Дейвид Балдачи
Перфектният удар (61)

61

Колата беше спряла пред грил-бара срещу някаква банка. Беше късно. Мракът се нарушаваше единствено от външното осветление на сградата.

На паркинга имаше само четири коли. Купето на една от тях светна, подчинявайки се на командата на дистанционното.

Залитайки, жената се насочи към колата. Беше пила повече, отколкото трябва. Но тя живееше наблизо и беше убедена, че ще се справи с кормуването по улиците до дома си.

Качи се вътре и затръшна вратата. Понечи да вкара ключа, но една ръка затисна устата й.

Посегна към чантичката си, в която държеше пистолет. Но друга ръка я стисна за китката.

Пасажерската врата се отвори и на съседното място се настани друга жена. С насочен пистолет в главата на шофьорката.

Джесика Рийл.

Собственичката на колата очевидно не я позна, но трепна от мъжкия глас, който прозвуча от задната седалка.

— Налага се пак да ме зашиете, доктор Минън. Защото проследяващото устройство между шевовете се счупи.

Очите на Карин Минън срещнаха погледа на Уил Роби в огледалото за обратно виждане.

— Пали мотора и следвай инструкциите ни! — заповяда той.

— Никъде няма да ходя с вас! — просъска Минън.

Предпазителят на Рийл рязко изщрака.

— В такъв случай тя ще ти пусне един куршум в главата — предупреди Роби.

Лекарката стрелна с поглед жената до себе си. От изражението й личеше, че е готова да дръпне спусъка при първото рязко движение.

Минън запали двигателя, включи на скорост и потегли. Роби я насочи към някакъв порутен мотел, намиращ се на около осем километра от центъра. Паркираха отзад и я поведоха към стаята си.

Роби затвори вратата след себе си и заповяда на Минън да седне на леглото.

— Не знам защо правиш това, Роби — изстреля гневно тя. — Имай предвид, че си навличаш огромни неприятности, защото това си е чиста проба отвличане с употреба на оръжие!

Роби седна на близкия стол, без да дава вид, че е чул думите й. Опряла гръб на вратата, Рийл я държеше на мушка.

— Коя си ти, по дяволите? — изръмжа Минън.

— Много добре знаеш коя е — обади се Роби.

Минън се завъртя към него.

— Може би трябва да обърнеш внимание на факта, че шофираш, след като си пила — добави той. — Две бири плюс един шот текила. Подобно нарушение е достатъчно, за да си изгубиш работата.

— Шпионирал си ме, а?

— Не. Натъкнахме се на теб съвсем случайно. В момента се чувствам щастлив, защото ми предстои да играя на лотария.

— Майтап ли си правиш? — остро попита тя. — Нима не си даваш сметка какви ги вършиш? За такива нарушения се влиза в затвора!

— В онзи бар ли се срещна с Рой Уест? — попита той.

— Не съм се срещала с Уест в никакъв бар! За кратко време беше мой пациент и това е всичко! Мисля, че вече ти го казах.

— Имаш ли желание да промениш отговора си?

— От къде на къде?

Роби извади от джоба си някаква снимка и я размаха.

— Един приятел от ФБР свали това от записите на охранителната камера пред банката.

На снимката се виждаха Рой Уест и Минън, които се качваха в колата й.

— Не съм извършила нищо нередно. Какво от това, че съм изпила едно питие с Рой Уест?

Роби съблече якето, нави ръкава на ризата си и оголи мястото с доскорошните шевове.

— Свалих ги сам — поясни той. — Също и тези на крака ми. Доста находчиво проследяващо устройство, монтирано под конците и оборудвано със собствено захранване. Джипиес локатор със сателитна връзка. Предполагам, че съм бил осветен не по-зле от Айфеловата кула нощем. Агенцията наистина е стигнала далече в изкуството на проследяването.

— Ако тази е Джесика Рийл, би трябвало да я арестуваш, Роби — каза Минън и хвърли кос поглед към жената до вратата. — Или да я ликвидираш. Тя е врагът, а не аз.

— Кой ти нареди да ми пришиеш това нещо? — попита Роби. — Сам Кент ли?

Минън не реагира.

— Хауард Декър? — обади се Рийл.

Никаква реакция. Очите на Минън останаха заковани в насрещната стена.

— Значи е някой друг, доста по-високо в йерархията! — отсече Роби.

Този път Минън реагира. Леко потрепване, което обаче беше достатъчно.

Вероятно усетила, че се е издала, тя мрачно погледна Роби и поклати глава.

— Нямаш никакъв шанс.

— Тъкмо щях да кажа същото за теб — изръмжа Рийл и заби дулото на пистолета си в тила й.

— Нима ще я оставиш да ме убие? — проплака Минън, обръщайки се към Роби.

— Не знам, докторе — равнодушно отвърна той. — Някои хора се опитаха да убият нас. Защо ние да постъпваме по друг начин?

— Но… Но ти си един от нас!

— Един от нас? Вече не съм сигурен, че това означава нещо за мен.

— Моля те, Роби!

— Не знам какво да правя с теб, докторе. Не мога просто да те пусна.

— Няма да кажа на никого! — разплака се Минън. — Кълна се!

— Знам, знам — промърмори Роби, вдигна поглед към Рийл и попита: — Какво ще кажеш?

— Не я питай! — изпищя Минън. — Тя е луда! Тя е предателка!

— И тъй? — изгледа го Рийл, без да обръща внимание на писъците.

— Нямам нищо против.

— Неее! — отчаяно изпищя Минън.

Рийл притисна дулото в тила й и дръпна спусъка.