Джилиан Флин
Не казвай сбогом (62)

Ейми Елиът Дън

Девет месеца, три седмици и два дни след завръщането

Казват, че любовта е безусловна. Такова е правилото, всички го твърдят. Но ако любовта няма граници, няма условия, защо всички винаги се стараят да постъпват правилно? Ако знам, че ще бъда обичана въпреки всичко, къде е предизвикателството? Ясно е обаче, че за никого от нас не е така. Което ме убеждава колко грешат всички останали, че в любовта би трябвало да има условия. Любовта би трябвало да изисква и двамата родители постоянно да бъдат в най-добрата си форма. Безусловната любов е недисциплинирана любов, а както всички видяхме, недисциплинираната любов е катастрофална.

Може да прочетете още мои размишления за любовта в „Невероятно“. Излиза скоро!

Но преди това: майчинството. Терминът ми е утре. През последните девет месеца Ник маже корема ми с кокосово масло, припка за кисели краставички и прави всякакви неща, които се очаква да правят добрите татковци. Глези ме. Учи се да ме обича по моите условия. Ще бъдем най-щастливото семейство на света. Наистина мисля, че най-накрая сме поели по пътя към щастието. Най-сетне разбрах за какво става дума.

На крачка сме да се превърнем в най-хубавото, най-блестящото семейство на света.

Просто трябва да издържим. Ник все още не е съвършен. Тази сутрин, докато ме галеше по косата и ме питаше какво още може да направи, му казах:

— Божичко, Ник, защо се държиш толкова прекрасно с мен?

Би трябвало да отговори: „Понеже го заслужаваш. Обичам те“.

А той каза:

— Понеже ми е мъчно за теб.

— Защо?

— Понеже трябва всяка сутрин да ставаш и да бъдеш себе си.

* * *

Наистина ми се иска да не го беше казвал. Не спирам да си мисля за думите му. Не мога да спра.

* * *

Нямам какво повече да добавя. Просто исках да се уверя, че ще имам последната дума. Мисля, че съм го заслужила.