Даниел Стийл
Хотел Вандом (16)

16.

Юг реши да поговори с Елоиз следващата сутрин. След като остави Натали в апартамента й, той се върна пеша в хотела. Видя дъщеря си на рецепцията и я помоли да отиде в кабинета му. Изглеждаше много официален, когато й го каза. Тя се появи след няколко минути, издокарана в тъмносиния униформен костюм.

— Неприятности ли имам? — попита нервно, забравила за миг, че му е сърдита.

Питаше се дали беше извършила нещо нередно на рецепцията или някой от гостите се бе оплакал от нея, но Юг поклати глава и я покани да седне.

— Не, вероятно аз ще си имам. Но ти бездруго си ми ядосана. Искам да ти кажа отново, че те обичам и че никой никога не би могъл да заеме мястото ти. Ти си любимата ми дъщеря, но в живота ми има място и за теб, и за Натали. Това са две съвсем различни роли. Водихме не съвсем нормален живот дълго време и ни харесваше и на двамата. Но ти няма да останеш сама завинаги и не е справедливо да искаш това от мен.

Елоиз се размърда нервно на стола. Юг я погледна спокойно и продължи:

— И след като си ми толкова ядосана, реших, че няма какво повече да губя. Искам да узнаеш първа, че снощи предложих на Натали да се омъжи за мен и тя прие. Надявам се да участваш в празненството. Искам да ми станеш кума. И независимо колко си бясна, знай, че те обичам. Надявам се да дадеш шанс на Натали и да я опознаеш един ден. Ще се оженим през юли, след дипломирането ти, което също е изключително важно за мен.

Елоиз се вторачи в него, а по бузите й се затъркаляха сълзи.

— Как е възможно да постъпваш така? Винаги си казвал, че никога няма да се ожениш.

Направо не можеше да повярва на чутото. Беше най-ужасната новина, която някога й бяха съобщавали. Внезапно й се прииска да нарани баща си.

— Вероятно и тя ще те напусне, както направи мама — разгневено заяви.

Юг запази спокойствие.

— Тя е напълно различна от майка ти — отвърна. — Надявам се бракът ни да е чудесен, но ако не се получи, вероятно ще е по моя вина, а не защото тя ще избяга с рок звезда. Тя е сериозна жена. Дай й шанс. Може дори да я харесаш.

Елоиз го погледна тъжно. Губеше баща си заради жена, която едва познаваше. Съжаляваше, че бе отишла да учи в Лозана. Ако си бе останала у дома, това никога нямаше да се случи. Вълнуващата новина просто разби сърцето й.

Юг се надигна и се приближи към нея с обич в очите. Виждаше, че дъщеря му е ужасно разстроена, затова й заговори кротко. Тъкмо му бе дошла чудесна идея и се надяваше тя да му помогне.

— Моля те, иди на рецепцията и вземи ключа за петстотин и две.

Излязоха от кабинета заедно и той я изчака до асансьора. Елоиз изобщо не го попита защо му трябва този ключ, тъй като бе прекалено разстроена. Помощник-управителят се усмихна, когато я видя да взема ключа. Доста се бе чудил кога баща й щеше да й покаже апартамента, който стоеше празен от два месеца.

Качиха се безмълвно в асансьора. Елоиз нямаше представа защо баща й иска да я заведе в петстотин и две. Той отключи, бутна вратата, запали лампата и й махна да влезе. Елоиз веднага забеляза, че жилището е било обзаведено наскоро. Всекидневната бе в бежови тонове, а спалнята — в деликатно бледорозово. Платовете бяха великолепни. Картините й харесаха, а в стаите още се усещаше мирис на боя. Слънцето струеше през прозорците.

— Много е хубаво — каза тя равнодушно. — И картините ми харесват. Трябва ли да се възхитя от дизайнерските умения на Натали, или искаш да направя нещо друго?

Юг й подаде ключа.

— От два месеца чакам да ти го покажа.

— Защо?

— Защото го направих за теб. Твой е. Можеш да се нанесеш винаги, когато поискаш. Ако предпочиташ, можеш да останеш горе, но помислих, че би искала малко уединение. Водеше доста самостоятелен живот в Париж, а ако пожелаеш да го правиш и тук, добра идея е да си имаш собствен апартамент. Не те гоня от нашия, но ако избереш този, твой е. Запази ключа.

Забеляза вълнението в очите й, което внезапно се замени от подозрение.

— Това е подкуп заради сватбата ли?

— Не. Натали започна работа по апартамента още през октомври. А реших да се оженя за нея едва преди две седмици.

— Иска ми се да не беше взел подобно решение — тъжно промърмори тя, а той я прегърна.

— Обещавам ти, че всичко ще е наред. И никога няма да ме загубиш.

По бузите й потекоха сълзи. Юг мразеше мисълта, че й причинява болка, но знаеше, че женитбата с Натали е правилният ход.

— Можеш да се нанесеш тук винаги, когато поискаш. Или ако предпочиташ, можеш да останеш горе с нас. Може би ще решиш да каниш гости тук. Но ако останеш горе, очаквам да си мила с Натали.

Елоиз не проговори дълго време, после спря да плаче и се усмихна. Беше трогната от подаръка.

— Благодаря ти, татко. Апартаментът е великолепен.

Прегърна го и го целуна по бузата. Очевидно се разкъсваше между тъгата си и радостта от новия апартамент. Емоциите й бяха неуравновесени откак се прибра у дома. Нямаше търпение да покани приятелите си тук и никак не й се връщаше на работа. Разходи се из жилището и хареса всичко. Опита се да забрави, че баща й щеше да се жени за Натали, и да се наслади на подаръка.

— Наистина харесвам картините — каза накрая.

— Аз ги избрах — нежно отвърна баща й. — Радвам се, че ги харесваш. Щях да се разочаровам, ако се бях изложил — честно призна той.

— Все още съм ти ядосана заради сватбата с Натали — заяви тя, също така честно, но пламъкът бе угаснал.

Просто бе шокирана. Никога не бе смятала, че баща й може отново да се ожени.

— Знам. Надявам се един ден да превъзмогнеш гнева си. Ще ми станеш ли кума? — попита я със сериозен тон.

— Може би — отговори тя и отново загледа тъжно. — Тя е чудесна дизайнерка. Но не се нуждаеш от съпруга. Имаш мен.

— И винаги ще те имам. Дъщерята не може да бъде заменена. Но ти няма да останеш с мен завинаги. А за мен ще е хубаво да имам компания на стари години. Обичам Натали. Но обичам и теб и винаги ще е така.

Елоиз кимна и прибра ключа в джоба на сакото си, сякаш се страхуваше, че баща й може да й го отнеме, защото се е държала така ужасно през последните няколко седмици.

— Благодаря ти. Влюбена съм в апартамента.

— Чудесно — каза баща й и я прегърна. — Обичам те. Време е да се връщаме на работа.

Тя се усмихна и слязоха долу. Всички на рецепцията също се усмихваха. Знаеха къде са били Юг и Елоиз.

— Какво мислиш? — попита я помощник-управителят, а тя се усмихна широко.

— Великолепен е — отговори и погледна баща си, който се отдалечи развеселен.

После Юг звънна на Натали, за да й каже новината.

— Елоиз хареса ли апартамента?

— Шегуваш ли се? Влюби се в него. Съобщих й, че ще се женим, и я уведомих, че не е задължена да живее с нас, ако не иска. Може да се нанесе в собствения си апартамент. Може да прави каквото си ще.

— Беше ли ти ядосана заради женитбата? — нервно попита Натали.

Не искаше дяволската дъщеря да живее с нея до края на живота й, нито дори през следващите шест месеца.

— Мисля, че беше най-вече шокирана. Но ще се приспособи — увери я той. — Видът на новия й апартамент я ободри. Влюби се в него. А и предсказа, че един ден ще поумнееш и ще ме зарежеш заради някоя рок звезда — засмя се той на детинското поведение на дъщеря си.

— Колко ужасно — въздъхна Натали. — Никога не бих ти причинила подобно нещо.

— Знам.

Юг беше изкарал тежка сутрин и се чувстваше изтощен. Надяваше се, че Елоиз вече ще се успокои и ще приеме Натали. За нея също щеше да е хубаво да има стабилна жена в живота си. Натали беше благословия и за двама им.

— Помолих я да ми стане кума — съобщи й той.

— И какво ти отговори?

— Може би. Това е най-доброто засега. До юли вече ще е напълно спокойна.

— Обадих се на брат ми и той е готов. Сега трябва да си намеря рокля.

Сватбата беше само след пет месеца и трябваше да планират безброй неща.

— Няма да е лошо да говориш с управителката на кетъринга — предложи Юг. — Тя е страхотна. И трябва да определим датата. За щастие през юли балната зала не е прекалено заета. Всички искат да се женят през май, юни или на Свети Валентин и Коледа. Къде искаш да отидем на меден месец?

— На някое красиво място — невинно отговори тя. — Ти решаваш.

Юг внезапно осъзна къде щеше да я заведе. „Единствената палма“ в Баха, Калифорния. Той често изпращаше гости там и всички харесваха курорта. Беше върхът на лукса и идеалното място за меден месец. Или там, или в хотел „Кап“ в Антиб. Но в Баха май щеше да е по-забавно.

— Благодаря ти за чудесната работа по апартамента на Елоиз. Един ден и тя ще ти благодари, но може да не е много скоро.

— Няма нужда да ми благодари. Идеята беше твоя и ти ми плати да го направя. Би трябвало да благодари на теб.

— И го направи — отвърна той и се усмихна.

Поговориха още малко и затвориха. Дженифър влезе след няколко минути с купчина документи и капучино. Той й се усмихна весело.

— Благодаря ти за отличното предложение — каза й. — Снощи помолих Натали да се омъжи за мен. Идеята беше твоя и се оказа великолепна. Тя прие и ще се женим през юли. Ако успеем да намерим свободен ден за балната зала.

— Имам връзки и мога да ти помогна — подкачи го тя. — Поздравления и на двама ви. И най-добрите ми пожелания за булката. Каза ли вече на Елоиз?

— Да, преди малко.

— Как мина?

— Не много добре. Но ще се оправи. Просто беше шокирана.

Дженифър не се изненада от това, но се зарадва, че Юг бе послушал съвета й.

Тя се усмихваше широко, докато той подписваше документите. Беше щастлива за шефа си. И абсолютно сигурна, че Натали е идеалната жена за него. А след като Елоиз мирясаше, всички щяха да заживеят добре. Надяваше се, че момичето скоро ще свикне с идеята. И най-после щеше да получи майчинската фигура, от която винаги се бе нуждала. Натали бе точно това, от което и баща, и дъщеря имаха нужда, независимо дали Елоиз го разбираше или не.