Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грозните (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uglies, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2019)

Издание:

Автор: Скот Уестърфийлд

Заглавие: Грозните

Преводач: Анелия Янева

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Иван Домузчиев

Коректор: Веска Шишкова

ISBN: 978-954-660-013-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6816

История

  1. —Добавяне

Част I
Да се превърнеш в красив

Не е ли хубаво да създадеш общество само от красиви хора?

Янг Юан[1], цитирана от Ню Йорк таймс

Градът на новите красиви

Небето на ранното лято имаше цвят на котешко повръщано.

Е, помисли си Толи, преди това ще трябва известно време да храниш котката си само със сьомга, за да се получи желаният розов цвят. Бягащите по небето облаци наистина имаха вид на риби, които високият вятър е почистил от люспите. С угасването на светлината тъмносините пролуки на нощта започваха да се провиждат като обърнат наопаки океан, бездънен и студен.

При всяко друго лято, залез като този, би изглеждал красив. Но вече нищо не беше красиво, откакто Перис стана красив. Гадно е да загубиш най-добрия си приятел, пък било то и само за три месеца и два дни.

Толи Янгблъд чакаше да мръкне.

Тя можеше да види „Града на новите красиви“ през отворения си прозорец. Парти-кулите вече светеха и виещи се редици от запалени факли очертаваха блещукащи пътеки в градините на удоволствията. Няколко пълни с горещ въздух балони напираха да се откъснат от привързания за тях товар, устремени към здрачаващото се розово небе, а техните пасажери обстрелваха съседните балони и прелитащите парапланери с безопасни фойерверки. Изблици на смях и силна музика отскачаха по повърхността на водата като хвърлени косо речни камъчета, а острите им ръбове горяха нервите на Толи.

Отвъд пределите на града, очертани от черния кръг на реката, всичко тънеше в мрак. Грозните бяха вече в леглата по това време.

Толи изключи своя интерфейс-пръстен и каза „лека нощ“.

— Сладки сънища, Толи! — отговори стаята.

Толи сдъвка хапчето за почистване на зъбите, намачка с юмрук възглавницата си и пъхна под завивките старата портативна грейка — същата, която произвеждаше топлина, равна на тази, което би произвело тялото на спящ човек горе-долу с размерите на Толи.

После изпълзя през прозореца.

Навън, където нощта най-сетне беше добила въгленочерен цвят, тя внезапно се почувства по-добре. Може планът й бе глупав, но и така да е, пак беше по-разумен от това да прекара поредната безсънна нощ, обзета от самосъжаление. По познатата зашумена пътечка надолу към водата не й беше никак трудно да си представи, че Перис тихо се прокрадва след нея едва сдържайки смеха си, готов цяла нощ да шпионира новите красавци заедно с Толи. Двамата бяха измислили как да надхитрят пазача на къщата още като бяха на дванайсет, когато разликата от три месеца във възрастта им изобщо нямаше значение.

„Приятели завинаги“, прошушна Толи и прокара пръст по финия белег на дясната си длан.

Водата проблясваше сред листака и до момичето достигна шумът от плясъка на малките вълнички, образувани от преминаващите по реката скимъри. Тя се притаи сред тръстиката. Лятото винаги е било най-подходящият сезон за шпионски експедиции. Тревата е висока, никога не става студено, пък и не си сънен и недоспал в училище на следващия ден.

Е, сега Перис можеше да спи до колкото късно си поиска. Това е само едно от предимствата да бъдеш красив.

Старият мост се простираше внушително над реката, а огромната му метална рамка се сливаше с черното небе. Той беше построен толкова отдавна, че се държеше благодарение на собствената си тежест, без помощта на стоманени въжета. След милион години, когато градът отдавна щеше да се е превърнал в развалини, този мост щеше да е единственият оцелял, подобно вкаменелост на древен скелет.

За разлика от останалите мостове в „Града на новите красиви“ старият мост не можеше да говори и да докладва за преминаващите по него, което беше най-важното. Но дори и безмълвен, на Толи този мост винаги й се струваше мъдър, пропит от знание като някое старо дърво.

Очите й вече напълно привикнаха с тъмнината и й трябваха само няколко секунди, за да открие кордата, завързана за обичайния камък. Толи я издърпа и чу плясъка на въжето, което изпадна от скривалището си в подпорите на моста. Тя продължи да тегли, докато невидимото рибарско влакно се превърна в мокро въже с навързани по него възли. Другият му край беше здраво стегнат о металната рамка на моста. Толи опъна въжето и го завърза за обичайното дърво.

Наложи се отново да приклекне в тръстиката, докато премине поредният речен скимър. Хората, които танцуваха на палубата му, не забелязаха въжето, опънато между моста и брега. Така и никой не успя да го забележи досега. Новите красавци винаги бяха толкова погълнати от забавленията, че не обръщаха внимание на дребните неща, които не са си на мястото.

Когато светлините на скимъра се изгубиха в мрака, Толи използва цялата си тежест, за да изпробва въжето. Веднъж краят му откъм дървото беше доста хлабаво вързан и двамата с Перис се залюляха напред-назад във въздуха насред реката, преди да цопнат в студената вода. Тя се усмихна при този спомен, осъзнавайки, че предпочита да се върне във времето на онази експедиция — подгизнала и зъзнеща, но с Перис, отколкото да е суха и на топло като сега, но сама.

Провиснала с главата надолу, докато с ръце и колене стискаше възлите по въжето, Толи се промуши през металната рамка на моста, после се прокрадна по железния му скелет чак до „Града на новите красиви“.

Знаеше къде живее Перис от единственото съобщение, което той си направи труда да й изпрати, откакто беше станал красив. Перис не й даде точния си адрес, но Толи знаеше как да декодира наглед случайните цифри в края на пинга[2]. Те я отведоха до място, наречено „Къщата на Гарбо“, в хълмистата част на града.

Никак нямаше да е лесно да се добере до там. При съвместните си експедиции Толи и Перис не се отдалечаваха много от брега, където гъстата растителност и тайните кътчета в „Града на грозните“ им помагаха да се скрият. Но сега Толи трябваше да стигне до центъра на острова, където украсените карнавални платформи и купонджиите изпълваха ярко осветените улици по цяла нощ. Новоизлюпените красавци като Перис винаги живееха в центъра на най-лудия купон.

Толи знаеше маршрута наизуст, но направеше ли само един погрешен завой, щеше да изгори. Без интерфейс-пръстена тя беше невидима за превозните средства. Щяха да минат през нея като през въздух, сякаш на улицата няма никой.

Но и без това Толи беше госпожица Никоя на това място.

Нещо по-лошо, тя беше грозна. Искаше й се поне в очите на Перис да не изглежда толкова грозна. Надяваше се той да я види по различен начин.

Толи нямаше представа какво може да направят с нея, ако я хванат. Сигурно нямаше да е просто наказание като това за „забравен“ интерфейс-пръстен, бягане от час, или пък защото си изиграл къщата и си пуснал музиката по-силно от позволеното. Всички правят такива нарушения и си отнасят наказанието заради тях. Но двамата с Перис винаги много внимаваха да не ги хванат по време на техните експедиции. Да пресечеш реката си беше сериозна работа.

Сега обаче беше твърде късно да се тревожи за това. И какво биха могли да й направят в края на краищата? Само след три месеца тя самата щеше да е вече красива.

Толи пълзеше близо до реката, докато не стигна „Градината на удоволствията“, после се шмугна в тъмната сянка на алея с плачещи върби. Под тяхното прикритие продължи да върви напред, успоредно на пътечка, осветена от малки пламъчета.

Двама новоизлюпени красавци се разхождаха по пътеката и Толи замръзна на място, но те не усетиха нищо, впили поглед един в друг, твърде заети със себе си, за да забележат свитото в тъмнината тяло. Толи мълчаливо ги проследи с поглед и усети онова топло чувство, което обикновено събуждаше у нея всяко красиво лице. Дори когато, скрити в сенките с Перис, шпионираха красавците и се надсмиваха над глупавите неща, които те говорят и вършат, двамата пак не можеха да откъснат поглед от лицата им. Имаше нещо хипнотизиращо в огромните им съвършени очи, нещо, което те кара да не пропускаш и думичка от казаното от тях, кара те да ги закриляш срещу опасностите, да ги правиш щастливи. Защото са толкова… красиви.

Двамата красиви се изгубиха зад завоя и Толи тръсна глава, за да се освободи от сантименталните мисли. Не беше дошла тук да зяпа. Тя беше нарушител, шпионин, една от грозните. И имаше мисия.

Градината се извиваше сред града като река от светлина, която тече между ярко осветените парти-кули и домове. След още няколко минути пълзене Толи изплаши една двойка, скрита сред дърветата (това все пак беше „Градина на удоволствията“), но в тъмното те не успяха да видят лицето й и само й се подиграха, когато смотолеви някакво извинение и се измъкна заднешком. Тя също не ги разгледа добре — мярна й се единствено плетеница от съвършени крайници.

Най-накрая градината свърши няколко пресечки от мястото, където живееше Перис.

Толи надзърна иззад завесата от лозови листа. Толкова далече двамата с Перис никога не бяха стигали, ето докъде я доведе нейният план. От тук нататък нямаше как да се крие по оживените и осветени улици. Тя допря пръсти до лицето си и почувства широкия нос и тънките устни, прекалено високото чело и заплетените на кълбо ситни спирали коса. Само крачка извън храстите и веднага щяха да я спипат. Лицето й сякаш изгаряше под светлината, когато тя случайно попаднеше върху него. Какво правеше тук? Сега трябваше да е в тъмния Град на грозните, очаквайки да дойде и нейният ред.

Трябваше да види Перис, трябваше да говори с него. Всъщност не беше съвсем сигурна защо се налага непременно да говорят, освен че се поболяваше при спомена за хилядите им разговори вечер преди да заспят. Бяха прекарвали заедно всеки ден още от малки, а сега… нищо. Може би ако успееха да поговорят дори само за няколко минути, тя най-после ще престане да приказва мислено с празното пространство пред нея. Три минути можеха да се окажат достатъчни, за да я крепят през оставащите три месеца.

Толи огледа улицата в двете посоки, търсейки задни дворове, през които да се промъкне, и тъмни входове, където да се скрие. Чувстваше се като алпинист, попаднал на отвесна скала, който търси пукнатини и ръбове, за да се задържи.

Движението се поразреди, но тя продължаваше да чака, потривайки белега на дясната си длан. Накрая въздъхна, прошепна „Приятели завинаги“ и пристъпи напред към светлото.

От дясната й страна се разнесе гръм като от експлозия, тя отскочи обратно в тъмното, препъна се в лозницата и тежко падна на колене в меката почва, убедена, че ей сега ще я заловят.

Но какофонията постепенно придоби пулсиращ ритъм. Оказа се, че идва от барабанен механизъм, който тежко си проправяше път надолу по улицата. Широк колкото къща, той се тресеше целият от движението на дузините си механични ръце, които биеха по барабани от всякакъв размер. Следваше го растяща тълпа от купонджии, които подскачаха и танцуваха под неговия ритъм, пиеха и чупеха празните бутилки в корпуса на огромната неуязвима машина.

Толи се усмихна. Гуляйджиите носеха маски.

Машината разхвърляше подире си маски, опитвайки се да привлече колкото се може повече участници в този импровизиран парад: дяволски мутри и ужасяващи клоуни, зелени чудовища и сиви извънземни с огромни полегати очища, котки и кучета, лица с криви усмивки или огромни носове.

Процесията се движеше бавно и Толи се отдръпна обратно под прикритието на гъстата зеленина. Неколцина от шествието минаха толкова близо до нея, че противната сладникава миризма на техните бутилки изпълни носа й. Минута по-късно, когато машината се беше изтърколила една пресечка по-надолу, Толи изскочи от прикритието си и грабна от паважа една изоставена маска. Материята беше мека и се огъна под ръката й, все още топла от калъпа във вътрешността на машината.

Преди да я притисне към лицето си, Толи видя, че маската има същия цвят на котешко повръщано като залеза, дълга зурла и две малки розови уши в добавка. Интелигентната материя, от която беше изработена, веднага прие формата на лицето й и маската прилепна идеално.

Толи си проправи път измежду пияните танцьори, стигна противоположния край на процесията и хукна надолу по улицата към „Къщата на Гарбо“, скрита под свинската зурла.

Бележки

[1] Янг Юан — бивша претендентка в конкурса за красота Miss Intercontinental, дисквалифицирана заради претърпяна пластична операция. — Б.пр.

[2] ping — съкращение от Packet Internet Grooper — програма, която се използва за указание дали определен компютър или адрес в интернет е включен и работи и дали е достъпен за комуникация в интернет. — Б.пр.