Джилиан Флин
Не казвай сбогом (47)

Ник Дън

Изчезнала от четиринайсет дни

Събудих се на канапето на сестра си с ужасен махмурлук и желание да убия жена си. Случваше ми се доста често след разпита в полицията относно дневника. Представям си как намирам Ейми в някой спа курорт на западното крайбрежие да пие сок от ананас, излегнала се на дивана, напълно безгрижна под синьото безоблачно небе, и аз, мръсен и вмирисан от пътуването от другия край на страната, заставам пред нея, скривам слънцето, докато тя най-сетне вдига поглед, и после ръцете ми стисват съвършеното й гърло с гласните му струни и всичките му кухини, усещам пулса й — отначало напрегнато, после все по-бавно, докато двамата се гледаме в очите, най-сетне постигнали някакво разбирателство.

Ще ме арестуват. Ако не днес, утре, ако не утре, вдругиден. Полицията ще изчака достатъчно, за да провери теорията ни, че Ейми е жива, но всъщност ще съберат всички доказателства, ще се уверят, че са стабилни, и ще ме арестуват. Бях си втълпил, че щом са ме пуснали да си тръгна от участъка, това е добър знак, но Танър ме скастри:

— Без труп трудно могат да отправят обвинение. Те просто се стараят да бъдат прецизни и изчерпателни. През следващите дни свърши каквото имаш за вършене, защото когато те арестуват, ще ни се струпа много работа.

Танър забрани на ченгетата да се свързват повече с мен, затова след излъчването на интервюто с Шарън Шийбър Бони се обадила на него.

— Ник е дал това интервю, след като намери вещите в бараката, но въпреки това се превъзнасяше колко много я обича, така ли? — попитала тя.

— Интервюто беше, след като е намерил вещите в бараката, но преди да си даде сметка какво означават те — отговорил Танър.

— Значи на практика идеята ви е хрумнала, докато сте се прибирали към вкъщи.

— На практика ни хрумна, докато се прибирахме към вкъщи — отговорил Танър.

— Аха — отронила Бони и затворила.

„Боже, как мразя всичките «аха» на тази жена“, каза ми Танър.

Той така и не се извини, че е оплел конците, че е подценил Ейми. Не му се сърдя: и аз бях направил същото.

* * *

Пред прозореца чувам шумотевицата от снимачните екипи — хората се поздравяват с добро утро, все едно пристигат на смяна в завода. Фотоапаратите щракат като неуморни скакалци, докато снимат пред къщата на Го. Някой им е пуснал новината за мъжката бърлога в бараката на сестра ми и за предстоящия ми арест. Никой от двама ни не дръзваше дори да отмести пердето.

Го влезе в стаята по фланелени боксерки и фланелката си от гимназията с емблемата на „Бътхоул Сърфърс“. Тракаше на лаптопа си.

— Всички отново те мразят — оповести.

— Непостоянни тъпаци.

— Снощи някой е изпял за бараката, за чантата на Ейми и за дневника. И сега всички тръбят: Ник е лъжец, Ник е убиец, Ник е лъжец и убиец. Шарън Шийбър преди малко е дала изявление, че е шокирана и разочарована от обрата по случая. А, да, освен това всички са разбрали и за порното — „Убий кучките“.

— „Размажи кучките“.

— О, извинявай! „Размажи кучките“. Така че Ник е лъжец, убиец и сексуален извратеняк. Елън Абът направо ще побеснее. Тя е върл противник на порното.

— Разбира се. И не се съмнявам, че Ейми прекрасно го е знаела.

— Ник, това е лошо! — заяви Го с тон „отвори си очите“.

— Го, няма значение какво си мислят хората, не бива да го забравяме — казах. — Важно е само какво си мисли в момента Ейми. Дали тя е омекнала към мен.

— Ник, наистина ли смяташ, че след като толкова силно те е ненавиждала, тя… отново ще се влюби в теб?

— Да, Го, така мисля. Ейми не е човек, който умее да усеща простотиите. Ако й кажеш, че е красива, тя го приема за чиста монета. Ако й кажеш, че е умна, тя не го приема за ласкателство, а като нещо, което й се полага. Затова наистина мисля, че тя до голяма степен е убедена, че ако схвана недостатъците си, несъмнено отново ще се влюбя в нея. Защото нима е възможно да не се влюбя, за бога?

— Ами ако се окаже, че е започнала да надушва простотиите?

— Познаваш Ейми, тя обича да печели. Ядосва се не толкова че съм й изневерил, колкото че съм предпочел друга жена пред нея. Иска да се върна при нея, само и само да докаже, че е победител. Не си ли съгласна? Трудно би устояла, като види как я умолявам да се върне при мен, за да я боготворя, както си му е редът. Не си ли съгласна?

— Идеята не е лоша — каза Го така, както пожелаваш на някого късмет на лотарията.

— Ей, ако ти хрумва нещо по-добро, заповядай.

Напоследък така се сопваме един на друг. Преди не го правехме. След като полицаите намериха бараката, въртяха Го на шиш точно както предрече Танър. Не я оневиниха официално. Очаквах онази вечер, като се прибере, да бъде бясна и да ругае, но тя само ми се усмихна засрамено и се изсули покрай мен в стаята си в къщата, която беше ипотекирала повторно, за да покрием хонорара на Танър.

Бях застрашил сестра си финансово и правно заради скапаните си решения. Създалото се положение предизвикваше негодуванието на Го, а мен ме караше да се чувствам виновен — смъртоносна комбинация за двама души, затворени в ограничено пространство.

Опитах да подхвана друга тема:

— Мислех си да звънна на Анди, след като вече…

— Да, гениален ход, Ник. За да може тя да се върне при Елън Абът…

— Не е ходила при Елън Абът. Просто даде пресконференция, която Елън Абът раздуха. Тя не е лоша, Го.

— Даде пресконференцията, защото ти е бясна. Донякъде ми се ще да беше продължил да я чукаш.

— Браво.

— Какво изобщо ще й кажеш?

— Че съжалявам.

— Съжаляваш и още как — измърмори сестра ми.

— Не ми е приятно, че всичко свърши така.

— При последната ви среща тя те ухапа — напомни ми свръхтърпеливо Го, сякаш учеше малко детенце да диша. — Съмнявам се, че двамата има какво още да си кажете. Ти си главният заподозрян в разследване за убийство. Лишил си се от правото на спокойна раздяла. За бога, Ник!

Започваше да ни писва един от друг, а никога не бях допускал, че е възможно да се случи. Не беше просто стрес, дължеше се по-скоро на опасността, която бях сервирал на Го. Онези десет секунди преди няколко вечери, когато отворих вратата на бараката и очаквах Го както винаги да ми прочете мислите, но вместо това тя реши, че съм убил жена си — не можах да го преглътна, тя също. Хванах я, че ме наблюдава със същата овладяна студенина, с която гледаше баща ни: поредния скапан мъж, който само заема място. Не се съмнявам, че понякога я възприемах през проклетия поглед на баща си: поредната красива жена, която ме презира.

Въздъхнах, станах и стиснах ръката й, тя ми отвърна със същото.

— Мисля, че трябва да си вървя — казах и усетих как ми се гади. — Не издържам повече. Не издържам да чакам ареста.

Преди тя да успее да ме спре, аз отворих вратата, камерите започнаха да щракат и репортерите се запровикваха: „Ник, ти ли уби жена си? Ей, Марго, ти ли помогна на брат си да укрие уликите?“.

— Проклети негодници — ядно процеди Го. Имаше и неколцина протестиращи с плакати. Една жена с твърда руса коса и тъмни очила размаха лозунг „АРЕСТУВАЙТЕ НИК ДЪН! Къде е ЕЙМИ?“. Виковете се засилиха, станаха неистови. „Марго, убиец ли е брат ти?“ „Ник ли е убил жена си и нероденото си дете?“ „Марго, ти заподозряна ли си?“ „Ник ли е убил съпругата си?“ „Ник ли е убил бебето си?“

Стоях и се мъчех да не отстъпвам, отказвах да се върна обратно в къщата. Изведнъж Го застана на прага зад мен и завъртя крана близо до стълбите. Пусна водата по маркуча — мощна и постоянна струя — и го насочи към операторите, протестиращите и красивите журналистки с техните телевизионни костюмчета. Напръска ги като животни.

Шмугнах се в колата и подкарах, като ги зарязах вир-вода на моравата пред къщата на Го, която се кискаше пронизително.

* * *

Цели десет минути ми трябваха да стигна с колата от алеята до гаража си, пълзейки бавно-бавно и разделяйки гневния океан от човешки същества — пред дома ми имаше най-малко двайсет протестиращи плюс снимачните екипи. Съседката ми Джан Тевърър беше една от тях. Погледите ни се срещнаха и тя вдигна към мен плаката си: КЪДЕ Е ЕЙМИ, НИК?

Най-накрая бях вътре и вратата на гаража се затваряше с бръмчене. Стоях насред горещото бетонно помещение и дишах.

Вече навсякъде се чувствах като в затвор — вратите се отваряха и затваряха, отваряха и затваряха, а аз никъде не се чувствах в безопасност.

* * *

До края на деня си представях как убивам Ейми. Само за това си мислех: да намеря начин да й видя сметката. Представях си как размазвам свръхангажирания мозък на Ейми. Трябваше да й дам да разбере: може и да съм дремал през последните години, но сега бях буден и още как. Отново бях действен като през първите години от брака ни.

Исках да предприема нещо, да предизвикам събитие, но нищо не можеше да се направи. Късно вечерта всички снимачни екипи вече си бяха отишли, но не можех да рискувам да изляза от къщата. Искаше ми се да се поразходя. Закрачих вътре. Бях напрегнат до опасен предел.

Анди ме беше прекарала, Мерибет се обърна срещу мен, Го изгуби сериозна част от вярата си в мен. Бони ми постави капан. Ейми ме съсипа. Най-накрая си налях питие. Отпих голяма глътка, стиснах здраво чашата и я запокитих към стената. Гледах как стъклото избухва като фойерверки, чух силния трясък, усетих мириса на бърбън. Ярост за всичките пет сетива. Проклети кучки.

Цял живот се старах да бъда свестен човек, мъж, който уважава и обича жените, мъж без комплекси. А ето ме сега, озлобен към близначката си, към тъща си, към любовницата си. Представях си как разбивам черепа на жена си.

На вратата се почука — силно и ядосано тропане, което отекна в цялото ми изтормозено съзнание.

Отворих вратата широко и посрещнах яростта с ярост.

Беше баща ми, стоеше на прага на дома ми като страховит призрак, призован от моята омраза. Дишаше тежко и се потеше. Ръкавът на ризата му беше скъсан, косата му чорлава, но очите му бяха възвърнали присъщата си тъмна бдителност, която го правеше зловещо разумен.

— Тя тук ли е? — остро попита той.

— Кой, татко, кого търсиш?

— Знаеш кого. — Избута ме, мина покрай мен и започна да обикаля стаите, оставяйки кални следи, стиснал юмруци, изместил тежестта на тялото си силно напред, поради което трябваше да се движи, за да не падне. На панталоните му забелязах зелено петно, явно беше минал през нечия градина.

— Малката кучка онази малка кучка — не спираше да мърмори той.

Последвах го и се опитах да го успокоя:

— Седни, татко, ще ти донеса чаша вода, татко…

Той отваряше килерите, трополеше по стълбите, преобръщаше къщата ми с главата надолу. Стиснах ръце в юмруци. Разбира се, че ще се появи копелето, и само ще влоши нещата още повече.

— Татко! По дяволите, татко!

Не исках да го докосвам, страхувах се да го ударя.

Препречих му пътя към стълбите за горния етаж. Думите му се изляха в злостен поток:

— Кажи й, кажи на грозната малка кучка, че това не е краят. Тя не е по-добра от мен, така й кажи. Не е прекалено добра за мен. Тя няма да има думата. Тази грозна кучка ще трябва да се научи…

Кълна се, че за миг видях бяла празнота, само за секунда, миг на пълна и смайваща яснота. Престанах да се мъча да заглуша гласа на баща си и го оставих да пулсира в ушите ми. Не бях такъв човек: не мразех всички жени и не се страхувах от тях. Аз ненавиждах една-единствена жена. Ако презирах само Ейми и насочвах цялата си ярост и бяс към единствената жена, която ги заслужаваше, това не ме превръщаше в баща ми. Това просто ме правеше човек със здрав разум.

Малката кучка малката кучка малката кучка.

Никога не бях ненавиждал баща си толкова силно, както в момента, защото думите му истински ми харесваха.

Скапана кучка скапана кучка.

Стиснах силно ръката му и го поведох към колата. Затръшнах вратата. Той продължи да повтаря заклинанието си чак до „Камфърт Хил“. Спрях пред клиниката на входа за линейките, отидох от неговата страна, отворих вратата със замах, издърпах го навън за ръката, после го вкарах вътре и го оставих в коридора.

Обърнах се и си тръгнах към вкъщи.

* * *

Скапана кучка скапана кучка.

Не можех да направя нищо друго, освен да се моля. Моята проклета съпруга ме беше оставила с пръст в уста, принуден да я умолявам да се върне у дома. В пресата, по интернет, по телевизията — можех само да се надявам жена ми да ме види, играех ролята на добрия съпруг, изричах думите, които тя искаше да изрека: пълна капитулация. Ти си права, аз греша. Винаги. Върни се у дома при мен (скапана кучка). Ела си у дома, за да те убия.