Дейвид Балдачи
Перфектният удар (41)

41

Рийл натисна здраво газта и експлорърът с рев се понесе нагоре по чакълестия, изпълнен със завои път. В главата й започна да се оформя план за нападение. Много добре знаеше, че при числено превъзходство на противника отстъплението изобщо не е задължително. Обикновено формациите с по-голяма огнева мощ не очакват контраатака от очевидно по-слаб опонент.

Но тя не възнамеряваше да направи точно това. Избра модифициран вариант на един пълноценен щурм.

Погледна в огледалото за обратно виждане, опитвайки се да прецени на какво разстояние се намира тежкият всъдеход „Денали“, който беше претъпкан с вживели се в ролята на борци за свобода побъркани типове, всички до един въоръжени до зъби.

След няколко секунди щеше да разбере дали въоръжението им наистина отговаря на това клише и доколко могат да боравят с него. Надяваше се, че маневрата за заблуда, която беше подготвила, ще проработи.

Набра нужната дистанция, смъкна наполовина страничното стъкло и рязко натисна спирачката. Експлорърът поднесе и спря, блокирайки пътя. Тя грабна пушката, опря дулото на полусваленото стъкло, прицели се и проби предните гуми на всъдехода. За всеки случай пусна един куршум и в предната решетка. От радиатора на тежкото возило изригна облаче бяла пара, каросерията се разклати и спря на място.

Вратите се отвориха и на пътя се изсипаха мъже, въоръжени с всякакви пушкала.

Пистолетите и полуавтоматите не я интересуваха, защото нямаха обхват да я наранят.

В следващия миг се започна безразборна стрелба, но без никакъв успех.

За разлика от мъжете тя натисна спусъка три пъти и на земята се строполиха три тела. Внимаваше никой от тях да не получи фатално нараняване. Просто искаше да престанат да й се пречкат. Тук чувството за справедливост също изигра своята роля. Не беше нужно да ги убива и не се поколеба да ги остави живи. Достатъчно беше само да ги извади от строя.

После насочи вниманието си към още един мъж, скочил от лявата страна на всъдехода. В ръцете му имаше пушка с оптически мерник.

Това оръжие беше друга работа. Спокойно можеше да я улучи от тази дистанция, при това смъртоносно. Простреля го с единичен изстрел в челото. Той падна назад и пушката се изплъзна от ръцете му. Никой не отиде да я вземе.

Вероятно недоумяващи на какво са се натресли, останалите мъже побързаха да потърсят укритие зад тежкия автомобил.

Но Рийл продължаваше да ги наблюдава през оптическия мерник и веднага забеляза, че няколко от тях извадиха мобилни телефони.

Причината беше ясна: викаха подкрепления.

По ирония на съдбата тя искаше именно това. Защото само така щеше да спечели време, за да приведе в действие и втората част от плана си. Отново стъпи на газта и експлорърът се понесе нагоре, към бунгалото.

Няколко секунди по-късно отново спря зад укритието на няколко големи дървета. Изскочи навън, измъкна гранатите от колана си и хукна към бунгалото, издърпвайки в движение металните щифтове. Приближила се на удобно разстояние, тя запрати гранатите през предния прозорец.

Рой Уест връхлетя върху нея в момента, в който се обръщаше, за да побегне обратно към експлоръра.

Тя успя да се задържи на крака, но ръката му все пак докопа гърлото й. Това му изигра лоша шега, защото реши, че далеч по-големият му ръст и огромна физическа сила са свършили своята работа.

Фатална грешка.

Рийл рязко се завъртя наляво и успя да се освободи от хватката му. Почти в същия миг коляното й се заби в слабините му с опустошителен резултат. Лицето на Уест се наля с кръв, а коленете му се подгънаха. Направи опит да прикрие слабините си с ръце, но тя го изпревари със светкавичен лакът в лявото слепоочие. Той изкрещя и докато се мъчеше да си поеме въздух, залитна в обратна посока и започна да се свлича. По една случайност кракът му закачи нейния и тя се стовари на земята с неговото тяло отгоре.

Гранатите се взривиха още преди да паднат на земята. Същото се случи и с всички останали експлозиви и запалителни материали, складирани в бунгалото. Покривът отхвърча на десетина метра височина, а във въздуха засвистяха отломки от дърво, метал и стъкло, превърнали се в смъртоносни шрапнели.

Тя почувства как част от тези отломки се забиват в тялото на Уест. Бяха стотици. Лицето му пребледня, после посивя. Кръв рукна от носа и устата му.

Тялото му се беше превърнало в щит, който й спаси живота.

Тя го изблъска и се претърколи надясно. Изправи се с олюляване и закова поглед в ярките пламъци и гъстите облаци черен дим, които бързо се издигаха към небето. Постоя известно време така, после сведе очи към дрехите си. Коженото й наметало беше разкъсано и покрито с кръвта на Уест. Самата тя също беше пострадала — няколко дълбоки драскотини по лицето и ръцете, плюс тъпа болка в дясното бедро, поело тежестта на Уест при падането му. Но все пак беше жива.

Извърна глава към хамбара. Съвсем скоро пламъците щяха да стигнат и до там. А на нея никак не й се искаше да бъде наоколо по време на следващата, вероятно много по-силна експлозия.

Скочи в експлоръра, направи маневра и натисна газта докрай.

После до слуха й достигна напрегнато ръмжене на автомобилни двигатели, които се изкачваха по възвишението. Подкреплението беше пристигнало. Без съмнение експлозията щеше да привлече цялото им внимание към бунгалото.

Именно с тези намерения го беше взривила.

Прекрасно знаеше накъде трябва да се насочи. Когато строиш бунгало насред нищото, натъпкваш го с експлозиви и кроиш планове за масово унищожение, няма как да останеш само с един път за евентуално оттегляне. Когато има опасност от появата на официалните власти, пътищата винаги трябва да са два.

А Рийл бе достатъчно опитна, за да потърси втория път, и беше успяла да го открие още при първата си разузнавателна обиколка.

Една просека в гората, водеща на изток. Тя беше нейният път за отстъпление. Който, за съжаление, се оказа блокиран от два автомобила и десетина мъже, въоръжени не по-зле от всеки елитен армейски взвод. Бяха успели да й пресекат пътя.