Джули Гарууд
Сладки приказки (24)

Двадесет и трета глава

Вероятна причина. Правният термин щеше да промени цялата игра.

Грейсън се свърза с офиса на ФБР в Ню Йорк, където щяха да продължат разследването. Тъй като сега имаше вероятна причина, той предполагаше, че няма да им отнеме много време, докато получат съдебната заповед, която щеше да попречи на Робърт Маккензи и Карл Симънс да разчистят сметките си.

След като отведоха Клайн и Воугъл от апартамента на Оливия, Джордж стана по-словоохотлив. На Оливия й се стори, че той искрено се разкайва, но нито Грейсън, нито Ронан повярваха, че той се измъчва от угризения.

Оливия направи на Джордж кафе, въпреки мръщенето на Грейсън, и седна до него, докато той говореше за грешките, които беше допуснал. Той беше сигурен, че Натали ще се разведе с него и преди Оливия да осъзнае какво става, тя вече го съветваше да обсъди проблемите си със сестра й.

— Трябваше да й кажа за дълга си. Той беше прав — каза Джордж и посочи с глава към Грейсън. — Наистина взех пари назаем от лихвар. Трябва да извадя цялата истина на светло. Как ще ми прости Натали, ако пазя тайни от нея? Може ли да й пратя есемес? — попита той Ронан, който беше взел телефона му. — Ще й кажа още сега.

— Не — отряза го Ронан.

— Джордж, не можеш да й съобщиш такова нещо с есемес или имейл. Трябва да седнеш с нея и да го обясниш. — Оливия не можеше да повярва, че според него беше приемливо да пусне бомбата с есемес. Как щеше да формулира случилото се? О, между другото, държа към петстотин хиляди на един, който ще ми счупи краката, ако не му върна парите скоро. — Може и да те разбере — каза му тя. — Ако първо й направят лоботомия — добави мислено. — Ако искаш, мога да ти помогна да й кажеш.

— Наистина ли?

Оливия кимна.

— Да.

Грейсън се канеше да завлече Оливия в дневната и да я попита какво прави, по дяволите, когато Джордж прошепна:

— И аз мога да ти помогна.

Оливия едва се сдържа да не сръга Грейсън и да му каже: „Видя ли защо трябва да си търпелив!“. Обаче не го направи. Не отклони вниманието си от Джордж и го попита:

— Как можеш да ми помогнеш?

— Той си има специални папки. — Гласът му стана по-уверен, след като беше взел решение да сподели тази информация. — Баща ти има скрити папки.

— Къде? — попита Грейсън с мрачен тон.

Джордж веднага млъкна. Оливия поклати глава към Грейсън.

— Къде си ги видял? — попита тя тихо.

— Не трябва… той ми е тъст и всичките ни пари с Натали са в инвестиционния му фонд.

На Грейсън и Ронан им се искаше да стиснат Джордж за гушата. Оливия запази спокойствие и отказа да се предаде.

— Крайно време е да покажеш, че си мъж, Джордж. — Тя постави ръката си върху неговата с искрено съчувствие и каза: — Постъпи както е редно.

Той разтри челото си и известно време мълча.

— Те са скрити в стената на кабинета му.

— Кабинетът му в Ню Йорк ли? — попита Ронан. — Или в Сан Франциско или Маями?

— В Ню Йорк. Кълна се, че никога не бихме предположили, че стената може да се мести. Тя е абсолютно гладка и равна. Изглежда точно като стена. Слава богу, той не знае, че аз съм го видял. Никой от нас няма право да влиза в кабинета му, дори и когато той е там. Вратата винаги е заключена. Веднъж даже се пошегувах по този въпрос. Казах, че там е по-укрепено от трезор и той избухна. Аз се шокирах. За пръв път го виждах да изпуска нервите си по този начин. Тази вечер отново видях грозната му страна.

— Кога видя папките? — попита Оливия.

— Преди около месец. Натали и майка ти бяха в трапезарията, а аз отидох да почукам на вратата на кабинета му, за да му кажа, че вечерята е готова. Вратата беше открехната. Изненадах се, защото това никога не се случва. Нямаше да надникна, но… нали знаеш… любопитството ми надделя.

— И какво видя?

— Баща ти беше с гръб към мен и прибираше една папка. Видях как цялата стена се премести. Веднага се дръпнах от вратата, защото знаех, че той ще ме убие, ако ме хванеше да го наблюдавам.

Телефонът на Грейсън иззвъня и той излезе от стаята, за да отговори на обаждането. Ронан се облегна на стената и започна да преглежда есемесите в телефона на Джордж, докато Оливия и Джордж продължаваха да говорят.

— Майка ми знаеше ли за мъжете, изпратени тук тази вечер? — попита Оливия.

— Мисля, че не. Тя обикновено повтаря всяка дума на баща ти. Смята, че така засвидетелства подкрепата си за него.

— Ами Натали? Тя знае ли?

— Не. Знаят само Карл Симънс и баща ти. От началото до края, всичко е тяхно дело.

Ронан току-що беше прочел един от множеството сърдити есемеси от Натали, която настояваше да знае къде, по дяволите, е Джордж, когато пристигна ново съобщение. След като го прочете, той каза:

— Кучият син ще се опита да унищожи документите.

Грейсън тъкмо се беше върнал в кухнята и Ронан му хвърли телефона. Той бързо прочете съобщението, изруга и каза:

— Да, точно това ще направи.

— Какво се е случило? — попита Оливия.

— Натали е изпратила съобщение на Джордж. Баща ти е решил да се върне спешно в Ню Йорк. В момента е на път за летището и ти, Джордж, си неблагодарник, защото си си тръгнал от партито. Явно то още продължава.

— Той е тръгнал за Ню Йорк сега? — попита Джордж. — Напуснал е партито, за да се прибере в дома си? Той има реактивен самолет, след два часа ще бъде в апартамента си.

— Макгроу е поел разследването в Ню Йорк — каза Грейсън. — Току-що ми се обади и аз му казах за папките в стената. Ще постави един агент на пост пред вратата на Маккензи, в случай че той успее да се промъкне покрай всички останали.

— Ами Симънс? — попита Ронан.

— Той си е тръгнал от партито веднага след бащата на Оливия. Ще го намерим.

— Ще ме арестувате ли? — попита Джордж ужасен.

— Да — отвърна Ронан. — Всъщност вече ще тръгваме.

— Изчакай, моля те — каза Оливия. — Искам да задам на Джордж още един въпрос.

— Добре — кимна Ронан.

Тя погледна Джордж в очите и попита:

— Мислиш ли, че Карл Симънс е наел някого да ме застреля?

Той се поколеба няколко секунди, после кимна.

— Способен е на това. Не бих си помислил подобно нещо преди година, но сега… да. Всъщност не бих се изненадал, ако той е опитал да те застреля. Но нямам доказателство, че е замесен.

Оливия кимна.

— Няма проблем.

— Освен…

— Да?

— Когато Карл говореше с Клайн във фоайето, го чух да казва, че няма да се разстрои, ако нещо ти се случи по пътя за „Меридейл“ тази вечер. Мислех, че се шегува, защото се усмихваше, но после каза на Клайн този път да не оплеска нещата като предния път.

— Предния път не спомена това — каза Ронан.

Джордж кимна, но настоя, че не го е направил нарочно.

— Това може да означава всичко, нали? — попита той.

Грейсън се надвеси над него.

— Според теб какво означава?

Джордж сякаш се сви пред очите им.

— Вероятно, че Симънс е възложил на Клайн да застреля Оливия и той е оплескал нещата, защото…

— Аз не умрях — довърши Оливия.

— Да, но може да е означавало и нещо съвсем друго и затова не го споменах. — Той вдигна и двете си ръце. — Знам, знам. Трябваше да ви кажа.

Той отново погледна Оливия.

— Затова смятах да дойда с тях чак до болницата. Исках да съм сигурен, че Клайн няма да ти направи нищо. Смятах да те пазя.

— Имаш предвид — Клайн да не я убие — отбеляза Ронан.

— Да.

— Щом се канеше да я пазиш, защо побягна в секундата, когато тя отвори вратата?

Джордж сведе глава.

— Изплаших се, но щях да изчакам долу, в буса. Не исках да виждам как я дрогират. Не исках да съм част от това.

— Има си хас — вметна Ронан.

— Ти си част от това — изтъкна Грейсън.

Оливия видя, че гневът на Грейсън се засилва и опита да го разсее, преди той да забие юмрука си в лицето на Джордж. Тя стана от масата и отиде до Грейсън.

— Може ли да присъствам, когато разпитвате Симънс? Нямам търпение да го чуя как ще извърти нещата.

Усмивката й го успокои.

— Ще видя какво може да се направи.

Грейсън изпита нужда да остане сам с нея, да я прегърне, да прави любов с нея. С тази мисъл в главата, той рязко дръпна Джордж да се изправи. Ронан стисна ръката му и го поведе към вратата. След минута Грейсън вече беше дръпнал резето след тях, а навън Джордж се вайкаше колко е скапан животът му. Грейсън не можеше да не се съгласи.

Той се върна при Оливия.

— Искам да си легна — каза той и протегна ръце към нея.

Тя се дръпна.

— Не, Грейсън. Не можем. Ти самият каза, че трябва да стоим на разстояние един от друг.

— Знам какво казах. Но да стоя на разстояние от теб, направо ме убива, по дяволите.

Тя направи още една крачка назад.

— Ами Хенри?

— Той вече спи.

— Трябва да си отидеш вкъщи и да бъдеш там, когато той се събуди.

Грейсън постави дланта си върху врата й и нежно я придърпа към себе си.

— Снощи вечерях с него и той едва не заспа на масата. Двамата с Патрик ще ходят на баскетболния лагер утре. Ще излязат към седем и половина, така че няма значение дали съм там, или не. Ще ми разкаже всичко вечерта.

— Не искам да го пренебрегваш — каза тя, като опитваше да успокои дишането си. Тялото му беше притиснато към нейното.

— Не го пренебрегвам. — Устните му бяха съвсем близо до нейните и топлият му дъх ги галеше. — Много е мило, че се тревожиш за Хенри.

— Не се тревожа за него — прошепна тя. — Той има теб.

Той повдигна брадичката й, за да я погледне в очите, и каза:

— Ти също, любима. Независимо дали ти харесва или не, ти също ме имаш.

Не й даде време да спори или да разсъждава. Запечата обещанието си с целувка, която й показа колко много я желае.

Отведе я в дневната и по пътя издърпа тениската й през главата. Ръцете му бързо се заеха с ципа на дънките, докато нейните разкопчаваха ризата му.

Тя го бутна назад и няколко секунди го гледа с възхищение. Очите му преливаха от страст. Тя го хвана за ръка и го поведе към спалнята.

— Само този път — каза Оливия.

— Добре — съгласи се той. — Само този път.