Винс Флин
Списъкът на обречените (27)

Двайсет и шеста глава

Те се любиха и заспаха в обятията си. Когато Рап се събуди час и четирийсет минути по-късно, погледна към тавана. Нямаше трепкане или замъглено зрение, нито объркване на времето и мястото. Чувстваше се жив, енергичен и отпочинал. Благодарение на Грета. Навярно се дължеше на лечебната сила на голото й тяло. Те винаги спяха с преплетени тела. Нейната топлина и енергия му даваха чувство за уют и в същото време му действаха ободряващо.

Без съмнение тя го правеше щастлив и сега беше по-щастлив от всякога. Затова, докато лежеше, си помисли дали да не зареже всичко и да замине заедно с нея за Цюрих. Щеше да подплаши сериозно Кенеди и останалите. Можеше да го направи. С телефонния разговор нямаше да има проблем. Щеше да остави съобщение на оператора. Да й каже, че е приключил с кариерата си. Че е рискувал живота си за каузата, а те му се отблагодаряват с предателство. И също така щеше да я заплаши, като много подробно опише какво ще стори с всеки, който тръгне да го търси. И че ако някой тръгне да го търси, той ще се върне в Щатите и ще остави след себе си кървава диря. Може би също трябваше да добави и няколко реда за един пакет с компромати, който щеше да бъде изпратен на ФБР, Министерството на правосъдието или на някоя по-известна медия.

При последната мисъл се намръщи. Не можеше да го направи. Така щеше да се приравни към егоманиакалните опортюнистични политици, които постоянно сипеха стрелите си срещу ЦРУ. Кенеди и Стансфийлд бяха добри хора или поне се стараеха да постъпват правилно. Хърли по-скоро беше изключение. Независимо дали Стансфийлд щеше да му заповяда или не, Хърли щеше да го преследва до дупка. Това му беше странното. Ако Рап прескочеше някоя процедура или направеше нещо по свой собствен начин, Хърли побесняваше от гняв. Но в същото време изобщо не го притесняваше фактът, че нямаше правило, което той самият да не е нарушавал. Стансфийлд веднъж беше казал на Рап, че проблемът между двамата е, че прекалено много си приличат. Младият мъж силно се надяваше да не е така. Хърли беше придирчив, садистичен и крайно нечестен. Рап го каза на Стансфийлд. Заместник-директорът добави към списъка на Рап още няколко отрицателни черти и добави:

— Но в крайна сметка е много добър в занаята. Действа директно, вижда най-краткия път към постигане на целта и го следва… точно като теб.

Рап беше отговорил:

— Но е голям досадник.

Шефът се усмихна и отвърна:

— Да, досаден е, но и ти ако в продължение на трийсет години продължиш да работиш това, може би и ти ще станеш такъв.

Рап изобщо не искаше да става такъв. Уважаваше Хърли за неговата твърдост и упоритост, но не можеше да си представи да води живот като този вечно кисел и намръщен тип. Запита се дали би могъл да го убие. Много пъти тази мисъл му беше минавала през главата, но не така подробно, както го правеше за останалите си мишени, фантазията му стигаше дотам как блъска главата му в стената, докато изтече мозъкът му. Сега си даде сметка, че ситуацията в момента вървеше точно натам, към ликвидирането на Хърли. Ако предпочетеше да избяга, той нямаше да има друг избор, освен да убие Хърли или всеки друг, изпратен по петите му.

Главата на Грета лежеше върху гърдите му и той я беше обгърнал с дясната си ръка. Бяха се запознали преди около година в Цюрих. Беше любов, или най-малкото привличане, от пръв поглед. Семейството на Грета притежаваше банки, разположени в повечето от крупните финансови центрове. Дядо й и Томас Стансфийлд бяха действали като съюзници в борбата срещу комунизма и семейството продължаваше да помага при някои по-деликатни моменти в тайните операции. До този момент те пазеха връзката си в тайна. Грета знаеше с какво се занимава Рап само до известна степен, но раната в рамото му й напомни, че се беше влюбила в човек, който имаше много опасна професия.

Рап прокара ръка надолу към тънката й талия и после по бедрото й. Целуна я по главата и си пое дъх. Искаше да запомни тази идилия. Пълен покой, радост в сърцето му и жената, която страстно обичаше, легнала до него. Така живееха нормалните хора, но не и той. Беше изкарал цялостно обучение. Хърли беше разговарял лично с всеки от тях за жените. Неговата политика беше жестока, но кристално ясна: „Можете да преспите с колкото си искате жени, но не можете да се влюбвате и още по-малко да се жените. Ако се влюбите или се ожените, ще ви изгоня от стадото или ще ви убия“. И това беше само една от причините, поради която младият мъж смяташе Хърли за задник.

Изкушаващо беше да прекара остатъка от живота си гол в леглото с Грета, но съзнаваше, че това не е нищо повече от романтична фантазия. Ако искаше да се доближи поне малко до тази фантазия, първо трябваше да свърши доста работа. Някога може би щеше да избере спокойното и мирно съществуване. Жестоката истина обаче беше, че Рап беше обучен да убива. И го правеше добре, доставяше му професионално удоволствие, поради което не беше готов да изостави занаята си. Може би в крайна сметка и той щеше да се превърне в Хърли втори номер, ако съдбата му беше отредила да живее толкова дълго. Тази мисъл го депресира.

Той внимателно издърпа ръката си от Грета и се закле никога да не позволи това да се случи. Отиде в банята и се огледа в огледалото. Черните кръгове под очите му почти бяха изчезнали. Удивително беше на какви чудеса е способен организмът му само с помощта на малко храна и повечко сън. Превръзката на рамото му беше суха и по нея нямаше кръв, но кожата около раната беше подута и синкава. Рап сгъна и разгъна пръстите на лявата си китка, след което завъртя ръката си в кръг. При сгъването и разгъването не го заболя, но при въртенето на ръката усети силна болка. Опита още няколко движения, които завършиха с променлив успех. После отиде под душа. За да не намокри превръзката, той се изми само от кръста надолу, избърса се с хавлията. Поколеба се дали да не се избръсне. Имаше двудневна брада. Брадата си имаше своите плюсове и минуси, но в крайна сметка минусите натежаха и той се обръсна. Брадясалото лице даваше твърде минимална маскировка, а от другата страна на везната бяха полицаите, които се отнасяха по един начин с чистите, спретнати и обръснати заподозрени и по съвсем различен с онези, които имаха неугледен външен вид.

Грета още спеше, когато той се облече. Уви, тя обаче се събуди от звука на велкрото на бронираната жилетка, която Рап си сложи. Грета подпря главата си с две възглавници и се загърна с чаршафа.

— За какво ти е това?

— За всеки случай — замислено отвърна Рап.

Тя не се задоволи с този отговор.

— Мич?

— Грета?

— Сериозно те питам.

— И аз сериозно ти отговарям. Точно затова я слагам.

Тя се вгледа в него със сините си очи, които бяха по-студени от обикновено.

— Нали каза, че ще е лесно?

Рап нагласи долните ремъци на бронежилетката и отвърна:

— Когато се кача в кола, не очаквам да попадна в катастрофа, но въпреки това си слагам колана.

— Тоест?

— Не очаквам да стрелят по мен, но след като веднъж ми се случи тази седмица, мисля, че е добра идея да нося жилетката.

Тя се намръщи и продължи да го изгаря с поглед, но накрая реши, че няма какво повече да му каже. Рап внимателно си облече черна памучна риза и я закопча почти догоре, с изключение на най-горното копче, но така, че бялата бронежилетка отдолу да не се вижда. Той седна до нея на леглото и нежно обгърна с длани лицето й.

— Имаш два часа да се приготвиш и да бъдеш на позиция — каза й той. — Ако не искаш да дойдеш с мен, ще те разбера. Можеш да ме чакаш тук, да си заминеш или каквото поискаш.

Тя поклати глава.

— Идвам с теб.

— Ще ти стигнат ли два часа да се приготвиш и да бъдеш на позиция?

— Няма проблем. Но ти къде отиваш?

— Трябва да взема някои неща и да огледам района.

— Не можеш ли да останеш за вечеря с мен?

— Много бих искал, но няма време. Поръчай храна и когато се нахраниш, не забравяй да събереш целия си багаж и да го напъхаш в багажника на колата.

— Да, знам — отвърна тя като добра ученичка. — Също така да взема твоята раница и да не се отписвам на рецепцията на хотела, защото може да се наложи да се върнем.

Рап се вгледа в напрегнатото й и притеснено лице. Наведе се и я целуна по челото.

— Не се тревожи толкова много. Ще извършим наблюдение от безопасно разстояние. Нищо лошо няма да се случи, обещавам ти.

— Последните думи и преди съм ги чувала.

Той се усмихна.

— Голяма оптимистка си ми.