Джилиан Флин
Не казвай сбогом (50)

Ейми Елиът Дън

Изчезнала от четирийсет дни

Намерих стара връв и празна бутилка от вино и ги използвам за проекта си. И малко вермут. Готова съм.

Дисциплина. Нужна е дисциплина и концентрация. Готова съм за задачата.

Нагласям се както най-много ме харесва Деси — като нежно цвете. Косата ми се спуска на вълни и е парфюмирана. Кожата ми е изсветляла, след като от един месец живея все вътре. Нямам почти никакъв грим: съвсем малко очна линия, лека спирала, розови бузи и прозрачен гланц. Нося розова прилепнала рокля, която той ми купи. Без сутиен. Без бикини. Без обувки, нищо че е хладно. Запалвам огън, парфюмирах въздуха и когато той пристига следобед неканен, аз го посрещам с удоволствие. Обвивам го с ръце и заравям лице в шията му. Потривам бузата си в неговата. През последните две седмици се държа много мило с него, но това прилепване е ново.

— Какво има, миличка? — пита той учуден и толкова доволен, че се засрамвам.

— Снощи сънувах ужасен кошмар — прошепвам. — За Ник. Събудих се и единственото ми желание беше ти да си тук. А на сутринта… Цял ден копнея за теб.

— Мога да съм тук винаги, ако искаш.

— Искам — казвам и извръщам лице към него, за да ме целуне. Целувката му ме отвращава — просто ме гризе колебливо като риба. Така Деси изразява уважението си към тази насилена и нещастна жена. Отново ме гризка със студените си устни, а на мен ми се иска това просто да свърши, да приключи, затова го придърпвам към себе си разтварям устните му с език. Искам да го захапя или да го одера.

Той се дръпва.

— Ейми, преживяла си много. Твърде скоро е. Не искам да бързаш толкова, ако не го желаеш. Ако не си сигурна.

Знам, че ще трябва да докосне гърдите ми, че ще трябва да проникне в мен, и просто искам всичко да приключи. Едва се сдържам да не го одера, и то бавно.

— Сигурна съм — уверявам го. — Мисля, че съм сигурна още от шестнайсетгодишна. Просто се страхувах.

Това не означава нищо, но знам, че ще го възбуди.

Отново го целувам, после го питам дали ще ме отведе в спалнята ни.

В спалнята той бавно ме съблича и целува всички части на тялото ми, които нямат нищо общо със секса — рамото, ухото — а аз деликатно го насочвам далеч от китките и глезените си. Просто ме изчукай, за бога. Само след десет минути най-накрая грабвам ръката му и я пъхвам между краката си.

— Сигурна ли си? — пита той, дръпва се от мен зачервен и с паднал на челото му кичур коса като в училище. Все едно сме в стаята ми в общежитието, толкова е напреднал Деси.

— Да, скъпи — отговарям и скромно посягам към члена му.

След още десет минути той най-сетне е между краката ми, помпа нежно и бавно, бавно — люби ме. Спира за целувки и за ласки, докато най-накрая не го стисвам за задника и не го притискам към себе си. „Чукай ме — прошепвам, — чукай ме силно.“

Той спира.

— Не е нужно да бъде така, Ейми. Аз не съм Ник.

Напълно вярно.

— Знам, скъпи, просто искам… да ме изпълниш. Чувствам се толкова празна.

Това му въздейства. Мръщя се над рамото му, докато той прави още няколко тласъка и свършва, а аз го разбирам твърде късно — о, това ли означава този жалък звук! — издавам няколко престорени „ах“ и „ох“, тихо котешко мъркане, и се опитвам дори да пусна някоя сълза, понеже знам, че в представите му плача първия път.

— Скъпа, ти плачеш — забелязва, докато се измъква от мен. Целува сълзата ми.

— Просто съм щастлива — отговарям. Защото така отговарят такива жени.

Обявявам, че съм приготвила мартини — Деси обича упадъчното следобедно питие — а когато посяга да си облече ризата, за да донесе питиетата, настоявам да остане в леглото.

— Сега искам аз да направя нещо за теб — казвам.

Отивам в кухнята, вземам две големи чаши за мартини, сипвам в своята джин и пускам една маслинка. В неговата слагам три маслинки, джин, вермут и последните си пет сънотворни, стрити на прах.

Занасям мартинитата, започва едно гушкане и лигавене, а аз отпивам от питието си междувременно. Напрегната съм, трябва да се отпусна.

— Не ти ли харесва мартинито ми? — питам го, понеже отпива едва-едва. — Винаги съм си представяла, че съм твоя съпруга и ти приготвям мартини. Знам, че е глупаво.

Нацупвам се.

— О, скъпа, изобщо не е глупаво. Просто не бързам, наслаждавам се. Обаче… ако така ще се почувстваш по-добре… — И изгълтва всичко наведнъж.

Замаян е, победоносен. Членът му е отпуснат след завоеванието. В основни линии е като всички мъже. Скоро заспива и захърква.

И аз мога да започна.