Даниел Стийл
Хотел Вандом (21)

21.

След като се прибра от работа вечерта, Юг забеляза, че Натали бе плакала. Всъщност тя бе плакала цял следобед, развълнувана до смърт от случилото се. В мига, когато той влезе, тя отново избухна в сълзи. Той се втурна към нея. Смяташе, че тестът с бил отрицателен и тя е горчиво разочарована. Прегърна я и незабавно започна да я успокоява.

— Скъпа, ще опитаме отново, обещавам ти. Не забравяй какво ни казаха. Повечето хора опитват три-четири пъти. Следващият опит ще е успешен — увери я той.

Натали продължи да клати глава и той си помисли, че не му вярва. Внезапно тя се засмя през сълзи. Изглежда, изпадаше в истерия и той се разтревожи.

— Натали, добре ли си?

— Да, добре съм. Бременна съм! — извика тя въодушевено и го прегърна, а Юг се втрещи.

— Бременна… помислих…

— Не знам защо. Плаках цял следобед. Толкова съм щастлива, че май откачам.

Никога не бе изпитвала нещо подобно през целия си живот. Юг трепереше, когато се наведе и я целуна. Не беше мислил, че това ще означава много за него, но внезапно осъзна, че е така.

— Мили боже! Стана от първия път! Кога ще ходим на ултразвук?

Той искаше да узнае колко бебета щяха да имат и колко внимателна трябваше да е Натали. Щеше да пази и нея и бебетата с цената на живота си.

— Следващата седмица. Няма да видим много, само броя на ембрионите.

Той я прегърна внимателно, сякаш тя бе от стъкло, и двамата си бъбриха до късно през нощта. Говориха само за бебетата, които щяха да имат. И никога не се бяха обичали повече.

 

 

Кръвният тест потвърди бременността й. А ултразвукът показа онова, което искаха да знаят: три ембриона. Натали беше бременна с тризнаци. Юг изглеждаше зашеметен, когато излязоха от клиниката. Три бебета. Щеше да е баща на четири деца. Натали имаше същия замаян вид. Все още не можеха да повярват, че всичко е станало толкова лесно и бързо. Бебетата трябваше да се родят на първи юни. Но с тризнаци бе почти сигурно, че едва ли ще изчакат определения термин. Лекарят предупреди Натали, че вероятно ще се наложи да бъде на легло през повечето време. Предложи да намалят броя на бебета до близнаци или да остане само едно, но тя и Юг отказаха. Всичко или нищо.

И двамата бяха абсолютно зашеметени в таксито на път към хотела. Бяха решили да не споделят с никого, докато не се уверят, че бременността е солидна в края на първото тримесечие. Смятаха да съобщят новината на Елоиз чак през декември. Юг се надяваше, че тя ще се зарадва, след като вече бе приела Натали, но несъмнено изненадата щеше да е голяма.

През следващите три месеца Юг бе зает да се споразумее с кухненския персонал, заплашващ със стачка, което отнемаше по-голямата част от вниманието и енергията му. Следваше съветите на адвокатите си и действаше с такт и дипломатичност. Справяше се и с останалите по-обикновени проблеми със служителите, както и с кризите на гостите. Елоиз бе заета на рецепцията или където другаде се нуждаеха от нея, а връзката й с Брад процъфтяваше. Хотелът бе изключително оживен между септември и Коледа. Всички стаи бяха резервирани за Деня на благодарността. В откраднатите мигове на спокойствие Юг и Натали говореха за тризнаците си. Засега бременността вървеше добре. Отидоха на поредния ултразвук заедно и видяха трите бебета. Натали пазеше снимките, които й бяха дали, в малка папка на бюрото си и ги гледаше често, като им повтаряше да си останат в утробата й. Две седмици преди Коледа тя стигна до очаквания край на първото тримесечие. Бебетата бяха добре, но тъй като бяха три, положението бе деликатно и бе изключително важно тя да ги износи до края. Опитваше се работи все по-малко и да разчита повече на помощниците си. Завърши колкото можа повече проекти и отказа да поеме нови. Сега я интересуваха само бебетата.

Реши, че е време да сподели новината с Елоиз. Носеше широки ризи и туники през последния месец, но вече й личеше.

Поканиха Елоиз на вечеря в събота, но тъй като тя имаше среща с Брад, дойде да обядва с тях.

Елоиз изглеждаше великолепно в тесен черен панталон, високи черни ботуши за езда и мек, бял кашмирен пуловер. Тя прегърна баща си и Натали весело. Беше забелязала, че Натали е понапълняла, но все още изглеждаше красива. Елоиз предполагаше, че качените килограми се дължат на неустоимата храна в хотела.

Поговориха малко за хотелския бизнес, после Натали не можа да се сдържи и се намеси в разговора. Юг се усмихна гордо, когато жена му заговори.

— Внимавай да не паднеш от стола — каза тя на Елоиз с широка усмивка. — Бременна съм. С тризнаци.

Елоиз се вторачи в тях невярващо. Надигна се, сякаш искаше да избяга от стаята, изглеждаше направо ужасена.

— Шегуваш ли се? Тризнаци? Как стана това? Какво си мислехте? Не се ли сетихте да използвате контрацептиви на вашата възраст?

Елоиз беше зашеметена. Все едно я бяха халосали по главата с чук.

— Искаме ги — разочаровано обясни Натали. — Не беше грешка.

— Защо? — попита Елоиз, като се заразхожда нервно из стаята. — Защо искате да имате бебета на вашата възраст?

— Защото аз никога не съм имала бебе и исках поне едно, преди да остарея прекалено много — откровено отговори Натали.

— Ти и сега си прекалено стара — грубо каза Елоиз, която имаше чувството, че тъкмо бяха преобърнали живота й с главата надолу с шокиращата си новина. — Ще бъдеш на шейсет години, когато децата ти постъпят в колеж, а ти ще си на седемдесет — завъртя се тя към баща си.

Натали отговори нежно, но твърдо.

— В наши дни с много родители е така. Доста по-възрастни от мен жени раждат бебета.

Елоиз се отпусна на канапето и се вторачи в тях с нещастен вид. Не проговори повече. Тъкмо бе свикнала с идеята за брака им, а сега й стоварваха новината за три бебета.

— Не знам какво да кажа — промълви тя накрая.

— Ами например „Честито“ — предложи баща й кротко. — Достатъчно трудно ще е, особено за Натали, и без ти да ни се караш. Не се ли радваш заради нас? Те ще бъдат част и от твоя живот.

Юг говореше изключително нежно. Искаше дъщеря му да е съюзник този път, а не отново враг.

— Не знам какво да мисля — честно призна тя.

Не знаеше дали ревнува, дали е ядосана, наранена, или просто шокирана. Идеята й се виждаше налудничава.

— Ние също не знаехме отначало. Три бебета е сериозно нещо — каза Натали, като я погледна в очите. — И ми се налага да ги родя. Ако някой трябва да е ужасен, това съм аз.

— Ужасена ли си? — попита Елоиз и я погледна любопитно, сякаш току-що й бяха пораснали две глави.

— Понякога. Щастлива съм, но и тъжна, уплашена, развълнувана, ужасена и какво ли не още. Но съм най-вече въодушевена и искам децата повече от всичко друго.

Тя докосна ръката на Юг, а Елоиз отново се почувства избутана встрани. Първо от съпругата му, после от трите бебета. Новината й дойде в повече.

— Случайно ли стана, или го планирахте? — поинтересува се тя.

— Оплождане инвитро. Поработихме усърдно. Не беше случайно, беше нашата мечта.

Елоиз погледна баща си, когато чу думите на Натали. Не можеше да повярва, че и той бе мечтал за това. Очевидно идеята бе на съпругата му. Баща й никога не беше казвал, че иска повече деца, точно обратното. Винаги бе твърдял, че е щастлив с единственото си дете, че то му е достатъчно. А сега щяха да имат три деца. Това й напомни за майка й, която роди две бебета на Грег, след като я изостави. Елоиз почувства, че й прилошава. Изправи се и се вторачи в тях.

— Налага се да помисля по въпроса. Дайте ми малко време да смеля новината. Не мога да се справя с нея веднага.

Реакцията бе по-добра от избухването миналата година, когато й съобщиха, че са влюбени. Май всяка Коледа пускаха нова бомба върху Елоиз. А и тази бе особено голяма. Тя излезе тихо от апартамента и се прибра в своя. Звънна на Брад, който веднага усети, че е разстроена.

— Какво става?

— Ами… трудно е за обяснение. Чувствам се адски странно.

Той се разтревожи.

— Да не си болна?

— Не. Просто имам нужда да си поговоря с теб. Можеш ли да дойдеш, когато свършиш с ученето?

— Разбира се. Ще приключа след половин час. Но мога да дойда веднага, ако искаш, по-късно ще свърша. Нещо не е наред ли?

— Да… не… не знам… просто съм разстроена. Вероятно се държа тъпо.

— Аз ли съм направил нещо лошо?

— Не, разбира се, че не — отвърна тя и се разплака.

Беше ужасно разстроена и се нуждаеше от помощта на Брад. Може би беше луда, но определено не беше щастлива за бебетата. И другите две деца на майка й никога не я бяха правили щастлива. Дори не ги харесваше. Защо тогава да харесва тези повече?

— Ще дойда веднага — сериозно каза Брад.

Бездруго нямаше да може да учи повече, тъй като се тревожеше за нея.

Почука на вратата й след двайсет минути. Елоиз седеше на канапето и плачеше. Сгуши се безмълвно в прегръдките му и й бяха нужни още пет минути, за да се поуспокои. Той я гледаше напрегнато.

— Кажи ми какво стана.

Тя си издуха носа и го погледна.

— Вероятно ще ти прозвучи адски тъпо. Натали е бременна. Ще има тризнаци. Положили са страхотни усилия, за да се уредят с бебета чрез инвитро.

Разплака се отново, а Брад я притисна нежно към себе си.

— И сега са лудо влюбени и ще имат три бебета. Внезапно се превърнаха в идеалното семейство. А моята майка ме мрази, дори не помни, че съм жива. Тя също роди две деца, след като ме заряза. И къде е моето място? Коя съм аз за всички тях? Къде ми е мястото? Имам чувството, че съм изхвърлена. Аз съм старият модел, а сега те си имат три нови.

Брад не каза и дума, само погали косата й. Радваше се, че Елоиз можеше да му обясни чувствата си. Разбираше колко болезнено е приела новината и защо. Майка й я беше изоставила, а сега баща й беше влюбен и очакваше още три деца. Това би наранило всекиго.

— Първо… — каза той, като се отдръпна и я погледна в очите, все още преливащи от сълзи, — не мисля, че си глупава. И аз бих се чувствал по същия начин. Но не смятам, че си била заменена. Не могат да те заменят. Ти си си ти. Баща ти те обича. Знам, че и Натали наистина те харесва. Никога не е имала деца и вероятно копнее за тях отчаяно, преди да стане прекалено късно, затова са се заели с проекта и са създали три бебета в епруветка. Но съм убеден, че новите бебета никога не биха те заменили.

— Ами ако татко ги хареса повече от мен? Старците обичат да имат бебета. Те ги карат да се чувстват по-млади. Половината от шейсет и пет годишните ни гости имат двайсетгодишни съпруги и двегодишни деца.

Това бе леко преувеличение на модерните времена. Тъкмо тази година една от петдесетгодишните им гостенки бе родила, а осемдесет и шест годишен дипломат от Европа се бе оженил за двайсет и една годишна и му се родиха близнаци.

— И все пак той няма да те забрави. Вие двамата имате двайсет и една годишна история. Никой ни би могъл да ти отнеме това — увери я Брад и отново я прегърна. — Честно казано, на мен ми е жал за тях. Заели са се с тежка работа на тяхната възраст. И аз бих се шашнал.

— Да, но не възнамерявам да ставам бавачка на три врещящи бебета. Имам си достатъчно работа в хотела и без тях.

Брад се засмя, когато си представи Елоиз с трите бебета.

— Ще ти помагам. Или пък ще ти предложа нещо още по-добро — ние с теб можем да си родим собствено бебе, а и нямаме нужда от епруветка, за да го направим.

Елоиз се усмихна. Тя самата още не искаше бебе. Беше лудо влюбена в Брад, но засега не бе готова да става майка. Въздъхна и се сгуши в ръцете му.

— Благодаря ти за разбирането. Съжалявам, че откачих. Просто ми се струва, че нямам място в семейството им, след като ще имат три нови деца.

— Напротив, имаш място, а един ден ще имаш свое собствено семейство. Просто е малко странно с всички тези стари хора в наше време, които решават, че искат деца, когато са на четиресет или петдесет години.

— Благодаря ти, че дойде да ме успокоиш — каза Елоиз.

После излязоха на разходка. Брад й каза, че ако неговите родители се разведат и оженят повторно, и той ще се ядоса, ако имат повече деца. Спомняше си как бе побеснял, когато брат му се роди осем години след него, а близначките — когато бе на четири.

По-късно Елоиз се обади на Натали и се извини за поведението си. Този път нямаше война. Беше безсмислено. Не би променила нищо. А Брад й бе помогнал много.

Натали изпита облекчение, когато чу гласа й, и й благодари за обаждането. Елоиз спомена, че Брад е с нея, и Натали ги покани да се качат, но момичето отклони поканата с обяснението, че и двамата са прекалено изморени. Нуждаеше се от малко пространство. Баща й дойде да я види, защото се тревожеше за нея. Беше забелязал шока и болката по лицето й, когато чу новината, и сърцето го заболя заради нея. Поговори с нея и Брад известно време, после я прегърна за довиждане и се качи горе. Брад беше донесъл учебниците си и седна да учи. Прекара нощта с нея, което й се отрази чудесно. Оставаше при нея все по-често и двамата се чувстваха удобно един с друг. Всичко вървеше много по-добре, когато бяха заедно.

Коледата бе доста странна за Елоиз след съобщението на Натали. Всичко й се струваше нереално. Тя отговаряше за инсталирането на коледната елха във фоайето. Всички наоколо коментираха колко вълнуващо било, че баща й и Натали щели да имат тризнаци. Дженифър вече планираше празненството в чест на бъдещата майка. Това накара Елоиз да се почувства отново отритната, но тя се насили да не обръща внимание на емоциите. Баща й имаше нова съпруга и семейство и тя само можеше да се надява, че все още обича и нея. Времето щеше да покаже.

А сега си имаше Брад. Излизаха редовно, той често идваше в хотела. Но в душата си Елоиз все още се тормозеше от мисълта за тризнаците. Трудно й бе да разбере къде се намира сега. Беше част от миналото на баща си, а тризнаците бяха бъдещето му. И ако искаше да е част от семейство, трябваше да си създаде собствено един ден, но още не беше готова за това.

Брад се прибра във Филаделфия за Коледа, а Натали убеди Юг да замине с нея на гости на брат й, докато още можеше да пътува. Елоиз отказа да се присъедини към тях. Увери баща си, че ще държи хотела под око, и той доста се притесни, но Натали настояваше да си иде у дома. Заради бременността си тя бе ужасно емоционална и постоянно плачеше. Накрая Юг се съгласи да замине, а Елоиз пое всички коледни смени. Баща й се обади веднага щом пристигнаха, както и сутринта на Коледа. Елоиз вече стоеше на рецепцията. За първи път, макар да не бе изненадващо, майка й въобще не звънна.