Дейвид Балдачи
Перфектният удар (72)

72

Дъблин се оказа истинска крепост. И двамата бяха единодушни по този въпрос, въпреки че се намираха там по-малко от двайсет и четири часа. През това време опитаха всичко възможно, за да открият пробив в охраната на периметъра, отцепен за конференцията на Г-8, но без успех.

Намираха се в хотелската стая на Роби, от която се разкриваше гледка към река Лифи. Той стоеше до прозореца с бинокъл в ръце и наблюдаваше хотела, в който се провеждаше срещата на високо равнище. По всичко личеше, че охраната е доста по-многобройна от участниците в нея.

— Какво ще кажеш за делегациите извън Г-8? — попита той, сваляйки бинокъла.

Рийл седеше на един стол до вратата.

— По принцип са изолирани — отвърна тя. — А твоята Ванс е получила грешна информация. Охраната на тези хора също е осигурена от Г-8 без участието на собствените им гардове.

— И те са се съгласили?

— Не са им оставили избор. Или приемат, или си остават у дома.

— Значи, ако има удар, той ще бъде дело на Запада.

— Не е задължително. Какво пречи да е терористична атака, организирана от хора, които нямат нищо общо с конференцията? Може би в момента в Дъблин действа някоя клетка…

— Нещо определено не е наред — поклати глава Роби. — Просто го усещам.

— И аз имам същото чувство.

Той седна на леглото и се обърна да я погледне.

— Значи пропускаме нещо.

— Това е ясно, но какво?

Той се изправи.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Да открия какво сме пропуснали.

Роби излезе от хотела. Петнайсет минути по-късно се озова в района на конференцията. Периметърът на охраната беше гъст и многопластов. Никой не можеше да премине през него без съответната акредитация.

Двама души излязоха от сграда, която се намираше вътре в периметъра. Носеха костюми и чалми. Не взеха служебна кола, нито такси. Просто тръгнаха пеша. Роби стигна до заключението, че са част от някоя делегация извън Г-8.

Огледа ги, докато минаваха покрай него, а след това реши да ги проследи. От това може би щеше да излезе нещо, а може би не. Но така или иначе, в момента той не разполагаше с нищо.

Мъжете влязоха в близкия хотел и се насочиха към бара. Религията им забраняваше алкохола, но мнозина от тях нарушаваха тази забрана, когато напуснеха своята страна. А по света имаше много малко по-добри места за утоляване на жаждата от тези в Дъблин.

Двамата получиха питиетата си и седнаха на една маса до прозореца. Роби си поръча халба бира и седна на съседната. Пъхна миниатюрните слушалки в ушите си, а смартфона остави на масата. Отпи глътка бира и започна да подслушва разговора, поклащайки глава в такт с въображаемата музика.

Мъжете разговаряха тихо на арабски. Нямаха никаква причина да подозират, че някой от местните жители разбира езика им. В деветдесет и девет процента от случаите щяха да са прави. Но не и в този.

Двамата бяха участници в конференцията, но не разговаряха за Г-8. Скоро в Канада се откриваше друга конференция. В малко градче, близо до Монреал. Роби беше мярнал кратката новина по телевизията. Мястото изглеждаше странно за арабска среща на високо равнище, но в предложението на канадците не липсваше логика. Провеждането на преговори на неутрална територия, максимално отдалечена от насилието и конфликтите в Близкия изток, имаше далеч по-големи шансове за успех. Поне такава беше официалната линия. Освен това канадското правителство поемаше всички разноски — една проява на добра воля от страна на Запада да работи с арабските страни. По политически причини Съединените щати не участваха в тези преговори, но в качеството си на най-близък техен партньор Канада без съмнение се радваше на пълната им подкрепа.

Във въпросната конференция щяха да участват лидерите на най-големите арабски държави, които щяха да се съберат на едно място, за да обсъдят начините за мирно развитие на региона, а не чрез насилие, както се бе получило при Арабската пролет. Двамата на съседната маса не бяха сред участниците, но познаваха отлично повечето от тях. И бяха на мнение, че конференцията няма да стигне до важни решения. Единият се разсмя и подхвърли, че когато нещата опират до разпределение на властта, мюсюлманите са точно толкова несговорчиви, колкото и представителите на Запада. После се заеха да обсъждат лидерите, които ще бъдат там. Някои от тях харесваха, а на други пожелаваха скорошна смърт.

Не след дълго довършиха питиетата си и станаха. Роби би могъл да ги проследи, но не виждаше причина да го прави. За него беше много по-добре да остане на място и да обмисли чутото. Отпи глътка бира и закова поглед в отсрещната стена.

Лидерите на Г-8 бяха главната цел на удара според апокалиптичния сценарий на Рой Уест. Роби и Рийл бяха стигнали до заключението, че хора вътре в Съединените щати са помогнали на враговете на Г-8 да планират нападението в Дъблин. С цел да ликвидират лидерите на най-силните страни в света и да предизвикат всеобща паника. В това имаше логика. Но разговорът между двамата араби в бара го накара да преосмисли тази версия.

Конференция в Канада с участието на лидери от много арабски страни.

Мислите му бавно се насочиха към удара, който Джесика Рийл така и не бе осъществила.

Ахмади. В Сирия. Според мнението на Синия целта на САЩ била да му попречат да дойде на власт, за да може тази власт да бъде предадена в ръцете на по-сговорчиви фракции.

Роби остави бирата си на масата. Докато пенливата течност се спускаше към стомаха му, мислите му изведнъж се избистриха.

Това беше грешката им. Бяха повярвали, че организаторите на всичко това ще следват стриктно апокалиптичния сценарий на Уест. Но това беше чиста теория, а не факт. Удар щеше да има, но не срещу представителите на Г-8, които бяха охранявани прекалено добре.

Но можеше ли да се каже същото за срещата на арабските лидери, събрали се в малкото градче, близо до Монреал? Там те щяха да бъдат като риби в аквариум. Отстраняването им с един удар щеше да предизвика пълен хаос в един от най-нестабилните райони на света. Режимите щяха да падат един след друг, предизвиквайки вакуум във властта. Десетки фракции щяха да предприемат бойни действия, за да запълнят този вакуум. А някои от тях със сигурност щяха да получат помощ отвън. Може би онези, които стояха зад всичко това, се надяваха бъдещето да изглежда точно така, както миналото.

А след това апокалиптичният план на Рой Уест щеше да бъде наложен със сила, но не по параноичната схема на своя автор.

Роби стана и тръгна обратно към хотела.

Отговорът не беше в Дъблин, а на близо пет хиляди километра от тук.