Робърт Хайнлайн
Децата на Метусела (14)

Шеста глава

Кинг прие представителите на Земята в каютата си. Той бе уведомил Закър Барстоу и Джъстин Фут, че ще присъстват от името на Фамилиите и бе поканил доктор Гордън Харди, защото естеството на важната новина бе работа на биолозите. Либи беше там в качеството си на главен офицер на кораба, Слейтън Форд бе поканен поради уникалното си положение, въпреки че не беше заемал отговорен пост във Фамилиите след нервното разстройство в храма на Креел.

Лазар беше там, въпреки че не беше поканен, защото искаше да е там, а и бе достатъчно компетентен. Дори и капитан Кинг нямаше нищо против присъствието и прерогативите на най-възрастния член.

Ралф Шулц представи посланика на Земята пред събралата се група.

— Това е капитан Кинг, нашият командващ офицер — а това е Майлс Родни, представляващ Съвета на Федерацията — пълномощен министър и изключителен посланик — така ли точно го наричате?

— Не точно — каза Родни — въпреки че бих се съгласил с определението „изключителен“. Тази ситуация няма прецедент. Чест е за мен да се запознаем, капитане.

— Радвам се, че сте на борда, сър.

— А това е Закър Барстоу, който представлява управителния съвет на Фамилиите Хауърд, и Джъстин Фут — секретар на управителния съвет…

— Здравейте.

— Здравейте, господа.

— … Андрю Джаксън Либи, главен инженер, доктор Гордън Харди, биолог, отговарящ за проучванията ни в областта на стареенето и смъртта.

— Мога ли да ви направя една услуга? — намеси се официално Харди.

— На вашите услуги, сър. Значи вие сте главният биолог? Имаше момент, когато можехте да направите добро на цялото човечество. Помислете за това, сър, помислете колко различни можеха да са нещата. Но за щастие, човешката раса успя да разкрие тайната на дълголетието без помощта на Фамилиите Хауърд.

Харди беше вбесен.

— Какво имате предвид, сър? Да не би да искате да кажете, че все още се блъскате, заблуждавайки се, че сме криели някаква тайна, която сме можели да споделим при добро желание?

Родни сви рамене и разпери ръце.

— Наистина сега няма смисъл да предявяваме претенции, нали? Вашите резултати са били постигнати и от други, независимо от вас.

Капитан Кинг се намеси:

— Един момент — Ралф Шулц, Федерацията все още ли е убедена, че нашето дълголетие е забулено в „тайна“? Не им ли каза?

Шулц бе озадачен.

— Това е смешно. Не сме обсъждали този въпрос. Самите те са постигнали контролирано дълголетие и вече не се интересуват от нас в това отношение. Вярно е, че все още живее вярването, че дългият ни живот е плод на манипулация, а не на наследственост, но аз коригирах това впечатление.

— Очевидно не съвсем напълно, съдейки по това, което Майлс Родни току-що каза.

— Очевидно не. Не положих кой знае какви усилия в тази насока. Беше безполезно. Фамилиите Хауърд и тяхното дълголетие вече не са тема за разговор на Земята. Интересът, както общественият, така и на управляващите, е насочен към факта, че успяхме да осъществим успешен междузвезден полет.

— Мога да потвърдя това — съгласи се Майлс Родни. — Всеки служител, всяка осведомителна агенция, всеки гражданин, всеки учен в системата очаква с най-голямо нетърпение пристигането на „Ню Фронтиърс“ — това е най-великото, най-сензационното събитие, станало след първия полет до Луната Вие сте известни, господа всички вие.

Лазар дръпна Закър Барстоу настрана и му прошепна нещо. Барстоу изглеждаше разтревожен и кимна замислено.

— Капитане… — каза той на Кинг.

— Да, Зак?

— Предлагам да помолим гостите ни да ни извинят, докато чуем доклада на Ралф Шулц.

— Защо?

Барстоу погледна към Родни.

— Мисля, че ще сме по-добре подготвени за дискусиите, ако сме запознати от нашите собствени представители.

Кинг се обърна към Родни.

— Ще ни извините ли, сър?

Лазар се намеси.

— Няма значение, капитане. Зак е твърде любезен. Бихме могли да оставим другаря Родни тук и ще говорим открито. Кажете ми, Майлс, какво доказателство имате вие и вашите приятели, че сте успели да постигнете дълголетие, както ние сме го направили?

— Доказателство? — Родни бе изумен. — Защо питате… С кого говоря? Кой сте вие, сър?

Ралф Шулц се намеси.

— Извинете — нямах възможност да приключа с представянето. Майлс Родни, това е Лазар Лонг, най-старият между нас.

— Най-старият какво?

— Той просто има предвид „най-старият“ и толкова — отговори Лазар. — Аз съм най-възрастният член. Иначе съм обикновен гражданин.

— Най-възрастният член на Фамилиите Хауърд! Защо, защо трябва да сте най-старият жив човек — помислете за това!

— Вие си помислете, — отвърна сепнато Лазар. — Престанах да се тревожа за това преди няколко века. Ще отговорите ли на въпроса ми?

— Не мога да не съм впечатлен. Карате ме да се чувствам като дете, а аз самият не съм много млад. През юни ще навърша сто и пет.

— Ако можете да докажете, че наистина сте на такава възраст, можете да отговорите и на въпроса ми. Бих казал, че сте на около четиридесет. Какво ще кажете?

— Е, да си призная, не очаквах да ме разпитвате за това. Искате ли да видите картата ми за самоличност?

— Шегувате ли се? През живота си съм имал петдесетина карти за самоличност и всички с фалшиви рождени дати. Какво друго можете да предложите?

— Един момент, Лазар — в разговора се включи капитан Кинг. — Каква е целта на въпроса ти?

Лазар се отдръпна от Родни.

— Положението е следното, капитане — ние избягахме от Слънчевата система, за да спасим кожата си, защото останалите дръвници си мислеха, че сме изобретили начин да живеем вечно и искаха да го изкопчат от нас, дори ако се наложеше да ни избият до един. Сега обаче според тях всичко върви като по мед и масло. Но изглежда невероятно смешно — птичката, която изпратиха, за да изпуши лулата на мира с нас, е все още убедена, че ние притежаваме тази така наречена тайна.

— Това ме кара да се чудя.

— Да предположим, че те не са открили начин за предотвратяване на смъртта като резултат на стареенето и все още живеят с мисълта, че ние знаем този способ? Какъв по-добър начин да ни успокоят и да ни държат в неведение от това да ни кажат, че са успели, и да ни закарат, където искат, за да ни зададат отново въпросите си?

Родни изсумтя:

— Това е нелепа идея! Капитане, не мисля, че съм тук, за да понасям всичко това.

Лазар гледаше учудено.

— Беше нелепо първия път, но се случи. Парен каша духа.

— Почакайте малко и двамата — нареди им Кинг. — Ралф, какво ще кажеш, възможно ли е това да е нагласена работа?

Шулц трескаво мислеше за това.

— Не мисля. — Той направи пауза. — Много е трудно да се каже. Разбира се, бих могъл да определя по външния вид. Повечето от нашите членове могат да бъдат разпознати сред група нормални хора.

— Но ти си психолог. Със сигурност би могъл да доловиш евентуална измама.

— Може и да съм психолог, но не правя чудеса и не владея телепатията. Не съм търсил измама. — Той се ухили глупаво. — Има друг един фактор. Толкова се развълнувах, че отново съм си у дома, че не бях в най-доброто емоционално състояние, за да забележа несъответствия, ако е имало такива.

— Значи, не си сигурен?

— Не. Емоционално съм убеден, че Майлс Родни казва истината…

— Наистина е така.

— … вярвам, че няколко въпроса са достатъчни за изясняване на ситуацията. Той твърди, че е на сто и пет години. Можем да проверим това.

— Разбирам — съгласи се Кинг. — Хмм… ти задавай въпросите, Ралф.

— Много добре. Разрешавате ли, Майлс Родни?

— Давайте — отговори сковано той.

— Сигурно сте били на около трийсет години, когато напуснахме Земята, тъй като нас ни нямаше около седемдесет и пет години земно време. Помните ли събитието?

— Съвсем ясно. Бях чиновник в „Новак Тауър“ по това време, в канцеларията на Управителя.

Слейтън Форд беше останал някъде отзад по време на дискусията и не бе привлякъл вниманието към себе си по никакъв начин. След отговора на Родни той се изправи.

— Един момент, капитане…

— Да, какво има?

— Мога да съкратя процедурата. Ще ме извиниш ли, Ралф? — Той се обърна към представителя на Земята. — Кой съм аз?

Родни го погледна озадачено. Изражението му се промени от обикновена изненада от странния въпрос до тотално невярване и объркване.

— Защо? Вие… вие сте управителят Форд!