Дейвид Балдачи
Перфектният удар (49)

49

Роби бе твърдо решил да действа на своя глава. Седеше в апартамента си и разсъждаваше по въпроса каква да е следващата му стъпка.

Имаше лоши спомени от последния път, когато си позволи това. Фактически за малко не изгуби живота си, а изложи на опасност и други хора, включително Джули и Ванс.

В момента Джесика Рийл действаше така. Нейната стратегия се отличаваше с ловки маневри върху двете полета на шахматната дъска едновременно. Той обаче нямаше никаква представа какви предимства ще й донесе това. Защото и двете страни правеха всичко възможно да я открият и ликвидират.

Да имаш противници от две страни едва ли можеше да се нарече предимство, но Рийл със сигурност притежаваше достатъчно ум, за да е наясно какво върши. Следователно в стратегията й имаше някакъв смисъл.

Бивш анализатор на ЦРУ се беше заселил в пущинаците на Арканзас, за да се превърне в смахнат бунтар. И то след като беше написал официален документ, съдържащ апокалиптичен сценарий. А Джесика го беше издирила, за да разбере на кого е изпратил документа.

Тук на сцената се появяваше и един федерален съдия от Александрия.

Каква, по дяволите, бе връзката, ако се окажеше, че Рийл стои и зад инцидента в Александрия?

Съдията, Гелдър, Джейкъбс… и Рой Уест.

Нима всички бяха част от апокалиптичния сценарий?

И ако беше така, какво представляваше той?

Не знаеше дали Уест е притежавал копие от него, но така или иначе, вече нямаше как да го вземе. Полицията със сигурност бе окупирала местопрестъплението, или по-скоро това, което беше останало от него. Може би Рийл разполагаше с копие, но то също беше недостижимо.

Той се взираше в последния й есемес.

За всичко, което върша, имам причина. Просто отключи.

Внезапно простена и стовари длан върху масата. Нима е възможно да съм такъв глупак? — ядоса се той. Истината го гледаше право в очите.

Отвори вградения си сейф и извади трите предмета, открити в нейното шкафче.

Разбира се, че става въпрос за нейното шкафче. Аз просто трябваше да го отключа.

Добре, това е ясно. Простата част от загадката.

Пистолетът.

Книгата.

Снимката.

Отдавна беше разглобил пистолета, но не откри нищо необичайно. Беше просто едно оръжие с някои подменени части.

В книгата липсваха каквито и да било бележки или знаци. Нямаше подчертани места.

Снимката не му говореше абсолютно нищо. Нямаше никаква представа за самоличността на мъжа, който стоеше до Рийл.

За всичко, което върша, имам причина.

— Окей, госпожице — въздъхна той. — Следващия път не го прави толкова сложно. Простосмъртните като мен трудно могат да разгадаят подобен ребус.

Заключи вещите обратно в сейфа и пристъпи към прозореца.

Споделеното от Синия представляваше още една обезпокоителна информация към натрупалата се купчина. Сякаш системата се взривяваше отвътре, от горе на долу. Беше смайващо, че подобен хаос може да съществува в най-голямата разузнавателна централа на света.

В момента светът действително беше едно много опасно място. Далеч по-опасно от времената на Студената война. Тогава противниците имаха съвсем ясни характеристики и лесно се разпознаваха. Залозите също бяха дефинирани и напълно разбираеми. Унищожението на света беше възможност, която обаче нямаше почти никакви шансове за реализация. Теорията за взаимното унищожение се оказа истински катализатор за мира. Защото никой не можеше да завладее света, ако този свят вече го нямаше.

Днешната ситуация беше далеч по-изменчива и неясна. Страните в нея разменяха местата си с обезпокоителна честота. А Роби не беше сигурен, че страхът от взаимно унищожение действа с предишната си сила. Може би защото имаше хора, които изобщо не се интересуваха какво ще остане след тях. А това ги правеше безпрецедентно опасни.

В главата му отново изплуваха думите на Дикарло.

Мисии, които не би трябвало да се планират. Наши хора, които изчезват. Прехвърляне на пари от едно място на друго, които скоро потъват вдън земя. Погрешно адресирано оборудване, което не виждаме никога повече. И това не е всичко. Говорим за малък мащаб, но тези неща се случват от много дълго време насам. Поотделно не изглеждат нищо особено, но когато човек ги обхване в цялост…

В представите на Роби дори само изчезването на хора от ЦРУ би трябвало да е достатъчно сериозно предупреждение. Да не говорим за другите наблюдения, които беше споменала Дикарло.

Как е било възможно да се случва всичко това?

Тъкър бе заемал ръководния пост достатъчно дълго време, за да се справи с подобни проблеми. Или поне да обърне внимание на тенденцията.

Освен ако самият директор не беше от другата страна на шахматната дъска. Но това изглеждаше немислимо. Достатъчно трудно беше да се приеме, че Джим Гелдър е бил предател. Ако се вярваше на Рийл, наистина беше. Но и двамата най-големи шефове да са предатели? Беше ли възможно?

Нима обаче имаше друго обяснение за останалите нарушения, на които ръководството не беше реагирало?

Измъкна портфейла си. В отделението за банкноти държеше малко запечатано пликче, в което беше листенцето от бяла роза.

Другата улика, оставена от Рийл.

Някой беше взел розите и кой знае още какво друго, но по неизвестни причини бе пропуснал да прибере няколко листенца. Какво ли искаше да каже Рийл?

Но ако наистина имаше причини за нещата, които вършеше, трябваше да има някакво обяснение и за това. И то важно.

Цветарката беше казала, че розовото върху листенцата често се тълкува като кръв. Е, добре, всичко случващо се наистина беше пропито с кръв. Това ли бе простият символ, използван от Рийл? И с какво му помагаше той, ако наистина бе така?

Синия беше намекнал, че е възможно Рийл да се окаже от страната на добрите. Но Роби не беше сигурен какво точно означава това в шпионския бизнес. Там доброто и злото непрекъснато си разменяха местата. Всъщност не, не беше вярно. Доброто и злото съдържаха в себе си същностни елементи, по които можеш да ги отличиш.

Терористите самоубийци, които избиваха невинни хора със своите бомби, без съмнение бяха на страната на злото. А според Роби те бяха и страхливци.

Самият той убиваше от разстояние, но въпреки това съществуваше риск за живота му. Освен това не стреляше по невинни хора. Неговите жертви бяха онези, които цял живот бяха причинявали болка на себеподобните си.

Но дали това ме поставя на страната на доброто?

Тръсна глава, за да прогони тези обезпокоителни мисли. Които на практика предлагаха добра база за една философска дискусия. За съжаление, това не му помагаше с нищо в опитите да разкрие истината.

Или да се приближи до Джесика Рийл.

Вече беше предупредил Тъкър, че няма намерение да я преследва.

Което не беше цялата истина.

Действително нямаше намерение да я преследва. Поне не от името на Тъкър. Същевременно обаче беше твърдо решен да я открие и да я принуди да му обясни всичко, което се случваше.

Защото той искаше на всяка цена да разкрие истината.