Даниел Стийл
Хотел Вандом (4)

4.

Слухът за приключението на Елоиз със скитника се разнесе сред служителите на хотела. Никой обаче не обсъждаше въпроса лично с нея. Тя започна да работи по даренията от кухнята и след няколко седмици всички знаеха за Били и смятаха, че постъпката й е била невероятно смела и откачена. Елоиз се трудеше неуморно в кухнята и дори носеше кашоните с храна до пикапа, който ги превозваше. А баща й я уреди на работа в семеен приют два пъти седмично.

Тя потърси Били отново, когато разхождаше Джулиъс, но той бе изчезнал. Елоиз се надяваше, че си е намерил място в приют. И се радваше, че го бе довела в хотела, макар и само за една нощ. Чудеше се дали ще го види в кухнята за бедни, където работеше понякога.

 

 

След две седмици, когато ги очакваха четири февруарски сватби, Сали Бинд, шефката на кетъринга, падна от стълба в балната зала и си счупи крака. Беше оглеждала полилея, за да провери дали се налага да го почистят преди сватбата следващата седмица. Всички се зарадваха, че само кракът й бе пострадал.

Елоиз я посети в болницата. Тя винаги й помагаше да се промъква на сватбите. Помощничката й бе в отпуск по майчинство, затова се наложи да се обадят в агенцията за човек, който да заеме мястото й веднага. Никоя от кандидатките не изглеждаше подходяща за „Вандом“, освен последната, която приличаше на ангел и имаше отлични препоръки от хотел в Бостън. Жената се оказа дар божи. Наеха я за три месеца, докато Сали се оправи. Надяваха се, че тя ще се върне в хотела през юни, защото тогава ги очакваха най-много сватби.

Хилари Картрайт бе работила като управителка на кетъринга в няколко хотела още преди онзи в Бостън и очевидно добре си знаеше работата. Приличаше повече на манекенка, отколкото на обикновена хотелска служителка с правата си руса коса, дълги крака и огромни сини очи. Беше привлекателна, възпитана, справи се чудесно на интервюто и обеща, че няма да има проблеми с предстоящите сватби. Дори спомена пред шефката на личен състав, че се надява някой ден да получи постоянна работа в хотела. В момента нямаха свободни места, но компетентни хора не се намираха лесно.

Елоиз я видя в деня преди първата сватба, за която щеше да отговаря, и сподели с цветарката, че според нея Хилари е много красива. Джен не отговори нищо, което не й бе присъщо. Елоиз забеляза, че е напрегната, и се стресна при процедените с леден тон думи.

— Малката госпожица с вид на невинно ангелче е всъщност проклета кучка.

Елоиз никога не я бе чувала да казва нещо подобно.

— Такава ли е? — учуди се тя.

— Не ми позволява да започна подготовката преди утрешния ден. Върна всичките ми неща и заключи балната зала. Според нея букетите изглеждали жалки, и дори намекна на баща ти, че вземам прекалено много пари, подправям сметките и вероятно мамя и него, и клиентите. Можела да получи по-хубави цветя и на по-ниска цена от някакъв приятел. Баща ти ме викна да си поговорим по въпроса — обясни Джен със сълзи в очите.

През осемте си години във „Вандом“ тя не бе имала подобни проблеми. Но ето че се появиха. Благодарение на Хилари Картрайт. Джен се разплака и издуха носа си.

Елоиз я прегърна и се опита да я успокои.

— Вероятно татко е в лошо настроение. Видях го с купчина сметки на бюрото. Винаги е раздразнителен, когато му се струпат сметки.

— Не, той й повярва — възрази Джен и отново се разплака.

Тя бе една от най-уважаваните цветарки в Ню Йорк и бе печелила много награди за работата си в хотела, но сега това изглеждаше маловажно.

Нещата се влошиха на следващия ден. Хилари вдигна страхотен скандал на Джен преди сватбата. Разкрещя се и на келнерите. Накара ги да наредят масите отново. Ръководеше с железен юмрук. Резултатите бяха добри, но стилът й бе агресивен и скандалджийски, а никой в хотела не се държеше по този начин. Сали винаги бе любезна и всички вършеха отлично работата си. Хилари обаче бе истински дявол и лесно разплакваше хората, макар да изглеждаше мила и сладка на външен вид.

Когато Юг дойде да провери как стоят нещата, тя се превърна в агънце и завъртя невинно очи към него, докато хората, които бе обиждала, стояха и я гледаха невярващо. Елоиз не можеше да си представи, че баща й ще се хване, но той сякаш се разтопи пред погледа на Хилари. Елоиз никога не бе го виждала такъв и се втрещи от изненада. Юг изглеждаше омагьосан, когато напусна залата.

— Видя ли? — прошепна Елоиз на Джен. — Баща ми се е побъркал. Вярва на всичките й дивотии — добави ужасено.

— Ще изкараме три тежки месеца, докато Сали се върне — отбеляза тъжно Джен.

Шефът очевидно си бе паднал по жената със сините очи и русите коси на ангелче, но с държането на свиреп фелдфебел.

Хилари забеляза Елоиз и я попита какво прави в балната зала.

— Просто съм на посещение — учтиво отговори момичето.

Това беше нейното царство и тя нямаше да бъде прогонена от него, независимо колко проклета бе Хилари.

— Не искаме неканени гости на сватбата, нали? — строго каза новата управителка.

Елоиз се бе издокарала за случая с рокля от тъмнозелено кадифе с бяла дантелена якичка, лъскави черни обувки и бял чорапогащник. Приличаше на реклама за подобаващо облекло за момичета на нейната възраст, но Хилари очевидно не се трогна. Нареди й да напусне балната зала преди сватбата. Елоиз заяви решително, че няма да го направи, бе присъствала на всички сватби в хотела, откакто бе навършила шест години. Последва дълга пауза, накрая Хилари кимна.

Явно реши да не се захваща още с дъщерята на Юг. Остави я да присъства на сватбата, но я наблюдаваше като ястреб и я дебнеше да направи нещо нередно. Когато Елоиз си поръча кола от минаващия келнер, Хилари незабавно отмени поръчката и й напомни, че не е гостенка на сватбата.

— Не можеш да си поръчваш напитки — твърдо каза тя. — Ако искаш да видиш булката, добре. Но ако искаш да ядеш и пиеш, качи се горе в апартамента. И не танцувай, нито говори с гостите.

Тонът й беше груб, а сините й очи — леденостудени. Останалите служители наблюдаваха драмата с интерес.

— Винаги говоря с гостите — също така твърдо отговори Елоиз.

Нямаше да бъде прогонена от някаква си непозната проклетия. Това беше нейният дом.

— Представлявам баща си — заяви тя с много по-голяма смелост, отколкото чувстваше.

Хилари наистина бе страшна.

— А пък аз съм отговорна за тази сватба. Не си поканена гостенка и съм сигурна, че баща ти ще се съгласи с мен по този въпрос.

Елоиз подозираше, че баща й може наистина да се съгласи, затова не настоя. Но двама келнери, чули разправията, съобщиха на главната готвачка, че във „Вандом“ възникват проблеми и новата шефка на кетъринга не разрешила на дъщерята на шефа да си поръча кола.

— Няма да стигне далеч така — засмя се готвачката и завъртя очи.

Всички бяха съгласни, че Хилари няма да издържи и три месеца, ако се държи лошо с Елоиз. Баща й нямаше да търпи това.

Сватбата мина идеално. Елоиз остана дълго и си тръгна, преди да разрежат тортата, което бе необичайно за нея, но тя се чувстваше неудобно след думите на Хилари и й се струваше, че всички я държат под око през цялото време. Качи се горе и изгледа един филм, после слезе в кабинета на баща си. Едва не падна от изненада, когато видя Хилари там. Проклетията отново си бе придала ангелски вид и се смееше весело, докато Юг наливаше шампанско. „Кристал“, най-доброто шампанско, с което хотелът разполагаше.

— Какво прави тя тук? — избъбри Елоиз, а Хилари я изгледа победоносно.

— Говорим си за следващите няколко сватби и обяснявам на Хилари какво е положението — спокойно отвърна баща й.

Струваше му се доста забавно, че винаги, когато искаше момент уединение, дъщеря му неизбежно се появяваше. И не знаеше защо, но усещаше напрежението между временната управителка и Елоиз. В това нямаше логика. Беше поканил Хилари в кабинета си за едно питие след сватбата. Беше свършила добра работа, пък и искаше да поговори с него, а той имаше желание да я накара да се чувства добре. Беше красива млада жена и в чашата шампанско нямаше нищо лошо.

— Защо не се качиш горе, Елоиз? — предложи той. — Ще се върна за вечеря.

Очевидно искаше да остане насаме с Хилари. Елоиз изглеждаше разстроена, когато напусна стаята и се върна в апартамента.

— Момичето има силно развито чувство за собственост, когато става дума за теб и хотела — подхвърли Хилари с невинна усмивка.

Юг я погледна унило и кимна.

— Тя е жената в живота ми от четиригодишна, почти през целия си живот. Обича да съм само с нея — извинително се усмихна той.

— След няколко години Елоиз ще заживее собствения си живот — замислено отбеляза Хилари, — а ти ще останеш сам. Не бива да й позволяваш да ръководи живота ти. Тя е само едно малко момиче.

А Хилари беше голямото момиче, видяло златна възможност и решило да се възползва от нея. Много би й се харесало да стане приятелка или, още по-добре, съпруга на собственика на хотела. Беше чела биографията на Юг в хотелиерските списания. Хилари веднага видя възможността и се нахвърли върху нея, когато агенцията й предложи да я изпрати тук. Беше си подготвила домашното и планът й бе да свали Юг Мартен. Нямаше да позволи на някакво си дванайсетгодишно хлапе да застане на пътя й.

Изпиха половин бутилка шампанско заедно, после Юг се прибра горе в апартамента си. Хилари го привличаше, но той знаеше, че не трябва да започва връзка със служителките си. Беше много съблазнителна и той си каза, че все пак е тук само временно. Вероятно можеше да излезе с нея, след като тя напусне хотела. Определено я харесваше, а тя го усещаше и флиртуваше.

Завари Елоиз да гледа телевизия с нещастен вид. Почти не проговори по време на вечерята и пренебрегна опитите му да я въвлече в разговор. Накрая го погледна със сълзи в очите.

— Тази жена те е набелязала, татко. Тя е лъжкиня и е много лоша с всички. Разкрещя се на Джен и я разплака.

— Постигна добри резултати — защити той Хилари. — Никога не сме имали толкова красива сватба. Всичко мина отлично. Хилари ръководи работата добре. И не ме е набелязала — увери я той.

Всъщност бе точно обратното. Той бе набелязал Хилари.

— Няма за какво да се тревожиш. Ти си единствената жена в живота ми.

Наведе се и я целуна по бузата, а Елоиз го изгледа внимателно. Искаше й се това да бъде вярно завинаги.

— Добре, съжалявам — каза тя умилостивена и двамата си бъбриха весело до края на вечерята.

Но бе намразила Хилари. Усещаше инстинктивно, че се стреми към баща й. А и у нея имаше нещо адски неискрено, макар Елоиз да не можеше да го определи точно.

През следващите няколко седмици Хилари си създаде многобройни врагове сред служителите на хотела и вложи цялата си енергия да съблазни Юг. Имаше си мисия. Отбиваше се в кабинета му, използваше всевъзможни поводи да говори с него и вечно му искаше съвети. Беше дори малко потискащо, макар че той нямаше нищо против и вниманието й дори го ласкаеше. Дженифър също го забеляза. Всъщност всички го забелязаха. Още през първия месец стана ясно, че Хилари е решила да закара собственика на хотела пред олтара или поне в леглото. Молеше го да се появява на всяка сватба и флиртуваше с него безсрамно. Юг запазваше благоприличие и дискретност, но всички виждаха, че си пада по нея, а веднъж Дженифър ги хвана да се целуват в кабинета му. Никога не бе постъпвал по този начин преди. Хилари бе неуморна и решителна в преследването на целите си.

Дженифър се чувстваше ужасно неудобно в нейно присъствие. Игричките и плановете й бяха напълно прозрачни, но тя убедително се представяше за невинна, а Юг явно се хващаше на въдицата. Това не бе обичайно за него. Обикновено проявяваше здрав разум, но тази жена бе много изкусна. Беше на двайсет и седем, осемнайсет години по-млада от него, и за Дженифър беше опасна. Елоиз бе на същото мнение. Всички, с изключение на Юг, долавяха, че Хилари не е искрена. Но тя водеше шефа си за носа.

И очевидно го оплиташе още по-здраво с всеки изминал ден. Юг я гледаше като омагьосан, когато тя влизаше в стаята. Елоиз бе силно разтревожена и направо бясна. Непрестанно говореше с Джен и Дженифър за проклетията. Искаше да предпази баща си, но не знаеше как. И тогава съдбата се намеси.

През десетата седмица на Хилари в хотела, когато всички я мразеха, а шефът им бе влюбен, провидението застана на страната на Елоиз. Цяла сутрин бе работила по научен проект в училище и не бе имала време да обядва, затова умираше от глад, когато се прибра вкъщи. Вместо да си поръча храна от румсървиса, както правеше често, тя слезе в кухнята, за да си вземе нещо. Влезе в хладилното помещение, тъй като не бе сигурна какво точно й се яде, и намери там Хилари, увита около един от помощник-готвачите като змия. Полата й бе вдигната до кръста, а ръката на готвача бе между краката й.

Елоиз никога не бе виждала нещо такова, но схвана какво става. Беше прекалено стъписана, за да каже и дума, а готвачът притисна Хилари до стената и разкопча карирания си панталон. Елоиз не проговори, но грабна мобифона си и щракна бърза снимка. Готвачът бе италианец, много красив, на около двайсет и четири.

Тя избяга от хладилното помещение, преди да успеят да я спрат или да й отнемат телефона. Беше изкачила половината стълби, когато те излязоха засрамени. Хилари се опита да си придаде достоен вид, а младият италианец се хилеше глупаво. Целият кухненски персонал знаеше, че връзката им продължава от няколко седмици, нищо че Хилари преследваше Юг. Закачката с готвача беше само флирт за нея. А Юг бе дългосрочен план, инвестиция в бъдещето.

Останала без дъх и с разрошена коса, Елоиз нахлу в кабинета на баща си.

— Къде беше? Изглеждаш като че ли си тичала пет километра — усмихна й се той.

Момичето ни каза и дума, а нагласи снимката на телефона и го плъзна по бюрото към баща си, после избяга от стаята. Една снимка наистина струваше колкото хиляда думи.

Никой никога не узна какво се случи между тях след това. Юг върна на Елоиз телефона, снимката бе изтрита. Той не спомена и дума пред Дженифър или някого друг. Сали се върна след два дни, все още с бастун, но щастлива да е отново на работа, макар и по-рано от планираното. Хилари изчезна без следа още същия ден. Никой не смееше да я спомене, а италианският готвач бе достатъчно умен, за да не проговори. Бездруго това бе само игра за него.

Юг изглеждаше леко засрамен, когато слезе в кабинета си на другия ден. Е, поне истинските неприятности му се разминаха. Още не се бе впуснал в прекалено сериозна връзка, макар Хилари да бе имала страхотни планове за него. Дори той го разбираше сега. Хилари не се оказа така невинна, както изглеждаше. И беше чист късмет, че дъщеря му го бе спасила от ноктите й.

— Предполагам, че е прекалено рано или прекалено късно да се правя на глупак — сподели той с Дженифър, когато тя остави кафето на бюрото му.

— Биваше я в игрите и манипулациите — меко отвърна Дженифър, после излезе от кабинета.

Всички бяха благодарни на Елоиз, че бе прозряла намеренията на Хилари и бе спасила баща си.