Дейвид Балдачи
Перфектният удар (50)

50

Срещата не беше предварително уговорена.

Защото не беше нужно.

От едната страна на овалната масичка седеше Сам Кент, а срещу него се беше настанил един по-млад, по-як и по-нисък мъж с ръце като тухли и торс като стена.

Името му беше Антъни Зим.

И никой не го наричаше Тони.

— Имали са очевидни причини да изберат Роби — заяви Кент.

— Добър избор — кимна Зим. — Той знае какво прави.

— И не е извън системата като теб.

— Аз не съм извън системата, господин Кент — поправи го Зим. — Аз съм просто офлайн. Разликата е доста голяма.

— Много добре ми е известно — кротко отвърна Кент. — Нали аз настоявах да те сложим на място, където можем да използваме дарбата ти в максимална степен.

Зим не каза нищо. Просто опря огромните си длани на масичката. Дори в седнало положение той балансираше на пети и пръсти, готов всеки миг да скочи на крака. Което често му се беше случвало през годините.

— Джесика Рийл — произнесе Кент.

Зим мълчеше и чакаше.

— Тя продължава да е на свобода и става все по-опасна — добави Кент.

— Това го умее открай време — отбеляза Зим.

— Да разбирам ли, че я познаваш добре?

— Никой не я познава добре. Нито пък Роби. Те са потайни, също като мен. Такъв ни е занаятът.

— Но ти си работил с нея.

— Да.

— А с Роби?

— Два пъти. В поддържаща роля. После обаче се оказа, че изобщо не се е нуждаел от подкрепа.

— Можеш ли да ги ликвидираш, ако се наложи? Или поне единия от тях?

— Да. Стига обстоятелствата да са благоприятни.

— Ще се опитаме да ги направим благоприятни.

— Опитите не са достатъчни. Трябва ми повече.

— Обърнах се към теб, защото си от най-добрите — сбърчи вежди Кент.

— Но искате да се справя с хора, които не ми отстъпват по нищо. Поединично вероятно бих могъл да се справя. Но ако са заедно, не давам гаранции.

— От това следва, че никога не трябва да бъдат заедно.

— Роби има задачата да я открие. Ако успее, ще ви спести неприятностите.

— Напоследък около Роби става нещо, което започва да ме тревожи.

— Какво по-точно? — попита Зим.

— Според някои сведения е започнал да действа на своя глава, без да се съобразява със заповедите. А има и друго…

— Искам да знам всичко.

— Рийл поддържа връзка с него и му разказва разни неща.

— Искаш да кажеш, че го манипулира? Много я бива в това.

— Не мислех, че я познаваш толкова добре.

— Познавам я достатъчно — отсече едрият мъж, после се приведе леко напред и попита: — Мога ли да направя едно предложение?

— Слушам те.

— Нека разиграем събитията. Роби убива Рийл. Или обратното. Или се избиват взаимно.

— Това беше първоначалният план, който все още е възможен — отвърна Кент и се приведе напред, само на сантиметри от лицето на Зим. — Ти си резервният план. Доколкото се ориентирам в нещата, работата ще бъде възложена именно на теб. А не мога да разчитам, че всичко ще се подреди идеално. Залогът е висок и до голяма степен зависи от късмета. Но късметът е нещо, на което не мога да разчитам, разбираш ли?

— В такъв случай нещата трябва да бъдат много изпипани.

— Както сам каза, опитите не са достатъчни. Но аз ще направя нещо повече.

— Какво? — вдигна вежди Зим.

— Джесика Рийл не е единствената, която умее да манипулира.

— Не е толкова лесно, колкото изглежда.

— Въобще не мисля, че е лесно — тръсна глава Кент. — На практика е точно обратното.

— И тъй, как?

— Аз ще се погрижа. А ти гледай да свършиш своята работа.

— Това ли е всичко, което си готов да споделиш?

— Разделение на труда. Досега не е измислено нищо по-добро.

— Не си такъв, какъвто си те представях.

— Като съдия ли?

Зим сви рамене.

— Аз съм много специален съдия, Зим — усмихна се Кент. — Прекарвам много малко време на съдийската банка, тъй като съм зает с други неща в полза на страната ни. А тях ги обичам много повече от издаването на присъди.

— Трябва да имаш голямо влияние — отбеляза Зим. — Иначе нямаше да съм тук и да разговарям с теб.

— Аз имам нещо повече от влияние. Много често съм онзи, който го упражнява пряко.

— Кога ще бъда включен?

— Точното време не ми е известно. Но ако разчитам правилно разположението на чаените листенца, това ще се случи много скоро. Ти трябва да си готов двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата. Което означава да можеш да тръгнеш веднага щом те потърсят.

— Това е историята на живота ми — рече Зим.

— Да се надяваме, че няма да е и историята на смъртта ти.

— Тя си е част от занаята.

Кент се облегна назад.

— Повтаряш това толкова често, че започвам да му вярвам — рече той.

— Не очаквам да го разбереш. Аз членувам в много малък клуб.

— Това мога да го разбера.

— Не ми се вярва. За да го разбере, човек трябва да е убил поне толкова хора, колкото аз. А такива като мен не са много в света.

— Колко души си убил?

— Трийсет и девет. Това е една от причините да проявявам интерес към Рийл. Тя ще закръгли бройката ми на четирийсет.

— Много впечатляващо — поклати глава Кент. — Значи Роби ще бъде един не особено значим номер — четирийсет и първият.

— Мога да те уверя, че няма да си изгубя съня от този факт.

— Радвам се да го чуя.

Кент се усмихна. А дулото на оръжието опря в челото на Зим още преди да успее да помръдне.

Усетил студения метал да притиска кожата му, едрият мъж се облещи.

— Както вече споменах, невинаги съм бил съдия — просъска Кент. — Направих си труда да надникна в досието ти. Работиш от единайсет години, нали така?

Зим не отговори и дулото потъна още по-дълбоко.

— Нали така?

— Да.

— За разлика от твоята моята бройка е закръглена на двайсет. Това се случи още преди да ограничат оперативната работа на петнайсет трупа. Според мен напоследък хората започват да се разглезват. Никога през живота си не съм разполагал с хубава оптика. Четири от убийствата извърших посред нощ на светлината на фенерче и с помощта на един скапан виетнамски снайпер. И все пак си свърших работата. Между другото, никога не съм се фукал с бройката на жертвите си…

Кент вдигна ударника.

— И още нещо — изръмжа той. — Споменах ли, че изборът ти беше свързан с един тест?

— Тест? — объркано повтори Зим.

— След като един възрастен човек може да те спипа неподготвен, значи няма да имам полза от теб. Не притежаваш нужните качества, за да се справиш с Роби или с Рийл. А това означава, че днешното интервю официално приключи.

Кент дръпна спусъка. Пистолетът изтрещя и куршумът раздроби мозъка на Зим, който политна назад и рухна на пода.

Кент се изправи, избърса с носна кърпичка кървавите пръски от лицето си и пъхна пистолета в кобура.

Очите му се сведоха към мъртвеца на пода.

— За протокола ще добавя, че аз приключих с шейсет убийства — промърмори той. — Само един човек на света има повече от мен. Той също е от старата школа и никога не би се оказал неподготвен като теб, задник.

След тези думи се обърна и излезе.