Скот Уестърфийлд
Красивите (10)

Отскокът

За миг всичко потъна в тишина.

Навсякъде около нея безшумно летяха ледени отломки и при премятането си във въздуха улавяха отблясъци от светлините на стадиона. Вятърът накъсваше и отнасяше надалече бойните викове на кримитата още в мига, в който те се откъсваха от устата им. Тълпата долу беше застинала в смаяно мълчание и наблюдаваше с вирнати тави. Толи разпери ръце, за да забави падането, наслаждавайки се на скъпоценните мигове като на капки вода в пустиня. Този момент от полета с бънджи жилетка приличаше на истинско летене.

После взрив от екот и светлина я замая, ушите й заглъхнаха и тя стисна очи срещу ослепителното сияние, което я заля. Няколко секунди беше парализирана от изумление, след това тръсна тава да се съвземе и отвори очи: навсякъде около нея разцъфваха разноцветни дъги, сякаш се намираше в самия център на зараждаща се галактика. Някъде над нея се разнесоха още гърмежи, последвани от огнен дъжд. Тя най-после осъзна какво става.

Грандиозният финал на илюминациите беше съвпаднал с момента, в който групата кримита се провали с гръм и трясък през дупката в леда. Моментът на пропадането се беше оказал даже прекалено добре избран.

Една съскаща огнена топка се залепи за нейната бънджи жилетка, припламна със студения пламък на бенгалски огън и обсипа лицето й с гъделичкащи искри. Толи инстинктивно размаха ръце да се предпази, а през това време земята, от която я деляха само няколко секунди, устремно полетя насреща. Тя все още не беше успяла да се овладее, когато ремъците на бънджи жилетката се врязаха в тялото й и я спряха с главата надолу на няколко метра от тревата на терена.

Когато жилетката я подхвърли отново нагоре, Толи се сви на кълбо, за да се предпази от падащите едри парчета. Рискът отгоре й да се стовари голям леден къс или някое замбони беше най-опасната част от плана. Но тя остана невредима и успя да направи салто във въздуха, а когато достигна пика на отскока, дочу едно масово „Ааах“ от изплашената публика долу. Зрителите най-после бяха схванали, че това не е част от илюминациите и нещо не е наред.

Двамата със Зейн обмисляха да хакнат светлинното табло, където се изписва резултатът от мача и в мига на пропадането да пуснат някакво съобщение, да пробият някак постоянната мъгла, което владееше красивите умове, още докато зрителите не са се съвзели от шока. Но в такъв случай охраната щеше лесно да разбере, че пропадането е било предварително планирано и това щеше да повлече след себе си куп кофти усложнения.

Новината за пропадането щеше да стигне до ушите на новите мъгляни по един или друг начин и те най-накрая щяха да разберат смисъла на посланието.

Лекарството действаше. Новите мъгляни вече имаха съюзници вътре в града. Небесата се бяха продънили.

Жилетката на Толи най-накрая спря да я подмята нагоре-надолу и тя спря някъде в средата на игрището, където тревата беше покрита с ледени късове, тресящи се замбонита, кикотещи се кримита и няколко невинни кънкьори, пострадали при пропадането, които сега със сигурност благодаряха на провидението, че бънджи жилетките са задължителни на пързалката. Тя се огледа за Зейн и видя, че инерцията от пропадането го беше запратила в една от вратите на игрището. Втурна се нататък, оглеждайки кримитата, покрай които притичваше. Татуировките им бясно пулсираха, задействани от антикрасивата магия на пропадането. За щастие никой не беше пострадал, ако не се броят няколко натъртвания и малко опърлена коса.

— Получи се, Толи! — изумено прошепна Фаусто, все още стиснал парче лед, когато профуча покрай него. Тя продължи да тича напред.

Зейн се кискаше истерично, оплетен в мрежата на вратата. Когато зърна Толи, той се провикна с цяло гърло: „Г-о-о-о-ол!“.

Тя с облекчение се стовари върху тревата и чак сега си позволи да се отдаде на газиращото удоволствие от случилото се — светът се променяше пред очите й. Имаше чувството, че с един поглед можеше да обхване всяко лице в публиката и ясно да види изражението му под нереално ярката светлина на прожекторите. Десет хиляди души се бяха вторачили в нея, поразени и изпълнени с благоговение.

Толи си представи как в този момент би могла да произнесе слово, да им разкаже за операцията, за мозъчната аномалия и за ужасната цена, която плащат, за да са красиви — да им обясни, че да си красив е равносилно на това да си тъп и че техният безгрижен живот е напълно празен и безсмислен. Сигурно в момент като този стъписаната тълпа щеше да чуе посланието й.

С планираното от тях пропадане двамата със Зейн искаха да изпратят послание на новите мъгляни, но това не беше единствената цел. Те си даваха сметка, че случка от този порядък ще държи кримитата газирани поне още няколко дни, но дали такива преживявания биха променили красивите без помощта на хапче? От начина, по който Фаусто я погледна, Толи разбра, че това сигурно е възможно. Сега, докато наблюдаваше лицата в тълпата — нови красиви, красиви от втора степен и дори трошливи, всичките еднакво стъписани — тя се запита дали пропадащите небеса не бяха предизвикали нещо повече у тях от обичайния шок.

Във всеки случай посланието им стигна до града. По игрището сновяха охранители с аптечки за оказване на бърза помощ. Толи никога не беше виждала накуп толкова много паникьосани красиви от втора степен. Също като зрителите, те изглеждаха напълно изумени, че подобна катастрофа е възможно да се случи тук, в града. Левитиращите камери, подготвени да предават срещата, сега сновяха над терена и снимаха пораженията. В края на деня Толи си даде сметка, че кадрите от пропадането ще бъдат излъчени във всички градове на планетата.

Тя си пое дълбоко въздух. Чувстваше се също като в детството, когато за първи път пусна сама фойерверк-изненадата, че натискането на един малък бутон може да произведе такъв шум, и уплашена, че е направила беля. Когато първоначалната еуфория отмина, Толи усети как, въпреки внимателното прикритите следи, някой рано или късно ще се досети, че пропадането е било предварително планирано.

Внезапно изпита остра нужда от присъствието на Зейн, от неговата мълчалива подкрепа и премина на бегом оставащото разстояние до футболната врата. Той най-после се беше освободил от разкъсаната мрежа и двама охранители пръскаха лицето му с медицински спрей. Толи ги разбута и го прегърна.

Навсякъде по терена имаше охранители, затова тя заговори на сленга на красивите:

— Голямо газиране, а?

— Тотално — отговори той. Зейн нямаше временна татуировка на челото, но тя и така усещаше ускорения пулс на сърцето му изпод дебелото зимно яке.

— Счупен ли си някъде?

— Не, само наболява. — Той предпазливо попила едната половина на лицето си; върху бузата му имаше червени следи, отпечатани от мрежата. — Май отбелязахме точка, а?

Тя се изкиска и нежно целуна наранената му буза, после доближи устни до ухото му.

— Действа! Наистина действа! Вече нищо не може да ни се опре.

— Така е.

— След този случай в Новата Мъгла трябва да разберат, че лекарството действа. Ще ни изпратят още хапчета и тогава всичко ще се промени.

Той се отдръпна и кимна, после се приведе да я целуне по ухото и тихо промърмори:

— А ако не са схванали съобщението, ще се наложи ние да излезем навън и да ги потърсим.