Дейвид Балдачи
Перфектният удар (8)

8

Роби умееше да се измъква незабелязано. Успя и този път. Излезе иззад ъгъла, шмугна се в близките храсталаци и започна да наблюдава Ванс, която продължаваше да спори с мъжете около себе си.

Извади телефона си и изпрати кратък есемес на Синия.

Минута по-късно забеляза как един от мъжете срещу Ванс докосва ухото си.

Посланието беше стигнало където трябва.

Мъжът престана да спори и Роби го чу да казва:

— Мястото е ваше, агент Ванс. Нямаме нищо против да го претърсите.

Ванс млъкна насред изречението си и втренчено го погледна.

След това тя започна да се озърта и Роби беше принуден да приклекне още по-ниско зад храстите. Лесно отгатна, че тя е наясно какво се е случило току-що. Някой беше прибрал кучетата. Къщата вече беше на нейно разположение. Заповедта беше дошла от много високо място. Преди секунди нещо в ситуацията беше претърпяло промяна.

Без да губи повече време, Роби се оттегли. Беше наясно, че следващият ход на Ванс може да е заповед за претърсване на района във всички посоки. Като отговор на въпроса защо беше настъпила промяна в оперативната обстановка. А тя не биваше да разбере, че причината за тази промяна е самият той. Това щеше да превърне предстоящата вечеря в по-голямо мъчение и за двамата.

Стигна при колата си, седна зад волана и потегли. Натисна бутона за бързо набиране и Синия вдигна почти веднага.

— Благодаря за сътрудничеството — рече той.

— Довечера имам среща с Ванс! — сопнато отвърна Роби. — Уговорих я, преди да разбера, че е участник в операцията. Нямаше да е зле да бъда предупреден. Не е добре да се действа на сляпо в подобни ситуации.

— Не знаехме, че е включена. Не ние управляваме ФБР. Предполагам, че Бюрото е било впечатлено от последните й успехи.

— Какво всъщност знае Бюрото? — попита Роби. — Вашите хора пред къщата я информираха, че не става въпрос за обикновено убийство.

— Нямаше как да потулим всичко около инцидента с Дъг Джейкъбс. Намесата на ФБР беше неизбежна, но само от нас зависи дали ще я контролираме както трябва.

— Пак ще повторя, какво знае ФБР?

— Знае, че Дъг Джейкъбс е бил държавен служител. Но не знае и няма да научи, че е работил за нас. Официално се водеше служител на АСОР.

— Агенцията за снижаване на отбранителния риск?

— По-точно на техния Център за информационни анализи. Те са наематели на сградата, в която беше Джейкъбс. Едно много добро прикритие за нас. Разбира се, не сме очаквали, че ще го гръмнат в собствения му кабинет.

— И АСОР ще се включи в играта, така ли? — попита Роби.

— Те мислят мащабно, също като нас. Все пак са част от Министерството на отбраната.

— Знаят ли с какво се е занимавал Джейкъбс, когато е бил застрелян?

— Отговорът на този въпрос няма да ни донесе нищо добро — отвърна Синия. — Достатъчно е да кажа, че неведението е благословия.

— В смисъл че няма да се наложи хората на АСОР да лъжат, когато се появи ФБР?

— То вече се появи.

— Каква е официалната версия?

— Джейкъбс е бил застрелян, докато е изпълнявал рутинните си задължения, вероятно от някой фанатичен противник на федералното правителство.

— И ФБР ще я приеме, така ли?

— Не знам дали ще я приеме или не — отвърна Синия. — Това не е моя грижа.

— Но те не бива да разбират, че Джейкъбс е ръководел убийството на чуждестранен държавен глава.

— Той не е държавен глава. Все още. Правим всичко възможно да бъдем проактивни. Когато вземат властта, ликвидирането им е доста трудна работа. Разбира се, понякога това е наложително, но по принцип е незаконно и трябва да се избягва.

— Ванс проявява адско усърдие.

— Така е — съгласи се Синия.

— Може би ще разкрие истината.

— Това не е опция, Роби.

— Но ти не управляваш ФБР все пак…

— За какво ще си приказвате довечера?

— Не знам. Но ако отменя срещата, тя ще стане подозрителна.

— Мислиш ли, че те подозира в някакво участие?

— Умна е — въздъхна Роби. — А и по принцип знае с какво си вадя хляба.

— Това беше грешка, Роби. Не биваше да се разкриваш пред нея.

— Нямах друг избор.

— Ами ако започне да задава въпроси?

— Ще им отговоря по свой начин.

— Какво е следващото, което ще предприемеш по отношение на Рийл? — внезапно смени темата Синия.

— Ще проследя всяка нейна стъпка до момента на стрелбата. Но преди това трябва да имам отговор на въпроса дали сме сигурни, че тя е била тук, за да натисне спусъка. По записа на разговора не може да се разбере, нали?

— Непосредствено преди изстрела Рийл запази мълчание и ние не чухме нищо от нея. Говореше само Джейкъбс. Но гласът й доказва, че е била замесена по някакъв начин.

— А предварително подготвената позиция на снайпериста в чужбина? — попита Роби. — Не изскочи ли нещо от там?

— Нищо. Получихме потвърждение, че е била видяна там, но два дни преди събитието. Това й дава предостатъчно време да се прибере и да застреля Джейкъбс.

— Нещо ново около Ахмади?

— Обикновените неща. Разбира се, премахнахме всички следи от снайперисткото гнездо.

— Планирате ли друг удар срещу него?

— Предполагам, че сега ще бъде свръхпредпазлив, ако е бил предизвестен за първия и е успял да го избегне. Може би ще видим лицето му чак когато бъде провъзгласен за новия лидер на Сирия.

— Не ми харесва, че Рийл притежава имейл адреса ми.

— И на мен — отвърна Синия.

— Имаме къртица, която я захранва с информация.

— Възможно е. Но също така е възможно тя да се е сдобила предварително с адреса ти.

— Как ще отгатне, че аз съм този, който ще тръгне след нея?

— Мотивирано предположение? — подхвърли Синия.

— Може би и в момента дебне някъде наоколо.

— Не ставай параноик, Роби.

— Да беше ми го казал преди няколко години. Сега вече параноята ми е безгранична.

— Накъде си тръгнал в момента?

— Да се подготвя за вечерята.

След тези думи Роби изключи телефона и натисна газта. Поглеждаше често в огледалото за обратно виждане, очаквайки да зърне Ванс, Рийл или екип убийци.

Не ставам параноичен, защото отдавна съм такъв, помисли си той. Кой би могъл да ме обвини?

Натисна газта още по-силно.

Всъщност имаше смисъл в изпращането на един убиец да ликвидира друг.

Ние говорим на различен език и гледаме на света по начин, който никой страничен човек не може да разбере.

Това обаче беше двустранен процес. Рийл би могла да го разбере само ако и той я разбираше.

Значи Рийл е мъртва.

Или аз.

Наистина беше толкова просто.

Или толкова сложно.