Дейвид Балдачи
Перфектният удар (25)

25

Роби поддържаше нормална скорост без резки движения. Искаше да изглежда като всички останали. След известно време реши да разбере дали заплахата зад гърба им е реална или само плод на въображението му.

Подаде десен мигач и това не остана незабелязано от Джули.

— Не сме в тази посока, Уил — каза тя.

— Дръж се здраво. Ще направим една малка проверка.

Погледна в огледалото. Третата кола се придържаше точно зад втората и той не можеше да види това, което му трябваше. Само по себе си то също беше показателно. Промени позицията си съвсем леко, колкото да остави следващата кола малко встрани.

Нищо. Онези не захапаха въдицата.

Намали скоростта и погледна към сградата оттатък уличното платно. В изцяло остъклената й фасада видя как третата кола дава десен мигач.

На първо време и това беше достатъчно. Роби насочи вниманието си към близката пресечка.

Преустрои се за десен завой, но после изправи волана и рязко подаде газ, продължавайки направо.

Междинната кола зави надясно. А тази зад нея продължи след тях, изпълвайки огледалото.

Мигачът й вече беше изключен. В следващия момент тя намали, за да пропусне задната кола.

Шофьорите във Вашингтон не са чак толкова любезни, помисли си той.

А решението на шофьора отзад да повтори действията на Роби и да продължи направо беше достатъчно, за да прогони всичките му съмнения.

— Следят ли ни? — попита Джули.

— Стегнала ли си добре колана? — извърна се да я погледне той.

Тя подръпна предпазния колан и сви рамене.

— Нормално. А ти въоръжен ли си?

— Няма страшно — кимна той и докосна гърдите си.

— Какъв е планът?

Роби не успя да отговори, защото колата отзад рязко увеличи скоростта и се изравни с тях. Първата му реакция беше да стъпи на газта и да предприеме нужните действия за бягство, после изведнъж се отпусна.

— Ванс? — учудено възкликна той.

Зад волана на другата кола действително седеше агентката на ФБР и му правеше знаци да отбие до тротоара. Роби зави в първата пряка и спря. Изскочи навън още преди Ванс да посегне към предпазния колан.

— Какво правиш, по дяволите? — изкрещя той, рязко отваряйки вратата на колата й.

— Защо си толкова ядосан?

— Имаш късмет, че не те гръмнах!

Тя откачи колана си и слезе, после погледна към момичето, което стоеше край колата на Роби.

— Здрасти, Джули.

Джули леко кимна и погледна въпросително Роби.

— Чакам обяснения, Ванс! — все така гневно настоя той. — Защо ме следиш?

— Винаги ли си толкова параноичен?

— Да, винаги! Особено напоследък.

— Не те следя.

— Аха! Може би случайно си се озовала през една кола от мен?

— Не беше случайно. Видях те да вземаш Джули.

— А какво изобщо търсиш тук?

Ванс погледна към момичето и сниши глас.

— Мисля, че тя все още е нечия мишена.

Роби отстъпи крачка назад.

— Какво е това, което не знам? — попита той.

— Може би фактът, че онзи саудитец има дълбоки джобове и много съюзници. Те знаят за Джули, познават и мен. Аз все пак имам зад себе си хората от Бюрото, но какво има тя?

Роби направи още една крачка назад и погледна към Джули. Не знаеше дали ги чува, но изглеждаше доста неспокойна.

— Има мен — тихо отвърна той.

— Не и до днес. Бях изненадана да те видя пред училището.

— Може би и аз изненадах себе си — виновно промълви той.

— Това не е нещо лошо, Роби. — Ванс направи крачка към него. Замълча за миг, после попита: — За кого ме взе?

— За никого — вдигна глава той. — Да бъда нащрек е стандартна нагласа в моята работа.

— Сигурен ли си, че е само това?

Той въздъхна и поклати глава.

— Винаги когато разговаряме, имам чувството, че съм на разпит. Защо?

— Защото това е единственият начин да измъкна нещичко от теб — мрачно отвърна Ванс. — Но дори и тогава оставам с впечатлението, че знам по-малко, отколкото преди да съм ти задала въпроса. — Замълча за момент, после поклати глава. — А това ме кара да се чувствам не по-малко притеснена от теб… — Нова пауза, после тя заговори по-спокойно: — Наясно съм, че агенцията ти е под тревога след убийството на Джим Гелдър.

Роби предпочете да не коментира.

— А ако прибавим и инцидента с Дъг Джейкъбс, твоите хора със сигурност са под още по-голямо напрежение. — Тя направи нова крачка напред. — Не приемам версията, че е работил в АСОР, защото знам, че Дъг беше ваш служител. Наблюдаващ агент или анализатор.

— Уил — подвикна Джули. — Искам да се прибирам, защото имам доста домашни.

— Една секунда — отвърна Роби и се обърна към Ванс. — Колкото по-малко знаеш за тези неща, толкова по-добре. Моля те да не се бъркаш. Приеми го като колегиална услуга.

Ванс започна да клати глава още преди да е свършил.

— Не става така, Роби. Би трябвало да знаеш, че няма как да се оттегля. Просто си върша работата. Изобщо нямам за цел да се бъркам във вашата.

Погледна към Джули и продължи:

— Усещам, че наистина всички сте под напрежение. На твое място бих стояла далече от Джули. Не вярвам, че онзи, който е имал куража да ликвидира вашия номер две, ще се поколебае да отнеме живота на едно четиринайсетгодишно дете…

След тези думи тя се върна в колата си и потегли. Роби я проследи, докато изчезна зад ъгъла.

— Какво беше това шоу с участието на суперагент Ванс? — пристъпи към него Джули.

Роби не отговори и тя разочаровано погледна встрани. Помълча известно време, а след това хладно отсече:

— А сега ме откарай у дома, Роби!

Качиха се в колата.

Един паркиран до тротоара автомобил бавно ги последва.

Зад волана седеше Джесика Рийл.