Дейвид Лендър
Ваксината (17)

17.

Синди дойде четиридесет и пет минути преди началото на литургията в главния храм на „Света Троица“. Бяха минали две седмици от последната й изповед — за нея това беше твърде дълго време. Отец Алън влезе в изповедалнята. Един енориаш стана от пейката и влезе в нея. След него беше Синди. Винаги се изповядаше на френски — това беше едно от последните средства, с които разполагаше, да остане свързана с френско-канадските корени на баща си. Запита се каква ли епитимия ще й наложи отец Алън? Не лъжеше често, но тази лъжа беше голяма. Ненадмината. Да каже на Гроувър, че Дени е негова дъщеря. Но се чувстваше по-виновна пред Рей, че е отрекла неговото бащинство. Тя бръкна в чантата си и извади малкия черен френско-английски речник, който винаги носеше със себе си. Погледна как се превежда „ненадминат“ — énorme. Тя повтори думата.

* * *

Стайлс седеше в кабинета си и се чудеше на последното съобщение от Медсън. Беше се обадил на някой си Екзейвиър, каза му паролата „Подводница“, но така и не разбра за какво става дума. Когато поиска обяснение от този Екзейвиър, мъжът просто затвори. След няколко дни се опита да позвъни отново, но номерът беше изключен.

Разбира се, това беше най-малката му грижа. Започна да звъни телефонът му, след това запищя интеркомът.

— Франк Дуайър от „Келердорн“ — каза секретарката му. Франк беше приятел на Стайлс и финансов директор на втората по големина фармацевтична компания.

— Здрасти, Франк.

— Обаждам се просто за да видя как си. Когато лайната паднат върху вентилатора, става голяма каша, нали?

— Май си прочел имейла ми.

— Чух, че са те направили временен изпълнителен директор.

— Аха, но не съм го искал.

— Как върви?

— Войната тече на много фронтове. При мен са нюйоркската полиция, ФБР, Главната прокуратура, а комитетът на Макийн бълва призовки. Аз и Джонсън от „Изследвания и развитие“ скоро ще бъдем уволнени.

— Ще ми се да ти кажа, че всичко това ще свърши, но и ние се печем на същия огън.

— Изглежда, че нещата в бранша доста ще се променят.

* * *

Дени седеше с майка си на верандата на къщата край езерото, която гледаше към водата. Гейб и Джек гребяха в кану на петдесетина метра от брега. Дени видя, че Гейб не си беше сложил спасителната жилетка. Когато се върнат, и двамата щяха да ядат калая. Чувстваше се толкова благословена, че бе успяла да се прибере безопасно у дома и да бъде с Гейб. Полетът от Вашингтон попадна в турбуленции и тя се бе молила — майка й щеше да е доволна — да се прибере жива и здрава у дома. Повтаряше, че единственото, което иска, е да се върне и да види своя Гейб. Беше прекрасно да я огряват лъчите на слънцето, затова свали якето, забеляза ожулванията и синините на лявата си ръка от прескачането на стената и на дясната, където я беше стиснал Медсън в предсмъртната си агония. Колко ужасна беше цялата история.

— Е, скъпа, както обикновено ти направи голяма сензация — каза майка й. — Гледах новините сутринта — трябваше да видиш лицето на Гейб, когато видя, че телевизорът е „поправен“ — занимаваха се главно с тази история.

— Знам. Вчера чух, че са се обадили 25 000 души, които твърдят, че са участвали във втората фаза на проект „Епсилон“. Други 50 000 са пратили есемеси на „Срещни се с пресата“, за да кажат, че искат да участват в контролната група без ваксини, ако правителството иска да проведе епидемиологично изследване за страничните ефекти на ваксините. А комитетът на Макийн вече дава сигнали, че е готов да препоръча на Конгреса да премахне имунитета на фармацевтичната индустрия срещу искове заради ваксините. Както и да наложи нови изследвания за безопасността на съставките им. Напредък. — Тя се усмихна.

Майка й стисна ръката й.

— Май това ще се окаже заветът на Гроувър Медсън.

— Не си ми казала откъде познаваш Медсън — попита Дени.

— Стара любов — отговори Синди. — Всъщност, първата ми любов.

Дени изпита смесица от шок и възхита. Майка й май беше палава дама и тя винаги се бе питала какво ли крие за миналото си от нея.

— Татко знаеше ли?

— Това беше преди неговото време. Няма нужда да казваш всичко на мъжа.

Дени погледна петната от слънчевите лъчи, които се отразяваха в езерото, после Гейб и Джек в кануто. Почувства ласката на вятъра по лицето си.

— Нямаш представа колко се изненадах, когато те видях да стоиш извън полицейското отцепление пред Капитолия.

— Знам. Ако беше отговорила на обажданията ми, щях да ти кажа.

— Да не говорим повече за това. Беше ужасно.

Синди сложи ръката си върху тази на дъщеря си.

— Знам, скъпа, за мен също беше тежко. — Очите на майка й се напълниха със сълзи. Дени сложи ръка върху нейната.

— Не ми каза какво ти прошепна Гроувър.

— Каза: „Всичко свърши. Сега си в безопасност. Съжалявам, моето момиче“.