Майкъл Крайтън
Дрога (11)

11.
Маслинка или лимон?

Наложи се да чука на вратата няколко минути, преди някой да отвори. Появи се Джери — притягаше колана на хавлията около кръста си. Изглеждаше уморен и ядосан.

— Джери, трябва да говоря с теб.

Джери Барнс премигна от светлината на стълбището.

— Родж? Ти ли си?

— Да — отговори Кларк. — Виж, трябва да говоря с теб, важно е.

— Родж… — Джери се засуети с хавлията, дръпна нагоре единия ръкав, погледна си часовника. — Три през нощта е.

— Знам — каза Кларк и влезе в апартамента. — Едва ще успея да си събера багажа.

— Багаж? — Джери се почеса по главата и го погледна. — Какъв багаж?

Кларк влезе в дневната, седна и запали лампата. Джери примижа.

— Джери — каза му, — ти си брокер на борсата, а на мен ми е нужна…

— Аз съм брокер — отвърна Джери — от девет до пет. Поне когато зависи от мен. В три през нощта съм…

— Джери! — извика сънен глас от спалнята. — Какво става?

— Нищо мила — отговори Джери намръщено. Приближи се до Кларк и прошепна: — Не може ли да стане друг път, Родж? А?

— Коя е? — попита Кларк.

— Линда. Малък дивидент — успя да отговори Джери със сънена усмивка. — Акциите й току-що се покачиха.

— Звучи вълнуващо.

— Уморително — каза Джери и разтри лицето си с длани. — Много уморително.

— Дълги или къси продажби правиш напоследък, Джери?

— Родж — отвърна той, — за бога, три часът е…

— Трябва ми информация. За една корпорация.

— Джер-р-ри-и-и! — извика женският глас. — Върни се при мама!

Джери завъртя очи към тавана, после погледна Кларк.

— Моментът наистина не е подходящ, Роджър, без майтап.

Кларк стана и отиде до хладилника. Джери Барнс винаги държеше там кана мартини. Наля си едно, погледна въпросително Джери и той кимна утвърдително. Кларк наля и второ.

— Поне побързай, а?

— Добре. Джери. Бързам. Интересува ме корпорация от Санта Моника, наречена „Адванс“.

Джери Барнс глътна от напитката и каза:

— О, не! Не пак. И ти ли? Искаш ли маслинка?

— Лимонче — отговори Кларк и завъртя чашата със студеното питие.

Джери пусна в нея резенче лимон.

— Всички се интересуват от „Адванс“.

— Всички?

— Поне шест души ми се обадиха миналия месец. Или били видели сградата, или чули за корпорацията, заинтригувала ги. Проверих я преди време.

— И?

Джери поклати глава.

— Не се продава. Частна корпорация е. Не е на голямата дъска, не е в технологичните компании, не е никъде. Акциите са частна собственост.

— Какво друго знаеш?

Джери Барнс отпи глътка мартини и пак разтри лицето си. Като че ли се разбуди.

— „Адванс“ е странна птица. Стартирала е преди две години с шепа гении в областта на биологията. Тогава са били във Флорида. Първоначалната група, която включва президента, тип на име Харви Блъд, е от океанолози.

— Сериозно?

— И се занимавали с изследвания за правителството. Открили нещо, наречено ВЗА.

— Което е?

— Вирусно заболяване по акулите, предавано чрез… половите секрети или каквото там правят акулите.

— Това ли значи ВЗА?

— Значи „венерическо заболяване по акулите“, наречено на местен жаргон „трипер на перките“.

— Джери, майтап ли си правиш?

— В три посред нощ? Стига глупости.

— Джер-р-и-и, бей-би…

— Минутка, мила — каза Джери и си наля още едно мартини. — Родж, бога ми, бива си я, наистина. Няма да повярваш. Само бях чувал да се говори за такива момичета…

— „Адванс“ — напомни му Кларк.

— Да. „Адванс“. Добре. Та значи открили оная рибешка болест, изолирали вируса или каквато проклетия е там, и го продали на правителството за яки пари. Щяло да стане голям пробив в биологичните оръжия. След това се захванали да изследват аризонската сънна болест.

— Аризонска…

— Ш-ш-ш. Да. Аризонска сънна болест. Още една болест, която изобретили. Пренася се от осмокраката личинка на една гъсеница по пелина, от северозападна Аризо…

— Надявам се — чу се глас, — че не развалям партито.

Кларк се обърна. На вратата на спалнята стоеше момиче, облечено с горнище на мъжка пижама и сънливо смръщено.

— Линда, това е Роджър. — Джери въздъхна. — Роджър е смахнат доктор.

— О… — каза Линда. Прешляпа боса през стаята до хладилника и си наля питие. — Личи му, че е смахнат.

— Освен това си тръгва — каза Джери и погледна строго Кларк, който се бе зазяпал по краката на момичето. Бяха много хубави.

— Да, тъкмо си тръгвах — потвърди Кларк. — Обаче, за „Адванс“…

— Добре, значи така. „Адванс“ започва с тези две болести и ги продава на правителството за големи пари. После потъва в частния сектор. Изцяло. Сега се занимава с други неща.

— Какви?

Джери сви рамене.

— Изглежда, никой не знае. Носят се слухове, че е контрол над мисленето, разни субстанции, генно инженерство… безумни неща. Но никой не знае със сигурност. — Въздъхна. — Все едно, не се продава. Доволен ли си?

— Да — каза Кларк. Глътна мартинито и стана.

— Лека нощ, смахнат докторе — каза Линда със сънена усмивка. — Приятно ми беше да съм с теб.

— Още не си била с него — обади се Джери.

— Да — каза Линда, — но човек никога не знае.