Дейвид Балдачи
Перфектният удар (23)

23

Джанет Дикарло продължаваше да фиксира Роби, но си личеше, че мислите й са другаде. Сякаш изобщо не го забелязваше. Откакто беше пуснала бомбата, бяха изтекли повече от две минути мълчание.

— Госпожо? — тихо, но твърдо изрече той. — Казахте, че вие сте я обучавали…

Дикарло премигна и се облегна назад. В погледа й се появи леко смущение.

— Тя беше първата и единствена жена оперативен агент в целия отряд. А аз бях една от малкото жени инструктори на отряда. Ръководните фактори в агенцията решиха, че е добра идея да работим заедно. Имах дългогодишен опит, а тя притежаваше огромен потенциал. През онази година нейните постижения бяха далеч по-високи от тези на мъжете.

— В началото на кариерата си аз също работих с нея — каза Роби.

— Знам — кимна Дикарло.

Роби беше изненадан, но от изражението й беше видно, че смята това за естествено.

— Ние водим статистика, господин Роби. На повечето места го правят, знаете… За всичко: спорт, работа, контакти…

— И убийства — мрачно добави той.

— Ликвидиране на проблеми — поправи го тя.

— Грешката е моя — каза с равен тон Роби.

— Ние се възхищавахме на постиженията ви — продължи Дикарло. — Особено Джесика, която ви беше голям фен. Единствено вашите резултати бяха по-високи от нейните.

— Вероятно е променила мнението си, щом като за малко не ме уби — поклати глава Роби.

— Ключовият израз е „за малко“. Факт е, че не успя да го направи, защото вие й се измъкнахте.

— Малко късмет и малко инстинкт — сви рамене той. — Но това не помага за залавянето й.

— Може би ще помогне.

Дикарло се приведе напред и опря длани върху масата.

— Аз се опитах да направя максимално обективна оценка и на двама ви — обяви тя. — Според мен сте еднакво надарени, но по различен начин. Съобразявате бързо, адаптирате се добре, безкрайно хладнокръвни сте. Всеки от вас се гордее, когато е с крачка напред, а когато другият навакса, умеете да смените тактиката в движение.

— Отново ще ви попитам как това ще ми помогне да я заловя.

— Никак. Поне не директно. Обяснявам ви тези неща, за да знаете как да се изправите срещу нея, когато настъпи моментът.

— Ако изобщо настъпи — вметна Роби. — Първо трябва да я открия.

— Което повдига въпроса защо върши това, което върши. Получим ли отговор, може би ще успеем да стигнем преди нея до следващата й мишена. Образно казано, това е най-добрият ви шанс да наваксате. И може би единственият. В противен случай винаги ще бъдете на крачка след нея.

— А според вас защо го прави? — попита Роби.

— Когато ме информираха, че Джесика е заподозряна за убийството на наблюдаващия операцията й, аз отказах да повярвам.

— А сега вярвате ли?

Ръцете на Дикарло помръднаха върху масата.

— Не е важно в какво вярвам аз, господин Роби. Задачата ми е да ви помогна да откриете Джесика Рийл.

— И да я убия, нали?

Роби зададе този въпрос, тъй като до момента единствено Синия беше обявил, че искат да я заловят, за да я разпитат. Всички останали, включително Джим Гелдър и Еван Тъкър, или не отговориха какво очакват от него, или се измъкнаха с неясни обяснения.

— Задачата ви е възложена достатъчно отдавна, за да си давате сметка какви резултати очакваме от вас.

— Вие си мислите така. На практика нищо в нея не е посочено ясно.

Дикарло се облегна назад и отмести очи от лицето му.

— Във всеки случай това не би трябвало да влияе на вашата или моята преценка на ситуацията — каза след известно време тя.

— Да речем, че сте права, поне за момента — кимна Роби. — Но отново стигаме до вашия въпрос: защо го прави?

— Мисля, че ще ви бъде от полза да чуете част от нейната история, Роби — въздъхна възрастната жена. — Ако използвате уменията, които знам, че притежавате, рано или късно някои от тези факти ще ви помогнат.

Роби се замисли над тези думи.

— Окей — кимна най-сетне той. — Нека предприемем една кратка обиколка из живота на Джесика Рийл.

— Тя стана една от вас при доста необикновени обстоятелства — започна Дикарло. — Напълно различни от нормалните канали.

— Което означава, че не е служила в армията, така ли? Повечето от нас са бивши военни.

— Не е служила — кимна тя. — Нито пък е работила в разузнаването.

— Пред мен никога не говореше за миналото си.

— Сигурна съм, че е така. Джесика Рийл е родена в Алабама. Баща й е бил активист на движение, проповядващо превъзходство на бялата раса, и дълги години е бил начело на една антиправителствена организация. Освен това е бил трафикант на наркотици и експлозиви. Никак не обичал черния цвят, но в замяна на това си падал по зеления. Арестували го след престрелка с агенти на АБН и Бюрото за контрол на оръжията. В момента излежава доживотна присъда във федерален затвор.

— А майка й?

— Бащата я убил, когато Джесика била едва на седем. След ареста му открили останките й в мазето на къщата. Доста време са били закопани там.

— Сигурни ли сме, че той е убил съпругата си?

— Джесика е била свидетелка на екзекуцията. Всичко станало пред очите й. Госпожа Рийл не споделяла убежденията на съпруга си и постепенно се превърнала в бреме за него. Между другото, фактите, които ви излагам, са надлежно потвърдени от независими източници. Не сме се задоволили само с думите на едно невръстно дете. Властите разполагали с купища доказателства срещу съпруга убиец. Проблемът бил да открият тялото. На практика това не било от особено значение, тъй като той вече бил получил доживотна присъда по други обвинения. Но за Джесика все пак било акт на справедливост.

— Ясно. А какво се е случило с нея след това?

— Започнала да обикаля по роднини в други щати. Но те или не я искали, или не били в състояние да хранят още едно гърло. В крайна сметка я вкарали в системата за отглеждане в приемни семейства на щата Джорджия. Там попаднала в ръцете на отвратителни хора, които я принуждавали да върши ужасни неща. Избягала от тях и заживяла на улицата.

— Не ми се вярва тези обстоятелства да са допринесли за интереса на ЦРУ към нея — поклати глава Роби. — Как е станала връзката?

— Ще стигнем и до това, господин Роби — намръщено го изгледа Дикарло.

— Моля за извинение, госпожо. Продължавайте.

Роби се облегна назад и насочи цялото си внимание към нея.

— На шестнайсетгодишна възраст Рийл прави нещо, което по-късно я е вкарало в Програмата за защита на свидетели — обяви Дикарло.

— Какво?

— Става вътрешен информатор срещу някаква неонацистка група, която, планира масови акции срещу правителството.

— Как е било възможно за едно шестнайсетгодишно момиче?

— Братът на един от приемните й родители членувал във въпросната група. Той и неговите приятели използвали къщата му като база за набиране на доброволци в Джорджия. Рийл отишла във ФБР и предложила да й сложат микрофон, за да съберат нужната за арест информация.

— И от Бюрото са се съгласили?

— Знам, че звучи невероятно, но със собствените си очи прочетох рапорта на специалния агент, присъствал на първата среща с нея. Той не можел да повярва, че момичето е само на шестнайсет. Не само заради външния й вид. Имал чувството, че разговаря с кален в боевете ветеран. Момичето било абсолютно непоклатимо. Имало обяснение за всичко. С лекота отхвърляло уловките на ченгетата. Наистина изгаряло от желание да закове онези типове.

— Заради баща си? Или заради майка си?

— Мислила съм и по този въпрос. Но с Рийл никога не можеш да си сигурен. Тя върши нещата по причини, които са известни само на нея.

— И в крайна сметка помага за залавянето на неонацистите?

— Не само това. Убила е един от тях, отнемайки собственото му оръжие.

— На шестнайсет?

— Е, тогава е била вече на седемнайсет. Проникването в организацията й отнело почти цяла година. Постепенно успяла да спечели доверието им. Готвела им, пишела отвратителните им памфлети, перяла мръсните им униформи. А накрая се включила и в планирането на голямата им атака — разбира се, като през цялото време донасяла информация на ФБР.

— Сещам се само за няколко агенти под прикритие, които са способни на подобно нещо — каза Роби. — Но никой от тях не е тийнейджър.

— Когато предприели атаката, Бюрото ги чакало с ударна група. Но въпреки това се стигнало до престрелка. Човекът, когото ликвидирала Рийл, направил засада на няколко агенти. Практически тя спасила живота им.

— А след това са я вкарали в Програмата за защита на свидетели?

— Неонацистите са изградили истински лабиринт в тази страна. Рийл помогнала за частичното му разбиване, но чудовището все още е живо.

— А как е напуснала Програмата, за да се присъедини към нас?

— От Бюрото получихме сведения за това, което бе извършила. След известни дискусии стигнахме до решението, че тя притежава голям талант, който е на път да бъде погубен. Освен това можехме да я закриляме не по-зле от полицията, а работата при нас щеше да я направи невидима. Нова самоличност, постоянни пътувания и куп умения за самозащита, които да я превърнат в трудна мишена за всички, включително и за скинарите. Свързахме се с нея и я поканихме да работи за нас. Тя веднага прие. Без никакви колебания. Обучавахме я в продължение на години, както го направихме и с вас.

— Признавам, че това е истински прецедент в работата на нашия отдел — отвърна Роби.

Дикарло замълча за момент, после поклати глава.

— Вие преминахте през същите процедури, господин Роби.

— Тук не става въпрос за мен, а за Рийл. От това, което ми разказахте, разбирам, че мога да се насоча към нея от всяка посока, която избера.

— Обяснете, моля — изгледа го озадачено Дикарло.

— Предполагам, че сте я подложили на серия психологически тестове предвид трудното й детство. Това е задължително поради спецификата на нашата работа.

— Да — кимна Дикарло. — И тя ги издържа без никакви проблеми.

— Защото е била добре психически, или защото е много добър лъжец?

— Тя наистина е страхотен лъжец. Заблуждавала е онези скинари почти цяла година.

— Както изглежда, по патриотични подбуди — напомни й Роби. — А това ни връща на въпроса защо се е обърнала срещу нас. Или се е случило нещо, което не знаем, или е сменила господарите по традиционния начин — тоест успяла е да ви заблуди и всъщност патриотизмът изобщо не й е присъщ.

— Следя разсъжденията ви — кимна Дикарло.

— Оценявам, че ми давате възможност да се запозная по-отблизо с живота й, но в момента искам да знам повече за мисиите й през последните две години.

— Защо точно последните две?

— За мен две години е максималният срок да таи нещо в себе си, а после да планира отговора си. Но това е валидно само ако не е сменила господарите по традиционния начин, тоест за пари.

— Никога не бих повярвала, че Джесика може да го направи за пари.

— А какво ще кажете за мен? — наклони глава Роби.

— Вас не ви познавам толкова добре.

— Проблемът е, че вие не познавате добре нито един от двама ни, госпожо — отсече Роби. — Именно по тази причина хората като Рийл и мен са толкова добри в своята работа. Затова сте ни привлекли в организацията. Не можете да бъдете като нас, ако сте имали нормално детство. Ние не сме свикнали да получаваме торта и млечен шейк, като се приберем от училище.

— Това мога да го разбера — кимна Дикарло.

— Докато не получа доказателства за противното, аз ще действам с презумпцията, че Джесика Рийл не се е продала за пари. Но за да вникна по-дълбоко в нещата, ще ми трябват сведения за всичките й мисии през последните две години.

— Доколкото ми е известно, вие сте получили тези файлове.

— Искам ги всичките, а не само прочистените.

— Какво говорите? — стреснато го погледна Дикарло.

— Компютърните файлове, които получих, са цензурирани. Част от информацията е изтрита, има липсващи отрязъци време. Няма как да си свърша работата, ако не получа цялостната картина. — Роби се поколеба за момент, после добави: — Местопрестъпленията също са обработени. Но не от полицията, а от нашите хора. Искам да знам какво е било прибрано и по каква причина.

Дикарло отмести поглед, но той успя да долови опасението, което за миг се прокрадна в очите й.

Когато отново го погледна, лицето й беше непроницаемо.

— Ще проуча въпроса и веднага ще се свържа с вас.

Роби кимна, но без да си прави труда да прикрие скептицизма си.

— И тъй, искате ли да убия Джесика Рийл? — попита той и се изправи.

Този път Дикарло го погледна право в очите.

— Искам да разкриете истината, господин Роби — отсече тя.

— В такъв случай най-добре да се залавям за работа.