Йън Ървайн
Тетрарх (3)

Две

Ниш приличаше на генерал, успял с един замах да превърне очертаващо се поражение в победа. Самодоволството му я отвращаваше. Ала Тиан имаше сили единствено да мести очите си.

Този път механикът не допусна рискове — той грубо я обърна по корем и стъпи върху китката и врата й, за да й върже ръцете с парче връв.

— Само как ще си платиш! — изръмжа той. — Гнусна предателка. Ще плащаш до края на жалкия си живот. Изправи се!

Тиан бе прекалено изтощена, за да се подчини. И не каза нищо — тя действително беше предала света си.

Крил-Ниш я срита в ребрата с ботуша си.

— Изправи се, занаятчия.

Тя се напрегна в опит да се надигне, ала не успя. Но изтощението не й пречеше да види, че от някогашните му чувства към нея не е останала и следа. Те бяха изцяло заменени с презрение.

— Отвращаваш ме — изстреля Ниш през зъби. — Ненавиждам те с всяка костица на тялото си. Заради теб баща ми е осакатен.

Дори и да поискаше, Тиан не би могла да забрави отвратителната битка на ръба на платото, където перквизитор Джал-Ниш Хлар едва не бе разкъсан жив от лиринкс. Ноктите на иноземното създание бяха разсекли гърлото, гърдите, ръката и лицето му.

Със силно дръпване на въжето механикът я изправи на крака и я задържа с помощта на опъна. Пламнала от срам, Тиан осъзна, че през разкъсаната блуза се виждат гърдите й, ала Ниш не обърна никакво внимание на гледката. Именно това окончателно убеди занаятчията, че с нея е свършено.

— И не се опитвай да ми се умилкваш. — Той приближи лицето си до нейното. — След като видях гибелта, която ти доброволно покани в света ни, не се надявай на милосърдие. Върви! — Той я дръпна към стълбището.

— Не мога да сляза — залитна Тиан. — Ще падна.

Крил-Ниш Хлар се огледа и забеляза друго стълбище в далечината.

— Тогава върви натам. Ще си отпочинеш по пътя.

— Няма ли да е по-добре първо да предупредиш спътниците си? — хрипкаво попита младата жена, надявайки се да узнае числеността им.

— С мен е само Юлия… — Ниш замълча. — Дългът ми беше първото нещо, за което се сетих. Вече изпратих скит до фабриката, за да предупредя скрутатора за започващата инвазия. — Той започна да пресмята наум. — Това са двеста мили по въздух, а тези птици летят бързо. Тази вечер съобщението вече ще е пристигнало.

— Радвам се.

Тя не вярваше, че жителите на Сантенар биха могли да сторят нещо срещу превъзхождащите сили на аахимите. Но за момента главната й мисъл бе да избяга. Щом имаше насреща си само двама, задачата не беше неизпълнима.

Ниш само изсумтя и отново дръпна въжето.

Енергията й бе започнала да се възвръща, макар коленете й все още да трепереха.

— Как ме откри? — запита тя, разчитайки, че Ниш няма да пропусне възможността да изтъкне ума си.

— Юлия владее Тайното изкуство във всичките му форми. Аз и Иризис я научихме как да те проследява.

Иризис. Красивата й съперничка и някогашна колега от фабриката. Тиан трябваше да се досети и сама.

Тъй като й беше известна слабостта на Ниш към себеизтъкване, занаятчията реши да се възползва от нея, за да научи повече.

— Как се озовахте тук толкова бързо?

— Прелетяхме цялото разстояние с балон. Аз бях този, който предостави идеята за изработката му.

— Балон? — Дори говоренето причиняваше болка.

Механикът описа летателния апарат и принципа му на действие. Тиан слушаше с половин ухо. Тя бе посветила живота си на изработката на контролери за осмокраките бойни кланкери и веднага видя потенциала, предлаган от летенето. Но не можа да подмине и опасността, която въздухоплавите щяха да внесат в свят, където магичната технология бързо излиза извън контрол.

Кланкерите черпеха енергия от полето, силово излъчване, заобикалящо образували се по естествен начин възлови точки. Процесът на извличане биваше осъществяван с помощта на специални посредничещи кристали — хедрони. Работа на занаятчиите като Тиан беше да оформят, събуждат и настройват тези кристали. Но кланкерите изискваха чудовищни количества енергия, за да се задвижват, и непрекъснато биваха построявани нови машини. Случваше се многобройното им присъствие да изчерпи полето на даден възел. Подобен случай на изчезнало излъчване бе изникнал наскоро край фабриката на Тиан. Стотици бяха погинали.

И това не бе най-лошото. Неотдавна конвой движещи се с голяма скорост кланкери бе изтеглил толкова много енергия, че бе предизвикал обръщане на полето. Хиляда войници бяха изгубили съзнание вследствие на ефекта, а когато се бяха свестили, и кланкерите, и екипажите им бяха изчезнали. Сега бойните действия щяха да се пренесат и във въздуха. Колко енергия щеше да изисква тази промяна? И какви щяха да бъдат последствията? Дали полето щеше да оцелее? И ако не — щеше ли да оцелее човечеството?

— По-живо, занаятчия.

Тиан провлачи крак, опита да повтори движението, но коленете й не издържаха.

Юлия, която периодично бе изниквала и отново изчезвала в сенките, се приближи до нея.

— Тя е болна, Ниш — с кух, странен глас каза дребната жена.

— Преструва се. Ставай, занаятчия.

— Ти си груб, Ниш. Тя е много болна. — Юлия откачи манерка от колана си, отвори я и я доближи до устните на Тиан.

Няколко капки се разляха върху долната й устна. Занаятчията се опита да ги оближе, при което й се стори, че в устата си има парче шкурка. Юлия изля малко вода над устата й — половината течност, която попадна вътре, се понесе по трахеята и Тиан се задави. Следващата глътка успя да изпие. След дългото бягство из залите и стълбищата на обширен Тиртракс би могла да изпие цяло ведро.

Когато Юлия приключи с поенето, Ниш й подаде опакована дажба.

— Дай й да се нахрани. Гнус ме е дори да я докосвам, още по-малко да гледам как похабява запасите ни.

Дребната жена започна да троши някакъв сладък хляб на парчета, които поставяше в устата на пленницата. Тя бе събудила интереса на Тиан — над очите си носеше черна копринена маска, а ушите й бяха прикрити с антифони, но това не пречеше нито на ориентирането, нито на общуването й.

Механикът не я дочака да се нахрани, а с грубо движение я принуди да се изправи на крака. Тиан неволно проплака, защото стегнатото въже болезнено се впи в китките й. В отговор Ниш дръпна още по-силно. С оформили се върху миглите сълзи занаятчията започна да залита подире му. Тя побърза да стисне очи, за да ги прогони.

— Ти си жесток, Ниш — каза дребната жена.

— Не повече отколкото тя заслужава! — остро отвърна механикът и продължи.

Юлия застина, приклекна и започна да се свива, прикрила лице с ръцете си. Трябваше да минат няколко мига, преди Крил-Ниш да осъзнае, че тя не ги следва.

— Юлия? — каза той и погледна назад.

Отговор не последва. Тиан очакваше той да избухне, но вместо това Ниш забърза назад, повлякъл пленницата си, и коленичи до Юлия.

— Съжалявам — меко каза той. — Наистина съжалявам.

Юлия остана свита. Ниш свали раницата си. Тиан остана удивена от промяната у него. Тя винаги го бе смятала за развратник и лентяй, но по държанието му личеше, че той е искрено загрижен за дребната жена.

— Сега е девет сутринта. Ще останем тук до четири. — Механикът подхвърли наметалото си в краката на Тиан.

Тя се разположи върху него. На това ниво бе хладно, но не неприятно студено. Тиан бе ужасно уморена, ала всички тревоги и мъки, с които бе пълен умът й, не й позволяваха да заспи. Изминалият ден бе събрал в себе си мъчения, които биха стигнали за цял живот. Още й беше трудно да повярва в измяната на Минис.

Мъртвото тяло на Хани все още лежеше изоставено край ямата. Обещах, че никога няма да те изоставям, но бях прекалено уплашена, Хани. Имах шанса да постъпя достойно. Ако само…

 

 

Все пак Тиан успя да подремне, но сънят не й донесе очакваната отмора — все още бе изморена. Всяко мускулче бе изопнато от болка. Юлия все още не бе простила на Ниш. Тя дори отказваше да поглежда към него, когато той й говореше.

Нахраниха се мълчаливо, след което Ниш завърза Тиан за стълбището и изчезна някъде, понесъл манерките. Юлия бе приклекнала, обърнала прикритите си очи към нея. Какво ли щеше да направи тя, ако пленницата се опиташе да избяга? Тиан предпочете да отложи опита си. Ниш несъмнено бе някъде наблизо.

След като той се върна, Юлия сподели манерката си с Тиан и тримата отново поеха. Ниш вървеше първи, следван от пленницата. Дребната жена крачеше отзад.

Занаятчията затвори очи. Това й се струваше по-мъчително от всичко, което бе преживяла в размножителната палата и по време на лиринкското пленничество, когато бе принудена да помага в отвратителните им експерименти на плътоформиране.

Тя подири убежище в мислите си. Още от малка бе обичала да разгръща въображението си — то й бе предоставяло единственото бягство от мъчителното детство във фабриката. Изпълнените с романтика приказки, разказвани от баба й, често бяха предоставяли градивен материал за фантазията.

Сега Тиан мислеше за самата нея. Лицето на баба Алои изникна с яснотата, съдържаща се в събеседник. Дребна жена, почти топчеста, с пълно като месечина лице и прегръдка като топла възглавница. Била едва на деветнадесет, току-що заченала Марни, когато войната отнела съпруга й. Алои така и не бе потърсила друг партньор, ала разказваните от нея истории изобилстваха от красиви млади хора, които се впускаха в разнообразни приключения, за да се притекат на помощ на партньорите си.

Минис бе въплъщавал сбъдването на мечта, но срещата с него бе унищожила всичко това. Тя го мразеше за извършеното предателство и го ненавиждаше за проявената слабост. Младият аахим бе казал, че я обича, а не бе дръзнал да наруши повелята на приемния си баща. Витис му бе наредил да я отхвърли. И Минис се бе отрекъл от нея.

— Не се заплесвай, занаятчия.

Заради рязкото дръпване на въжето Тиан падна по лице и лошо си удари нараненото отпреди коляно. На погледа й на омраза бе отвърнато с усмивка, напомнила й за чакал.

Нейните мечти и копнежи й бяха навлекли тези беди. През целия си живот бе имала проблеми с приобщаването. В срамежливостта си непрекъснато бе изнамирала оправдания, за да отложи избирането на партньор. Ако просто бе избрала най-добрия кандидат, когото фабриката би могла да й предложи, и бе създала изискващата се бройка деца, нищо от случилото се сега не би я сполетяло. И тя щеше спокойно да се отдаде на занаятчийското си изкуство.

Настъпи вечерта. Тримата напредваха бавно. Редкият въздух ги изморяваше. Нямаха представа накъде да поемат. Ниш изпробваше многобройни пътища, но всички те ги отвеждаха обратно назад.

Някъде след полунощ спряха да се подкрепят, след което ръцете на Тиан бяха развързани и й бе позволено да посети една от баните, за да се облекчи. Когато Ниш понечи да тръгне след нея, тя каза остро:

— Явно все още си падаш перверзник, Ниш?

Механикът почервеня.

— Върви с предателката — обърна се той към Юлия. — И не откъсвай очи от нея.

Дребната жена покорно последва Тиан, но престана да й обръща внимание в мига, в който прекоси прага. Тогава тя започна да обикаля из помещението и съвсем внимателно да докосва всичко с крайчетата на пръстите си. Тя задейства кран, при което от устройство, напомнящо обърната фуния, бликна вода. Юлия отскочи назад и започна да се свива, но се успокои почти веднага и се изправи с грациозността на балерина, за да се приближи предпазливо до струята и очаровано да протегне пръсти към нея.

Заобикаляйки широк умивалник, Тиан забеляза врата. Можеше ли да бъде толкова лесно? Юлия продължаваше да не й обръща внимание. Занаятчията бавно открехна и се промъкна отвъд.

Озова се в свързани жилищни помещения, каквито многократно бе виждала в Тиртракс. От спалнята можеше директно да се излезе в извит коридор, който предлагаше три пътя. Право пред нея се издигаше стълбище, изцяло изработено от стъкло. Екстравагантните му извивки напомняха заврънтулките, които биха красили подписа на една кралица. Материалът му щеше да я направи лесно видима по време на цялото изкачване. Но пък то отвеждаше нагоре, а Тиан имаше усещането, че това е правилната посока за бягство.

Гневният вик на Ниш я достигна при първата извивка на стълбището. Тиан се стрелна нагоре.

— Ето я! — Механикът се втурна подире й, прескачащ по три стъпала. Стълбата се заклати.

Тиан не спираше да тича нагоре. На нивото, на което свършваше стъкленото стълбище, я изчакваше друго, изработено от обсидиан, а след него последва изкачване по трето — изчистена спирала, съвсем малко по-широка от бедрата й, и достатъчно стръмна, за да породи отвратително усещане в стомаха й.

Над нея се появи светлина. Дневна светлина — а това означаваше изход. Занаятчията преодоля последните стъпала, оттласквайки се от перилата. Полусферичната пещера, в която се озова, бе оформена директно в скалната плът на Тиртракс, без облицовки. Отвъд стената, пет дължини висока, изработена изцяло от стъкло, започваше платформа, върху която бе положен каменен трон с висока облегалка. Зад него се простираше безкрайност от заснежени върхове и лед. Слънцето изгряваше.

Тиан изтича до стъклото. То изглеждаше напълно цялостно, без някакви видими белези от врата. Младата жена допря ръце, но ги отдръпна веднага, защото стъклото бе ледено. Тъй като помещението нямаше друг изход, тя облегна гръб на прозрачната стена и зачака. Когато изникна, механикът бе почервенял, а стъпките му бяха несигурни като нейните.

— Да не си помръднала! — Ниш замахна с въжето към нея. Нишките я удариха по бузата. Тиан проплака от болка. Механикът я дръпна към себе си и бързо омота ръцете й.

— От този момент — процеди той, — колкото и да ми се молиш, няма да те развържа, докато не се озовем във фабриката.

Юлия също се появи на стълбището и влезе с прокрадващите си стъпки. След като бавно обиколи помещението, тя обърна глава към стъклото.

Когато ръцете на Тиан бяха привързани стегнато, Ниш хвана оставащото въже.

— Слизай! — с гарванова дрезгавост нареди той.

Съкрушена от повторното си залавяне, Тиан се подчини. Бе отпуснала крак на първото стъпало и обмисляше възможността да скочи и понесе и механика към смъртта, когато откъм стъклената стена се разнесе тихо жужене и тя започна да потъва в камъка.

Ниш рязко се обърна.

— Какво става, Юлия?

— Виждам Изкуството — тихо отвърна дребната жена.

Сега можеше да се види, че столът не е бил празен. От него се надигна фигура, която в движение сне качулката на плаща си. Лъчите на слънцето заиграха по сиво-червените коси. Непознатата беше жена с необичайно дълги пръсти, почти двойно надвишаващи дланта й. Аахима! По гърба на Тиан плъзнаха тръпки.