов стажант за лятото се появи на рецепцията. Беше възпитано, интелигентно момче от Милано, което учеше в хотелиерски колеж в Европа и щеше да стажува във „Вандом“ три месеца. Привличането между тях се породи светкавично. Елоиз често работеше заедно с него на рецепцията. Младежът се казваше Роберто и беше на двайсет и една години. Юг много се притесни, когато една нощ ги видя да си шепнат зад бюрото. Реши да поговори за това с Дженифър на следващия ден. Тя винаги му даваше добри родителски съвети и бе извор на женска интуиция.

— Не искам тя да се захваща с това момче — сподели той притесненията си, а Дженифър се засмя.

— Не мисля, че ще имаш думата по въпроса. Някой ден наскоро тя ще се влюби и не можеш да направиш абсолютно нищо, освен да се молиш на господ момчето да е добро.

И двете деца на Дженифър вече бяха женени и тя имаше внуци. Знаеше, че един ден Елоиз ще намери мъжа на мечтите си и ще напусне хотела, а баща й ще остане с разбито сърце. Връзката между баща и дъщеря бе невероятно силна. И Дженифър разбираше, че и двамата ще страдат един ден, когато тя се скъса.

— Роберто ме притеснява. Ще разбие сърцето й.

Младежът бе четири години по-голям от Елоиз, много по-опитен и флиртуваше с всички жени от администрацията. Елоиз бе направо омагьосана от него, дори сподели с Дженифър, че го намира изключително красив и секси, което не можеше да се отрече.

— Тя заминава след няколко седмици — напомни Дженифър на Юг, за да го успокои. — Но рано или късно ще се появи някой друг. Налага се да свикнеш с тази мисъл — предупреди го тя.

— Знам, знам — кимна той, но не се успокои. — Просто ги дръж под око и ми съобщавай какво си чула. Той е прекалено възрастен за нея и прекалено мазен за моя вкус.

През следващите седмици всички се убедиха, че Елоиз е влюбена в Роберто, а очевидно и той я харесваше. Но италианецът не бе глупав. Искаше добри препоръки от Юг и нямаше желание да го вбеси, като се заиграе с дъщеря му. Затова бе предпазлив и се държеше почтително. Няколко пъти заведе Елоиз на вечеря, тя пък му показваше забележителностите на Ню Йорк в свободните им дни. По време на почивките си ходеха на разходка в парка. Но Юг не мислеше, че дъщеря му е спала с Роберто, а и Дженифър го уведоми, че момичето споделило, че е още девствено. И все пак заминаването й за Бордо идваше точно навреме. Роберто бе прекалено хубав и съблазнителен. Засега двамата само се бяха целували в стаичката зад рецепцията, но нищо повече. А когато Елоиз се върне от Сен Тропе в края на август, Роберто щеше да си е тръгнал. Юг изпита сериозно облекчение.

Елоиз потегли за Париж на първи юли, оттам щеше да вземе влак за Бордо. Приятелят на Юг му бе обещал, че ще се грижи добре за нея. Той и жена му имаха дъщеря на същата възраст. Елоиз щеше да работи на рецепцията. Хотелът бе малък и семеен, хората рядко отсядаха за повече от няколко нощи, докато обикаляха района. Елоиз се вълнуваше от пътуването и предстоящата работа, макар малко да се разочарова, когато пристигна. Хотелът бе доста сънлив и работата й бе много по-малко, отколкото във „Вандом“. Но пък хареса дъщерята на собственика, която я разхождаше с кола из района и я запозна с приятелите си. Всички познати на семейството бяха във винарския бизнес и Елоиз научи много неща за виното и отглеждането на гроздето. Тук не използваха изкуствено напояване като в Калифорния. Един от винарите й каза, че лозята трябвало „да страдат“, за да произведат великолепно вино. Така че имаше безброй неща за разказване, когато баща й се обади, и Юг бе много доволен.

— Ще изглежда чудесно в молбите ти за колежа — напомни й той.

Елоиз харесваше френските младежи на нейна възраст, с които се запозна в Бордо. Съжаляваше, че трябва да си тръгне, когато стана време да потегли към Сен Тропе на първи август. Пък и не знаеше с какво точно ще се сблъска, когато се види с майка си. Беше си създала истински приятели в Бордо и им обеща да се върне там някой ден.

Мириам и Грег бяха купили къща в Сен Тропе. Елоиз не бе виждала майка си повече от година. Не беше сигурна как ще се разбират, но Сен Тропе бе забавно място и тя очакваше пътуването с нетърпение.

Отлетя от Бордо до Ница, а майка й уреди да я посрещнат там с хеликоптер и да я откарат в Сен Тропе. Елоиз пристигна в десет вечерта. Мириам се престори на много развълнувана да види дъщеря си и възкликна едва ли не изненадано колко красива е станала, сякаш Елоиз бе нечие чуждо дете. Брат й и сестра й търчаха наоколо. Ариел беше на десет, а Джоуи на девет. И двамата бяха диви както винаги, а английската бавачка неуспешно се опитваше да въведе ред.

Мириам носеше прозрачна дантелена рокля и нищо под нея? Беше все още красива, макар и вече на четиресет и две. Присъстваха и няколко рок звезди с приятелките си. Грег й махна откъм барабаните, а Мириам я поведе към стаята й с чаша в ръка. Когато отвори вратата, вътре видяха двойка, любеща се страстно на леглото.

— Уф, погрешната стая! — изхили се Мириам. — Ама че съм глупава. Имаме толкова много гости, че вече не знам кой къде е настанен. Мисля, че това е твоята — тръгна тя към следващата врата.

Беше малка красива стая, украсена с бяла дантела и сини панделки, с голямо легло с четири колони. В него нямаше никого и Елоиз се поуспокои, когато остана сама. Мириам се върна при гостите. Купонът очевидно бе доста див. Къщата бе красива, с изглед към морето и басейна, където всички плуваха голи. Когато Елоиз слезе да се присъедини към останалите, гостите пиеха яко и се друсаха. Навсякъде имаше кокаин, а хората си подаваха цигари с марихуана и смъркаха белия прах. Елоиз се притесни, отхвърли всички покани за алкохол и дрога и се върна в стаята си. Искаше й се да е в Бордо с приятелите си. Атмосферата в дома на майка й и гостите бяха ужасни. Този свят в Сен Тропе я плашеше, но тя реши да му даде шанс, като се надяваше, че нещата ще се успокоят.

Елоиз звънна на баща си в Ню Йорк на следващия ден. Той не беше вземал отпуска от две години и бе подхвърлил, че й завижда за месеца в Сен Тропе. Повечето гости на Мириам и Грег бяха англичани и от музикалния свят. Сексът и дрогата изглеждаха основните им дейности, но Елоиз не сподели това с баща си, защото не искаше да го разстройва. От обяд всички отново се наливаха здраво с алкохол.

Баща й се опита да я подпита небрежно как вървят нещата и Елоиз го увери, че всичко е наред. Юг обаче знаеше, че начинът на живот на Мириам не е особено благопристоен и почтен. А и самата Елоиз беше видяла майка си да смърка кокаин предишната вечер.

— Тук е доста разпуснато — призна тя.

— Добре ли си? Някой притеснява ли те?

Юг не искаше приятелите на Грег да започнат да свалят дъщеря му, макар да знаеше, че тя може да се справи с това. Но се тревожеше, че е сама там. Елоиз водеше доста спокоен живот у дома, пък и хотелът бе пълен със служители, които я държаха под око.

— Добре съм. Просто не харесвам атмосферата на рок звездите.

Сутринта се беше опитала да поговори с Ариел и Джоуи, но и с тях не успя да установи връзка. Хлапетата бяха диви и свикнали със съвсем различен начин на живот. Елоиз бе напрано пуританка, сравнена с всички в дома на майка й.

— Дрогират ли се? — разтревожи се Юг, който нямаше доверие на бившата си съпруга и мъжа й.

— Не знам — излъга го Елоиз. — Всичко е наред. Просто не съм ги виждала от известно време, а това е леко шокиращо след Бордо.

Там бе толкова приятно и забавно, дори повече отколкото се бе надявала.

— Е, ако не ти харесва, просто си тръгни. Можеш да кажеш на майка си, че имаме спешен случай в хотела и трябва да се прибереш. Вземи самолет от Ница.

— Не се тревожи, татко, аз съм голямо момиче — успокои го тя. — Ще видим как ще тръгне. Пък и мога да остана няколко дни в Париж.

Две от приятелките й от училище бяха в Париж това лято, отседнали при роднини.

— Не искам да ходиш в Париж сама. Може би всичко ще е наред в Сен Тропе. Пробвай.

Юг нямаше представа какво ставаше около нея, а тя не му каза, защото не искаше да го тревожи.

Тази вечер Елоиз се почувства още по-неудобно. Всички бяха пияни, смъркаха кокаин и правеха секс, включително Грег и майка й заедно с още една двойка, което те гордо съобщиха на останалите, преди да се качат горе. Това й дойде прекалено много. Не искаше да узнава подобни неща за майка си и се засрами от нея. Чувстваше се не на мястото си. Някои от приятелите на Грег се бяха опитали да я свалят, но бързо осъзнаха, че с прекалено порядъчна за тях. Елоиз нямаше за какво да говори с брат си и сестра си, които бяха адски разглезени и с кошмарно поведение. За съжаление, нямаше и връзка с майка си. Тя сякаш бе същество от друг свят. Беше по-незряла от дъщеря си и единственият човек, на когото държеше, бе Грег. Явно бе изгубила интерес и към другите си деца, защото не им обръщаше никакво внимание.

Елоиз остана още два дни, после реши да си тръгне. Оргиите се повтаряха, тя не прекарваше никакво време с майка си. Изпитваше съжаление към по-малките си брат и сестра, защото растяха в подобна атмосфера. Елоиз не се обади на баща си не само за да не го тревожи, а защото не искаше той да я накара да се прибере у дома. Копнееше първо да отиде в Париж. Съобщи на майка си, че трябва да си замине по-рано от планираното. Мириам не възрази и дори не я попита защо. Виждаше, че дъщеря й не е щастлива тук, а и бездруго не беше особено забавна.

Елоиз замина на следващата сутрин, докато всички останали още спяха. Взе такси до Ница, което й струва двеста долара, после отлетя за Париж. Пристигна в града в четири и намери евтин хостел в стар манастир в четвърти район. Мястото не беше лъскаво, но бе чисто и прилично, пълно с младежи с раници. Някои от тях бяха американци и я поздравиха жизнерадостно. Имаше и англичани, австралийци, италианци, и дори две момчета от Япония. Елоиз успя да си вземе легло в двойна стая срещу много скромно заплащане.

Стаичката беше с размера на килер, но тя й се зарадва. Бе готова на всичко само за да се махне от Сен Тропе. Майка й отново я разочарова, но Елоиз вече бе свикнала с това, а и се радваше, че е в Париж и може да разгледа града. Беше идвала тук като дете с баща си, но сега искаше да го разучи сама, да ходи по музеите, да седи в кафенетата, да яде в малките бистра и да посети хотелите, които бяха вдъхновили баща й да създаде „Вандом“.

Първата спирка в списъка й беше хотел „Риц“ на площад „Вандом“. Бяха я предупредили да не носи джинси, защото няма да я допуснат в хотела, и тя облече черен панталон и бяла блуза. Прибра косата си на кок, така изглеждаше по-възрастна, отколкото беше. Възхити се на елегантната обстановка в мига, когато влезе вътре. Пиколата бяха на нейната възраст и носеха почти същите униформи като пиколата в техния хотел. Елоиз се разходи из фоайето и надникна в изискания бар. Всеки сантиметър от хотела бе красив, от цветята до полилеите, и тя разбра защо бе вдъхновил баща й да обзаведе хотела си в същия стил.

После отиде до „Крийон“, още един от старите изискани хотели, който се намираше на площад „Конкорд“. В туристическото ръководство прочете, че преди години гилотината била поставена пред хотела. Оттам посети „Морис“, където по време на Втората световна война се помещавал главният щаб на немците.

За следващия ден запази „Плаза Атене“ и „Жорж V“, който вече се наричаше „Четири сезона“. Те също я впечатлиха с красотата и изискаността си. Но хотелът, в който се влюби, бе „Риц“ и непрестанно се връщаше в него. Пи чай в градината и закуси в „Салон Сезар“, за да провери дали ще й дойдат някакви идеи за „Вандом“.

Направи снимки на цветята в „Жорж V“, за да ги покаже на Джен, когато се прибере. Американският дизайнер Джеф Лийтъм бе създал нов стил на подреждане на цветя, напълно различен от всичко, което някога бе виждала. Дълги стъбла стърчаха под странни ъгли от високи прозрачни вази и напомняха на произведения на изкуството. Елоиз искаше да повтори това и в тяхното фоайе. За първи път изпита чувството, че е партньорка на баща си. Гордееше се безкрайно с бижуто, което баща й бе създал. Париж бе меката на хотелиерската индустрия, така че тя посети и няколко малки елегантни хотела като „Сейнт Джеймс“ в шестнайсети район, който съчетаваше изискаността на Франция с атмосферата на английски мъжки клуб с портрети на предците, дървени ламперии и дълбоки кожени канапета в бара.

Елоиз прекара цяла седмица в Париж, посещаваше всеки хотел, за който някога бе чувала, дори и няколко малки. Нощем се връщаше в хостела и планираше какво да види следващия ден.

Не се интересуваше много от паметниците и другите забележителности. Водеше си бележки за всичко видяно в хотелите и правеше снимки, когато й се стореше, че могат да използват нещо у дома.

Когато най-после се чу с баща си, той определено бе разстроен. Звънял в къщата в Сен Тропе няколко дни, но никой не вдигал. Накрая успял да хване Мириам, която му съобщила, че Елоиз си заминала преди повече от седмица.

— Къде си отседнала? — попита той, раздразнен, че не му се е обадила.

Елоиз бе станала прекалено независима през лятото и това не му харесваше. Но тя се бе отправила на собствения си кръстоносен поход и не искаше баща й да я принуди да се върне у дома.

— В Париж съм. Посещавам всеки хотел, за който някога съм чувала. Настаних се в хостел за младежи. Татко, идва ми да се разплача, когато разглеждам тези красиви хотели. „Риц“ е най-великолепното място, което някога съм виждала. След нашия хотел, разбира се.

Макар и ядосан, че не я бе чувал толкова време, Юг се засмя.

— Познавам ги всичките. Работил съм там. Защо не ми се обади, когато напусна къщата на майка си в Сен Тропе? Толкова лошо ли беше?

— Не беше хубаво — неясно отговори тя.

Юг осъзна, че положението трябва да е било наистина кошмарно, за да накара дъщеря му да си замине.

— Не исках да ме караш да се прибера у дома — откровено заяви тя. — Копнеех да разгледам Париж сама. Радвам се, че дойдох.

Откак пристигна тук, нещата й се бяха изяснили и вече знаеше какво иска да прави за в бъдеще. Щеше да го обсъди с баща си, когато се прибереше, не и по телефона.

— Е, сега ти казвам да си натовариш задника на самолета. Не искам да се мотаеш сама из Париж. Стояла си там достатъчно дълго.

Елоиз обаче искаше да остане тук завинаги.

— Добре съм, татко. Може ли да остана още няколко дни? Не искам още да си тръгвам.

Юг посумтя, но накрая се съгласи. Условието беше да му се обажда два пъти дневно.

— Добре, обещавам — увери го тя.

Той бе тайничко впечатлен и възхитен, че дъщеря му се е справила толкова добре сама. Определено бе пораснала.

— И не слизай в метрото нощем. Вземай такси. Имаш ли нужда от пари?

— Не. Оправям се чудесно.

Юг осъзна, че дъщеря му наистина бе станала зряла и способна да се оправя сама девойка. Беше напуснала къщата на майка си, бе пристигнала в Париж и очевидно се забавляваше отлично. Юг нямаше търпение да я види, но знаеше, че това преживяване е добро за нея. Беше поработила в Бордо, бе напуснала нездравата атмосфера в Сен Тропе и въодушевено изучаваше Париж. Обеща да се прибере след седмица. Бездруго още седмица по-късно започваше учебната година в лицея.

И тя наистина се върна след осем дни и още няколко посещения в „Риц“. Беше се видяла със съученичките си един-два пъти. Няколко мъже се бяха опитали да я свалят, но тя се бе справила с тях. Престоят й в Париж бе великолепно преживяване.

Елоиз седя унесена в мечти през целия път до Ню Йорк и бързо премина през митницата. Беше се обадила на баща си и той я чакаше на летището с ролса и хотелския шофьор. Тя се хвърли в прегръдките му ухилена широко и той я притисна към себе си, благодарен, че се е прибрала у дома. Беше му липсвала повече, отколкото би признал пред нея или някого друг.

— По-добре ще е да влезеш в „Бернард“ или Нюйоркския университет — предупреди я той на път към града. — Няма да те пусна да заминеш отново за толкова дълго време.

Елоиз не отговори няколко минути, а остана загледана през прозореца, после се завъртя към него със сериозен и решителен вид. Погледна го в очите и той за първи път видя жена, а не дете.

— Няма да ходя в „Бернард“ или Нюйоркския университет, татко. Ще кандидатствам в хотелиерския колеж в Лозана — каза тя тихо.

Това бе училището, което и Юг бе завършил, но той не искаше кариера в хотелиерската индустрия за дъщеря си. Щеше да й се наложи да жертва прекалено много и да няма друг живот.

— Проучих го в интернет, има двегодишна програма, която е идеална за мен. Една от тези години е стаж в индустрията. Искам един ден да ръководя хотела заедно с теб и имам много добри идеи, които можем да изпробваме дори сега.

— Някога мечтаех да ръководиш хотела заедно с мен — тъжно призна той. — Но искам да имаш по-хубав живот. А така никога няма да имаш време за съпруг и деца. Погледни ме. Работя по осемнайсет часа в денонощието. Искам за теб нещо повече.

— Но това е, което желая и обичам — заяви Елоиз категорично и погледна баща си напрегнато. — Искам да работя с теб, а не само да се мотая наоколо, както правех като дете. И мога да поема цялата работа, когато остарееш.

Бе обмислила всичко и бе напълно убедена, че призванието й е да работи в хотела. Особено след всичко, което бе видяла това лято в Европа.

— Още не съм толкова стар, благодаря — отвърна той бързо, макар да се трогна от думите й. — Искам по-хубав живот за теб от осемнайсетчасови работни дни до края на живота ти. А ти си решила така, защото хотелът е всичко, което някога си познавала.

— Не, реших го, защото видях всеки прекрасен хотел в Париж и обичам това, което си постигнал с „Вандом“. Обичам да живея в хотела и да работя в него. Това е единственият живот, който някога съм искала.

Още докато Елоиз говореше, Юг изпита остро чувство за вина, че не я е извеждал от хотела по-често. Не желаеше животът й да е ограничен до малък хотел в Манхатън. Затова прекара останалата част от пътя до града в опити да я убеди, че греши.

— Защо говориш така? — най-после попита тя. — Не харесваш ли това, с което се занимаваш, татко?

— Напротив, но го искам за себе си, не за теб. Искам ти да имаш много повече.

В същия миг Юг си припомни как бе водил същия разговор с родителите си преди трийсет години. Изтъкваше на Елоиз всички причини, които те му бяха изтъкнали, когато искаха от него да стане банкер, лекар или адвокат. Бяха направили всичко възможно да го откажат от идеята за хотелиерството, както и той сега постъпваше с дъщеря си. Внезапно Юг замълча. Погледна я и осъзна, че Елоиз трябва сама да направи избора си. Ако обичаше хотелиерството и искаше да работи това до края на живота си, той нямаше право да й пречи и да я разубеждава.

— Не искам да жертваш живота си заради хотела — тъжно добави той. — Искам да имаш деца и съпруг, и по-хубав живот от моя.

— Нещастен ли си в хотела? — попита тя.

Юг поклати глава.

— Не, обичам го — отговори честно.

— Тогава защо не ми позволяваш да правя това, което аз обичам? Винаги съм обичала да съм в хотела. Не желая да правя нещо друго. Ти ме научи на това и искам да науча децата си на същото и един ден да им предам работата.

Юг се засмя леко.

— Те вероятно ще искат да станат лекари и адвокати.

Елоиз се усмихна.

— Е, аз пък искам да работя с теб, докато и двамата остареем.

— Но пък ще ме оставиш за две години, за да учиш в Швейцария — напомни й той.

— Можеш да ми идваш на гости. А аз ще се прибирам за ваканциите и празниците.

— Ще ти се наложи да го правиш — изръмжа той и я прегърна.

Елоиз бе обърнала нова страница в живота си, докато бе в Париж, и двамата го осъзнаха. Беше преминала от детството в света на възрастните.

— Не трябваше да ти позволявам да заминаваш за Европа това лято — изсумтя той добродушно и се вгледа в нея.

Дъщеря му наистина бе пораснала много през последните два месеца. Изглеждаше великолепно и бе уверена в себе си и в бъдещето.

— Бездруго щеше да се случи. Не искам да ходя в „Бернард“ или Нюйоркския университет. Желанието ми е да уча в хотелиерско училище. Гордея се с това, което правим, и искам да науча как да го правя по-добре, за да мога да ти помагам.

— Добре — въздъхна той, когато спряха пред хотела. — Добре, печелиш. Добре дошла у дома.

Той я последва във фоайето, където всички пикола, администратори и служители се втурнаха да я поздравят. Видя, че малкото му момиченце е изчезнало завинаги и вместо него се е завърнала млада жена. Някъде между Бордо, Париж и Сен Тропе се бе родила пеперуда.