Дейвид Балдачи
Перфектният удар (7)

7

Роби незабавно се свърза със Синия и му докладва за имейла, който беше подложен на анализ със специализирана апаратура. Резултатът беше готов трийсет минути по-късно. Или по-скоро липсата на резултат.

Имейлът не можеше да бъде проследен.

ЦРУ признаваше подобни факти изключително рядко. В случая това със сигурност означаваше, че Рийл работи с експерти.

Другият въпрос, който очакваше отговор, също беше от първостепенно значение: как Рийл се беше сдобила с имейл адреса на Роби, който съвсем не беше публично достояние? Синия със сигурност вече търсеше отговора.

По всяка вероятност Рийл имаше съучастник, който я захранваше с вътрешна информация. Тя вероятно включваше и заповедта за нейното издирване, която беше получил Роби. Издадена само преди няколко часа. А това означаваше, че информаторът, който и да бе той, имаше достъп до много неща.

Роби се задълбочи в досието от флашката. През годините Рийл беше направила няколко наистина забележителни удара. Подобно на самия него, тя също действаше на най-високо ниво. Някои мисии бяха изпълнени блестящо — по начин, който със сигурност би затруднил дори Роби.

Той изобщо не беше изненадан, че е добра. Беше само леко учуден, че е толкова добра.

Вероятно разполага с вътрешен информатор, от когото ще получи всичко необходимо, за да ме премахне още преди да стигна до нея. Което означава, че собствената ми служба представлява заплаха за мен.

Продължи да чете и не след дълго стигна до удара срещу Дъг Джейкъбс. Бърз, чист и наистина гениален. Ликвидираш своя наблюдаващ агент в момента, в който той е убеден, че се целиш в друг човек.

Бяха открили снайперистко гнездо в един хотел в онзи град в Близкия изток. Позицията на цевта отговаряла до сантиметър на мястото, описано от Рийл, и Джейкъбс наистина бе видял част от дулото и заглушителя, когато бе увеличил сателитното изображение. Но, разбира се, не бяха открили снайпериста.

Липсваха доказателства, че именно Рийл е застреляла Джейкъбс. Но току-що полученият от Роби имейл премахваше съмненията, че по някакъв начин е замесена в убийството му.

Тя трябваше да е в Близкия изток, но, изглежда, бе останала във Вашингтон, достатъчно близо до една от сградите на ЦРУ, за да хване на мушка мъжа, разговарящ с нея в този момент. Защото вероятно самата тя бе застреляла Джейкъбс. На нейно място Роби щеше да залага на точността на изстрела и не би позволил на друг да натисне спусъка.

А това означаваше, че преди вечерята с Ванс той трябва да се отбие и на едно друго място.

 

 

Роби почти не погледна триетажната сграда, в която беше приключил животът на Джейкъбс. Вече беше наясно какво се е случило в края на пътя, извървян от куршума. Сега го интересуваше началото на този път.

Старата огромна къща едва се крепеше на няколкото по-здрави колони. Построена в края на XIX век, тя бе използвана за най-различни цели. Включително за частно училище и мъжки клуб, престанал да съществува преди повече от петдесет години. За съжаление, тук не бяха живели известни личности, а това означаваше, че сградата нямаше да получи статут на историческа забележителност. Най-вероятно щяха да я съборят — разбира се, ако скоро не рухнеше сама.

Роби спря пред фасадата и вдигна глава. Насреща му имаше стена от стари тухли, обрасла с хилави лози и пожълтяла трева в основите. В центъра й се виждаше дървена врата, която някога със сигурност е била солидна. Роби пое предпазливо по изгнилите дървени стъпала. Къщата вече беше поставена под наблюдение, но той получи разрешение да я огледа. Извади ключа, който му бяха връчили, и отвори вратата. Бръкна в джоба си за фенерчето, защото електричеството отдавна беше изключено. На светлината от лъча успя да заобиколи купищата боклуци и да прескочи дупките по прогнилия под.

Къщата се намираше на няколкостотин метра от сградата, където беше работил Джейкъбс. Изстрелът със сигурност бе произведен от снайпер, а сравнително близкото разстояние гарантираше стопроцентов успех на един добър снайперист.

Изкачи се по стълбите до петия етаж. Вече го бяха информирали, че е стреляно от там — това бе единственото място с пряк прицел към кабинета на Джейкъбс.

Тръгна по дългия коридор. Барабаненето на дъждовните капки по покрива стана отчетливо, а от многобройните дупки в стените нахлуваше студен въздух. Ако не беше толкова тъмно, можеше да види парата от устата си.

Насочи лъча пред краката си, за да избегне опасните зони. Стрелбата от тук бе доста рискована въпреки прекия прицел. Имаше реална опасност от пропадане на пода.

Но подът беше издържал и Джейкъбс беше мъртъв.

Роби забави крачка. Стаята се намираше в една от кулите вдясно.

Знаеше, че там вече е бил извършен оглед, но получи уверения, че нищо не е пипано. А полицията все още не беше информирана за това място, макар че рано или късно щеше да стигне до тук. Това означаваше, че Роби има някакъв шанс.

Отвори вратата и влезе.

Мястото, от което можеше да се стреля, беше само едно — средният от трите прозореца на кулата, които гледаха на юг.

Пристъпи към него и го освети отблизо. Почти веднага откри една зона на перваза, върху която почти нямаше прах. Там трябва да бе опряно дулото на пушката. На пода под прозореца също имаше разместване на наслоената прах. Причинено от коляното на стрелеца.

По перваза се забелязваха леки завихряния на прахта, несъмнено от газовете, които беше изхвърлил заглушителят.

Гилза липсваше. От Синия знаеше, че не е била намерена такава, но нищо не бе пречило на стрелеца да премахне и следите в прахта. Явно не се бе интересувал дали снайперисткото гнездо ще бъде открито.

Роби вдигна откъртено парче от подовия перваз, отпусна се на едно коляно и се прицели с него.

Под наклон, тъй като се намираше по-нависоко от мястото на мишената. Обратното беше невъзможно. Изстрелът можеше да бъде произведен единствено от горе на долу. Ако сградата на Джейкъбс имаше повече от три етажа и той бе седял по-нависоко, старата къща нямаше да върши работа. Стрелбата щеше да бъде осъществена от другаде.

Роби беше убеден, че сега в множество помещения, използвани от ЦРУ, се монтират блиндирани стъкла.

Очевидно Рийл — ако тя бе стрелецът — познаваше разположението на обзавеждането в кабинета на Джейкъбс.

Той бе седял с гръб към прозореца и с лице към компютърния екран. Липса на препятствия пред смъртоносната траектория. Куршумът прониква в гръдния кош, пробива сърцето и троши ребро, а след това излиза отпред и се забива в монитора.

Разбира се, това за реброто беше само предположение. При този остър ъгъл на стрелба, ако куршумът не бе засегнал костната система, той би се забил в бюрото, а не в монитора. Човешките ребра бяха достатъчно здрави, за да променят траекторията на дългобоен куршум. Той все още не се беше запознал с резултатите от аутопсията на Джейкъбс, но нямаше да се изненада от подобни вътрешни наранявания.

И тъй, изстрелът бе произведен. В резултат Джейкъбс бе мъртъв. Ако наистина Рийл беше стрелецът, тя със сигурност бе чула в слушалките си както пръскането на стъклото, така и глухия тътен на оловото, пронизващо тялото на Джейкъбс. Потвърждение за успешно изпълнената задача. Винаги е добре да чуеш подобни звуци при стрелба на сляпо. По мишена зад спуснати щори.

Всъщност тук едва ли можеше да се говори за сляп изстрел, тъй като Рийл със сигурност познаваше обстановката в кабинета.

Още едно доказателство за наличието на вътрешна информация.

Както всъщност е научила и моя имейл адрес.

Може би в този миг ме следи. Може би вече е тук и чака появата ми, защото знае, че рано или късно аз ще стигна до снайперисткото гнездо.

Роби сведе поглед към улицата, по която се мяркаха единствено пешеходци, бързащи да избягат от дъжда. Но Рийл едва ли беше сред тях. Хора като нея никога не биха допуснали подобна небрежност. Погледна в краката си. Нещо бяло стърчеше изпод подметката му. Наведе се да го вдигне. Беше разкъсано листенце, което излъчваше приятна миризма.

После забрави за находката. Отдолу долетяха ядосани гласове, последвани от тежки стъпки по верандата. Нещо се случваше пред къщата.

Изскочи от стаята и хукна по коридора. Не след дълго стигна до някакъв прозорец, от който се виждаше входната врата. Пред нея се бяха струпали доста хора. Водеше се разгорещен спор. Част от тези хора очевидно бяха служители на ЦРУ.

Също така очевидно беше, че останалите не са от нея.

Това си личеше от пръв поглед. А тези, които не бяха, носеха непромокаеми тъмносини якета със златни букви на гърба.

Само три букви. Но точно онези, които Роби най-малко желаеше да вижда в този момент.

ФБР.

В мига, в който зърна кой ръководи агентите, той се обърна и бързо тръгна обратно към вътрешността на къщата.

Имаше уговорка с Никол Ванс за осем същата вечер.

По тази причина реши, че през следващите две минути трябва да направи всичко възможно, за да избегне преждевременната им среща тук, в тази изоставена сграда.