Майкъл Крайтън
Дрога (18)

18.
Сияйното момиче

— Виждаш ли — каза Харви Блъд, докато се връщаха с лимузината, — истинската цел на „Адванс“ е да впрегне науката да носи добра комерсиална печалба. Идеалната субстанция е само един пример. На пръв поглед фактът, че я прилагаме при оперирането на курортен хотел, може да ти се стори странен, обаче помисли. Това е съвсем логично. По същия начин Сияйното момиче ще използва напредъка в…

— Ами Шарън Уайлдър? Какво научно постижение представлява тя?

Блъд се засмя.

— То е в областта на приложната психология. Разработихме всичко предварително — как трябва да изглежда, как трябва да се държи, за какви неща трябва да говори, как трябва да позира за снимки, в какви филми трябва да се появява. Балансът беше много добре пресметнат, за да отговори на националните очаквания за модерен секссимвол. Мисля, ще се съгласиш — добави Блъд, — че се справихме чудно.

— А Сияйното момиче?

— А… Ето това е интересен въпрос. Тези глупави песни, които чу, всъщност са подготвени много внимателно. Ритъмът им е изчислен така, че да съответства на кратните на честотата на мозъчните вълни и функции. Ако се възпроизведе силно, може да има хипнотичен ефект. Това, в комбинация с образа на Сияйното момиче, ще направи научно сексуалните обертонове на групата…

— Научно сексуални?

— Разбира се. Но „Адванс“ не се задоволява с това. Вече разработваме нова линия парфюми за жени и одеколон за мъже. Планираме въвеждането на нова игра, която ще замени професионалния футбол като най-популярен спорт в Америка. Имаме противозачатъчно устройство, което се приема само веднъж годишно — голяма придобивка за тийнейджърите, които искат да скрият от родителите си някои неприятни факти. Много скоро ще започнем да предлагаме триизмерна телевизия. И накрая, имаме причини да вярваме, че до дни ще разработим леко вирусно заболяване, което увеличава половата потентност.

— Не ти вярвам — каза Кларк, но всъщност вярваше.

— С времето — каза Харви Блъд — ще стигнеш до нашия начин на мислене. Не е нужно да ти казвам, че не сме някаква уникална корпорация в тази страна. Ние просто сме малко по-умни и по-бързи от другите. Навсякъде в Америка обаче никнат нови фирми. Това е бъдещето — научни изследвания и развитие, комерсиално прилагане на сътвореното от въображението.

— Ами аз? — попита Кларк. — Защо ме забъркахте във всичко това?

— Имаме нужда от теб.

— За какво? Да избера Сияйното момиче?

— О, не. Това е нищо. Имаме сериозни планове за теб, още от самото начало.

— За острова ли?

— Не. Други неща.

— Какви например?

— Очакваме — отговори Блъд — да използваме знанията ти за лекарствата и изпитанията им. — Вдигна ръка. — И моля, без отегчителни приказки, че ще ни се противопоставиш, ще ни откажеш, ще се бориш срещу нас. Можем да те принудим да ни сътрудничиш и ако си умен, ще го направиш доброволно. В края на краищата можем да те направим богат.

Лимузината спря пред входа на „Адванс“.

Когато слязоха. Блъд си погледна часовника и каза:

— Пак излязохме от графика. Закъсняваш за срещата си.

— Имам среща?

— Да. Със Сияйното момиче.

— И какво се очаква да направя с нея?

— Ще я прегледаш, разбира се — отговори Блъд. — Ти си лекар. Искаме пълен доклад за физическото състояние на нашето момиче. В края на краищата — добави той — ще вложим в това същество много време, усилия и пари. Ужасно много.

 

 

В кабинета имаше бюро, кушетка за прегледи и медицинска сестра. Момичето, сега облечено с обикновена пола и блуза, седеше на стол с лице към бюрото. Погледна през рамо, когато Кларк влезе.

Сестрата беше възпълна и строга.

— Можеш да излезеш — каза й Кларк. — Ще те повикам, когато имам нужда от теб.

— Винаги трябва да присъства медицинска…

— Излез — каза Кларк тихо — или ще те изритам.

— Но, доктор Кларк…

— Аз ще се погрижа за Блъд, ако това е проблемът. Освен това кабинетът се подслушва.

Сестрата го изгледа гневно, но излезе. Кларк заобиколи бюрото и седна. Веднага започна да тършува в чекмеджетата. Момичето го наблюдаваше мълчаливо.

— Казвам се — каза Кларк — Роджър Кларк и съм лекар.

Момичето кимна, все така, без да каже дума. Наблюдаваше го, докато ровеше из книжата и между цветята във вазата на бюрото. Той нямаше представа какво търси — по филмите беше малко и черно, с жички.

— Съжалявам — каза той, без да престава да рови из чекмеджетата и да ги затваря шумно, — но не знам името ти.

— Сюзън Райли. И искам да ти благодаря.

— На мен?

Той вдигна диктофона и погледна под него, после погледна телефона.

— Да — каза тя. — Задето ме избра. Видях, че ти ме избра. Седеше на първия ред.

— Ъммм — изсумтя Кларк. — Не мога да го намеря.

— Какво търсиш?

— Микрофона. Знам, че тук някъде има микрофон.

— Че защо да има микрофон?

— Защото тази корпорация има персонален подход — отговори Кларк. — Проявяват силен персонален интерес към служителите си.

— Това ми харесва — каза Сюзън Райли и се усмихна. Имаше чудесни равни бели зъби. Отблизо очите й бяха черни и огромни.

— Така ли? Става малко отегчително.

— Единствено — каза Сюзън, облегна се и кръстоса крака — не знам за какво съм избрана.

— Избрана си да бъдеш Сияйното момиче.

— Да, но какво е това?

— Сияйното момиче е рокпевица. Имаш група, която се казва Научно пришествие.

— Рокпевица? Че аз не мога да изпея и една нота…

— Те ще се погрижат за това — каза Кларк. — Те се грижат за всичко. А ти ще спечелиш много пари. Добре платеният служител е доволен служител.

— Да — каза Сюзън Райли, все така намръщена. Продължаваше да мисли за певческите си способности. На Кларк му мина през ум, че може и да не е кой знае колко интелигентна.

— Предполагам, че ще ми дават уроци по пеене — каза тя.

— Вероятно.

— Вълнуващо е, в някакъв смисъл.

— Вероятно.

— Не си ли съгласен, че е вълнуващо?

— Честно казано — отговори той, — не. Мисля, че е плашещо. Мисля, че е ужасяващо, но не мисля, че е вълнуващо.

— О… — учуди се тя. — Не си ли служител?

— За мен се грижат старателно — отговори Кларк.

Тя млъкна. Кларк беше сигурен, че я е объркал и че от самото начало е била предостатъчно объркана. Всъщност не беше много честно да прехвърля терзанията си на нея.

— Слушай — каза й. — Като лекар, ще ти дам един съвет.

— Да?

— Махни се. Махни се от всичко това, още сега. Забрави парите, славата и лимузините пред концертните зали…

— Какво? — Гледаше го с удивление.

Той разпери безпомощно ръце.

— Просто забрави това проклето нещо. Ти си мило момиче. Омъжи се за някой късметлия и го направи щастлив. Излез оттук, омъжи се, разведи се, пак се омъжи, роди деца, разведи се — прави както правят в Калифорния и бъди щастлива.

— Ти си много особен — каза му тя, погледна го и придърпа надолу късата си поличка.

— Роден съм под нещастна звезда — отвърна Кларк.

— Божичко! — възкликна Сюзън. — Това е много лошо.

Кларк въздъхна. Беше невинна, ококорена и хубава. И нямаше шанс да я накара да разбере и след милион години.

Отиде до вратата.

— Сестра!

 

 

Прегледът беше кратък. Момичето беше в отлична физическа форма. Отлична форма.

Докладва на Блъд.

— Много се радвам да го чуя — каза Блъд.

— Малко глупава е, разбира се…

— Много се радвам — каза Блъд.

— И ще имате много работа, докато направите от нея някаква певица…

— Готови сме — отбеляза Блъд тихо — да работим.

— Аз не съм — отсече Кларк.

Блъд сякаш се изненада.

— Мислех, че сме преодолели това. Мислех, че си започнал да разбираш.

— Ето какво разбирам — каза Кларк. — Разбирам, че преди месец бях щастлив доктор, който работи в щастлива болница. Не бях чувал за синя урина, мнима кома и Райски остров. Не бях чувал за тази проклета корпорация, за Шарън Уайлдър или за сияещо Сияйно момиче.

— Много умно. Може да го използваме.

— И през ум не ми беше минавало, че мога да се обаждам на полицията от летището в Маями или че ще ме отвлекат, или че ще ме държат като затворник насред проклетата Санта Моника. И искам да се махна.

Блъд сви рамене.

— Боя се, че не можеш да се махнеш.

— Поне мога да опитам.

— О, да, можеш да опиташ, разбира се. Може дори да успееш за няколко часа. Но не и за дълго. Ще те върнем веднага. Не разбираш ли, Роджър, вече си с нас. Вън от тук, извън тези стени, ти си нищо. Абсолютно нищо. Няма къде да отидеш, няма при кого да отидеш. Приятелите ти ще те избягват. Те вече не са твои приятели. Старият ти свят ще се отрече от теб — вече не е твой свят. Сега си с нас.

— Как ли пък не!

Блъд го гледа няколко секунди, без да мигне.

— Виждам, че си сериозен. Съжалявам.

— Недей да съжаляваш.

— Но аз съжалявам. Не искам да те използвам по този начин. Наистина. Мисля, че ще пропилеем един добър ум. Но същевременно съм благодарен за възможността, която се открива. Трябва да призная, че Джордж първи помисли за това, но си остава фактът, че за нас си чудесна възможност, Роджър. Ти си идеален.

Вдигна слушалката на телефона на малката масичка до бюрото и каза:

— Дай ми секция седем.

Докато чакаше със залепена за ухото слушалка, добави:

— Всички те ще се зарадват. Всъщност те са лешояди, които летят наоколо и чакат шанса си. И сега го получават.

Заговори по телефона:

— Джордж? Подготви серията веднага. Да… да, боя се, че да.

Затвори.

— Виждаш ли, Роджър, бихме могли да използваме човек с твоите качества по различни начини. Можем да те използваме да ни помагаш, да подготвяш проектите и начинанията ни. Или можем да те използваме по други начини. В края на краищата виж квалификацията си. Ти си добър лекар. Имаш познания по анатомия, фармакология, биохимия. Имаш опит в биологията и си обучен да водиш научни наблюдения. Безценни качества, наистина.

— Безценни за какво?

— Като обект на експерименти, разбира се. Вратата зад гърба му се отвори. Влязоха двама от охраната и сграбчиха Кларк за лактите.

Харви Блъд се изправи.

— Мисля, че ще ти се стори интересно, Роджър. Двамата го измъкнаха от кабинета.