Джули Гарууд
Сладки приказки (26)

Двадесет и пета глава

Апартаментът на Робърт Маккензи беше въплъщение на богатството. На всяка стена имаше оригинални картини, редки антики се допълваха с елегантните мебели, красиви килими покриваха блестящия паркет на пода. Грейсън мина покрай една маса с ваза на нея, за която знаеше, че струва повече от десет хиляди долара. Запита се чия пенсия е отишла за скъпата вещ.

Един ключар в момента се бореше с бравата на кабинета. Един от агентите обясни на Грейсън, че това продължава вече двайсет минути.

Ключарят го чу.

— Не съм виждал никога такава ключалка. Много е сложна.

Грейсън направи знак на Ронан.

— Искаш ли да се справиш с това?

Ронан пристъпи напред.

— Да, ей сега.

Ключарят се дръпна настрана.

— Казвам ви, много е сложна.

— Да, разбрах — кимна Ронан и посегна към инструмента, който държеше мъжът. Той се наведе на нивото на ключалката и след няколко движения с ръката натисна дръжката и вратата се отвори.

Ключарят зяпна от почуда.

— Как го направихте?

Как? Ронан беше израснал в града и знаеше най-различни номера, повечето от тях незаконни. Ето как. Но нямаше да обяснява на някакъв непознат за миналото си, нито да се хвали, че на десет години е можел да отключи всяка ключалка. Вместо това смотолеви:

— Просто извадих късмет.

Агентите се втурнаха в кабинета с камери. Всичко се документираше и записваше. Грейсън и Ронан насочиха вниманието си към стените. Те огледаха внимателно всяка една и накрая бяха единодушни коя е подвижната. Отне им известно време да открият как се отваря, но щом намериха мястото и го натиснаха силно, част от стената, широка около метър и двайсет, се отвори и зад нея се показа малка стаичка. По едната й стена имаше шкафове с папки, а една купчина папки стоеше върху безупречно чистото бюро в средата.

Грейсън и Ронан първи се заеха с папките. Те прегледаха няколко и извикаха двама следователи, които, след няколко часа задълбочена работа, потвърдиха това, което двамата агенти бяха предположили: Робърт Маккензи ръководеше една от най-изкусно създадените финансови пирамиди, които бяха виждали.

Всичко беше там. Педантичната му документация беше впечатляваща. За всеки инвеститор и депозит имаше отделни извлечения. Документираните трансакции показваха, че той е купувал акции, облигации и други финансови инструменти, но когато същите се появяваха в извлеченията за инвеститорите, беше очевидно, че количеството им се представяше като значително по-голямо. Купувайки десет дяла от акция и представяйки ги като сто дяла в извлечението на инвеститора, Маккензи си беше присвоявал разликата, без инвеститорът да подозира нищо. Броят на трансакциите, които той беше отчитал за всеки отделен месец, беше умопомрачителен и така ставаше почти невъзможно инвеститорите да следят случващото се.

Следователите предположиха, че някои от фирмите и акциите, чиито имена се появяваха в извлеченията, не съществуваха в действителност. В една счетоводна книга имаше списък от написани на ръка имена, които бяха зачеркнати, а тези имена се появяваха в извлеченията като покупки, а на следващ месец — като продажби. Ако някой инвеститор зададеше въпрос за конкретни ценни книжа, те вече щяха да са изчезнали. Точно като топче за пинг-понг Маккензи беше прескачал от един инвеститор на друг, без да спира за дълго никъде.

На инвеститорите се изпращаха доклади колко пари печелят и дори и в тези доклади Маккензи беше проявил изключителна находчивост. Един месец печалбите бяха по-скромни, на следващия — по-големи. Той дори беше представял няколко дребни загуби, за да изглежда положението по-реалистично.

Беше документирано, че някои инвеститори са получили обратно парите и печалбите си, но те бяха изключително малък брой. С харизматичността си и умението да убеждава, Робърт Маккензи вероятно беше внушавал на клиентите си да изчакат още по-големи печалби. Въпросът беше колко дълго би могъл да издържи, преди измамата му да излезе наяве. Единственият начин той да продължава да действа бе, като получава повече, отколкото връща… или харчи за разточителния си стил на живот.

Без съмнение, това беше най-сложно замислената измама, която Грейсън беше виждал. Беше гениална. Нищо чудно, че Оливия се беше затруднила толкова много в откриването на доказателства. Това беше лабиринт от лъжи.

Една дебела папка привлече вниманието на Грейсън. На нея пишеше името на Ерик Джоргъсън.

Грейсън взе папката и прегледа съдържанието й. На някои от страниците се виждаха имената на други хора, чиито инвестиции изглеждаха свързани с тези на Джоргъсън. Едно от имената беше Грета Кийн. Установи, че парите се движеха от единия към другия през сметката. Грейсън разбираше, че ще отнеме известно време да се анализират всички числа, но знаеше, че Хънтсман много ще се зарадва на тази информация, когато се сдобиеше с нея.

Папката на Джеф Уилкокс също беше там. Вътре имаше няколко подписани документи.

Грейсън ги погледна и задържа два листа, сравнявайки ги с други два, които лежаха на бюрото. Той извика Ронан.

— Виж това.

— Какво намери? — попита Ронан.

— Истински и подправени документи и на всички тях е подписът на Джеф Уилкокс.

— Но защо ги е запазил Маккензи? Дори само те могат да го пратят в затвора за години.

— Заради подписа на Уилкокс — обясни Грейсън. Той издърпа един лист, на който подписът на Джеф Уилкокс беше изписан десетина пъти. — Когато Маккензи е подправял подписа му, е искал да бъде сигурен, че изглежда като истинския.

— Ами парите на благотворителната фондация, която Уилкокс му е прехвърлил?

Грейсън събра всички листи и ги пъхна обратно в папката.

— Изглежда, че Уилкокс му ги е превел на доверие, Маккензи е загубил голяма част от тях в някаква рискова инвестиция, а останалите е задържал за себе си.

— Какъв човек — поклати глава Ронан.

— Да, рядък бисер — съгласи се Грейсън.

— Обзалагам се, че Оливия ще се радва да научи, че подозренията й са били основателни. Тя е била права през цялото време.

Грейсън се замисли за момент.

— Не мисля, че това ще я накара да празнува.

— Защо? Тя постигна целта си. Баща й вече няма да може да мами невинни хора.

— Така е — съгласи се Грейсън. — Но сега всички тези хора, които са вярвали на Робърт Маккензи, невинните клиенти, които са му дали своите трупани цял живот спестявания, ще научат истината — че са загубили всичко.