Дейвид Балдачи
Перфектният удар (67)

67

В помещението бяха петима.

Еван Тъкър.

Синия.

Гюс Уиткъм, съветникът на президента по националната сигурност.

Директорът на ФБР Стив Колуел.

И президентът на Съединените щати.

— Някакви следи към убиеца на Хауард Декър? — попита президентът.

— Все още не, сър — поклати глава Колуел. — Ударът прилича на екзекуция. Открихме куршума, но липсва оръжието, с което е изстрелян.

— И никой нищо не е видял, така ли? — учудено попита президентът. — Но това се е случило в обществен парк, за бога!

— Разследването продължава, но за съжаление, все още не сме открили свидетел.

— Възможно е и да няма свидетели — обади се Тъкър. — Ако ударът е дело на професионалист, той без съмнение е подбрал най-подходящия момент.

— Но с каква цел? — продължи да настоява президентът.

— Може би има връзка с дейността на Декър в Комисията по разузнаването — каза Синия.

— А има ли връзка с убийствата на Гелдър и Джейкъбс? — попита президентът, облегна се назад и започна да оглежда лицата на присъстващите, чакайки отговор.

— Това е твърде вероятно, защото всички са били свързани с разузнаването — отвърна Тъкър.

Президентът закова поглед в лицето на Колуел и процеди:

— А ние нямаме напредък по разкриването на тези престъпления, така ли?

— Имаме известен напредък — смотолеви директорът на ФБР.

— Добре е да го чуем — обади се Тъкър. — Известният напредък винаги е добре дошъл, дори когато е минимален.

Двамата директори се спогледаха.

— Да не забравяме и инцидента във влака на „Амтрак“! — остро се намеси Уиткъм. — Там има опити за прикриване, въпреки че загубите са значителни. — Той замълча за миг и хвърли кос поглед към президента. — Разбира се, стои и неотложният проблем с Джесика Рийл. И с Уил Роби, ако съм разчел правилно чаените листенца… — Очите му се заковаха в лицето на Тъкър. — Той още ли е неоткриваем?

Тъкър кимна, погледна към Синия и отмести очи.

— А знаем ли с какво се занимава, след като е извън обсег?

— Само мога да гадая, Гюс — сви рамене Тъкър.

— Проведох един разговор с Роби — обяви Уиткъм, после с леден глас добави: — Малко преди да се превърне в свободна единица… Той ми разказа някои доста тревожни неща.

От изражението на президента пролича, че знае за какво става въпрос.

— Давай, Гюс — рече той. — Тези неща трябва да се чуят.

— Роби сподели, че Джанет Дикарло е била силно обезпокоена от поредица необясними инциденти в агенцията — добави Уиткъм, закова очи в лицето на Тъкър и остро поясни: — В твоята агенция!

— Какви по-точно? — пожела да узнае Колуел.

Уиткъм сведе поглед към таблета, който държеше в ръце.

— Изчезнали хора. Мисии, които не би трябвало да бъдат провеждани. Липсващи пари. Липсващо оборудване.

Колуел изглеждаше изненадан, но същевременно и доволен.

— Това са сериозни обвинения — каза президентът.

— Разбира се, че са сериозни — като ехо повтори Колуел.

— Аз съм наясно, че враговете на тази страна са заели позиции съвсем наблизо — продължи президентът и хвърли неприязнен поглед към директора на ФБР. — При това не само в ЦРУ, но и в твоето ведомство!

Колуел моментално се отказа от наеженото си държане.

Президентът отново впери поглед в лицето на Еван Тъкър и каза:

— Отначало реших, че става въпрос за изолиран инцидент. Между другото, трябва да ви напомня, че в момента съм тук и разговарям с вас благодарение на куража и уменията на Уил Роби. Ако той е на мнение, че нещо не е наред, аз също мисля така. Ако е казал, че Дикарло е била обезпокоена, значи това е истината.

— Но въпреки това този човек е тръгнал да действа на своя глава — обади се Колуел.

— Това може да се обясни по няколко начина — отвърна Уиткъм.

— Всяко обяснение ще бъде проблематично, ако той се е съюзил с Джесика Рийл, която е отговорна за смъртта на Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс — мрачно отбеляза Тъкър.

Синия му отправи предупредителен поглед, но той продължи:

— Чувам теории, според които Гелдър и Джейкъбс са били предатели. Научих, че неотдавна е бил убит и Рой Уест, бивш анализатор в ЦРУ Подозира се, че Рийл и Роби са били там.

— А пък ние за пръв път чуваме за подобни спекулации! — остро отвърна Уиткъм.

— Именно защото са спекулации — контрира Тъкър. — Аз не съм наясно кой къде стои в тази работа. Не съм сигурен дали Рийл, Роби, или и двамата заедно са на наша страна или не. Това, което знам, е, че умират хора и за това си има причини. Залогът може да се окаже астрономически, но никой не е в състояние да определи нито конкретните параметри, нито действителната мотивация.

— Ами Декър? — тихо попита Уиткъм. — И той ли е бил замесен? Още един предател, ликвидиран от Рийл?

— Не знам — притеснено поклати глава Тъкър. — Просто не знам!

— Според Роби именно Джесика Рийл е спасила него и Дикарло в онази нощ. Тя е била контраснайперистът, оставил всичките онези гилзи. Ако наистина е така, много трудно бих приел, че тя е предател.

— Но ако е застреляла Джейкъбс и Гелдър, тя е най-малкото убиец! — остро отвърна Тъкър, после, очевидно съжалил за избухването си, по-спокойно добави: — За предателите си има съд. Не може да дебнеш и да разстрелваш хората само защото подозираш, че са извършили нещо нередно.

— Но всички виждаме, че все пак се случва — каза Уиткъм. — Лично аз не съм готов да съдя Рийл толкова строго, в случай че тези хора наистина са предали родината си. Още повече че нито в досието на Рийл, нито в това на Роби има някакви доказателства, че самите те са станали предатели.

— Но същото важи за Джим Гелдър и Дъг Джейкъбс — намеси се Тъкър.

— Вземам си бележка — кимна президентът. — Но ще прекосим този мост само ако или когато стигнем до него. Засега ще насочим усилията си към решаване на проблема, което означава да открием по най-бързия начин Роби и Рийл. Ако все пак се окаже, че по някакъв начин работят за нас, тяхното съдействие ще е безценно за изясняване на ситуацията.

— А ако работят срещу нас? — попита Тъкър.

— В такъв случай съдбата им е решена — отсече президентът и огледа лицата на присъстващите. — Някакви възражения?

Такива нямаше и президентът се надигна.

— По-късно днес отлитам за Ирландия, но искам да ме държите в течение. Това е най-важният ни приоритет. Никакви решения, преди да бъда уведомен, ясно?

Присъстващите закимаха.

Президентът тръгна към вратата, отворена от агента на Сикрет Сървис.

Останалите го изпратиха със ставане на крака.

Уиткъм седна пръв, другите го последваха.

— Каква всъщност е нашата позиция във всичко това, Гюс? — попита Тъкър.

— Президентът беше изключително конкретен, Еван — леко изненадано отвърна съветникът.

— Да, по въпросите, които бяха обсъдени. Но други изобщо не бяха засегнати.

— Мисля, че отговорите се подразбират, но все пак ще ти подам един жокер — ако проблемът не бъде решен по задоволителен начин, ще последва търсене на отговорност.

Съветникът изгледа последователно Тъкър, Колуел и Синия, след което натъртено повтори:

— Пълна отговорност!

— С колко време разполагаме? — попита Колуел.

Уиткъм се изправи в знак, че заседанието е приключило.

— С почти никакво.