Даниел Стийл
Хотел Вандом (12)

12.

След празниците Натали се захвана с апартаментите, които Юг й бе възложил. Вложи в тях същата енергия и творчество и в края на март резултатите бяха великолепни. В хотела имаше четири нови апартамента, на които всички се възхищаваха. Гостите, отсядали там и преди, се бореха за резервации и Юг бе изключително доволен. Дори вдигна цените им, както и на няколкото други стаи, докоснати от вълшебната ръка на Натали. Работата й във „Вандом“ носеше високи доходи и за нея. Юг бе станал най-добрият й клиент. Той отложи ремонта на президентския апартамент и онези на последния етаж заради ограниченията в бюджета, но обеща да й възложи проекта за следващата година.

Натали бе вече добре познато лице в хотела. Инструктираше бояджиите, закачаше завесите и картините, които лично бе избрала. Всички в хотела я обичаха. Юг споменаваше името й пред Елоиз всеки път, когато имаше възможност, но никога по начин, който да събуди подозренията й. Струваше му се нередно да й съобщи за връзката си по телефона, затова чакаше великденската ваканция.

Натали все още се чувстваше неудобно, че се крият от дъщеря му. Ходеха вече половин година и им бе все по-трудно да поддържат връзката си в тайна. Повечето хотелски служители вече се досещаха за нея, но никой не задаваше въпроси. Най-после той си призна пред Дженифър, но тя бездруго вече знаеше. Натали бе споделила с нея още преди няколко месеца. Дженифър беше най-голямата й почитателка и бе искрено щастлива и за двама им. Юг най-после бе намерил жена, която обичаше, а не си губеше времето с кратки флиртове с някоя лъскава манекенка.

Натали бе доверила на секретарката колко е разстроена, че Юг още не е разказал на Елоиз за тях. Тъй като разбираше колко деликатно е положението, Дженифър я посъветвала прояви търпение. И тя търпеше, но й се струваше, че любовта им няма да е истинска, докато и Елоиз не научи за нея. Дори обясни на Юг, че се чувства като „другата жена“, като мръсна тайна. Той я увери, че това не е вярно. Тя беше жената, която обичаше. Но обичаше и дъщеря си. На Натали й оставаше само да се надява, че воалът от потайност, който ги обгръщаше, щеше да падне скоро. От дълго време копнееше да има открита връзка.

Но въпреки всичко любовта им вървеше чудесно. Бяха невероятно влюбени и Натали си мечтаеше да замине с него за Европа през великденската ваканция, но за това не можеше да става и дума. Единственото, което Елоиз знаеше за нея, бе, че е дизайнерката, обзавела четири апартамента в хотела.

Той отлетя за Женева в срядата преди Великден, кацна в четвъртък сутрин, взе Елоиз от колежа и прекара нощта с нея в хотел „Д’Англетер“ в Женева, който бе истинско бижу. Беше изящен и малък, с красиви стаи и бе чудесно начало за пътешествието им. Сутринта на Разпети петък отлетяха до Рим и се разходиха по Виа Венето, хвърлиха монети във фонтан Треви, ядоха сладолед и разгледаха възхитено тавана на Сикстинската капела. Планираха да отидат на площада в неделя, за да получат благословия от папата.

Бяха отседнали в „Екселсиор“, който Юг обичаше още от дете, когато бе ходил там с родителите си, и с радост разказваше спомените си на Елоиз. Двамата обичаха да пътуват заедно и винаги се забавляваха страхотно. Този път той бе твърдо решен да й съобщи за Натали. Щяха да прекарат цяла седмица заедно, а това й осигуряваше достатъчно време да свикне с новината, че баща й е влюбен в чудесна жена.

Седяха в кафене на открито и се наслаждаваха на пролетното слънце, когато той я попита как вървят нещата с Франсоа. Елоиз винаги говореше неясно за него и Юг не бе сигурен дали това означава, че той е голямата й любов, или просто младежка връзка. Елоиз бе учудващо уклончива, а това не бе присъщо за нея.

— Добре е — каза тя, загледана в празното пространство.

Баща й я наблюдаваше внимателно и се чудеше дали трябва да се тревожи. Вечно търсеше признаци, че тя може да не се прибере у дома. За негово облекчение засега нямаше такива.

— Какво означава това? Толкова си луда по него, че светът се върти пред очите ти, или просто е гадже, но без особено значение?

Елоиз се засмя. Беше с джинси, пуловер и маратонки, и бе прибрала косата си на две опашки за първи път от години. Изглеждаше по-млада, отколкото беше.

— Нещо средно. Обичам го, но все пак ще се прибера у дома, ако това е, което имаш предвид. Уредихме стажа си в Париж за следващата година.

Юг повдигна вежди. Елоиз съобщаваше този факт за първи път. Той се притесни леко, макар да знаеше, че опитът ще е ценен за нея.

— Къде? — попита развълнувано.

— В „Жорж V“. Той е един от най-добрите хотели в Париж, а стажът там ще ни помогне за веригата „Четири сезона“, ако някога искаме да работим в някой от хотелите им.

— Какво означава това? Нямаш нужда от препоръки за „Четири сезона“, ако ще се връщаш да работиш с мен. Планът ни промени ли се?

— Не, казах ти, че ще се прибера у дома за Коледа. Започвам в „Жорж V“ на първи юни. Двамата с Франсоа ще си наемем апартамент. Той ще остане в Париж цяла година, а аз ще съм там само шест месеца.

Съвместният живот с Франсоа бе нещо ново.

— Ще живееш с него? — попита той и Елоиз кимна. — Това не е ли прекалено обвързващо?

— Не и за шест месеца — практично отговори тя. — Не искам да живея сама. На двайсет години съм, татко, или поне дотогава ще бъда. Хората живеят заедно в наши дни. Нормално е.

— За кого? — раздразнено попита той. — Бих ти платил за самостоятелен апартамент. Не си длъжна да живееш с него.

— Но аз искам да живея с него — усмихна се тя.

— Ами ако аз постъпя по същия начин? — прямо попита той, в опит да открехне вратата, която искаше да отвори от шест месеца.

— Не ставай глупав. Ти не би живял с никого. А ако го направиш, няма да ми хареса. Не е прилично на твоята възраст. Аз съм млада студентка и е различно.

— Защо не? Ами ако се влюбя? — реши да изпробва почвата Юг.

— Вероятно ще побеснея и ще я убия — закани се шеговито Елоиз, ала сърцето на баща й се сви. — Ти принадлежиш на мен — заяви без колебание с увереността на дете, чийто баща никога не е обичал друг човек, освен нея.

— Мога да принадлежа и на теб, и на жената, която обичам.

Юг правеше намеци, но нямаше кураж да изрече истината, особено след думите й. Елоиз пък не се притесняваше да говори прямо с него.

— Не, не можеш — отвърна тя, като отпи от лимонадата си. — Не бих ти позволила. Освен това жената сигурно ще се стреми към парите ти. Или ще оплеска всичко в хотела. Нямаш нужда от жена, татко, имаш мен.

Тя му се усмихна и се облегна назад на стола. Юг не посмя да съсипе остатъка от седмицата, като й съобщи, че е влюбен в Натали. Седмица или дори две не изглеждаха достатъчно време да споделиш подобна новина, не и след категорично заявената съпротива на Елоиз. Заради начина, по който го гледаше, Юг осъзна, че и по Великден няма да прояви повече храброст, отколкото по Коледа. Как да развали седмицата си с нея, когато я виждаше само веднъж на четири месеца? Не можеше да рискува. Елоиз означаваше прекалено много за него. Ако я изгубеше, Натали нямаше да му е достатъчна. Искаше и двете в живота си.

— Разкажи ми за стажа си — предложи той, а Елоиз не забеляза тъжния му поглед.

Юг вече бе нарушил обещанието си към Натали, а пътешествието тъкмо бе започнало. Когато се прибереше у дома, щеше да му се наложи да й обясни, ако изобщо можеше да го направи. Все пак се надяваше, че тя ще го разбере. Вече започваше да се чуди дали няма да е по-разумно да не говори с Елоиз за Натали, преди дъщеря му да се прибере през декември. Ако й съобщеше преди това, тя можеше да реши да остане във Франция. Нямаше представа дали щеше да се почувства предадена, или ядосана, да прецени реакцията й. Тя беше единственото му дете, любовта на живота му, и той не бе готов да рискува. Вероятно се държеше като страхливец, но не искаше да изгуби детето си. Обичаше Натали много, но дори тя не заслужаваше подобна жертва.

През останалата част от ваканцията посещаваха музеи и църкви и вечеряха в малки ресторантчета в Трастевере, от другата страна на река Тибър. Получиха папска благословия на Великден, разгледаха Колизея и се забавляваха чудесно. Елоиз прекарваше страшно много време в телефонни разговори с Франсоа и му пишеше съобщения от всички места, където ходеха, но въпреки това Юг не успя да събере кураж да й съобщи, че в Ню Йорк има жена, в която е влюбен, и че в живота му има място и за двете. По времето, когато се върнаха в Лозана, Елоиз все още не знаеше за значението на Натали в живота му. Франсоа я чакаше в училище и тя засия, когато го видя, а той я целуна нежно. Юг се ядоса, че тя имаше право на интимност, а той — не, но бе ядосан най-вече на себе си, задето бе такъв страхливец. Натали твърдеше, че дъщеря му щяла да превъзмогне гнева си към него. Ами ако не станеше така?

Той заведе Елоиз и Франсоа на вечеря в най-хубавия ресторант в Лозана. Франсоа беше симпатично момче, макар и с доста високо самочувствие, тъй като родителите му притежаваха прочут хотел и той смяташе, че знае всичко за хотелиерския бизнес. Елоиз очевидно бе луда по него. Дали щеше да е готова да го остави в края на годината? А междувременно двамата с Натали трябваше да продължат с дискретността си. Може би след няколко месеца Елоиз щеше да е достатъчно зряла, за да чуе новината. Той се надяваше на това. Сега обаче трябваше да се върне в Ню Йорк и да съобщи на Натали, че не е спазил обещанието си.

Юг прегърна дъщеря си, когато я остави в колежа, и на следващата сутрин взе ранния полет до Ню Йорк, който пристигаше на летище „Кенеди“ в девет часа. Беше говорил с Натали няколко пъти, докато бе в Европа. Тя не искаше да го притиска и не го бе попитала дали вече е говорил с Елоиз, но сега се налагаше да й каже, че не го е направил.

Влезе в кабинета си в десет и половина и първо се зае със задачите си. Разходи се набързо из хотела, за да види дали всичко е наред, когато един от администраторите спомена, че Натали била горе и закачала нова картина в един от апартаментите. Юг взе асансьора до седмия етаж и влезе в апартамента. Натали беше сама и се бореше с огромна картина. Закачи я на кукичката с победоносно сумтене, после се завъртя и му се усмихна. Той се втурна през стаята да я прегърне. Притисна я към себе си и затвори очи. Ужасно му се искаше да не бе нарушил обещанието си, но знаеше, че нямаше друг избор.

— Върна се! — извика тя, засияла от щастие.

Той я целуна с нежността и разкаянието на мъж, който знае, че е предал любимата си. Тя се отдръпна и го погледна. Усети, че нещо не е наред.

— Какво се случи? — разтревожи се и той веднага си призна.

Не искаше да лъже и нея.

— Не й казах. Не можах. Още през първия ден в Рим Елоиз ми заяви, че ако някога имам връзка, тя ужасно ще се ядоса. Уплаших се, че няма да се върне в Ню Йорк, ако й кажа. Съжалявам. Исках да го направя, Натали, но просто не успях.

В стаята настъпи пълно мълчание. Натали изглеждаше ядосана за момент, после се натъжи, накрая кимна. Беше разумна жена. Обичаше го и не искаше да го загуби.

— Добре — каза тя и отпусна рамене.

И двамата се чувстваха победени.

— Рано или късно ще научи. Не може да остане тайна завинаги.

Връзката им беше чудесна и ставаше все по-добра, с изключение на един-единствен проблем, но той беше доста сериозен. Юг се разкъсваше между нея и дъщеря си, но някой ден щеше да му се наложи да заяви ясно на всички, че може да се справи и с двете жени в живота си.

— Забавлява ли се? — попита тя мило.

Юг я заобича още повече заради нежното й отношение към него.

— Да, забавлявах се — отговори и я привлече към себе си. — Но ти ми липсваше ужасно.

Фактът, че бяха разделени толкова дълго време, само бе засилил копнежа му. Сега му се искаше да я прегръща, целува и да се люби с нея, да се реваншира за неизпълненото си обещание. Жадуваше за нея. Юг сложи надписа „Не безпокойте“ на вратата на празния апартамент и повлече Натали към спалнята. Смъкнаха дрехите си в миг. Цяла седмица тя се бе тревожила какво ще стане, но вече не й пукаше. Искаше само отново да е с него. Дали дъщеря му знаеше за връзката им вече не бе от значение. Важното беше, че те двамата с Юг се обичаха. Когато приключиха със секса, вече му бе простила. И двамата лежаха задъхани. Той й се усмихна и я прегърна нежно.