Скот Уестърфийлд
Красивите (36)

Гадни сънища

През следващите няколко седмици Толи се намираше в някакво постоянно полубудно състояние. Случваше се да се размърда и да усети допира на завивки и възглавници и по това да разбере, че лежи в легло, но през повечето време съзнанието й се рееше, независимо от тялото, прелитайки ту в една, ту в друга от разпокъсаните версии на един и същия сън.

Имало една красива принцеса, затворена във висока кула с огледални стени. В кулата нямало нито асансьор, нито друг начин да се излезе навън, но когато принцесата се отегчила да гледа отражението на красивото си лице в огледалата, тя решила да скочи. Поканила и всичките си приятели да скочат с нея и те я последвали, с изключение на най-добрата и приятелка, чиято покана се загубила.

Кулата охранявал сив дракон с очи като скъпоценни камъни и вечно празен търбух.

Той имал много крака и можел светкавично да се придвижва, но се направил на заспал и позволил на принцесата и нейните приятели да се промъкнат покрай него.

Но този сън не може без принц.

Принцът бил едновременно и красив, и грозен, газиран и сериозен, предпазлив и смел. Отначало той и принцесата живели заедно в кулата, но по-късно от съня се разбира, че той през цялото време е бил навън и я е чакал. А по законите на съня принцът понякога даже се превръщал в двама души, между които тя трябвало да избира. Веднъж принцесата предпочитала красивия принц, друг път — грозния. Но и в двата случая сърцето й накрая било разбито.

Който и от двамата да избирала, краят на приказката оставал все един и същ. Най-добрата приятелка на принцесата, онази, чиято покана се загубила, всеки път се опитвала да последва принцесата. Но сивият дракон се събуждал и я изяждал и тя толкова му се услаждала, че той тръгвал да преследва останалите, ненаситен за още. От търбуха на дракона най-добрата приятелка на принцесата гледала навън през неговите очи, говорела през устата му и се кълняла, че ще открие принцесата и ще я накаже, задето изоставила приятелката си.

И през всички тези полусънни седмици сънят винаги завършваше по един и същ начин — драконът настигаше принцесата и всеки път казваше едни и същи думи.

— Приеми го, Толи-ва, ти си Извънредна.