Дейвид Балдачи
Перфектният удар (82)

82

Заседателната зала беше тясна да побере присъстващите. От едната страна на масата седяха Роби и Рийл, а срещу тях се бяха настанили Еван Тъкър, Синия и временно изпълняващият длъжността президентски съветник по националната сигурност Джош Потър, който беше доста по-млад от Уиткъм, някъде около петдесетгодишен. Роби никак не му завиждаше за назначението.

Тъкър плъзна към тях една компютърна флашка, но те не реагираха.

— Нова задача — кратко поясни той.

— И за двамата — добави Потър.

— Даваме ти още един шанс, Рийл — рече директорът.

— Не съм ви молила за такъв.

— Нека се изразя по друг начин. Даваме ти последен шанс. Ти все пак уби двама служители на ЦРУ, по дяволите! Би трябвало да си в затвора, но вместо това получаваш една изключително добра оферта!

Потър прочисти гърлото си и се приведе напред.

— Искам да ви напомня, че всички сме напрегнати предвид извънредните обстоятелства — започна той. — Като нов човек в екипа предлагам да забравим миналото, поне засега. Надявам се, че ще ме разберете.

— Гелдър и Джейкъбс бяха предатели — каза Рийл. — Аз просто не изчаках заповедта за отстраняването им, която със сигурност щеше да дойде.

— Агенцията разполага с доказателства, че са били участници в заговора — добави Синия. — Оказва се, че Сам Кент е оставил доста документи. А от това следва, че госпожица Рийл е изпълнила дълга си към родината.

— Глупости! — гневно отсече Тъкър. — Ти си убийца, Рийл! И това няма как да се промени!

— Възраженията ви са взети под внимание, господин директор — примирително се обади Потър. — А така наречената „оферта“ е одобрена от човек, който стои много по-високо от всички присъстващи в тази зала. Затова предлагам да прекратим с театралните изпълнения и да се концентрираме върху задачата.

Роби внимателно наблюдаваше Синия, без да обръща внимание на Тъкър и Потър.

Неговият човек драскаше върху лист хартия и мълчеше.

Това не беше добър знак.

— Може ли да получим малко предварителна информация? — попита той.

— Втори шанс, както вече ви казах! — прогърмя Тъкър. — Сигурно помните Ахмади? Той все още си е в Сирия и чака да се погрижим за него.

— В момента това е доста рисковано — поклати глава Роби.

— Ако тя си беше свършила работата, вместо да убива Дъг Джейкъбс, сега нямаше да водим този разговор! — излая Тъкър. — Нещата вече са в критичната си фаза. По наше мнение Ахмади се съюзява с „Ал Кайда“ и много скоро ще им предложи подготовка, ресурси и официална закрила за действията им в чужбина. Това ще стане веднага след като поеме властта — нещо, което изглежда все по-вероятно. Но ние трябва да направим всичко възможно, за да го спрем!

— Отиваме и двамата, така ли? — попита Рийл.

— Както Роби спомена, в момента е доста рисковано — разпери ръце Тъкър. — А ние смятаме, че ако сте двамата, шансовете ви за успех са по-големи.

— Кой от нас ще стреля? — попита Роби.

— Тя — отговори Потър и махна към Рийл. — Вие ще сте съгледвачът.

— Рийл трябва да довърши мисията си, Роби — добави Тъкър. — Това е част от официалната сделка. Успее ли, проблемите й ще се смятат за приключени.

— Искам го в писмена форма! — отсече Рийл.

— В писмена форма ли? — сбърчи вежди Тъкър. — Откъде, по дяволите, идваш, за да имаш подобни претенции?

— От едно място, което се нарича „Не ти вярвам“ — хладно отвърна тя.

— Нямаш друг избор! — извика Тъкър.

— Може би ще потърсим начин да удовлетворим желанието ви — вдигна ръка Потър.

— Не ме е грижа как ще го наречете. Искам гаранции от някой по-нагоре в йерархията, че вие тук ще спазите уговорката.

— Не забравяй, че можеш да влезеш в затвора! — изръмжа Тъкър. — Какво ще кажеш да сключим „споразумение“? Убиваш Ахмади, а ние забравяме за килията?

Рийл спря поглед върху Потър.

— Предпочитам да чуя вашето предложение.

— Колко нагоре в йерархията искате да бъде човекът с гаранциите?

— Доста по-нагоре от вас двамата.

— Списъкът е твърде кратък.

— На мен ли го казвате?

Потър погледна Тъкър, който скръсти ръце на гърдите си и започна да се люлее в стола с поглед в тавана. Приличаше на пораснало хлапе, което не желае да се раздели с боичките си.

— Добре — бавно кимна Потър. — Смятайте го за изпълнено.

Рийл протегна ръка към флашката, която продължаваше да лежи на масата между тях.

— Беше ми приятно да се пазаря с вас — рече тя.

После и двамата се надигнаха с намерението да напуснат заседателната зала.

— Роби, почакай малко — обади се Тъкър. — С теб трябва да обсъдим и други неща.

Рийл погледна Роби и сви рамене.

— Ще те чакам отвън — каза тя и излезе.

Тъкър му махна да се върне на мястото си и обяви:

— Тя се превръща в слабо звено.

— Не виждам нещата по този начин — отвърна Роби. — И защо изобщо ме пращаш с нея? Тя не се нуждае от съгледвач.

— Защото искам да бъда сигурен, че ще се върне. Трябва да отговаря за престъпленията, които е извършила.

— Имаш предвид отстраняването на предатели?

— Имам предвид убийството на двама от моите служители.

— А сделката, която сключихте?

— Няма никаква сделка! — победоносно обяви Тъкър.

Роби стрелна с поглед Потър.

— Току-що й казахте, че има сделка.

— Аз съм от хората, които държат на думата си, Роби — размърда се неловко съветникът. — Но това е извън моите правомощия.

Тъкър насочи месестия си показалец в гърдите на Роби.

— Имай предвид, че ако й кажеш истината, задникът ти ще гние в пандиза, докато си жив! — изръмжа той. — Ние разполагаме с предостатъчно доказателства, че си помагал на врага по всички възможни начини. А този враг се нарича Джесика Рийл!

Роби погледна към Синия, който продължаваше да ниже драскулки върху листа пред себе си.

— Ти какво мислиш за всичко това?

Синия вдигна глава, замисли се за миг и отвърна:

— Мисля, че трябва да отидеш и да изпълниш дълга си.

Очите им се срещнаха.

После Роби стана и тръгна към вратата.

— Ще се видим, ако е рекъл Господ — каза той, преди да излезе.

Синия го настигна още преди да напусне сградата.

— Какви бяха глупостите, които изрече в онази зала? — попита Роби.

— Не бяха глупости, а най-добрият съвет, който бих могъл да ти дам при създалите се обстоятелства — отвърна Синия и протегна ръка. — Желая ви късмет.

Роби колебливо я стисна, изчака отдалечаването на Синия и напусна сградата.

Рийл го чакаше до колата.

— Какво искаха от теб? — попита тя, след като се качиха.

— Вече няма значение, защото знам.

— Какво знаеш?

Роби й подаде листчето, което Синия беше прехвърлил в шепата му при прощалното ръкостискане.

Рийл сведе очи към двете букви, изписани върху него, после вдигна глава. И двамата знаеха какво означават те.

— „Двойна игра“ — прошепна тя.

— Ще ни изиграят номер — кимна Роби.