Дейвид Балдачи
Перфектният удар (63)

63

Рийл го чакаше пред хамбара в поредната кола под наем. Той влезе, грабна лаптопа на Минън от задната седалка и се зае да набира нещо на клавиатурата. Рийл запали двигателя и потегли.

— Как беше? — попита тя.

— Според мен започва да й просветва — отвърна той, след което с въздишка добави: — Не че това има някакво значение.

— За твое сведение докладвам, че останах само с една фалшива самоличност.

— Да се надяваме, че ще ти бъде достатъчна.

— А сега накъде?

— Искам да се свържа с една моя позната във ФБР. От нея получих снимките на Минън и Уест.

— Специален агент Никол Ванс?

— Откъде знаеш? — стрелна я с поглед Роби.

— В началото ти беше мой враг, а аз имам навика да проучвам враговете си.

— Какво още откри?

— Джули Гети — отвърна тя и извърна глава да го погледне. — Ядосан ли си?

— Не бих казал, че съм щастлив. Ами ако някой те е проследил?

— Някой следеше теб. А също така Ванс. И мен.

— Добре… Предлагам примирие по този въпрос. В момента се нуждаем от информация, която няма как да изровим сами.

— Не бъди толкова сигурен — поклати глава Рийл. — Колкото повече хора замесим, толкова по-големи стават възможностите за провал.

— Провалът ни дебне отвсякъде.

— Още едно доказателство, че съм права. Какво ни е нужно да знаем?

— Много неща.

— Откри ли нещо интересно в компютъра на Минън?

— Влязох в електронната й поща. Кореспондирала си е с много хора, повечето от тях гаджета, ако се съди по съдържанието на имейлите й. Това й поведение малко ме изненадва. Не я смятах за толкова напориста. По всяка вероятност Уест е бил един от тях, но вече го няма в пощата. — Очите му се спряха върху нещо на екрана. — Охо, това може да се окаже интересно…

— Какво?

— Дай ми секунда.

Той прочете още няколко имейла.

— За какво става въпрос, Роби?

— Шифровани послания от една дума. Напълно лишени от смисъл. „Да“, „не“, „сега“, „утре“… Ей такива неща.

— Кой е изпращачът?

— Адресът му не сочи към определен човек и вероятно няма да успеем да го проследим. Но всяко послание завършва с две букви, всеки път едни и същи, нещо като подпис. „Р. Л.“. Да ти говорят нещо?

Рийл помълча известно време, после кимна.

— Роджър Лисицата.

— Кой?

— Това е кодовото име на човека, изискал „бялата книга“ на Уест. Поне той твърдеше така. По онова време е бил най-малко три нива над него.

— Каза ли още нещо, което би могло да ни насочи към конкретна личност?

— За съжаление, това се случи малко преди да го приспя.

— Роджър Лисицата — замислено повтори Роби. — Странен прякор.

— И аз си помислих същото. Но му приляга, защото ни водеше за носа доста успешно. С какво смяташ, че може да ни помогне Ванс?

— Да локализираме Апокалипсиса, преди да се е случил.

— „Бялата книга“ е категорична — страна по страна, лидер по лидер. По едно и също време. Адски сложно е за координация, но същевременно и брутално ефикасно. Всичко е въпрос на тайминг.

— Но какви точно са детайлите? Ти така и не ми каза.

— Мишените са всички лидери на Г-8 без президента на САЩ. В един и същ ден в един и същ час. Абсолютно съгласуван перфектен удар чрез споделяне на разузнавателна информация и купуване на необходимите вътрешни ресурси. Очаква се всички тези хора да бъдат убити. И да последва пълен хаос в цивилизования свят. Документът описва в детайли какви ходове трябва да предприемат участниците в удара, за да затвърдят своето предимство.

— Добре, но кои са тези участници?

— Уест е посочил най-различни хора. Не е изненадващо, че сред тях преобладават ислямски фундаменталисти. Направил си е труда да изброи отделни щурмови групи от „Ал Кайда“, талибаните и „Хамас“. Трябва да призная, че го е замислил много добре.

— А защо без президента на САЩ? — попита Роби.

— Вероятно защото ЦРУ не е искало да плаща на служителите си, за да обмислят начини за ефективно отстраняване на държавния глава. Ако такова нещо се разчуе, с Лангли и неговите шефове ще бъде свършено.

— А каква е била целта на подобна атака поне според Уест?

— Вакуум във властта в цивилизованите страни. Хаос на финансовите пазари, бунтове и въстания по целия свят. Нещо като Единайсети септември, но напомпан със стероиди.

— А защо ни е била нужна „бяла книга“, за да кажем на хората как да го направят?

— Вероятно не са допускали, че подобен документ може да влезе в обращение. А може би са искали да проверят начините за борба срещу такъв сценарий, ако, не дай си боже, той влезе в действие. По този въпрос разработката на Рой Уест не е особено ясна.

— Има ли контрапредложения?

— Съмнявам се. Документът вероятно изобщо не е стигнал до шефовете на ЦРУ.

— Знаеш ли на какво ми напомня подобна стратегия? — попита Роби.

— На какво?

— На онази сцена от „Кръстникът“, в която Майкъл Корлеоне кръщава детето си. Накъсана многократно от кадри, свързани с убийствата на конкурентни босове, опитали се да премахнат героя на Марлон Брандо. С други думи, отмъщението на Майкъл…

— Възможно е Уест да е заимствал идеите си именно от там. От един филм. Лично мен не ме убеди, че притежава особено оригинална мисъл.

— Но за успешната реализация на този мащабен план са им били нужни хора във всичките тези страни, готови да действат в синхрон.

— Тук следва да зададем един конкретен въпрос — каза Рийл. — Кой член на правителството на САЩ би желал разиграването на подобен сценарий?

— Никой, надявам се. Но фактите сочат друго — намръщи се Роби.

— Значи Америка бива въвлечена в Апокалипсиса. При това чрез сценарий, който не предвижда победител.

Помълчаха известно време. Сякаш и двамата искаха да си представят как ще изглежда светът след едно такова събитие.

— Как ти се струва всичко това? — подхвърли Рийл.

— Безнадеждно.

— Никога не забравям едно нещо, което може би ще ти се стори глупаво.

— Слушам те.

— Думите „безнадеждно“ и „надеждно“ са почти еднакви. Трябва да изличим някак си това „без“.

Размениха си кратки усмивки.

— Я ми кажи още нещо. Кой е приятелят на приятеля ти?

Рийл отмести поглед. Роби забеляза как пръстите й се стягат около волана. Не получи отговор.

— Имам предвид човека на снимката до теб. Ти каза, че е приятел на твой приятел, защото, ако беше самият той, аз никога нямаше да видя тази снимка.

— Защо искаш да знаеш?

— Защото, ако не искаше да знам, ти никога не би оставила въпросната снимка в шкафчето си.

— Може би не съм имала конкретна причина.

— Едва ли. Сама беше написала, че имаш причина за всяко нещо, което вършиш.

Рийл помълча известно време, после въздъхна.

— Този приятел беше мой ментор. Човек, който много държеше на мен. При това по време, когато никой друг не ме вземаше на сериозно.

— Как се запозна с него?

— Може да се каже, съвсем случайно.

— Посредством Програмата за защита на свидетелите?

Тя изненадано го погледна.

— Дикарло ми разказа за твоето минало — поясни той.

— Това не обяснява догадката, която правиш.

— Останах с впечатлението, че мъжът на снимката е пенсионирано ченге — отвърна Роби. — Може би и неговият приятел е бил ченге.

Рийл намали скоростта, отби на банкета и дръпна ръчната спирачка.

После се обърна с лице към Роби.

— Името му е Джо Стокуел — започна тя. — Работеше в Шерифската служба на САЩ. И наистина се грижеше за мен, докато бяха в Програмата. Поддържахме връзка и след като постъпих в ЦРУ. Той се пенсионира преди много години, но се случило така, че внезапно се натъкнал на това, което се готвело.

— Как е възможно?

— Джо отдавна се познаваше със Сам Кент. Бяха служили заедно във Виетнам. Дори е присъствал на сватбата му. С течение на времето Кент му искал дребни услуги, които, събрани заедно, съвсем не изглеждали толкова невинни. Това събудило подозренията на Джо, но той бил достатъчно умен, за да остане в играта, с цел да научи повече. Предполагам, че Кент му се е доверявал, а когато се убедил напълно, че иска да се включи, започнал да му разкрива плановете си. Но в един момент проумял, че Джо всъщност работи срещу него, събирайки доказателства. Без колебание е заповядал да го ликвидират, а смъртта му беше обявена за нещастен случай. Аз обаче бях на друго мнение.

— Съжалявам да го чуя — въздъхна Роби. — Твоят Стокуел наистина се е опитал да постъпи правилно.

Тя кимна.

— Джо успя да ми набави списък на хората и някои детайли за това, което се случваше. Така стигнах до имената на Джейкъбс и Гелдър. И затова ги убих.

— Но защо Стокуел не се е обърнал към полицията, след като е успял да състави цял списък? — попита Роби.

— В него фигурирали доста влиятелни хора и той си е давал сметка, че не разполага с достатъчно доказателства, за да убеди властите. Но Джо отлично е знаел какво прави. Беше истински професионалист. Целта му вероятно е била да ги закове по най-категоричен начин. Но просто не доживя да го види.

— Но въпреки това ти си му повярвала безпрекословно, защото ликвидираш две имена от списъка и правиш опит срещу трето.

— Аз вече знаех какво са намислили, Роби. Знаех, че именно те са го убили. А той беше един добър и достоен човек, който се опитваше да постъпи както е редно. Спокойно би могъл да се наслаждава на щастлива старост, но вместо това реши да изобличи тези боклуци. За съжаление, не успя. Но аз няма да се проваля.

— Надявам се, че си права.

— Но в онзи влак получи и преки доказателства, нали? Какво ти каза Минън? Само не започвай с приказките, че не си напълно убеден!

— Сложно е, Джес.

— Нима твърдиш, че на мое място не би ликвидирал онези типове при първа възможност? Знаеш, че ако ЦРУ беше наясно с всичко, което се случва, щеше да изпрати точно нас да ги свитнем. Е, аз реших да не чакам официална заповед.

— Но в тази страна все пак има съдебна система със съответните съдии и затвори.

— Нима наистина допускаш, че тези хора ще бъдат обвинени и дори осъдени? Да се заведе дело срещу тях би било немислимо!

— Което означава, че в очите на нашата съдебна система те биха били априори невинни — подхвърли Роби.

— Такива са били и всички останали, които ние с теб сме очистили. Просто защото никой от тях не е дочакал съдебен процес.

Роби се облегна назад. Даваше си ясна сметка, че тя е абсолютно права.

— Разкажи ми за съдия Кент — каза той. — Служил е във Виетнам, а после?

— Проучих го. Влязох в бази данни, до които вероятно не биваше да се докосвам.

— И какво откри?

— Бил е един от нас, но много отдавна. Веднага след като се уволнил от армията.

— В това има смисъл — бавно кимна Роби.

— А сега е съдия в ССВР — добави тя.

— Кой друг е в списъка, освен Джейкъбс и Гелдър?

— Конгресменът Хауард Декър.

— Председателят на Постоянната комисия по разузнаването?

— Същият.

— Това ли е пълният списък?

— Не. Има и още един човек. Когото дори Джо не е успял да разкрие. Но и той участва, сигурна съм. И заема висока позиция, Роби. Много висока.

— Поне три нива над нашето момче Уест?

— Според мен са много повече от три. Споменаването на три нива е било обикновена хитрост.

— Роджър Лисицата.

— Възможно е! Знам със сигурност, че не е бил Гелдър. Той е мъртъв, но планът се придвижва с пълна сила.

Роби се загледа напред.

— Ами да видим какво можем да направим — угрижено каза той.

Рийл рязко потегли.