Ан Госини
Предговор

След като през 2004 година се появиха „Неиздавани разкази за малкия Никола̀“, идва ред на четирийсет и пет други, също неиздавани. Дойде време историите, публикувани между 1959 и 1965 година във вестник „Сюд-Уест Диманш“ и в списание „Пилот“, да напуснат мрака на бащиния ми архив и да излязат на бял свят за радост на читателите, които ще им се наслаждават.

В това продължение на „Неиздаваните разкази за малкия Никола̀“ ни предлага нови пакости на най-прочутия малък ученик. За кой ли път авторите ни смайват с невероятните „подвизи“ на своите герои. Ето няколко примера, от които на читателите направо ще им потекат лигите и дори може малко да им загорчи.

В тези истории Анян се поддава на корупция, с пълна сила се връща бабата (майката на майката). Освен това ще последваме Никола̀ при бръснаря. В двора на училището, в запустелия двор и в градинката Никола̀, Алсест, Рюфюс, Йод, Жофроа, Жоашен и останалите проявяват удивително въображение и ни готвят всевъзможни изненади.

Накратко — благодарение на възхитителната алхимия, смесваща детския език, предаден от Госини, и поетичния, закачлив и неподражаем рисунък на Семпе, магията е пак в действие! Всяка една историйка, свежа, нежна, весела, понякога вълнуваща, буди у нас безгрижно удоволствие, все едно че сме деца или пък си спомняме детството. Ако сме от отбора на тези, които си го спомнят, ще оценим, че в нито един момент не ни домъчнява за него.

Създаден преди петдесетина години, малкият Никола̀ очарова всяко едно поколение. А и как няма да е изключителна съдбата му, след като е плод на приятелството между двама творци като Госини и Семпе? След като в основата лежат детските спомени на такива две всепризнати величия?

Това неподлежащо на определение прелестно творение покорява всички поколения. Кой пръв е казал: „Прочети това, чудесно е!“. Възрастният или детето? Бащата или синът? Бабата или внучката? Не се знае, всеки иска той пръв да е направил гениалното откритие!

Макар привидно малкият Никола̀ да се движи в един реален свят, баща ми и Жан-Жак Семпе в действителност са описали вълшебна вселена, в която децата възприемат възрастните с трезв, ироничен, но винаги умилен поглед, докато възрастните пък по най-незрял начин разрешават помежду си съвсем наужким реални проблеми!

Хватката е всякога успешна, тъй като е огледало на самия живот — та кое дете не е наблюдавало действията на своите родители, съмнявайки се, че правото е на тяхна страна? Кой възрастен не се е блазнил да стане отново дете, та да му подхожда да се посбие със съседа си или да прави хартиени самолетчета в службата си?

Но Никола̀ е звезда и заслужаваше да се отнесат с него като към звезда! Затова и Жан-Жак Семпе взе пак перото и направи нови илюстрации за десетина от разказите на моя баща, към които рисунките не се намериха.

Дали завесата е паднала завинаги подир приключенията на малкия Никола̀, след като вече държите в ръцете си тези нови неиздадени досега разказчета? Действително ли представлението е свършило? Може би не… Нека се доверим на безграничното въображение на творците!

Ако малкият Никола̀ се бе появил в театрално представление, зрителите биха ръкопляскали толкова, че момченцето би следвало да излезе на бис.

Тъкмо това е въпросният бис!