Метаданни
Данни
- Серия
- Грозните (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uglies, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анелия Янева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2019)
Издание:
Автор: Скот Уестърфийлд
Заглавие: Грозните
Преводач: Анелия Янева
Издател: ИК „Пан“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Редактор: Любомир Русанов
Художник: Иван Домузчиев
Коректор: Веска Шишкова
ISBN: 978-954-660-013-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6816
История
- —Добавяне
Сами в нощта
Толи и Шай стигнаха пещерата първи.
Крой пристигна няколко минути по-късно. Той и сърфът му разцепиха водопада внезапно, без предупреждение, подобно на взрив от водни пръски и проклятия. Крой се прекатури в тъмното и тялото му се затъркаля по каменния под с тъпи удари.
Толи изпълзя от дъното на пещерата с фенерче в ръка.
Крой разтърси глава и изохка.
— Изплъзнах им се.
Толи погледна към входа на пещерата и плътната водна завеса на водопада, която ги криеше в нощта.
— Дано да е така. Къде са останалите?
— Представа нямам. Мади ни каза да се пръснем в различни посоки. Само аз бях сам, затова започнах да кръжа из зеления пръстен, за да ги заблудя. — Той отпусна глава назад, все още дишайки тежко. Джипиес навигаторът изпадна от едната му ръка.
— Брей! Значи си бил доста бърз.
— И още как! При това без противоударни гривни.
— Нали стигна все пак. Поне имаш обувки — каза Толи. — Преследваха ли те?
Той кимна.
— Гледах да не ме изпускат от поглед колкото се може по-дълго. Повечето от извънредните се лепнаха за мен. Но в зеления пръстен имаше още цяла банда със сърфове. Градски дечурлига. Извънредните съвсем оплетоха конците.
Толи се усмихна. Декс, Ан и Сузи добре си бяха свършили работата.
— Давид и Мади добре ли са?
— Представа нямам — отговори тихо той. — Тръгнаха веднага след теб и май никой не ги проследи. Мади каза, че отиват право към руините. Трябва да се срещнем с тях там утре през нощта.
— Чак утре? — възкликна Толи.
— Нали разбираш, Мади искаше да остане известно време насаме с Давид.
Толи киша, но сърцето й се сви. Сега Давид имаше нужда от нея. Поне се надяваше да е така. Мисълта, че той ще трябва да се изправи пред смъртта на Аз без нея още повече стегна хватката на ледения юмрук, който стискаше стомаха й.
Е, нали Мади беше с него. В края на краищата Аз беше неин съпруг, а Толи само веднъж го беше срещала. И въпреки това…
Тя въздъхна. Опита си да си спомни последните си думи към Давид и й се прииска да са били топли и успокоителни. Даже нямаха време да се прегърнат преди раздялата. От нападението на извънредните над Мъглата Толи не се беше отделяла от Давид, с изключение на онзи един час в бурята, а сега трябваше да изкара цял ден без него.
— Може би е редно аз да отида до руините. Ще тръгна от тук още тази вечер.
— Не върши глупости — каза Крой. — Извънредните още дебнат наоколо.
— Но ако имат нужда от нещо…
— Мади каза да ти предам да не го правиш.
Астрикс и Райд пристигнаха половин час по-късно, влязоха в пещерата много по-внимателно от Крой, нетърпеливи на свой ред да разкажат как са се измъкнали от извънредните. Бягството им било трудно и рисковано, но въпреки това успели да заблудят преследвачите, които били стъписани от всичко, случило се тази нощ.
— Дори не успяха да ни доближат — каза Астрикс.
Райд тръсна глава.
— Бяха плъзнали навсякъде.
— Май излиза, че сме спечелили битката — заключи Крой. — Успяхме да ги бием на тяхна територия. Направихме ги на глупаци.
— Сигурно вече не е необходимо да се крием в тоя пущинак — каза Райд. — Все едно сме още грозни и правим някой номер. Но ще разкрием истината пред целия град.
— А ако ни хванат, Толи ще дойде и ще ни освободи! — викна Крой.
Толи се опита да се усмихне в отговор на въодушевените им викове, но знаеше, че няма да намери покой, докато отново не види Давид. Не би могла да чака до следващата нощ. Чувстваше се като изгнаница, отделена от единствения човек, който имаше значение в живота й.
Шай най-после заспа, свита в тясна пукнатина, след като дълго се беше оплаквала, от влагата, която разваляла прическата й и настояваше да я върнат обратно у дома. Толи отиде на мястото, където спеше приятелката й и се сгуши до нея, опитвайки се да забрави за щетите, причинени на мозъка й от операцията. Добре поне, че новото тяло на Шай не беше така болезнено слабо; сега го чувстваше меко и топло в студената влага на пещерата. Притисната до Шай, Толи най-накрая спря да трепери.
Но мина много време, преди да успее да заспи.
Разбуди я ароматът на ПадТай.
Крой беше открил в раницата й пакетите с дехидратирана храна и пречиствателя и сега приготвяше закуска с вода от водопада, опитвайки се очевидно да умилостиви Шай.
— Мога да преживея едно малко бягство, но се чудя как ще ме мъкнете от тук нататък със себе си, момчета. До гуша ми дойде от цялата тая революция. Освен това ме гони ужасен махмурлук и имам спешна нужда да си измия косата.
— Имаш цял водопад на разположение — каза Крой.
— Но той е страшно студен! И ми писна от тия игрички на първобитни хора.
Толи изпълзя от скалната пукнатина с вдървени крайници и отпечатъци на камъните по тялото си. През водната завеса на водопада видя да се здрачава. Запита се дали някога пак ще успее да заспи нощем.
Шай беше приклекнала на един камък, ровеше из порцията си ПадТай и мрънкаше, че не е достатъчно пикантно. Кална, облечена в изпоцапан вечерен тоалет и прилепнала по лицето коса, тя продължаваше да е ослепителна. Райд и Астрикс я наблюдаваха мълчаливо, обхванати от нещо като благоговение пред външния й вид. Двамата бяха стари нейни приятели, избягали в Мъглата още по времето, когато тя се е изплашила първия път, затова сигурно от месеци не бяха виждали красиво лице. По всичко личеше, че никой няма нищо против мрънкането й.
Още едно предимство на това, да си красив е, че хората приемат досадните ти навици.
— Добро утро — каза Крой. — ПадТай, или ВегиОриз?
— Което става по-бързо — протегна се Толи. Нямаше търпение да тръгне към руините.
Когато падна мрак, Толи и Крой се измъкнаха иззад водопада. По небето нямаше и следа от извънредните. Толи се съмняваше, че някой би дошъл да ги търси толкова далече. Четиридесет минути от града бързо каране със сърф беше голямо разстояние.
Дадоха знак на останалите, че пътят е чист и всички поеха нагоре по течението на реката към мястото, където един от завоите й се приближаваше най-много до руините. По време на дългото пътуване пеша четиримата грозни си помагаха, споделяйки тежестта на сърфовете и провизиите. Шай беше престанала да мрънка и мълчеше, намусена и махмурлия. Ходенето пеша очевидно не я затрудняваше. За последните две седмици не беше изгубила закалката от тежката физическа работа в Мъглата, а и благодарение на операцията имаше оформени нови красиви мускули. Въпреки това пак настоя да я върнат у дома, сякаш мисълта да се върне сама изобщо не й минаваше през ума.
Толи се запита какво ли наистина щяха да правят с нея. Даваше си сметка, че този въпрос няма прост отговор. Мади и Аз двайсет години безполезно бяха търсили лек. Но въпреки това не можеха да оставят Шай в такова състояние.
Независимо че щом се излекува, омразата й към Толи щеше да се върне с нова сила.
Кое беше по лошото: приятел с мозъчна аномалия, или такъв, който те ненавижда до смърт?
Стигнаха покрайнините на руините след полунощ и приземиха сърфовете при изоставената сграда, където Толи и Давид бяха пренощували.
Давид чакаше отвън.
Изглеждаше изтощен, а тъмните кръгове под очите му личаха дори на лунна светлина. Но въпреки това той взе в обятията си Толи щом тя слезе от сърфа, притисна я силно към себе си и тя облекчена отвърна на прегръдката му.
— Добре ли си? — прошепна тя и в същия момент се почувства ужасно глупаво. Какво би могъл да й отговори? — О, Давид, разбира се, че не си добре. Съжалявам, аз…
— Знам. — Той се отдръпна и й се усмихна.
Толи въздъхна с облекчение и стисна ръцете на Давид, сякаш да се увери, че наистина стои пред нея.
— Толкова ми липсваше — каза тя.
— И ти на мен. — Той я целуна.
— Вие двамата сте толкова сладки — намеси се Шай, разресвайки косата си с пръсти след ветровитото пътуване.
— Здрасти, Шай — уморено й се усмихна Давид. — Вие двете ми се виждате гладни.
— Само ако имаш нормална храна — отговори Шай.
— Боя се, че нямам. Само три вида инстантно къри.
Шай демонстративно изпъшка и се промъкна край него в порутената сграда. Той я проследи с поглед, но в очите му нямаше и следа от обожанието на Райд и Астрикс. Сякаш не забелязваше красотата й.
После се обърна.
— Най-после да извадим късмет.
Толи се взря в умореното му лице с издължени черти.
— Наистина ли?
— Таблетът, който носеше д-р Кейбъл, още работи. Мама извади предавателя, така че не могат да ни проследят по него, и сега проучва базата данни на Кейбъл.
— Какво търси?
— Бележките й по превръщането на красивите в агенти на „Извънредни ситуации“. И то не само физически — той я придърпа по-силно към себе си, — но също така и как премахват мозъчната аномалия. Всичко, до което родителите ми не са могли да се доберат, докато са били лекари!
Толи преглътна.
— Шай…
Той кимна.
— Според мама тя може да бъде излекувана.