Метаданни
Данни
- Серия
- Кладенецът на ехото (2)
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Tetrarch, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Радин Григоров, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Йън Ървайн
Заглавие: Тетрарх
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: австралийска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Елиза Чернева
ISBN: 978-954-2989-42-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3628
Издание:
Автор: Йън Ървайн
Заглавие: Тетрарх
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: австралийска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Елиза Чернева
ISBN: 978-954-2989-43-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3787
История
- —Добавяне
Част втора
Бежанец
Четиринадесет
Ниш провери балона, който почти се беше издул. Той наблъска колкото се може повече гориво и изцяло отвори регулатора. Пламъците подскочиха нагоре. Хлар се спусна обратно в коша и трескаво започна да сече дъното му, за да го освободи от ствола.
— Какво има, Ниш?
— Някой идва! — Механикът посочи към жълтия въздухоплав. — Усещаш ли нещо необичайно?
— Не, Ниш — отвърна Юлия и го погледна с обич.
Механикът беше прекалено наплашен, за да й отвърне със същото.
— Не може да са лиринкси, иначе щеше да ги видиш в решетката си.
— Не мога да видя нищо в решетката си.
— Какво?! — кресна Ниш.
Тя долепи ръце на ушите си и изкриви лице от болка. Механикът продължи по-тихо:
— Какво искаш да кажеш? Няма ли я вече?
Нима сливането им бе унищожило таланта й? Ниш бе чувал, че на сношението с девици биват приписвани подобни ефекти, но винаги ги бе смятал за глупости.
— Не е изчезнала. — Тя се усмихна загадъчно. — Просто не мога да я видя. Ще трябва да построя нова.
Ниш изруга мислено. Хубаво време да изгуби единствения си талант, който можеше да им е от полза.
Механикът повдигна глава — торбата се беше издула. Сега идваше следващата опасност — част от дървесния ствол изчезваше в гърлото на балона и при издигането му бе възможно някой остатъчен клон да разкъса плата.
Въздухоплавът се доближаваше непрекъснато. Ниш изскочи на дървото и тласна коша. Балонът се раздвижи, но отново спря. Крил-Ниш се покатери обратно и разлюля гондолата. Освободена, кошницата бързо се понесе нагоре. Наложи му се да забие меча на С’лоунд в дънера, за да забави издигането.
Балонът се изкачваше плавно, освобождавайки нанизания си мех. Скоро стволът остана под тях. На Ниш му идеше да заплаче от облекчение — поредното чудотворно оцеляване. Той затаи дъх, загледан в кръпката. Само вятърът да не се окаже прекалено силен. Само шевовете да издържат.
Кръпката издържа, а на тази височина нямаше силни вихри. Балонът просто се понесе над гората, бавно набиращ височина. А другият въздухоплав измени курс и се насочи право към тях. По какъв начин успяваше да променя посока?
Минутите се разтеглиха в мъчителна бавност. Балонът улови съвсем слаб ветрец и се понесе отвъд гората. А въздухоплавът се приближаваше. Ниш можеше да различи хуманоидни фигури в гондолата му. Човеци или аахими? И ако бяха човеци, приятели или врагове?
Механикът приготви меча на С’лоунд, макар че това оръжие нямаше да му е от голяма полза срещу арбалетчиците. Брадичката все още го болеше от отровата, с която го бе наплюл нилатлът.
Въздухоплавът се изравни с тях и се извъртя. Най-малко дузина войници, въоръжени с копия и арбалети, застанаха по протежение на борда му. Гърлото на Ниш пресъхна.
— Какво по дяволите правиш? — ревна познат глас.
Крил-Ниш се втренчи в лицата. Строен мъж с изпити черти разбута бойците.
— Не зяпай като малоумен. Спусни се.
Това беше Ксервиш Флид, скрутаторът.
Ниш дръпна освобождаващото въже и балонът се понесе надолу. Какво правеше тук скрутаторът? Крил-Ниш още не бе подготвил оправдание.
През целия път към земята механикът не спря да преговаря реплики. Скрутаторът бе най-могъщата фигура, срещу която някой можеше да се изправи. Съчетание от разузнавач, инквизитор и магистрат, той бе в състояние да прави всичко, каквото си поиска. Именно Флид бе изпратил Ниш на тази самоубийствена мисия, целяща залавянето на Тиан и донасянето на кристала. Механикът се бе провалил и в двете поръчения.
Въздухоплавът носеше на борда си шестнадесет войници (Ниш усърдно ги преброи), скрутатор Флид и механик М’ланти, която носеше обичайните си невзрачни и парцаливи дрехи, които не подхождаха на гениалността й. Само че в конкретния случай Ниш не можеше да си позволи да съди, защото самият той не бе особено елегантен в окъсаните си одежди — рядко явление за него. Крил-Ниш винаги се стараеше да се облича добре, за да компенсира ниския си ръст и грозноватия си външен вид.
Бръмченето, съпровождало приближаването на въздухоплава, утихна до тихо потракване. В задната част на летателната машина бе прикачено приспособление, захранващо ротор с дванадесет перки. Благодарение на него въздухоплавът можеше да изменя посоката си по избор и да върви дори срещу вятъра, стига последният да не бъдеше прекалено силен. Разположената под торбата кабина бе изградена предимно от плат, опънат около лека дървена рамка. Торби с пясък придаваха регулируема тежест.
— Е, механико? — попита Ксервиш Флид, докато слизаше на земята. Той бе дребен човек, видимо кожа и кости. На всичкото отгоре последните му пораждаха впечатление за строшаване и зарастване накриво, както всъщност си и беше. С чудатата си походка скрутаторът се приближи до Ниш, хвана го за ръката и го отведе встрани. — Имаш ли нещо, което да ми покажеш?
— Аз… — заекна Крил-Ниш.
— У теб ли е кристалът?
— Не… Искам да кажа… беше у мен, сър, намерих го в Тиртракс, но онази вещица ми го взе и го даде обратно на Тиан…
— Вещица? Що за плещеници? Говори по-ясно, механико.
Ниш почувства, че животът му е увиснал на косъм.
— Аахима, сър. Възрастна жена. Представи се като матах на Тиртракс.
— Матах? Как изглеждаше тя, момче?
— Толкова висока — Ниш показа, — със сива коса, която някога е била огненочервена. Личеше, че някога е била красива. Всъщност и сега беше красива, въпреки че беше стара… — Той подбра думите си внимателно, за да не наскърби скрутатора. — Изглеждаше на шестдесет, но говореше за времето на Забраната, сякаш е била там. Аз…
— Малиен! — процеди Флид през жълтеникавите си зъби. Той се поизвърна и започна да си мърмори сам, какъвто навик имаше. — Виж ти. Съветът ще намери това за интересно.
— Имате предвид онази Малиен, от Сказанието за огледалото? — удивено попита Ниш. — Но как е възможно да е още жива?
Флид не си направи труда да отговори.
— Тя не е вещица, механико, а изключително могъща гадателка. Не мога да те виня, че не си успял да задържиш кристала. Ти не би могъл да се изправиш срещу подобен противник. Предполагам не си могъл да заловиш и Тиан? — излая той.
— Два пъти я залавях, но тя два пъти успяваше да се измъкне.
— Два пъти? — Скрутаторът сбърчи единствената си вежда. — Два пъти, момче? Достатъчно лошо е, че си й позволил да избяга веднъж. Два пъти си е чиста…
— Тя беше… умна — неловко се оправда Ниш. — Успях да я заловя трети път. Тогава я завързах и бях решен, че няма да й позволя да избяга.
— Къде е? Не я виждам. — Флид иронично се огледа.
Ниш реши да продължи по план, макар да осъзнаваше колко зле може да свърши всичко.
— Вещ… Малиен, сър. Тя освободи Тиан и се сдружи с нея. Опитах — умоляващо каза механикът, — но Малиен използва магията си срещу мен.
— Достатъчно! — сопна се Ксервиш Флид. — Не се съмнявам, че си опитал, но си се провалил.
— Освен това Тиан и кристалът изчезнаха.
— Какво?
— Тази сутрин, сър. Юлия каза, че са поели на запад.
— Лиринксите или аахимите са я пленили — изръмжа скрутаторът. — Тя е вън от играта. Ти ме провали.
Неспособен да измисли друго оправдание, Ниш остана със сведена глава, изчакващ съдбата си.
— Така значи! — Флид го гледаше преценяващо. — Изглежда си съзрял за времето, в което те видях за последно.
— Наложи ми се да премина определени изпитания, сър — тихо каза Ниш.
— Убеден съм. По-късно ще ми разкажеш цялата история пред моя хроникьор. Надявам се, че поне перцептора не си изгубил?
— Не — едва доловимо отвърна механикът.
Флид се доближи до коша, поговори с Юлия и й подаде ръката си. По някаква неразбираема за Ниш причина тя се разбираше със скрутатора. Сега дребната жена бе сложила маската и антифоните си — за защита колкото от външния свят, толкова и от хората. Ксервиш метна раницата й на рамо и я поведе към въздухоплава.
Нахраниха се вътре в гондолата, защото сред кишавата земя нямаше нито едно сухо местенце. Ниш беше седнал до М’ланти, а Юлия се бе настанила редом до скрутатора. Крил-Ниш предаде случилото се след отпътуването от фабриката. Разказаното му спечели пълното внимание на присъстващите, както и няколко изръмжавания от страна на Флид, които можеха да минат и за одобрение. Накрая, когато описа приземяването сред дърветата, поправянето на балона и отчаяното сражение с нилатла, войниците изразиха шумно одобрение.
Дори Ксервиш Флид, който рядко отправяше похвали, се пресегна и го стисна за рамото.
— Може да си долнокачествен механик, момко, но не мога да не отбележа инициативността ти.
— Благодаря ви, сър — каза Ниш без никаква ирония.
Към Юлия Флид не се показа толкова скромен.
— Ако смелостта се измерва не спрямо делото, а според надвития ужас, то ти си най-храбра от всички ни. — Той пое дребната й ръка и продължи. — Ти си сред най-добрите ми хора, перцепторе.
Юлия свали маската си. Очите й бяха огромни, светли и влажни. Тя целуна съсухрената му ръка и бързо си сложи маската обратно, макар с това да не успя да прикрие руменината, плъзнала по бузите й.
— Наред ли е всичко? — попита скрутаторът.
— Юлия е изгубила модела си — намеси се Ниш.
— Не питах теб! Какво е станало, Юлия?
Младата жена се изчерви още по-силно.
— Случило ли се е нещо? Нещо, за което трябва да зная? — продължи Флид.
— Не, Ксервиш — тихо каза тя. — Ще си построя нова решетка.
— Скитът ми бързо ли пристигна? — попита Крил-Ниш, тъй като до момента разговорът не бе засягал тази тема. — Той ли ви доведе тук толкова бързо?
— Пристигна само след два дни. В това отношение си постъпил разумно, момче. За щастие във фабриката имаше и други птици, така че можах да разпратя съобщенията веднага. В рамките на три дни всеки град в Лауралин знаеше за инвазията. Макар да не зная каква полза ще ни донесе тази информираност.
— Как построихте този въздухоплав толкова бързо? — Машината беше много по-голяма от балона, чиято направа бе погълнала цялата коприна в Тикси и повече от месец.
— Конструирането му започна още след първия пробен полет с балон — обясни М’ланти. — Не бях сигурна дали тази идея ще проработи, затова наредих да бъде построен тайно в друга фабрика. По времето, когато ти замина, вече бяха провеждани изпитания с него.
Ниш изви глава към огромното издуто платнище и едва сега забеляза, че нещо липсва.
— Къде е пещта? Горивото?
— Не са необходими — доволно отвърна М’ланти. — Торбата е изпълнена с газ от планинска мина.
Крил-Ниш бе чувал за този газ.
— Не е ли… експлозивен?
— Ужасно. Освен това изтича бавно през насмолените шевове, така че ще трябва да поемем обратно скоро, иначе няма да остане достатъчно, за да ни издигне. При всички случаи завръщането ще бъде по-бавно от пристигането.
— А защо сте тук? — попита Ниш.
— За да видим какво може да открием — рече скрутаторът. — За да изпробваме новия въздухоплав. И за да отнесем това, което си открил. По това време на годината вятърът рядко духа на изток, така че дори и да беше успял да се сдобиеш с Тиан или кристала й, щеше да ти се наложи да се прибираш по земя. А това щеше да отнеме прекалено много време.
— И за да отведете обратно Юлия, разбира се — тихо каза Ниш.
— Уви, ти си заменим, но тя не е.
— Как е моята приятелка Иризис?
Юлия подскочи, стиснала юмручета.
Скрутаторът се втренчи в него.
— Откакто ти замина, тя е пристъпила сериозно към работата си. Надявам се, че повече глупости няма да има.
— Не, сър — промълви Ниш.
М’ланти се притесняваше за изтичащия газ, затова те се приготвиха да отпътуват веднага след като се нахраниха. Ниш се отправяше към балона, за да пренесе багажа си, когато един от войниците извика:
— Лиринкси, сър! На северозапад!
— Насам ли са се отправили?
Войникът долепи далекоглед до окото си.
— За момента не, сър. Наблюдават дупката в планината.
Флид започна да се разхожда напред-назад.
— Дали е по-добре да останем на земята, или да се издигнем? Струва ми се, че ще е по-удачно да полетим. Така ще разполагаме с по-голяма маневреност и ще можем да се защитаваме по-добре. Ако останем приземени и стоварят нещо върху торбата, с нас ще е свършено.
— Освен това бихме могли да се издигнем високо — каза М’ланти, — където въздухът е прекалено рядък за тях.
— Ние също няма да можем да дишаме — възрази скрутаторът.
— Ще бъде достатъчно. Ние не хабим усилия за полета си.
— Добре. Всички да се приготвят за излитане. Тръгваме.
Ниш се затича.
— По-живо, механико — ревна Флид. — Никого няма да чакам.
Крил-Ниш се изкачваше по коша, когато Юлия изкрещя нещо — заради суматохата не можа да различи думите й. Сетне тя изпищя.
— По-живо! — подкани Ксервиш.
Ниш преметна крака отвъд ръба и застина. От другата страна, отвъд дупката в пода, клечеше нилатлът. А Хлар беше беззащитен, оставил меча на С’лоунд във въздухоплава.
Механикът понечи да отскочи назад, но създанието се стрелна и го захапа за прасеца. Ниш изрита. Зъбите разкъсаха месото му и нилатлът падна през дупката. Хлар закуца към ръба, но не успя да го достигне, защото шипестата муцуна отново атакува.
В раницата на С’лоунд имаше нож. Крил-Ниш изтегли острието и захвърли раницата към съществото, надявайки се това да го забави. С периферното си зрение зърна Юлия, мятаща се в ръцете на един от войниците. А скрутаторът крещеше:
— Не можем да чакаме, Ниш! Ако не дойдеш веднага, ще си останеш там!
Механикът се дръпна към ръба. Зъбите на нилатла се сключиха около ботуша му, досами пръстите. Рязкото разклащане на глава едва не строши глезена. Ниш бе повлечен обратно.
Той започна да нанася бесни удари срещу нилатла. Един замах отсече големия шип на муцуната му. Нилатлът изквича, дръпна се назад и скочи отново. Този път жестоките зъби потънаха в крака.
Заради адреналиновия прилив Крил-Ниш почти не усети ухапването. Механикът с все сила заби ножа, чието острие бе достатъчно дълго, за да премине край отровните шипове, да се плъзне по дебелите плочки и да потъне в пролуката между тях.
Ококорил очи от болка, нилатлът се сгърчи и разтвори челюсти. С другия си крак Ниш го изрита в главата. Създанието отново падна през дупката.
Механикът трескаво се обърна към ръба, за да изтича към въздухоплава, но вече бе закъснял — скрутаторът бе тръгнал без него. Крил-Ниш сряза въжетата на балона и също започна да се издига. Облегнат на една от стените на коша, той огледа нараняванията си. Мускулът на прасеца му бе разкъсан на три места, от двете страни на крака личаха дупки от зъби. Но можеше да бъде по-зле. Много по-зле.
В началото балонът се бе издигал по-бавно, но сега въздухоплавът започваше да набира скорост. Все още имаше шанс. Ниш размаха ръце и видя, че някой от другата машина му отговаря. Въздухоплавът промени курс, макар Крил-Ниш да не проумяваше как щеше да се прекачи във въздуха.
Притесненията му бяха прекъснати от изникването на нилатла, очевидно успял да се вкопчи за балона и да пропълзи през дупката. Зловонието му предупреди Ниш, който успя да се хвърли встрани в последния момент, спасявайки врата си.
Нилатлът се удари в стената на коша. Задните му крака се влачеха. Механикът бе успял да го нарани. Но как да го убие? Бутилката с креозот, носена през целия път от фабриката, му даде идея.
Ниш повдигна бутилката, отдръпна се от приклекналия звяр и рязко изтегли запушалката. Съществото не го изпускаше от очи. Крил-Ниш направи залъгващо движение с ножа и когато нилатлът се отдръпна в желаната посока, плисна течността в муцуната му. Чудовището изпищя, когато парливата течност попадна в очите, ноздрите и озъбената уста. Ниш плисна повторно, сетне захвърли бутилката и се хвърли в атака, разчитайки, че нилатлът е ослепен.
Изглежда създанието разполагаше и с други сетива, защото безпогрешно усети позицията на нападателя си и замахна с дясна лапа. Единственият останал нокът раздра китката на Ниш. Ножът издрънча на пода и се изхлузи през дупката. Механикът бе останал беззащитен.
С крайчеца на окото си забеляза арбалетчик да стои край перилата на въздухоплава, само че въпросният не разполагаше с добра позиция за стрелба. Нилатлът скочи. Ниш се хвърли върху ръба на коша, при което главата му се удари във въжената стълба на мангала.
Без да се замисля, Крил-Ниш се отправи нагоре. Създанието се изправи на задни крака, за да го последва. Въздухоплавът, до този момент стоял неподвижно, внезапно направи завой и започна да се отдалечава с цялата бързина, която можеше да му предостави роторът.
Явно са отгатнали намерението ми, помисли си Ниш. На всяка цена трябваше да се отърве от хищното създание. Той отвори вратичката, с голи ръце грабна шепа жарава и я хвърли в коша. Сетне с все сила се вкопчи във въжената стълба.
Пламтящите късове се разпръснаха. Един от тях опари муцуната на нилатла. Във всички посоки бликнаха пламъци. Създанието нададе невероятно противен писък и започна да търчи из кошницата, подпалило и разлетия по пода креозот. Ръката на Ниш бе изпълнена с изгаряща болка. Той затвори очи, стисна зъби и зачака.
Подпаленият нилатл се блъсна в захвърлената бутилка. Пламъците се втурнаха по гърлото й. Последва експлозия, пръснала кош и нилатл. Огнени езици се разляха във всички посоки.
Стълбата под Ниш пламна. Панталоните му също се запалиха, но с една ръка той ги угаси. Механикът погледна надолу и видя овъгления си противник да пада, обгърнат в пламъци. Това трябваше да е краят му.
Освободен от тежестта на коша си, балонът се изстреля високо нагоре, където улови западен вятър.
Крил-Ниш се покатери досами мангала, привърза се за стълбата и мушна ръце в ръкавите си. Въздухът беше изключително студен, но пък това облекчаваше болката. И освен това беше рядък. Почти не можеше да се диша. Механикът затвори очи.