Джули Гарууд
Сладки приказки (32)

Тридесет и първа глава

Беше почти девет, когато Оливия се прибра в дома си след болницата. Грейсън я последва с колата си и изчака да влязат в апартамента й, преди да подхване отново упреците.

— Ако той имаше нож…

— Нямаше.

— Ако…

Тя влезе в кухнята, за да си вземе нещо за пиене.

— Ти го държеше на мушка. Какво можеше да ми направи той? — Прекалено късно осъзна, че въпросът й е глупав.

— Например да се скрие зад теб? Можеше да ти строши врата. Можеше да…

— Но не успя.

Ронан пристигна и прекъсна лекцията, която Грейсън се канеше да й изнесе.

Оливия му каза да си вземе нещо за ядене или пиене. Той си взе една кола и седна срещу нея.

Грейсън не спираше да крачи.

— Трябваше да проверя по-скоро — каза той на Ронан.

— Когато Оливия спомена, че Лоугън е бивш наркоман, трябваше да го проверя, за да съм сигурен, че е чист… да си свърша работата, по дяволите. Не съм внимавал достатъчно. Той можеше да я убие.

— Джейн ще се оправи — увери го Оливия.

Ронан се усмихна.

— Грейсън говореше за теб.

— А.

— Няма по-импулсивни хора от наркоманите на кокаин — отбеляза Ронан. — Къде е Лоугън сега?

— Закараха го в болницата да му промият корема и после ще го пратят в затвора — отвърна Грейсън. Той поклати глава. — Всичко, излязло от устата на този негодник, е било лъжа. Не е живеел в защитено жилище, работил е във фирмата за коли под наем само два месеца. — Той застана пред дивана и добави: — И със сигурност не е ходил на сбирки на бившите наркомани. Обзалагам се, че се е друсал всяка вечер.

Оливия се обърна към Грейсън.

— Знаеше ли, че той се опитва да отрови Джейн?

— След като установих, че всичко, което той говори, е лъжа, се обадих на доктор Пардио и му казах за подозренията си. Той се съгласи, че всичко потвърждава тази теория. Казах му, че ще заведем Джейн в болницата. Исках да се уверя, че ти си в безопасност и се опитах да те предупредя, когато ти ми се обади.

— Отидохме в апартамента на Лоугън — обясни Ронан. — Истинска дупка. Намерихме арсеника там.

— Отровата се задържа в кръвта само два-три дни — каза Грейсън. — Лоугън е внимавал да й я дава така, че когато Джейн отиде в болницата, кръвта й да се е изчистила. Давал й е малки дози, колкото да отслаби организма й. Мисля, че се е надявал ракът й да се завърне.

На вратата се позвъни и Грейсън отиде да отвори. Красива млада руса жена със сини очи и ослепителна усмивка стоеше там и чакаше да я пуснат да влезе.

— Колинс — каза той.

Усмивката й стана още по-широка.

— Грейсън.

След като двамата се запознаха, тя се втурна покрай него. Беше започнала да вика още преди да стигне до Оливия.

— Казах ти, че Лоугън не е стока. Не ти ли казах?

— Може да си го споменала…

— Ако имах пистолет…

— Не довършвай — прекъсна я Оливия. — Тук има двама агенти от ФБР.

Колинс се завъртя бързо.

— Двама?

Ронан стоеше точно зад нея. Двамата се взираха един в друг няколко секунди, без да промълвят и дума. Оливия ги гледаше очарована. Почти видя електричеството, което прехвърчаше помежду им.

Грейсън ги представи един на друг. Колинс се усмихна на Ронан, после се обърна и продължи да нарежда:

— Обадих се на Сам и й казах. И тя не вярваше, че Лоугън се е променил. — Тя подпря ръце на кръста си и се обърна към Грейсън. — Вие как разбрахте?

Оливия изстена. Колинс го беше подсетила отново. Той разказа историята и докато я завърши, отново беше побеснял.

— Не задавай повече въпроси, Колинс — помоли я Оливия.

— Само един — продължи тя. — Как открихте апартамента му?

— Дал е адреса си, когато е кандидатствал за работа.

Ронан трудно следеше разговора. Не можеше да спре да зяпа Колинс.

— Ще отида да си взема сладолед. Искаш ли? — попита Оливия.

— Да. Гроздов.

След пет минути Грейсън и Ронан стояха един до друг и гледаха двете жени.

— Защо толкова харесвате сладолед? — попита Ронан.

— Свикнахме да го ядем по време на химиотерапията — отвърна Колинс невъзмутимо. — Студеното успокояваше раните в устите ни.

Двете лапнаха сладоледите си едновременно. Грейсън изстена.

— Хайде, стига вече.

Оливия знаеше какво си мисли той. Езикът й облизваше върха на сладоледа, без да откъсва поглед от Грейсън.

— Искаш ли? — попита тя невинно.

— Боже — измърмори Ронан.

— Трябва да се махна оттук — каза Грейсън и изгледа Оливия навъсено.

Ронан го плесна съчувствено по гърба.

— Идвам с теб.